"Как реших да сбъдна мечтата си да изкача най-високите върхове" - изповедта на Атанас Скатов

Атанас Скатов е автор на 7 книги

© "Кибеа"

Атанас Скатов е автор на 7 книги



Алпинистът, природозащитник и веган Атанас Скатов загина на 5 февруари след падане при слизане от Лагер 3 под втория по височина връх на Земята К2. Той е първият българин, покорил седемте континентални първенци - т. нар. Седем върха /Seven Summits, от 2013-та до 2017 г.


Скатов е автор на 7 книги. В негова памет публикуваме увода към последната му - "Седемте континентални първенеца", издадена през 2020 г. Откъсът беше предоставен от "Жанет 45" - издателството съдейства за отпечатването и разпространението на книгата.


Уникалният фотографски албум беше издаден с мисия - всяка купена книга финансираше 17 метра от пътя на алпиниста към едно от първите зимни изкачвания на К2 в историята, а всеки, купил книгата, получаваше специален сертификат с уникален номер, подписан лично от Атанас Скатов.


Из "Седемте континентални първенеца" от Атанас Скатов




ВЪВЕДЕНИЕ


Вървях над Сливен от връх Голяма Чаталка към местността Мочурите. Над едно възвишение с голяма поляна, след Белите кайнаци, има прекрасна гледка на юг към града, както и на запад към връх Кутелка. Вървях бързо, както обикновено, но този път се спрях да се насладя на пейзажа. Толкова е красиво да си в планината, особено когато си сам - може да се концентрираш, да навлезеш дълбоко в себе си и да се насладиш на всеки миг.


Оглеждах се във всички посоки и не можех да се наситя на красотата на природата ни. Има цветя, билки по поляната, както и следи от диви прасета и сърни. Планините са особено велико дело на Твореца, с много умисъл, красота, загадъчност, суровост и респект.


На север от поляната започва широколистна гора, която опознавах отскоро. Направих си маршрут през нея. Обичах да минавам оттам. При срещата си с тези вековни букови дървета изпитвам силно уважение, любов, спокойствие и благодарност. За огромно съжаление, всеки ден изсичат девствените гори над Сливен и това много ме натъжава.


"Как реших да сбъдна мечтата си да изкача най-високите върхове" - изповедта на Атанас Скатов

© Личен архив на Атанас Скатов


Бяха изминали няколко месеца, откакто бродя из планината. Бях сменил хранителното си меню, за да проверя може ли човек да живее и спортува само на растителен режим. Чувствах се много добре, всеки ден бях горе и почти всяка седмица участвах в различни спортни активности.


Наслаждавах се от душа и сърце на движенията на тялото ми, особено в планината, и как ставам все по-издръжлив не само физически, но и психически. Имах чувството, че мога с дни да вървя или карам колело в планината, без да спра. Особено на състезанията тренирах психиката си и виждах дали ме бива за нещо спортно. Никога преди това не бях ходил на подобни мероприятия и сега ми беше много интересно и се забавлявах. Трябваше да си правя стратегии как да съм по-успешен.


Седемте континентални първенеца
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Все пак това са състезания и трябва да покажеш най-доброто от себе си. Запознавах се с нови хора, които тренираха определени спортове от години, и се учех от тях. Въпреки че вече бях на 34 години, спортът ме караше да му се наслаждавам. Твърдо бях решил, че искам да продължа да опознавам природата не само в България, но и в чужбина.


Ето как реших да сбъдна мечтата си да изкача най-високите върхове на всеки от седемте континента. Нямах и представа дали някой преди мен го е правил или пробвал, както и кои са точно тези върхове. Самата идея ме привличаше като магнит. Бях чувал само за Еверест и Килиманджаро. Но чрез интернет бързо може да се разбере кои са останалите и как да стигна до тях.


Обичам да обикалям по света и да се запознавам с нови хора, да научавам за тяхната култура, битие, манталитет и мислене. Затова бях решил, че няма просто да изкачвам върховете, но и ще оставам в тези страни, за да опознавам и другите народи и обичаи, което ми даваше още по-силен заряд да започна този проект.


Основната мисия и цел на проекта бе да тествам растителния режим на хранене.


Чрез използването му най-малко се замърсява околната среда, най-малко се изчерпват природните ресурси и най-малко площи са нужни за произвеждането на храната ни, с което популацията на хората ще може да се увеличава.


Да не говорим за етичната и морална страна - че по този начин не се изяждат животните, не се малтретират, не се използват или убиват. Този режим на хранене, както и на живот, е за мен бъдещето на човешката раса и на планетата ни като цяло. В интернет почти не открих данни дали в началото на 2012 г. има спортисти с този режим на хранене, а за алпинисти - не намерих нито един. Оказа се прекрасен момент да проверя дали веганското меню е подходящо за най-силно натоварващото тялото и психиката занимание - височинния алпинизъм.


Споделих с няколко алпинисти от родния ми град Сливен, че искам да изкача най-високия връх на всеки континент и всички умряха от смях. Казаха ми, че нямам абсолютно никакъв шанс. Те били чували за този проект, който се наричал "Седемте континентални първенеца", или Seven Summits на английски.


Някои от тях бяха изкачили два или три върха от този проект, но за Еверест ме убеждаваха просто да забравя. Всички те вече били ходили до него, но без успех да стигнат до горе, а били професионалисти с по 20-30 години стаж. Тогава дори и не споменах, че не просто смятам да ги изкача, но искам да го направя само на растителен режим, което те дори нямаше и да разберат. Камо ли да по-вярват, че може да се катериш, без да приемаш месо.


Всички алпинисти обилно се хранят с месо и вярват, че това е тяхната храна и като цяло храната на спортиста. Но аз много силно чувствах, че мога да се справя. Повечето хора мислят, че като не могат нещо, значи и ти не можеш. Но моята психика работи точно на обратния принцип - че мога да постигна абсолютно всичко. Важно е колко го желая. Да давам всичко от себе си, силно да вярвам в себе си и в успеха, да полагам много труд и усилия.


Когато някой ти заявява, че не можеш да постигнеш нещо, просто ти казва, че той самият не може. И докъде опират неговите възможности. Твоите граници обаче стигат до съвсем друго място и всичко зависи единствено от теб самия.


ПОДГОТОВКА


"Как реших да сбъдна мечтата си да изкача най-високите върхове" - изповедта на Атанас Скатов

© Личен архив на Атанас Скатов


Беше ми безкрайно ясно и без да съм чел, че няма как да изкача най-високия връх на всеки континент, без да съм подготвен физически, психически и финансово. В края на март 2012 г. си закупих от пазар за употребявани стоки (битак) едно колело на старо - планински бегач (байк), и на другата седмица буквално заминах за състезание по планинско колоездене в Стара Загора.


Още не бях свикнал с автоматичните педали, които се заключват към обувките, и няколко пъти падах много здраво. Пукнах няколко гуми и беше уникално приключение. Чувствах се толкова жив и изпълнен с радост. На това мое първо състезание по планинско колоездене почувствах колко е важно да бъдеш концентриран, отдаден и да изпитваш удоволствие от спорта и умората. След това състезание два-три пъти в седмицата започнах да карам колело в планината и твърдо реших да участвам в още такива състезания, защото няма такъв адреналин - да летиш в планината и да мериш сили с най-добрите. Те правят това от години, а ти - от дни или седмици.


Над 8000 метра: Анапурна. Дхаулагири. Макалу
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Цялата 2012 г. тренирах предимно сам, спортувах с колелото, правех трекинги из цялата страна, катерих се по скалите и участвах в различни състезания. С всеки изминал ден се чувствах по-силен, по-здрав, по-издръжлив и достатъчно подготвен да стартирам с първия връх от Седемте континентални първенеца (Seven Summits).


Записах се на всички спортни активности и състезания, които успях да намеря в интернет през 2012 г., както и потретих маршрута "Ком - Емине". Тогава още имах и мотор, гледах да карам и него, но след като си купих колело, той остана на заден план. Удоволствието да се наслаждаваш на силата на твоето тяло е в пъти по-силно, отколкото на мощта на бензина в двигателя.


Над 8000 метра: Гашербрум
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Нямам треньори, учители, съветници и консултанти. На всичко съм се учил сам с помощта на тренировки. Сутрин, като стана, решавам какво да правя въз основа на това, което съм правил вчера и колко е натоварен организмът, какво е времето навън и какво ми се спортува.


По принцип сутрин първо около час правя упражнения, включително йога асани и набиране на лост. След това закусвам и тръгвам към планината да ходя, да се катеря, да бягам или да карам колело. Обикновено 5-6 часа спорт, след което правя разтягане у дома и масаж на крайниците. Много е важно мускулът да бъде релаксиран и готов за нови тренировки. Вечер преди лягане пия магнезий, около 500 мг, но ако много съм се натоварил през деня, може да приема и до 2000 мг. Най-подходящ е магнезиевият цитрат.


При цитратната форма организмът усвоява много по-добре магнезия, който успокоява нервната система и най-вече мускулатурата. Най-пълноценно възстановява сънят.


Затова трябва да се ляга рано, защото преди полунощ той е много по-полезен и важен.


Откакто започнах да тренирам и минах на растителен режим, за пълно възстановяване ми трябват 9-10 часа сън.


НОВ РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ


На 1 януари 2012 г. преминах на растителен режим на хранене без консумация на храна от животински произход, известен като веганство, като 6 години преди това бях вегетарианец. Исках да проверя дали нашата раса може да съществува без животинска храна, защото според мен трябва да се експериментира, за да бъде намерено оптималното решение.


Над 8000 метра: Лхотце и Еверест на един дъх
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Вече девета година съм на растителен хранителен режим и мога да твърдя, че се чувствам много добре и на този етап не възнамерявам да го променям. Храня се с това, което ми се яде и ми е вкусно. За мен е много важно всеки да се храни според вътрешните си убеждения, морала си, ценностната си система и това, което му е приятно.


Всеки организъм е строго индивидуален и функционира по различен начин по отношение на усвояването на хранителните елементи от храната. През тези години се е случвало в единични моменти да приемам яйца или сирене по време на експедиция. Причините са били липса на друга храна или моменти на пълна слабост и здравословни проблеми по време на пребиваването ми във високата планина. Но за 9 години тези случаи се броят на пръстите на ръцете ми и не смятам, че съм нарушил нещо, защото това най-вече е експеримент и във всеки миг всичко може да се промени. Най-важни са животът и здравето на човека!


Над 8000 метра: Манаслу
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете
Обикновено хората и най-вече журналистите ме питат защо станах веган. Казано най-общо, това е дълъг процес на метаморфоза - физическа, психическа, душевна, морална и здравословна. През 2006 г. в Берлин започнах да се занимавам с йога и установих, че консумацията на месо и месни продукти се отразява неблагоприятно на стомашно-чревния ми тракт.


Веднага преустанових тази консумация и за няколко месеца, освен че понижих значително телесното си тегло, се избавих и от редица здравословни оплаквания. Преминах на почти всекидневна консумация на риба. Тогава все още вярвах, че на организма му трябва определено количество незаменими аминокиселини, които липсват в растителната храна. В края на 2009 г. преустанових консумацията на риба и морски продукти.


Мога да заявя, че за мен рибата не се различава от месото, но това го установих едва след като спрях да се храня с нея. Просто нямах нужда повече от риба и морски продукти.


Хапвах сирене, кашкавал, яйца и мляко по същата причина - аминокиселините и белтъка.


Изобщо не вярвах, че някой ден ще се откажа и от тях. През есента на 2011-а, когато се завърнах да живея в родния си град и започнах да ходя всекидневно в планината, реших от 1 януари 2012 г. като експеримент да преустановя консумацията на всякакви животински продукти.


Над 8000 метра: Чо Ою
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Дори не знаех, че това се нарича веганство. След няколко месеца на такъв режим случайно от интернет разбрах, че съм станал веган.


Макар да има още хиляда изисквания към тази дума и всеки ден да се добавят нови. Не е нужно само режимът на хранене да е растителен, но и как е добита растителната храна, дали ползваш дрехи и аксесоари от животински произход и т.н.


Козметиката - освен да няма животински съставки, да не е тествана върху животни. Да не се консумира мед и още много подобни. Но повечето от тях са добавяни от хора, които много-много не са мислили. Например преди да стана веган, може да се каже, че почти не бях ял мед. Сигурно за 30 години бях опитвал 5 пъти по една лъжичка. Обаче с новия ми режим на хранене и интензивно спортуване тялото и мозъкът ми искаха да се хранят с мед и нещо сладко. От друга страна, пчелите не са животни и не ги експлоатираме и убиваме да им вземем меда.


Дори е много важно да ги развъждаме, защото те опрашват растенията. Изключително е важно да има колкото може повече пчели, защото ако не се опрашат растенията, няма да има храна и за веганите. Но повечето от неконсумиращите месо нямат и представа как функционира природата на нашата планета, каква е ролята на пчелите в екосистемите и колко са важни, а сляпо вирят нос, че са против пчеларството и консумацията на мед.


Имах период от 3 години, в който като част от експеримента не консумирах и мед, но реших, че няма нужда, след като тялото ми има необходимост и му харесва, да му го отнемам. Разбира се, че може да се замени със сок от агаве или кленов сироп, както и други подсладители, но медът за мен е като лекарство. Когато ти е паднал имунитетът, той помага за възстановяването на организма.


Според мен единственият недостатък на веганството и опитът ми върху моя организъм е, че понякога ми пада имунитетът. Все още не мога да бъда абсолютно категоричен кога това се случва, но е ставало както на експедиции, така и в нормална среда. А може и да е нормална реакция на организма и да не е свързано с режима ми на хранене, защото на много хора им пада имунитетът и без да са вегани. Тепърва науката и медицината трябва да проучат по-задълбочено този режим на хранене. За себе си се убедих, че се чувствам добре и нямам нужда от животинска храна, за да живея нормален живот и да спортувам.


Основната причина обаче да мина само на растителна храна бе, че популацията на нашата планета непрекъснато нараства с огромен темп, а селскостопанските площи са ограничени. Ще дойде момент, в който хората няма да могат да се изхранват по масовия начин с обилни количества месо, яйца и млечни продукти, защото, за да храним животните, са ни нужни огромни парцели земя.


В момента повечето площи се използват за отглеждане на животни, с цел след това да ги консумираме. Ако обаче намалим приема на животинска храна, а оттам и обгрижването на селскостопански животни, ще се освободят земи за растителна храна за нас, хората. Да не говорим колко е замърсяващо за околната среда животновъдството, като заради него се изсичат гори и джунгли, за да се освобождават нови терени. Плюсовете за този режим на хранене се оказаха много.


Минуси почти не виждах, освен как ще се отрази това на организма ми и дали ще бъда здрав, силен и щастлив. Все пак православният пост е над 250 дни в годината, което означава 250 дни веган диета. Остават само още 115 дни, за които не виждах проблем отново да са на растително меню.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK