"Как Трифон "освободи" Русия". Излиза биография на легендарния футболист

Книгата е написана със съдействието на Маринка Павлова - майката на Трифон Иванов. Предговорът е от Димитър Пенев.

© Издателство

Книгата е написана със съдействието на Маринка Павлова - майката на Трифон Иванов. Предговорът е от Димитър Пенев.



В навечерието на 5-годишнината от кончината на футболиста Трифон Иванов - един от героите на незабравимото американско лято на 94-та година, излиза негова биография. Автори на "Трифон Иванов - Железния. Биография на една вечна легенда" са спортните журналисти Добромир Добрев, Кристиан Иванов и Георги Иванов.


Книгата е написана със съдействието на Маринка Павлова - майката на Трифон Иванов.


"Специално за биографията на Трифон говорят първият му треньор Васил Матев и следващите му наставници във футбола - Георги Василев-Гочето, Пената, Христо Бонев-Зума. Цяла плеяда са съотборниците на легендарния №3, които без никакво замисляне приемат поканата да сътрудничат на авторите. Своите неповторими разкази правят Красимир Балъков, Бончо Генчев, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Георги Димитров-Джеки, Наско Сираков, Ивайло Йорданов, Златко Янков, Радостин Кишишев, Петър Александров", се казва в пресъобщението на книгоиздателска къща "Труд".




В книгата е включено и интервю с Христо Стоичков, в което най-известният български футболист разказва за най-големия си приятел.


"Приятелството не се купува, не се гради за ден. Трифон беше честно момче. До края на дните му, Бог да го прости, не спирахме да се шегуваме. Най-любимото ми беше да му искам автограф върху снимки, на които изглеждаше най-страшен. Много се ядосваше", спомня си Стоичков.


Трифон Иванов е роден 27 юли 1965 г. в село Горна Липница. Сочен е за най-добрия централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. За България изиграва 76 мача, в които вкарва 6 гола.


Играл е за "Етър" , ЦСКА , испанския "Бетис", швейцарския "Ньошател Ксамакс", австрийските "Рапид", "Аустрия" и "Флоридсдорфер". Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г. На 13 февруари 2016 г. Трифон Иванов е покосен от масивен инфаркт.


Из "Трифон Иванов - Железния. Биография на една вечна легенда"


1. КАК ТРИФОН "ОСВОБОДИ" РУСИЯ


"Сборная" се готви за футболна война с България


Трифон Иванов - Железния. Биография на една вечна легенда
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Националите на селекционера Борис Игнатиев са изолирани от света в базата Новогорск край Москва и тренират зверски за решителната световна квалификация срещу България.


Мачът в София е на 10 септември 1997 г. и се явява последен шанс на "Сборная" да остане в играта за класиране на Мондиал`98 във Франция. Защото победа за "лъвовете" гарантира на отбора, воден от капитана Трифон Иванов, участие на финалите.


Нашите са на първо място в групата с 15 точки преди домакинството на Русия, съперникът е втори с 14 точки. След мача на стадион "Васил Левски" остава да се изиграе само една последна среща. България ще гостува на Русия в Москва. Простите сметки показват, че дори при равен Игнатиев и неговите футболисти ще бъдат доволни, защото всичко ще се реши на техен терен в заключителния двубой от групата. Затова в лагера на Русия цари пълна мобилизация. Играчите нямат никакъв допир с медиите. Целта е да бъдат напълно концентрирани в подготовката. Кратки изявления дава само селекционерът Игнатиев.


Съперникът има самочувствие, защото в исторически план силата е на негова страна. В българските медии се цитира статистика, според която в период от 37 години между 1952 г. и 1989 г. нашите имат само 2 победи над бившия СССР при изиграни цели 23 мача. В сметката са включени всички срещи на ниво "А" и "Б" национални отбори, както и тези на олимпийските формации. От тази гледна точка нещата не изглеждат никак добре за нашия отбор, който е воден от селекционера Христо Бонев.


Оказва се, че само срещу Бразилия статистиката ни е по-трагична. Но този тим на България е различен. Голямата заслуга за това е на капитана Трифон Иванов. Железният защитник е страшилище за съперниците.
Туньо взима участие във всички шест квалификационни мача на отбора ни преди директния сблъсък за първото място с Русия. Слага лентата, след като голямата ни звезда Христо Стоичков е изваден от отбора след шумен скандал със селекционера.


"По време на квалификациите за световното във Франция Ицо влезе в конфликт с мен - връща лентата треньорът Христо Бонев. - Спрях да го викам в националния отбор и трябваше да бъде избран нов капитан на тима. Казах на момчетата: "Аз не играя на терена, вие се съберете и решете кой ще носи лентата." Футболистите сами избраха Трифон за техен водач на терена."


За щастие Камата намира сили в себе си да се извини на треньора и е върнат в състава за последните решителни квалификации. Изричното условие на селекционера е, че Стоичков няма да има претенции да бъде капитан и лентата остава на ръката на Трифон. Иванов знае как трябва да се отблагодари за тази чест. Израснал в суровите условия на спортното училище във Велико Търново с почти военен режим, той е наясно, че отборът трябва да бъде сплотен в юмрук, за да мине през Русия.


Туньо вече си е спечелил уважението на футболния свят, след като не трепва и за миг в заредените с огромно напрежение мачове на мондиала в САЩ`94. В Америка България изживява своя звезден миг и играе полуфинал с Италия, загубен след престъпно съдийство на френския рефер Жоел Киню. Но "лъвовете" се превръщат в голямата сензация на първенството, а Трифон си завоюва място сред най-добрите защитници в света. И безспорно най-страшният. Брадясал и с дълги русоляви кичури. Мрачен поглед, от който в напечените моменти хвърчат светкавици. Туньо знае как да смразява кръвта на противниковите нападатели.


Но ще успее ли да стресне и силната Русия?


Седмици наред страната живее с тръпката на предстоящия мач.


С типичното си чувство за хумор Христо Стоичков заявява, че Русия е освободила България на 9 септември 1944 г, а ние ще я "освободим" на 10 септември 1997 г. Ицо има предвид, че той и неговите съотборници ще "освободят" братушките от участие на световното във Франция. Думите му предизвикват вълна от недоволство в Москва и желание да се натрие носа на нахалните българи.


В еуфорията около решителния двубой се включва дори бившият Първи в комунистическа България Тодор Живков. В специално интервю той признава, че ще се моли на Бог за победа на България! Да, точно той, Тодор Живков - вождът на социалистическата идея, която воюваше с религията и вееше знамето на атеизма.


"Като българин ще се моля Богу да спечелят нашите", признава Тато. И споделя, че ще стиска палци за отбора ни пред телевизора. И ето, че в деня на големия мач Туньо извежда отбора ни пред претъпканите трибуни на Националния стадион "Васил Левски".


Стадионът се тресе от мощния рев на повече от 50 000 запалянковци, изпълнили до пръсване арената. Футболистите добре знаят какво означава този мач за хората в родината. Народът е преживял ужасяваща зима в края на 1996 г. и началото на 1997 г. Тогава курсът на долара скача до 3000 лв. и галопиращата хиперинфлация изяжда спестяванията на милиони българи.


Работници, които цял живот делят от залъка си, за да имат "бели пари за черни дни", виждат как граденото от тях се срива като къща от карти. Скатаваните с кървава пот левове се превръщат в ненужни хартийки. Много хора в България гладуват, но имат и една гордост. Че на футболния терен сме велика сила. Ние сме четвъртите в света, същите, които биха световния шампион Германия на първенството в САЩ `94!


Сега сме само на една крачка от участие на втори пореден мондиал и това кара страната да мечтае. На 10 септември 1997 г. в България нищо друго няма да има значение освен футболът. Лошото е, че проблемите за нашия отбор започват още по време на загрявката. Преди да се изиграла и една минута от мача в нашата отбрана се отваря пукнатина.


"Трябваше да започна в мача срещу Русия като титуляр - казва защитникът Ивайло Йорданов. - Имах проблем с контузия и преди мача тренирах лимитирано. Бях признал на селекционера Христо Бонев, че състоянието ми е "на кантар". Той все пак реши да ме включи в игра от първата минута. Но на загрявката усетих, че не мога да играя... Ако вляза в това състояние, има опасност да предам отбора. Просто не съм сигурен в себе си. Само аз си знам, какво ми беше. Отидох при Трифон и му казах, че не съм в състояние да играя. Неговият отговор беше: "Няма проблем. Не се притеснявай, ще ги бием и за теб."


Налага се Христо Бонев да прекроява отбраната в движение. На терена за България излизат вратарят Здравко Здравков, защитниците Радостин Кишишев, Трифон Иванов, Милен Петков, Гошо Гинчев. Пред тях застават Златко Янков, Краси Балъков и Йордан Лечков. Нападаме с Емо Костадинов, Христо Стоичков и Любослав Пенев. На терена настава люта битка, в която никой не желае да отстъпи и на сантиметър. Напрежението от епичния спектакъл личи от всяка дума във вестниците, подробно описващи драмата веднага след мача.


"Националният стадион отново приличаше на врящ котел, в който дори и самият дявол не можеше да се спаси - пише вестник "Труд" . - Руснаците се раздадоха докрай и опитаха всичко. От отчаяна, като при Сталинград, отбрана до опасни контраатаки. Лъвовете обаче се показаха готови на всичко и напомниха за непредсказуемия си стил, с който разтърсват световния футбол вече четири години.


"Как Трифон "освободи" Русия". Излиза биография на легендарния футболист

© Издателство


Печатът върху френската виза се сложи с гол шедьовър на игралия за 70-и път с националната фланелка Трифон Иванов след брилянтен пас на Христо Стоичков в 55-а минута. След мача Камата коленичи пред публиката и даде начало на почетната обиколка на тима пред изпадналите в екстаз фенове. Героите на десетки футболни битки се поклониха на вярната си публика, която пак бе незаменимия 12-и играч.


До изстраданата победа се стигна след невиждана 90-минутна битка. Имаше жестоки персонални двубои като този на Любо Пенев и абхазеца Цвейба, на Стоичков и Кофтун, на Балъков с Онопко. В крайна сметка нашите спечелиха всичко. Доказаха се като колектив, който от години играе на световно ниво и може да води мача със завързани очи.


Всички бяха блестящи в мача на годината, в който нашите заработиха минимум 6 милиона долара от класирането на световно първенство. Селекционерът Христо Бонев заложи на миналите през огъня на много битки стари бойци и не сбърка. Здравков беше самото спокойствие. Кишишев бе познатата совалка по целия терен.


Трифон Иванов доказа световната си класа дори в атаката. Милен Петков дебютира така сякаш 10 години е бил национал, а Гошо Гинчев не трепна в нито една ситуация. Халфовата ни линия имаше всичко - универсалността на Лечков, силата на Янков и финеса на Балъков. В приличащата на фронтова линия защита на гостите с чест излезе и отдавна обявеното за най-силно нападение в Европа - триото Стоичков - Пенев - Костадинов Така след тази фиеста можем пак да възкликнем: Момчета, световни сте! Вие сте най-хубавото нещо в тази изстрадана държава."


Как се чувства големият герой на футболната ни епопея? Капитанът на България Трифон Иванов говори пред десетките репортери след победата над Русия:


- С какво най-вече България успя да спечели срещу Русия?


- Всички се раздадохме докрай на терена. Показахме, че сме здрав колектив. Нашата сила е именно в тази сплотеност. Мисля, че за пореден път зарадвахме българския народ с класирането за световното първенство. Ще продължим да радваме хората и занапред. Това поколение не е казало последната си дума.


- Откъде намерихте сили за успеха в тази безмилостна битка?


- Старши треньорът Христо Бонев каза преди мача една много вярна приказка, че в труден момент българският народ се сплотява и дава всичко от себе си в името на общата цел. Така направихме и ние тази вечер и в това е нашата сила. Ако някой от бъдещите ни противници не го е разбрал, нека го знае занапред и да се съобразява.


- Това ли бе най-тежкият мач на четвъртите в света?


- Мисля, че това беше най-трудният двубой в групата, но го изиграхме много мъжки. Всеки даде максималното от себе си и това бе решаващото за изстрадания успех срещу много силен и корав противник.


- Мачът срещу Русия по-труден ли бе, отколкото в квалификациите за Евро`96 с Германия в София - 3:2?


- Това са две коренно различни срещи и съпоставка не може да се прави. Двубоят с Русия ще остане паметен с абсолютното влагане от наша страна. Всеки знаеше, че трябва да се направи само една крачка. И ние я направихме. Точно тук, в най-удобния момент, пред нашите привърженици. Затова трябва да сме щастливи - ние и целият български народ.


- Това ли е най-скъпият гол в кариерата ви?


- Би трябвало, защото класира тима ни на световно.


- Общото настроение от изявленията на всички твои колеги е, че сте го направили главно заради хората, които живеят тежко в България?


- Разбира се, че е заради хората. На всички нас ни е приятно да се върнем от чужбина, където изкарваме хляба си и да играем за народа. Защото сме българи!


- Какво би искал да кажеш като капитан на този отбор?


- Ами, че съм много щастлив. Играхме на едно световно, където станахме четвърти. Отидохме за първи път и на европейско, сега пак сме на световно. С това доказваме, че сме голям отбор.


Интервюто на българския капитан обикаля световните медии, които отделят огромно внимание на битката в София. Трифон е големият герой, въпреки че във всички негови изказвания на първо място е отборът, а не победното му попадение във вратата на Русия.


"Този гол не е случаен - категоричен е Красимир Балъков. - Туньо имаше вродена футболна интелигентност и знаеше кога и как да се включи в атаката".


Спомените за епичната битка от 10 септември 1997 г. са ярки дори десетилетия по-късно, когато защитникът Радостин Кишишев се връща към изпълнените със страст 90 минути на стадион "Васил Левски".
"Трифон беше безспорно големият герой - казва Тинката. - Добре, че и Стоичков беше на терена, защото именно той даде уникален пас за гола на Туньо. Атмосферата по трибуните беше неописуема. Аз съм един щастливец, защото останах на терена през целия мач".


Щастлива е и цяла България, която винаги ще помни златния гол на Иванов, пратил ни на световното във Франция. Най-малкото, защото след участието ни на Мондиал`98 повече от две десетилетия не успяваме да се класираме за най-големия футболен форум. А Трифон постига и нещо далеч по-трудно. Той печели обичта и уважението на всички футболни фенове независимо дали клубните им пристрастия са "сини" или "червени". Туньо извървява невъзможния път от прашните селски улици на Горна Липница до небосклона на най-големите футболни звезди. Това е неговата история...


2. ДА ИЗРАСНЕШ В ГОРНА ЛИПНИЦА


А там времето сякаш е спряло. В китното селце, недалеч от Велико Търново, всички са горди със своя Трифон. И до днес по-възрастните помнят малкия палавник, който кипи от енергия, тича между къщите и не спира да гони топката.


Роден на 27 юли 1965, малкият Туньо израства на село. Плодородната почва, изобилната изворна вода, буйните дъбови гори са привличали хората от древността в този изключително красив край. В местността са намерени каменен чук, кремъчно длето и шило, което свидетелства за следи на пещерен човек още от новокаменната епоха (3000-2000 г. пр.н.е.).


Съществува предание, че село Горна Липница е получило наименованието си заради някогашните липови гори, които се простирали на юг от него. Сега от тия гори са останали само единични дървета. По откъслечни данни от турски извори за българската история става ясно, че селото датира от средата на ХV век. До освобождението ни от турско робство през 1878 г. в Горна Липница имало 36 турски и 98 български къщи. В селото се оформили две махали - турска и българска, като между тях имало много голямо оставено пространство. Това днес е централният площад.


Сега в селото живеят около 500 души. В крайната къща на Трифон обаче е празно и тъмно. Само майка му Маринка Павлова понякога идва, за да прекопае градинката и да полее цветята. Ако има кой да я докара от Велико Търново. През 2009 година от този свят си отива нейният любим съпруг и татко на Трифон - бай Марин Иванов. Оттогава прекарва повече време в градския апартамент, а на село отскача само през топлите месеци.


"Трифон израсна на село в Горна Липница, - започва леля Маринка. - Моята майка се казваше Трифона и го кръстихме на нея. Тогава на село се празнуваше Трифон Зарезан. Ходеше се по лозята. Ние сме в края на селото и оттам минаваха лозарите да зарязват. Свиреше се музика. Мъжът ми беше категоричен: "Тъй и тъй празнуваме тоя празник, ще си го кръстим Трифон". До предучилищна възраст той изкара на село с моите родители. С баба си и дядо си. След това го взехме в Търново. Тук, в града, бяха двете му каки - Тотка и Павлина. Голямата носи името на кръстницата си, а другата е кръстена на моя татко - Павел", добавя още майката на Туньо. Първата мъжка рожба на родителите и трето дете в семейството от бебе дава заявка, че ще бъде буйно и упорито момче.


"Като дете беше много палав. Имаше едно колело с три гуми и не слизаше от него. Той върти педалите, а баба му с хурката подир него да го наглежда. Защото иначе вършеше бели. Все нещо ще направи. Бяхме я освободили изцяло от къщната работа, за да се занимава само с него. Беше толкова буен, че човек каталясваше да ходи по петите му. Мъжът ми имаше мотор и криеше ключовете, защото Трифон се качваше. Спускаше се с него из двора по инерция и после го тикаше нагоре. Чудехме се - какво ти е удоволствието, след като после едва го тикаш по баира", спомня си леля Маринка.


Единствено топката може да накара малкия Тунчо, както го нарича баба му, да слезе от колелото си или татковия мотор. От малък той обича и животните. На село има любимо свое магаре, което често язди.


"Двама бяхме от моето село, за които говори цяла България. Сега съм само аз!", ще се пошегува години по-късно Трифон. Другият от Горна Липница е популярният писател Серафим Северняк. Но да се върнем към детството на футболиста.


Когато е едва тригодишен, родителите му напускат село Горна Липница и отиват да живеят в Търново.


"Държахме се малко по-строго, но той не се оплакваше", признава приживе баща му Марин. Когато взимат Трифон в Търново, за да го запишат на предучилищна, му казват да играе само на стадиона, защото там не минават коли. Оттогава дните на 6-годишното момченце преминават на футболното игрище. След само 15 дни в града малкият Трифон си чупи левия крак, докато скача от дървена футболна врата. За щастие след 2 месеца в гипс костта зараства правилно.


"Казвахме му да ходи на стадиона и да тренира. Тук беше голямо движение, а той не беше свикнал с това.


Все се страхувахме да не го блъсне нещо. Тренировъчното игрище е съвсем близо до нас, през улицата отсреща. Всеки ден отиваше с деца от квартала. Там имало една тараба с накована мрежа. Качват се по това нещо и се надпреварват кой ще скочи най-далеч. Деца са, знаете ги на тази възраст. Нашият се качва и скача, обаче там долу се изкопало някакво трапче. Пада в него и си чупи две кости на крака. Децата го донесоха тук", връща спомените си за инцидента леля Маринка.


"Когато откриха училището "Бачо Киро", го записахме там, за да му е по-близо. Футболният треньор Васил Матев търсеше деца на неговата възраст по училищните дворове. Трифон беше луд по топката, спеше с нея. В коридора у нас бягаше, за да се изпоти. Ние с баща му не бяхме съгласни да тренира футбол. Счупеният крак вече се беше възстановил, но за футбола се иска сила, за да се рита топката", убедена е майката.


По това време бай Марин не изпуска мач по телевизията. Той е голям запалянко по ЦСКА. Предава тази страст и на малчугана. Въпреки това е против синът му да се захваща с големия спорт. Единствените, които подкрепят Тунчо, са двете му сестри. Тотка и Павлина настояват пред родителите да изпълнят желанието на малкото братче и да го запишат на тренировките. "Какъв футболист ще ставаш с тоз счупения крак", шегуват се с него майка му и татко му. Но Трифон не спира да мечтае!


Когато става втори клас, започва да тренира лека атлетика. Два последователни пъти печели кроса "Ивайло", когато е на 8 и на 9 години. Първото пророчество за бъдещите спортни успехи на момчето прави дружинната учителка по време на пионерски лагер в град Копривщица. Тогава Трифон се качва без страх на високо дърво, за да върже лагерното флагче. Нито един от съучениците му преди това не посмява да се покатери на върха заради силния вятър, който духа. Когато родителите на Трифон отиват да го видят, учителката им казва, че това момче е родено само за спортист.


"Като родител винаги съм учила Трифон да бъде коректен, да не лъже и да не краде. Когато е нужно, да признае, че е сгрешил и да се извини", свидетелства леля Маринка.


"Беше особен по характер и саможив, но винаги готов за майтап", разказва съученикът му Христо Димчев пред вестник "24 часа". Той учи с Трифон от първи до единадесети клас. Двамата живеят и в една махала във Велико Търново. После се записват заедно в търновското спортно училище "Г. С. Раковски" при треньора Васил Матев. "Беше страшно слабо момченце с кривички крака. Направо ще се счупи! Помислих, че нещо е болен или рахитичен", спомня си Христо. Когато Туньо се уволнява от казармата, приятелите и съучениците му не могат да го познаят - бил качил доста килограми.


И до днес съученици на Трифон разказват как в час по география прави гаф, че на полуостров Индокитай се намират Индия и Китай. Най-култовата случка с него е в 5-ти клас в час по пеене. За домашно учениците трябва да научат възрожденска песен.


"Влиза учителят, вдига едно момче, то реве като магаре. Вдига втори, трети, същата работа. Стига до Трифон, кара го само да изрецитира текста, той мълчи", разказва Димчев. Тогава учителят се вбесява.


Решава да накара с бой класа да пее. Изпраща Туньо да донесе от двора пръчка. Бъдещият футболен национал се бави 5 минути и се появява с една хилава клечка. Учителят го изгонва. След половин час на вратата на класната стая се чука и Трифон влиза с огромен клон. Чак на третия път намира подходящата пръчка, с която първи отнася бой от строгия даскал.


Най-големите номера Трифон прави по време на тренировъчните лагери. В седми клас отива с класа през зимата в село Вонеща вода - известен балнеологичен курорт тогава. След крос в снега момчетата трябва да се приберат в станцията, тичайки през баирите. В края на една поляна групата се натъква на планинска река. Треньорът Васил Матев нарежда на футболистите да хвърлят камъни във водата, за да си направят брод.


Трифон обаче се разхожда с ръце в джобовете, иска да се скатае. Забелязва до реката наклонено дърво и започва да се катери. "Изведнъж се чу изпращяване и Трифон цопна с целия клон в реката", разказва съученикът му Христо. Налага се останалите да дават сухи дрехи на мокрия до кости палавник. След този случай на Трифон му лепват прякора Маймунката за известно време.


Първоначално Иванов мечтае да стане вратар, но треньорът му е категоричен, че това буйно синеоко момче не може да стои на едно място. Още като деца се запознават Трифон и друг футболен герой от региона - Илиян Киряков. Години по-късно двамата ще бъдат част от най-великата футболна приказка на България.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1300 Неутрално

    Туньо за съжаление го няма. И футбол в България няма. А Русия я има.

    Свободата, Санчо...
  2. 2 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 7881 Разстроено
  3. 3 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1300 Неутрално

    Израснал в суровите условия на спортното училище във Велико Търново с почти военен режим,
    =======================================================
    Караул са давали и са имали стрелкова подготвока всеки ден по няколко часа, а футбола е бил за прикритие. И пак. Щот сега няма ни футбол ни военен режим.

    Свободата, Санчо...
  4. 4 Профил на Vency Mirchev
    Vency Mirchev
    Рейтинг: 1184 Любопитно

    Интервю с Балъков няма ли да има? Сърди ли се за пръста или между приятели няма проблем?

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  5. 5 Профил на Гарван
    Гарван
    Рейтинг: 852 Неутрално

    До коментар [#4] от "Vency Mirchev":
    Нещо бъркаш. Прословутият пръст е на другият възпитаник на търновската школа Илиян Киряков.

  6. 6 Профил на Vency Mirchev
    Vency Mirchev
    Рейтинг: 1184 Разстроено

    До коментар [#5] от "Гарван":

    Моля за извинение в такъв случай.

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  7. 7 Профил на caterpillar
    caterpillar
    Рейтинг: 71 Неутрално

    Било ли е , не е ли било !?

    caterpillar
  8. 8 Профил на etar
    etar
    Рейтинг: 892 Неутрално

    Туньо за съжаление го няма. И футбол в България няма. А Русия я има.
    —цитат от коментар 1 на Bornagain


    Туньо и България ще са вечно живи. А за Русия не ми пука.

  9. 9 Профил на Günther
    Günther
    Рейтинг: 613 Неутрално

    Беше ученик на майка ми. За съжаление и двамата вече са покойници...

    Бог да благослови Америка за България!
  10. 10 Профил на sturmgewehr44
    sturmgewehr44
    Рейтинг: 465 Неутрално

    Туньо за съжаление го няма. И футбол в България няма. А Русия я има.
    —цитат от коментар 1 на Bornagain


    Нещо си се объркУ.
    Т'ва там Агромното отдавна не е Русия, а еврейски суровинен пидатък. Руснаците са със статут на коренното индианско население в САЩ.

    Думата СВАСТИКА идва от санскритското स्वस्तिक (свастика), което означава предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Свастиката съпътства цялата история на човека. В националния археологически музей могат да се открият грънци с изрисувани свастики от времето на прототраките 6000 – 3000 пр.н.e. Свастика може да се види на една от църквите в Стария град в Несебър, като там е поставена като орнамент на апсидата от външната страна, а така също в археологическите находки под църквата Света София в град София, както и във вила „Армира“, като мозайка на пода.
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  12. 12 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1641 Неутрално

    Голям образ беше и пич ,мир на праха му. Майките в Америка ,дето приспивали децата с заплахата , че ще дойде Туньо :))))

    "...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
  13. 13 Профил на Plamen  Shopov
    Plamen Shopov
    Рейтинг: 882 Неутрално

    До коментар [#1] от "Bornagain":

    Само че,България ще я има,за разлика от Русия!

  14. 14 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3818 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Граф Игнатиев ремонтиран в София.
    Надежда всека тука оставете.
    Там.
    Където си щете ;)

    "Националите на селекционера Борис Игнатиев са изолирани от света в базата Новогорск край Москва и тренират зверски за решителната световна квалификация срещу България.

    Мачът в София е на 10 септември 1997 г. и се явява последен шанс на "Сборная" да остане в играта за класиране на Мондиал`98 във Франция. Защото победа за "лъвовете" гарантира на отбора, воден от капитана Трифон Иванов, участие на финалите.

    Нашите са на първо място в групата с 15 точки преди домакинството на Русия, съперникът е втори с 14 точки. След мача на стадион "Васил Левски" остава да се изиграе само една последна среща."

  15. 15 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3818 Неутрално

    UNITED EU UNION

    1. Дисцииплиниран.
    2. Обстрелвал русофили под прикритие ;)
    Ма режима са олаби...

    До коментар [#3] от "Bornagain":

    Израснал в суровите условия на спортното училище във Велико Търново
    с почти военен режим,
    =======================================================
    Караул са давали и са имали стрелкова подготвока
    всеки ден по няколко часа,
    а футбола е бил за прикритие. И пак.
    Щот сега няма ни футбол ни военен режим.

  16. 16 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3818 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Френски жабари ;)
    Факт:
    Левска България разгроми Германия и Аржентина.
    Световно, 1994.
    Джентълменска България.

    пп
    Историята се повтаря.
    Повторила се и на 3.3.1918,
    ако и да не било футбол

    "За щастие Камата намира сили в себе си
    да се извини на треньора и е върнат в състава за последните решителни квалификации. Изричното условие на селекционера е, че Стоичков няма да има претенции да бъде капитан и лентата остава на ръката на Трифон.
    Иванов знае как трябва да се отблагодари за тази чест.
    Израснал в суровите условия на спортното училище във Велико Търново
    с почти военен режим, той е наясно, че отборът трябва да бъде сплотен в юмрук,
    за да мине през Русия.

    Туньо вече си е спечелил уважението на футболния свят, след като не трепва и за миг
    в заредените с огромно напрежение мачове на мондиала в САЩ`94.

    В Америка България изживява своя звезден миг и
    играе полуфинал с Италия,
    загубен след престъпно съдийство на френския рефер
    Жоел Киню.

    Но "лъвовете" се превръщат в голямата сензация на първенството,
    а Трифон си завоюва място сред най-добрите защитници в света.
    И безспорно най-страшният.
    Брадясал и с дълги русоляви кичури. Мрачен поглед, от който в напечените моменти хвърчат светкавици.
    Туньо знае как да смразява кръвта на противниковите нападатели."

  17. 17 Профил на tacheaux
    tacheaux
    Рейтинг: 3973 Неутрално

    С какво най-вече България успя да спечели срещу Русия?

    С това, че на българите не беше дадена команда да играят слабо , за да паднат , както е било на олимпийските игри в Мербърн през 1956година , когато сме можели да станем оримпийски шампиони по футбол. По пътя ни се е изпречил отбора на СССР с който играем полуфинал. Тогава сме имали силен отбор и е можело да ги бием , но заповедта е била да паднем.

  18. 18 Профил на Канасубиги
    Канасубиги
    Рейтинг: 814 Неутрално

    Ето го и самият гол, световна класа!
    https://www.youtube.com/watch?v=DDoR_y8-rn4&ab_channel=AhmetAdem

    Да беше застанал начело на БФС друго щеше да е ми се струва, а не тия плешиви крадци Лечков и Михайлов..

    Между другото май само той е увековечен с посветена песен (всъщност няколко) :)

    Щом излезе на терена,
    става той като хиена,
    нападатели разкъсва,
    задниците той им пръсва (х2)

    I don't debate. Too much Word, not enough Excel.
  19. 19 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3818 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Агромното т.нар. Русия е хазарски хаганат,
    ей тъй на инат.
    Хазари се чудели дали да приемат Християнска вера,
    или эра Мохамеданска.
    Приели да владеят т.нар. Раша.
    Мохамедански поганци завладели Константинопол в 1453 г
    и включили "зелен светофар" за (червен обрив) Раша.

    Туземците, не, не са свободни да напущат резервата.
    Закон ги грози, и страх тресе, ако избегат/се върнат.
    Пресен пример:
    таралежът Навални в гащи на Путин ;)

    До коментар [#10] от "sturmgewehr44":
    Туньо за съжаление го няма.
    И футбол в България няма.
    А Русия я има.
    —цитат от коментар 1 на Bornagain

    Нещо си се объркУ.
    Т'ва там Агромното отдавна не е Русия,
    а еврейски суровинен пидатък.
    Руснаците са със статут на коренното индианско население
    в САЩ.

  20. 20 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2261 Неутрално

    Велик футболист беше Туньо, спор няма. Тези биографии, обаче няма как да ме спечелят. Доста слаба работа на журналистите, за единия от които имам големи подозрения, че може въобще да пише.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  21. 21 Профил на rkf46690675
    rkf46690675
    Рейтинг: 849 Неутрално

    НЕ Е БАШ ПО ТЕМАТА /ПОЧИТАНИЯ КЪМ ТУНЬО/ ,АМА НЕ ЗНАЕ ЛИ СЕ ЧИЕ БЕШЕ ДУПЕТО В КОЕТО СЕ ДОКОСНА КИРЯКОВОТО ПРЪСТЧЕ?

  22. 22 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2187 Неутрално

    Трифон беше страхотен пич с много особено чувство за хумор, органичен, неподправен и по детски чист!
    Светла му памет!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK