По буквите: Барнс, Улф, Фосе

"Мъжът с червеното палто","Флъш" и "Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала" са новите литературни предложения на Марин Бодаков.

© "Тоест"

"Мъжът с червеното палто","Флъш" и "Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала" са новите литературни предложения на Марин Бодаков.



Текстът е препубликуван от "Тоест".


"Мъжът с червеното палто" от Джулиан Барнс


Превод от английски Надежда Розова, София: изд. "Обсидиан", 2021


Мъжът с червеното палто
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Можем да четем "Мъжът с червеното палто" като скрупульозна приписка към "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст. Или като капризно показно как се пише биография. Разбира се, с производството на точно такъв портрет авторът няма как да натрупа точки пред безстрастните академични среди, тъй като разбутва едрите им конструкти, но с находчивите си забележки, с ревността си към духа на епохата, с елегантния си стил Джулиан Барнс ни печели. Както винаги.




След като неотдавна описа творческата трагедия на Шостакович, в новата си книга Барнс се занимава с Бел епок и великолепния екземпляр д-р Самюел Поци, французин с италиански произход. И покрай него - с цялото хлевоустие на една разгулна, лекомислена, нагла, самовлюбена, безобразна, прелестна епоха.


Хлевоустие като шампанско.


Д-р Поци е прочут парижки хирург, почитател на изкуството и бонвиван. Докато ни разказва неговата история, Джулиан Барнс ни среща с Уайлд, Юисманс, Сара Бернар, братята Гонкур, с кого ли не. Как забравих Робер де Монтескьо, когото познаваме от романа на Пруст. И през увеличителната леща, каквато представлява личността на красивия лекар с червено палто, виждаме сума ти фигури с освежени лица и разкрити чувствени забежки, виждаме мрежата, изтъкана от винаги сложните им отношения на лицемерие, сродство в порока и лукс. Виждаме и свободата, на която са се радвали тези хора - въпреки непрестанната опасност да бъдат озлочестени от пресата.


И понеже стигнах до пресата - една моя забежка. Ето историйката на някой си Жан Лорен, такава каквато днес я описва Барнс:


"Въпросният Лорен е истеричен и двуличен клюкар според дневника на Гонкур. "Лорен клевети Гонкур пред господин и госпожа Алфонс Доде, после злослови за семейство Доде пред Гонкур с ясното съзнание (поне отчасти), че те ще съпоставят казаното. Просто не е способен да се сдържа. Гонкур често се пита какво поражда поведението му и дали основният импулс у Лорен е "злобата или пълната липса на тактичност". Лорен си задава същия въпрос и едно от обясненията, които намира, е фактът, че цял Париж злонамерено го е отклонил от истинския му път като поет. "Тези свине! - възкликва той веднъж. - Те ме направиха журналист."


Та и мен така... Шегата настрана, и във времена като Бел епок повече от всякога триумфират romans à clef (романите с ключ) - онези четива, в които под измислени имена се представят отмъстително и изобличително реални лица и събития от светската върхушка. В тях авторът споделя вътрешна информация без страх да го обвинят в клевета. Сатира. Джулиан Барнс ни предлага ключ без роман. Съгласен съм, и още как, че реалността е по-голяма измишльотина от фикцията.


Шумът на времето
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Как ще продължи пътя си в литературата франкофилът Барнс? Историята му за Шостакович се казваше "Шумът на времето". Дали Бел епок е много шум за нищо? Кой знае.


Но пък какво фантастично, просто фантастично нищо!


П.П. Струва ми се, че "Папагалът на Флобер" на Барнс, публикуван у нас от "Народна култура" през 1990 г., има непризнати приноси в развитието на постмодернизма в българската белетристика. Като се замисля, след посещението си в София малко по-късно големият британски писател написа романа "Бодливото свинче", в който видяхме диктатора Живков. Каква поредица, а? - Флобер, Живков, Шостакович, Поци... А пропускам още много.


"Флъш" от Вирджиния Улф


Превод от английски Иглика Василева, илюстрации Ираче Лопес де Мунаин, София: изд. "Кръг", 2020


Флъш
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Различни, но направени по един и същи калъп, възможно ли е единият да допълва онова, което дреме у другия неизявено? Тя би могла да е всичко това; а той Но не. Делеше ги възможно най-дълбоката бездна, която разделя едно същество от друго. Тя говореше. Той беше безсловесен. Тя беше жена, той беше куче. Толкова подобни и толкова различни, двамата стояха и се гледаха. Но ето че с един скок Флъш се озова върху канапето и се сви там, където щеше да лежи оттук нататък - върху килимче в краката на госпожица Барет.


"Флъш" е биография. Биография на куче.


Биография на кокер шпаньола на голямата английска поетеса Елизабет Барет Браунинг. Знаменитата викторианска авторка е искала да напише историята на по-доброто си аз. Дали Вирджиния Улф в случая не прави точно това - една нейна биография от любов и златен огън. И благородно слово.


Улф пише тази книга - като експеримент за отмора - току след като написва "Вълните", едно от най-забележителните произведения на европейския модернизъм. Книгата за Флъш, публикувана през 1933 г., обаче има неочакван успех.


Във "Флъш" е концентрирана цялата страст на Вирджиния Улф към аристокрацията. Дори на кокер шпаньола му е вменено, че е аристократ. Тук е и цялата ѝ съзерцателна битка срещу закостенелите английски порядки. Обичта ѝ към старинното слънце на Италия, споделена със семейство Елизабет и Робърт Браунинг. Колко много от Вирджиния има в биографията на едно щастливо куче, чиято глава е почивала в скутовете на някои от най-забележителните човешки същества на епохата.


Чистокръвна, породиста английска проза, която надали може да бъде преведена от друг така, както от бляскавата както винаги Иглика Василева.


Защото "Флъш", ти да видиш, е празненство на българския език. Аз поне скачам - и се кротвам в краката му.


"Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала" от Юн Фосе


Превод от новонорвежки Стела Джелепова, София: изд. "Лист", 2021


Трилогия
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Жребец си имам, мегдан си нямам." Това чувах, докато Фосе отбелязваше в историите си навесите за лодки. Отдавна даден израз не ме е карал да мечтая така: навес за лодки.


На четвъртата корица мястото на действието е означено като Берген, а между кориците - Бьорген. Не е грешка. Това е точно така, защото норвежкият писател пише на новонорвежки - диалект, употребяван в западните части на северната държава. И тук се намесва превъзходната работа на преводачката Стела Джелепова, чрез която и българският език се сдобива с нова, необичайна мелодика, прорязва се от трудни смислови фиорди


Колкото и да са напевни, старинни или модерни, на места трите истории издават звука на черната торба, която Палачът надява на главата на Ашле преди неговата публична екзекуция. Същият този Ашле, който безпомощно е обикалял Бьорген в търсене на подслон, където неговата любима Алида да роди бебето им. Ашле, който е убил, оказва се, акушерката, за да се настанят в нейната къща. Не е знаел, че убива точно акушерката. И това далеч не е единственото му убийство.


Ще доразвия мисълта на Джелепова от едно хубаво нейно интервю: у Юн Фосе няма Витлеемска звезда, нито влъхви - само студен, неприветлив свят, в който отмъщението е повече от милостта. Как щеше да се промени историята на християнското човечество, ако Йосиф беше убивал заради любовта си към Мария?


Норвежкият писател работи с първозданни материи - четеш и постепенно разказът наедрява, израства над теб, подслонява те. Разказ, в който Ашле не само за Алида си остава добро момче... И разказ, в който винаги убиецът ще бъде разпознат, но никога убийствата не са пред очите ни, едва гадаем, че са се случили.


Казват, че Юн Фосе, познат у нас с една-две пиеси, е спряган като възможен носител на Нобелова награда за литература. Изобщо не бих се учудил. Той наистина е великан - в "Трилогия" мрачната история прекосява времето и въздава справедливост за унижените от живота чрез своя неподкупен, ако щете, самоубийствен хуманизъм. Завладяващи детайли от смърт и любов, какво повече.


Какво повече от хората, които са диалект, а не официалният език на живота...

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 894 Неутрално

    "спряган" - ало, блондаков.....

  2. 2 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1098 Неутрално

    "Мъжът с червеното палто" от Джулиан Барнс
    ——
    Хубаво ревю (за тая книга, другите ги прескочих, Виргиния Уфф...), леко, неформално. Не че ще тръгна да чета книгата, ама то не е негова вина. Хареса ми повече, ревюто, де, от това на Гардиън:
    https://www.theguardian.com/books/2019/oct/27/the-man-in-the-red-coat-julian-barnes-review

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  3. 3 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 894 Неутрално

    До коментар [#2] от "Gretel":

    ама да не мизлиш че блондаков го е чел? всъшност барнса можи и да го е изчел. дали да не зема да ти обесня как бг критиците си саздават ривютата и как бг автурите руманите или пуесията?
    барнса е сладкудумен келеш, същия щато жонатан. жонатана е още по-самовлюбен. повърхностни леваци, преди стотина години немаше да ги земат да сервирват в некое писателско каафене. но сега верно е един от най-добрите, ма то са една каруца хора тия ео стнават в ангрличанската лра сега. ма кат нема кой ей го на барнса е списувател. ама то тая неграмотна аодиториа точно тва засложава.

  4. 4 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1805 Неутрално

    "
    "Въпросният Лорен е истеричен и двуличен клюкар според дневника на Гонкур. "Лорен клевети Гонкур пред господин и госпожа Алфонс Доде, после злослови за семейство Доде пред Гонкур с ясното съзнание (поне отчасти), че те ще съпоставят казаното. Просто не е способен да се сдържа. Гонкур често се пита какво поражда поведението му и дали основният импулс у Лорен е "злобата или пълната липса на тактичност". Лорен си задава същия въпрос и едно от обясненията, които намира, е фактът, че цял Париж злонамерено го е отклонил от истинския му път като поет. "Тези свине! - възкликва той веднъж. - Те ме направиха журналист."

    Та и мен така... Шегата настрана"

    Нещо ми подсказва, че не е шега.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1098 Неутрално

    До коментар [#3] от "betona":

    “ барнса е сладкудумен келеш”
    ——
    Ти май ще ме накараш да прочета нещо от него.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  8. 8 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 474 Неутрално

    И аз бях анализатор и критик. Вече съм повърхностен и съм шматка Намразих критиката и анализите .Гадни са.
    Бетона е голям анализатор и критик .тъпо.

    За другата откак стана подмазвачка - нищо.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK