"Литературен вестник" на 30 – трамплинът и витрината на съвременната българска литература

"Да говорим за скритите хора, чиито имена не се виждат по страниците" - интервю с Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник"

© "Литературен вестник"

"Да говорим за скритите хора, чиито имена не се виждат по страниците" - интервю с Амелия Личева, главен редактор на "Литературен вестник"



На 11 февруари "Литературен вестник" навърши 30 години. Националният седмичник за литература, критика и изкуство излиза без прекъсване от 1991 г. и е единственото периодично издание с такъв характер, появило се след 1989 г. и оцеляло до днес. Вестникът е трамплинът и витрината на съвременната българска литература. Разговаряме с главния му редактор Амелия Личева за пътя през тези 30 години, трудностите и успехите.


Амелия Личева

© Личен архив Амелия Личева

Амелия Личева


Как ще обобщите накратко 30-годишния път на "Литературен вестник"?




- Наскоро покрай годишнините на БНТ и БНР си помислих, че ЛВ е направо дълголетник - те са на по 60-ина, а той вече е на половината им. Дори така погледнато, е страшно много. А който познава фактите около появата и смъртта на българския литературен печат, знае, че това си е направо патриаршеска възраст за такъв тип издание. При това става дума за 42 броя на година в рамките на 30 години и за текстове във всеки брой в рамките на 100-ина стандартни страници. Представяте ли си какво количество думи е това.


И всяка седмица тези над 100 страници се изчитат по два пъти от коректорките на вестника Лора Султанова и Виржиния Абаджиева. Няма да ви казвам срещу какво символично заплащане. А те винаги изтъкват, че биха го правили и така, от любов към вестника.


И тук идваме до второто уникално нещо в това издание - редакторите му работят про боно вече не помня от колко години. Всъщност хонорари за редактиране се получаваха някъде през 90-те само, когато вестникът беше свързан с "Демокрация" и малко след това. Защото за всички нас вестникът е кауза и не искам това да се възприема като високопарни слова. Факт е. Възрожденско е, дава усещане за мисия и е с любов. Като се ласкаем, че поддържаме пространство за срещи на писатели, преводачи и критици от всички поколения.


И тук е и моята огромна благодарност към всички автори, защото в огромния си процент те дават своите текстове за вестника също безвъзмездно. И най-сетне, в годините вестникът се сдоби и със свои верни читатели, което оправдава усилието да го запазим жив.


Вие откога сте част от него?


- Редактор съм от 1996 г., но преди това водех рубриката "Глас от маргиналията", която беше политическа и плод на тогавашната ми свързаност със СДС. Изобщо, от създаването на вестника публикувах в него статии и стихове. Бях току-що завършила и в него откривах поле не просто за реализация, но и територия за съмишленичество. Първите редактори, с които се запознах, бяха Малина Томова и Едвин Сугарев.


Може ли да се каже, че в него изгряха звездите на съвременните български писатели и поети?


- Винаги съм го казвала, няма добър български поет, писател или критик, като започнем от поколението на дебютиралите през 90-те, та до днес, който да не е публикувал във вестника. И да, много автори направиха име покрай него.



Коя е най-ярката отличителна черта на "Литературен вестник" от другите културни издания? Има ли изобщо конкуренция?


- Неговата отвореност. Били сме обвинявани в академизъм, в прекалена елитарност, дори в снобизъм, но който чете вестника, знае, че в него има всичко и се събират най-различни стилистики и почерци. Оттук и неговата може би най-съществената особеност - всеки брой има редактор и той налага своя вкус, интереси и никой не му се бърка.


Вярно, понякога се случва така, че другите редактори имат своите несъгласия, но свободата да направиш своя брой е нещо, което първите редактори зададоха и което пазим като традиция и до днес. И така, вие четете уж един вестник, но всъщност толкова вестници, колкото редактори работят в момента в него.


В годините сме се конкурирали с вестник "Култура", имали сме и доста напрегнати периоди, с "Литературен форум", докато излизаше. В момента сме почти единственият литературен седмичник. От "Словото днес" ни разделят вкусът и разбиранията. Провиждаме като свои партньори списания като "Култура", "Страница", "Съвременник", "Портал Култура".


Как оцеляваше изданието през годините? Помним, че в началото имаше масов абонамент. Как е сега?


- Първоначално "Литературен вестник" беше притурка на "Демокрация" и тогава беше най-лесно от финансова гледна точка. Политически не сме имали проблеми, каузите ни бяха сходни.


По-късно "Отворено общество" (и нека тези, които говорят за соросоиди, не подскачат) направи изключително много, за да има и книги, и културни издания в България. Така че оцелявахме благодарение на фондацията на Сорос. Когато той се оттегли от Източна Европа, дойдоха най-трудните години. Разчитали сме на дарения, на абонамент. Помагал ни е и Нов български университет в лицето на проф. Богдан Богданов.


В последните 10 години пак е много трудно, но възможността за подпомагане на културата е вече регламентирана чрез фондовете на Столичната община и на Министерството на културата. Всяка година правим множество проекти и това заедно с абонамента е основното ни перо, чрез което оцеляваме.


Отлично си сътрудничим и с някои от културните институти - Полския, Италианския, Унгарския, с Ирландското посолство. Кандидатстваме към програма "Традуки", различни фондове в Нидерландия, славянските страни.


Кога беше най-трудният момент за "Литературен вестник"?



- За мен най-трудният и болезнен момент и за вестника, но и персонално за мен, който не знам дали съм преодоляла и до днес, е скандалът около изданието, който тръгна на честването на 25-годишнината на вестника. Тогава се оказахме изправени срещу хора, с които години наред бяхме работили заедно. И това е най-малкото, което мога да кажа за свързаността ни.


Вестникът се раздели с Едвин Сугарев, Силвия Чолева, Ани Илков... Разменихме си много обвинения, много тежки думи. Тази рана не се е затворила.


Как се развиваше през годините? Каква е разликата между първия и последния брой? Промени ли се фокусът му?


- Мисля, че да. В първите години имаше да се запълват много дупки - трябваше да се наваксва и да се публикуват важните имена от литературата, от сферата на хуманитаристиката. Тогава, смятам, вестникът беше най-академичен. Сега е по-вгледан в актуалното. Разбира се, академичното пак е в него и така трябва, но има и много повече теми от моментното, запознаващи със ставащото по света, с нови имена от днешния ден. Неизменна, разбира се, е българската литература.


Кратък речник на литературните и лингвистичните термини
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Каква е читателската аудитория? Има ли млади читатели, които се интересуват от литературното изкуство?


- От всички възрасти са - имаме читатели, които ни пращат писма, написани на пишеща машина или на ръка, имаме и много млади читатели, включително ученици. Колкото до младите автори, много са. Непрекъснато получаваме текстове на имейла на вестника. Почти всички от нас, които сме и университетски преподаватели, имаме кръг от сътрудници от най-добрите ни студенти. Така че вестникът продължава да бъде поле за дебюти.


Световен ли е „Нобел“?
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Разкажете нещо любопитно "от кухнята". Имаше ли куриози или редакционни гафове?


- Разбира се, имало е много гафове, но тук ми се иска не да ги разкажа, а да спомена името на един човек, който ни е спасявал много често от дублиране на витрини за книги, на вече излизали материали и който е помагал вестникът да изглежда добре. Става дума за дизайнера на "Литературен вестник" Гергана Икономова, която миналото лято внезапно почина. Тя беше човекът вестник, на когото всички ние безрезервно разчитахме.


Когато честваме вестника днес, за мен най-важно е да говорим за скритите хора, чиито имена читателите не виждат по страниците.


Екипът

© "Фейсбук"/ЛВ

Екипът

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK