"Истинско нещо" - световна панорама в есеистична форма

© "Колибри"

Излезе от печат есеистичният сборник "Истинско нещо" на Елиът Уайнбъргър (72) - американски писател, редактор и преводач. Изданието е на "Колибри", преводът - на Стоян Гяуров. Американският поет Форест Гандър е категоричен, че "Истинско нещо" е "най-добрата книга от най-добрия съвременен литературен есеист."

Уайнбъргър е известен преди всичко със своите литературни текстове и политически статии. Стилът му се характеризира с жанрова неопределеност - от поезия до политически коментар, и с безграничен тематичен обхват в глобалното стълпотворение от култури. Според "Таймс" Уайнбъргър използва едновременността и колажа по забележителен начин.

"Сборникът "Истинско нещо" дава отлична представа за нестандартната творческа фантазия на автора. Книгата съдържа 34 есета, като понятието "есе" описва само приблизително произведенията на Уайнбъргър.

"Тук са събрани впечатления и "новини" от вековечната история на природата, човека и културата: за вятъра и водовъртежите, за хората на име Чан, за Мохамед, мушитрънчето, тигъра на Уилям Блейк, за потомците на Ной в днешен Ирак и Иран, за книги и звезди, богове и войни. Четени като цяло, тези текстове с голяма поетична красота описват една световна панорама, в която думата "глобализация" придобива друг, по-малко познат, същевременно по-топъл и човешки смисъл", отбелязват от "Колибри".

Книгите на Елиът Уайнбъргър са преведени на повече от 30 езика. Първоначално получава признание за преводите си на носителя на Нобелова награда Октавио Пас.

Из "Истинско нещо" от Елиът Уайнбъргър

ПРЕДГОВОР

Истинско нещо

С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка

Купете

В империята на ацтеките на всеки петдесет и две години, веднъж в течение на един среден човешки живот, светът бил на прага на свършека си. Слънцето не помръдвало повече, нощта била вечна, демони човекоядци слизали, за да управляват земята.

В този ден всички огньове били угасвани, а подовете измитани. Стари дрехи, изображенията на богове в домовете, камъните на огнищата, върху които стояли тенджерите, рогозки, хавани и точила били изхвърляни в езера и реки. На бременните слагали маски от агаве и ги заключвали в хамбарите; ако светът свършел, те щели да се превърнат в чудовища.

В тази нощ всички обличали нови дрехи и се качвали на тераси и покриви; никой не пипал земята. Подбутвали децата и ги заплашвали, за да останат будни: който заспивал, щял да се събуди като мишка. В столицата Тенохтитлан погледите на всички били фиксирани в храма горе, на Хълма на звездата. Там в полунощ жреците наблюдавали звездите, наречени Тианкуицли, Пазарния площад, нашите Плеяди, за да видят дали ще прекосят меридиана и ще осигурят още петдесет и две години живот.

В храма един затворник без физически недъзи, чието име трябвало да означава тюркоаз, година, огън, трева или комета - думи, обозначаващи ценното време, - бил полаган върху гладък камък с парче дърво върху гърдите му. Ако съзвездието Тианкуицли пресичало линията, един жрец започвал с бясна сила да върти своята огнена пръчка в дървото. Малко дим, няколко искри и щом дървото пламнело, гръдният кош на затворника бил разпарян с нож от обсидиан, сърцето му изтръгвано и хвърляно в огъня. Четири завързани наръча с дърва, всеки от по тринайсет цепеници, били струпвани около тялото му, за да бъде погълнато изцяло от пламъците.

Щом видели кладата, хората цепвали своите и на децата си уши и пръскали кръв в посока на пламъците. Пратеници разнасяли факли от Хълма на звездата до главните храмове, оттам до дворците, а от дворците пък - от улица на улица, от къща на къща, докато целият град светнел отново. През цялата нощ щафети от бегачи разнасяли новия огън из цялата империя. Хората се хвърляли в пламъците, за да бъдат благословени с мехури.

Децата, родени през тази нощ, получавали името Ново време. На сутринта били разстилани нови рогозки, поставяни нови камъни на огнищата, бил запалван тамян и всички ядели питки от амарантово семе, топнати в мед. Отрязвали главите на пъдпъдъци.

6 февруари 2001 г.

1. Вятърът

Вятър: що е туй? Не го виждаш, но го чуваш и усещаш силата му. Той носи дъждовете, сушата, студа, жегата, скакалците, праха; той ги прогонва. Той блъска капаците на прозорците, шумоли в клоните, разрушава къщи, разпалва пожари; той тегли лодките напред или предизвиква вълните, които ги потапят. Неговите пориви напролет пробуждат чувства, неговият вой през зимата - страх.

В Китай календарът е бил кръгообразен, разделен на осем периода по четиресет и пет дни, всеки от тях доминиран от вятъра, идващ от една от осемте посоки и определящ ритуалите на държавните дела, храните, които трябва да се ядат, дрехите, които трябва да се носят, наказанието и помилването на престъпниците, часа, когато човек трябва да става или да си ляга, времената и местата за разходка, подаръците, които императорът ще изпраща.

Съществували "истински" ветрове и "зли", или "празни", ветрове: ветрове, които духали от посоката, от която трябва, в часа, когато трябва, и такива, които не правели това и причинявали болести или хаос, защото, казвали хората, стоте болести се носят от вятъра, който прониква в 84 000 дупки на тялото, точките на акупунктурата, също както духът през кухините на земята. Всичко е наред, казва Чуан Дзу, когато светът е спокоен. "Щом задуха обаче вятърът, тогава десетте хиляди дупки плачат и охкат.

Не си ли чувал неспирното им ридаене? Сред дивната красота на планинските гори с техните огромни дървета с трийсетметрова обиколка, пълни с ридаещи кухини Когато вятърът е слаб, хармонията е нежна; ала когато бурята завие, се надига мощен хор. А когато свирепият вятър отмине, дупките отново са празни."
Вятърът е отмъщението на нещастни предци.

Вятърът идва от устата на змии; шаманите са носели змии с надеждата да ги издухат в другия свят; в Китай и Мексико шаманът е бил изобразяван в зейналите челюсти на вятъра. Пиктограмата за ВЯТЪР е била съставена от знаците за корабно платно и за змия. ВЯТЪР плюс БОЛЕСТ е означавало "безумен". ВЯТЪРНА ЧИСТОТА е сексуално желание; КОНСКИ ВЯТЪР е разгонен кон; МЪЖКИ ВЯТЪР е содомия. През V век една анонимна жена пее:

Пролетни цветя така красиви,
Пролетни пойни песни така вълнуващи,
Пролетен вятър така страстен,
Той разтваря моята копринена пола.

ВЯТЪР (фън) означава също "песен". Песента издава на властниците какво мислят хората и така с течение на времето думата придобива също значение на "настроение" и дори на "нрави". Първата китайска антология Шъ Цин, Книгата на одите или песните, започва с един раздел, озаглавен Куо Фън, ДЪРЖАВЕН ВЯТЪР - песните, настроенията от провинциалните държави.

В "Големият предговор" на Шъ Цин се казва: "С ВЯТЪРА висшестоящите променят своите низшестоящи, също с ВЯТЪРА низшестоящите осмиват своите висшестоящи". Казвали са: "Чуй ВЯТЪРА [песните от някоя провинция] и ще узнаеш ВЯТЪРА [настроението на народа]".

ВЯТЪРНА СЦЕНА, пейзаж. ВЯТЪРНА ЗЕМЯ, вятър и земя, местните условия. ВЯТЪРНА ВОДА, вятър и вода, фъншуей, пътят, по който човек намира мястото си в света. ВЯТЪРЕН ДЪЖД, вятър и дъжд, трудност. ВЯТЪРНИ ВЪЛНИ, вятър и вълни, промените в положението. ВЯТЪРНО ТЕЧЕНИЕ, вятър и течение, политически вълнения; ВЯТЪРНАТА ГРУПА, опортюнистите.

Райската птица е ВЯТЪРНА ПТИЦА; ВЯТЪРЕН ИЗРАЗ - аристократично държание; ВЯТЪРНА СЛАВА, вятър и слава, елегантност и талант. ВЯТЪРНА ЛУНА, вятър и луна, радост и женското изкуство на съблазняването. ВЯТЪРЕН ПРАХ, вятър и прах, неудобствата на пътуването, военна бъркотия и животът на проститутката.

ВЯТЪРЕН ЧОВЕК е поет. ВЯТЪРЕН ПОТОК означава виден човек, образован, с литературен талант, разгулен. ВЯТЪРНА НАСЛАДА е просто хумор, докато ВЯТЪРНА ТЪГА означава литературно превъзходство.

Чуй вятъра и ще познаеш вятъра. Вятърът духа, а поколенията са неговите листа. Няма по-голяма похвала от онази по адрес на Конфуций: той знае откъде духа вятърът.