По буквите: Валериев, Мошони, Хьойзинха

"Засечка", "Приказки за магазинчета" и "В сенките на утрешния ден" са новите литературни предложения на Марин Бодаков.

© "Тоест"

"Засечка", "Приказки за магазинчета" и "В сенките на утрешния ден" са новите литературни предложения на Марин Бодаков.



Текстът е препубликуван от "Тоест".


"Засечка" от Валери Валериев


София: изд. "ВС Пъблишинг", 2020


Когато Валери Валериев пише примерно за училище (но далеч не само за училище!), свързвам неговото стихотворение със собствения си опит в казармата: спазваш правила, които не са твои, нито са рационални. И понеже не се справяш особено добре с това, се чувстваш смотан. И очакваш да те ударят. Точно такъв е лирическият Аз на Валери - на човек едновременно много добър и неуместен И виновен, без да е виновен.




Ако беше уместен обаче, още повече нямаше да се харесва на себе си.


А и Валери е много разсъдлив. Той е юрист и в стихотворенията си.


"съд


нищожни са най-злите дела


пирон, най-много трън
в Божествената пета


ще дойде ден,
ще бъдат извадени с горещи клещи,
хвърлени в огън, изгорени, стопени


там
няма да останат спомени
от най-злите дела
както, сигурно, и от най-добрите"


Неуместността на Валериевото чувство за справедливост го води до иронията и самоиронията. Всъщност поетът е както много разсъдлив, така и много порядъчен - и затова самоиронията му е най-добрият ход. Тя е неговата религия. Изобщо, в лирическата какофония на своето поколение и на литературната ситуация днес у нас Валериев е сред малцината с напълно разпознаваем глас.


Глас на фрустрацията. Точно като "Фрустрация" бих пренаписал заглавието на тази книга: едно желание е започнало да се осъществява, но е било прекъснато от силните на деня. И изобщо - от загадъчността на злото


Ако тази книга беше статус във Facebook, моят покоен приятел проф. Владимир Трендафилов, който ни се водеше, ни се караше, щеше да натисне безотказно вирнат палец. Аз веднага натискам сърце.


Защото поезията на Валери също ни се води, ни се кара. И дори я напушва смях от неизбежния ѝ трагизъм:


"поради някаква нелепа грешка


роден генерал с безброй възможности за пропадане в ранг


абитуриентът пристига, яхнал не пони, а мустанг,
с което предизвиква още по-голяма смешка


ЕГН-то почти съвпада с това на друг
паспортната снимка - в профил, никога в анфас


хулигани пребили зрял мъж (съпруг) -
взели го за ученик от по-долен клас "


Има и още по-жестоки стихотворения.


"Приказки за магазинчета" от Ализ Мошони


Превод от унгарски "BG-кондуктор" (Андреа Драгов, Виктория Андонова, Елица Климентиева, Клаудия Георгиева, Моника Гълъбова, Николай П. Бойков), София: изд. "Панорама", 2020


Втората (след "Маджарщини") у нас книга на унгарската писателка Ализ Мошони е от любимите ми: изобщо не можеш да уцелиш дали е за деца, или за възрастни, дали е смешна, или е страшна Неясното звучи безапелационно, причудливото звучи логично. Безспорно Мошони е много коварна в конструирането на смисъла. Затова всеки кратък текст - в който няма никаква тяга към анекдота - излъчва омая.


Магазинчето за лоши дни


В Магазинчето за лоши дни купувачите присядат и чакат. - Какво чакате, кажете моля? - Чакаме, защото засега всичко все още е наред. Както тук си седим и чакаме. Но ще дойдат и лошите дни.


Какво иска да каже авторката? Не знам. Има ли послание? Има ли поука? Моят отговор е: не. Но този текст ме привлича страховито със стаената си тревожност. Тези дни попаднах на твърдение на Елиас Канети, според което със света най-силно ни свързва чувството за вина. Точно това усетих в този малък и объркващ текст.


Други от магазинчетата на Мошони са много уютни:


По буквите: Валериев, Мошони, Хьойзинха

© "Тоест"


Ама защо, ама как? Средноевропейски истории. И въпроси от времената преди литературните молове.


Попитах поета и преводач Николай Бойков защо е избрал Ализ Мошони за превод, как я е открил. Ето как:


"Може би книгата ме избра. Книгите ми бяха в кашони, струпани до стената срещу леглото ми. Сутрин ставах и увисвах в безвремието на безтегловното време. Очакваше ме още един ден на спрялото време. И тогава из някой от горните кашони изникна тази книга, назована "Унгарски приказки", като двете думи бяха написани слято, нещо допустимо на унгарски.


Впоследствие преведох заглавието като "Маджарщини", някак изотникъде и изневиделица дойде това заглавие. Не знаех нищо за авторката, изчетох книгата, запревеждах, помня кòсите пролетни лъчи през решетката в люлинската ми стая. Бавно превеждах, нямах закъде да бързам. Връщах се към живота.


Маджарщини
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Впоследствие изчетох и други нейни книги за възрастни и деца. Когато след премиерата на "Маджарщини" ме попитаха дали ще преведа и "Приказки за магазинчета", отговорих от раз "не". Това вече съм го правил, казах.


Тя работи със същите прийоми и средства. Минаха години обаче, предложиха ми да водя упражнения в магистратурата "Преводач-редактор", сториха ми се подходящи - постижими за разбиране и за направа цялости в рамките на едно упражнение.


Запревеждахме, после предложих и на други млади преводачи да се включат, работихме с всеки индивидуално, искаше ми се да повторим някогашната работилница "BG-кондуктор", някогашния ѝ дух, когато седяхме и общо превеждахме, в общност превеждахме, в общност търсехме най-добрите решения и обсъждахме.


Преведохме я, намерихме финансиране. Понякога разказвам първата приказка:


"В Магазинчето на добрите приятели седят двамата добри приятели магазинери и просто си тананикат. - Така няма да свършим нищо - изтананиква единият. - Но и не искаме - изтананиква другият."


"В сенките на утрешния ден. Диагноза на духовните страдания на нашето време" от Йохан Хьойзинха


Превод от нидерландски Анета Данчева-Манолова, София: изд. СОНМ, 2020


В сенките на утрешния ден
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Хьойзинха идентифицира снижаването на критическата потребност, размътването на критическата способност, нарушаването на функцията на науката, изоставянето на идеала за познание Но аз ще поставя акцент върху друг проблем - пуерилизма. Защото именно пуерилизмът става предмет на разговор между учители, между университетски преподаватели, между работодатели


Знаем го: Йохан Хьойзинха е големият теоретик на играта като културен феномен. Той утвърди понятието Homo Ludens. Затова можем да му се доверим, когато твърди, че ако за Платон човекът е играчка на боговете, то днес хората използват света като играчка Ето какво точно пише нидерландският философ:


"Пуерилизъм ще наречем положението на едно общество, което се държи по-незряло и по-неразумно, отколкото му позволява състоянието на неговата съдна способност, и което, вместо да тласка момчето да стане мъж, пригажда своето поведение към това на подрастващите."


Детската игра се е имплантирала в спорта, медиите, изкуствата, в празничната култура. Несериозността, състезателността и зрелището очевидно се сливат в неразчленимо цяло. Играта се прави на сериозна. И това в крайна сметка води до непоправима загуба на дълбочина. Инфантилен отказ от дълбочина.


(И лека воня на фашизъм.)


"Всъщност забележителното и обезпокоителното е, че надигането на подобна духовна нагласа се насърчава не само от спадналата потребност за формиране на лична преценка, от нивелиращото въздействие на груповата организация, която поднася партида готови мнения, и от винаги готовото да се включи повърхностно разсейване; освен това повод за такова състояние на духа дава и обилно го подхранва изумителното разгръщане на техниката."


Вие четете този текст на своя компютър, лаптоп или мобилен телефон. Моят успех ще бъде, ако вземете и прочетете книгата на Йохан Хьойзинха на хартия.


Прочее, тя е публикувана през далечната 1935 година.

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1636 Неутрално

    Разсъждавам върху тоз мотив,
    какво е да си неуместно справедлив,
    дали по зле е да си неуместен,
    вместо несправедливо ти да си уместен?

    Да си неуместен трудно сякаш е,
    във водите мътни на уместното море,
    дали за перки на акули да се оглеждаш,
    или за медузи ти надолу да поглеждаш?

    Неуместният виновен той си е,
    няма ли вина, ще се създаде,
    защото в коша с мръсното пране,
    уместният не гнуси се да се наведе.

    Дали уместният на себе си се нрави?
    Неуместен може би въпрос, все пак едва ли.
    Но ако кажем, че живота неуместен е,
    уместен в неуместното, звучи поне не зле.

    На помощ викаме и мъдростта,
    ако това не стига - зрелостта,
    щот Родината звучи изтъркано,
    дори неуместно и побъркано.

    Уместният услужливо ще се позове,
    на мъдрост, разум и люде,
    все пак, животът той си продължава,
    а неуместното не забавлява.

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  2. 2 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1063 Неутрално

    “ Нищожни са най-злите дела
    пирон, най-много трън в Божествената пета”
    ——
    Таман щях да напиша, че по сравнение, творенията на Такси не изглеждат никак зле. Дори горното не ме кара да преразгледам началното си твърдение

    До коментар [#1] от "Боян Таксиров":

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  3. 3 Профил на krummm
    krummm
    Рейтинг: 595 Неутрално

    "Подир буквите на..." щеше да е по-хубаво заглавие.

  4. 4 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3291 Неутрално

    До коментар [#1] от "Боян Таксиров":
    +1
    Не уместното, модерното е важното,
    не интелигентното, а най-продажното,
    мамейки с еснафщина елитната особа,
    отмиваш разликата между сноба и роба.

    Съдържанието може да е сал едно л**но,
    но реклама лъскава ще направи го добро,
    и ще стане то шаблон за парвенюто,
    да високомерно гледа и пръхти надуто.


  5. 5 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1636 Неутрално

    До коментар [#4] от "Deaddark":

    Чудя се уместното какво е то,
    кой ушива това зебло,
    кой от него ризата скроява,
    с която иска да ни усмирява?

    Таз риза усмирителна,
    може да е доста поучителна,
    но дали който с нея ще да ни облича,
    същата мода за себе си обича?

    Нещо малко се съмнявам,
    справедливост май не разпознавам,
    май туй е на цивилизацията венеца,
    крадеца да вика - дръжте крадеца!

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  6. 6 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3291 Весело

    Ya'll tell ya what is ev'rythin' for:
    The world must change to "1984"
    We all musta living in the barn,
    as the f*cking pigs in "The farm"

  7. 7 Профил на motochristo
    motochristo
    Рейтинг: 1171 Неутрално

    - Кож глейми?
    - Фюм.

    Гласуваш за прасе - получаваш кочина.
  8. 8 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 2773 Неутрално

    До коментар [#2] от "Gretel":
    творенията на Такси не изглеждат никак зле
    >> Taka си е. След някоя и друга година може и да прочетем тук как Дневник е способствал първите стъпки на талантливия и самобитен български поет Боян Таксиров.

  9. 9 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1063 Неутрално

    До коментар [#8] от "тулса":

    Не знам точно как работи маркетингът в сферата на изкуството, но от общи бизнес принципи му трябват 2 неща:
    — Една добра редакторка ... задължително жена!...с кожени ботуши до средата на бедрата и бич ... евентуалното бельо си е неин избор
    — Една малка инвестиция в серия поетични четения, където ключови телектуалци да са напиват фор фрее до посиране

    Има, разбира се, и други стратегии, но те са по-скучни

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK