© "Сиела"
Книгата има всичко необходимо, за да събуди любопитството и да поддържа висок градус на напрежение до последната страница.
Текстът е препубликуван от "Портал Култура".
От няколко дни на книжния пазар е третият роман на Захари Карабашлиев - "Опашката", който, съвсем разбираемо, предизвиква голям читателски интерес. Като човек, който от години следи с внимание българската литература, нямаше как да го подмина. Без претенциите за някакъв сериозен рецензентски поглед, маркирам само няколко най-общи наблюдения и впечатления след прочита на романа.
Социално-политически трилър, роман драма, любовна история, реалистично-фантастична дистопия - всичко това са само част от характеристиките, с които може се дефинира формата на романа. Но истинската му стойност е отвъд тези квалификации.
Това е роман за властта и коварните ѝ капани, за свободата, която приемаме за даденост и чието отстояване е лична кауза и отговорност на всеки от нас; книга за промяната, за осъзнатото, а не "сомнамбулно" участие на човек в живота; книга за изпитанията, пред които ни поставя различността, както и за избора, който произтича от тези изпитания: избор, провокиран от конкретни ситуации, но и избор екзистенциален, който ни определя като човешки същества отвъд стереотипите и социалните обусловености.
От една страна, романът има всичко необходимо, за да събуди любопитството и да поддържа висок градус на напрежение до последната страница: интересен сюжет, остра интрига, драматични и неочаквани обрати, ярки конфликти, умело съвместяване и преплитане на различни техники на фабулиране. Тук уменията и талантът на писателя Захари Карабашлиев са неоспорими.
Но извън тези повествователни похвати е не по-малко важен и другият пласт - на автора, който има да каже нещо много важно през тази история - чрез умело и стройно изградена мисловна парадигма, обговаряща актуални обществени, политически и морални проблеми, глобални по своя характер. Въпроси, които тежат върху човечеството в последните десетилетия и които в романа изкристализират с пределна яснота.
Има един много деликатен ключ, който авторът ни дава в началото (по мое лично усещане) и който е много важен за правилната настройка към романа. Откривам го в следната на пръв поглед лежерна, неангажираща вниманието ситуация.
Невена и Павел (двамата главни герои) са в любимия си ресторант, в една уединена малка стаичка, много уютна, и единственото, за което Невена моли сервитьора, е да отвори един прозорец, за да влиза въздух. След като сервитьорът взема поръчката, те заговарят за премиерата, на която преди малко са били и където Невена е изпитала мъчителното усещане, че се задушава:
"и Невена показва, като сграбчва шията си с две ръце в пародиен опит да се самоудуши () Беше задушно, задушно, душно
Сервитьорът влиза с бутилка вино върху бяла сомелиерска кърпа на лявата си ръка:
- Още ли е задушно? Да отворя още прозорци?
- Отворете виното - казва нетърпеливо Невена. () После добавя:
- Ако обичате - и се усмихва обезоръжаващо.
Освен че е пример за отлично изграден диалог, тук е скрита и идеята за задушаващата среда, в която трябва да се живее. Пандемии и смърт, политически задкулисия, провалени лидери и гражданско-социални проекти, неспирни протести (със/зад маски!), корабокруширали семейни отношения Всичко това създава онзи фон - обществен и психологически, върху който протича животът на двамата главни герои.
Фактът, че вече са се намерили, че са на един дъх разстояние, вече е първа стъпка към изминаването на пътя от задушаващата среда към освобождаването - във всеки един смисъл. Неслучайно в един по-късен разговор, когато Павел съобщава на Невена, че е взел решение да се кандидатира за президент на предстоящите избори, тя му казва: "Това ще промени дишането ти. - Дишането ми? - Ще промени сърцето ти. Оттам - всичко останало. Но първо ще промени дишането ти".
Дишането - тази естествена физиологична функция, се превръща в метафора на свободното и несвободното живеене. Да живееш в свят, в който си перманентно задушен от маски и от политически маскаради, е непоносимо. И човек лесно се изкушава да изпита способността си да промени това - с трогателен наивитет, обречен от самото начало, но с убеденост, че промяната е възможна.
Както и в други романи напоследък, и тук темата за миналото е артикулирана като част от лутанията на съвременния човек, изгубил вяра във възможното по-добро настояще. В разговора между Павел и Джими - един от маргиналните, но много колоритни образи в романа, Джими обяснява защо е изгубил вярата си. Провиждайки в бъдещето, той съзира там само спомени - нищо друго освен минало. А на ироничното подмятане на Павел: "Времето застига опашката си, а?", Джими отговаря, че "ние сме последните притежатели на добри спомени". И това отеква тревожно в натежалото от мрачни предчувствия съзнание на съвременния човек.
А опашката? Каква е нейната художествена функция в романа, само ексцентрична приумица ли е? Разбира се, като всеки ключов детайл тя присъства в разнообразни смислови и интерпретативни вариации - от еволюционни, през символни (уроборосът), метафорични, музикални и т.н. Но има един аспект, който според мен е много важен.
В романа това е "знакът на жената", атрибутът на нейната ненатрапчива, но решителна съпротивата срещу статуквото, онова, което може да спаси мъжа (ако се хване за нея) от падане в неговия саморазрушителен нагон за власт, в тъмните моменти, когато от дъното на инстинктивната му природа надига глава животното в него, неопитомено и диво, готово да пожертва любовта заради егото да е ИЗБРАНИКЪТ, ВОДАЧЪТ.
Но в същото време опашката е и метафора за нуждата на човека да се връща към началата, към истинските ценности, към простите радости в човешкия живот, които осмислят пътя му. Опашката като атавистичен белег, но и като шанс за човека да види другия отвъд формата и да го припознае като своята сродна душа.
И да, това е също и една история за голямата любов, която не може да бъде разменна монета и да участва в сделки.
Две думи и за стила на романа. Той се отличава с изчистеност и лекота на изказа, с овладян повествователен ритъм, с внимание в избора на езикови средства и с усет към детайла - много често смислово многозначен и обемен. Както вече споменах в началото, диалогът е жив и умело придвижва действието напред, като пълноценно служи и за уплътняване на образите на героите. Смесват се различни стилови регистри, като нерядко те са и иронично-саркастично обагрени.
Надявам се много хора у нас да прочетат "Опашката". Защото - по думите на самия автор - този роман е замислен и осъществен като повод (не тема!) за разговор. Покана за разговор към обществото ни на фона на неочакваната пандемия, която ни връхлетя и ни даде възможност за преосмисляне на цялата ценностна парадигма - и в личен, и в обществен план.
Героят в романа - Павел, направи своя опит в това и плати цената. А дали ние, реалните герои на това време, сме готови да направим своя опит, е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори.
n_kukaleva
Рейтинг: 797 РазстроеноНе знам защо ми става тъжно, когато преди да съм прочела книга, попадам без да искам на подобни литературни критици, пространни словоизлияния, които в повечето случаи ме разколебават и намаляват интереса към книгата. А тя може да е много добра!
PisnaMi
Рейтинг: 1701 НеутралноДобре, че са литературните критици, за да ми кажат какво чета. Иначе аз - тъпия, няма как да разбера.
И на кинокритиците да...
eti mehter
Рейтинг: 3518 ЛюбопитноКакто и в други романи напоследък, и тук темата за миналото е артикулирана като част от лутанията на съвременния човек, изгубил вяра във възможното по-добро настояще.
Bukalemun=======
Така е.....
Все по често е така....
chudomor
Рейтинг: 692 НеутралноИли като жажда за спасение от обсебващия ни цинизъм...
От идиоти отговор не чакамdiq55699032
Рейтинг: 700 НеутралноПак ли тоя?
Набеден своболюбец
7777
Рейтинг: 2136 НеутралноМного е лесно решението на Вашия порблем: не четете критика. Ваня Майсторова за съжаление наистина пише клиширано: "Той се отличава с изчистеност и лекота на изказа, с овладян повествователен ритъм, с внимание в избора на езикови средства и с усет към детайла - много често смислово многозначен и обемен. Както вече споменах в началото, диалогът е жив и умело придвижва действието напред, като пълноценно служи и за уплътняване на образите на героите." A man without faith is like a fish without a bicycle.
Gretel
Рейтинг: 1243 Неутрално“ когато Павел съобщава на Невена, че е взел решение да се кандидатира за президент на предстоящите избори, тя му казва: "Това ще промени дишането ти. - Дишането ми? - Ще промени сърцето ти. ”
Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)——
Президент, начи ...И неволно си представих ръцете на Радев с черната четина на нерез по тях. После иде детинската наивност за измятането на сърцето. Ми, не е твърде обещаващо, да си кажа.
chudomor
Рейтинг: 692 НеутралноДо коментар [#5] от "diq55699032":
От идиоти отговор не чакам"своболюбец" ??? Пак ли...
Костадин Иванов
Рейтинг: 3260 ВеселоНяма да се плашите!
ЕретикПрез април правилните хора ще вземат властта, маските ще станат излишни, а странните напрежения между половете ще изчезнат, може би и привличането между тях.
То си е казано: "този роман е замислен и осъществен като повод (не тема!) за разговор. Покана за разговор към обществото ни на фона на неочакваната пандемия, която ни връхлетя и ни даде възможност за преосмисляне на цялата ценностна парадигма - и в личен, и в обществен план."
И тъй като е повод, а не тема, поне няма да трият мнения с аргумента, че не са по темата.
4ort
Рейтинг: 1678 Весело[quote#6:"7777"][/quote]
Нали някой трябва да ни обясни, какво и как го е казал авторът.
Дон Кихот
Рейтинг: 2778 Весело"и Невена показва, като сграбчва шията си с две ръце в пародиен опит да се самоудуши () Беше задушно, задушно, душно
Сервитьорът влиза с бутилка вино върху бяла сомелиерска кърпа на лявата си ръка:
- Още ли е задушно? Да отворя още прозорци?
- Отворете виното - казва нетърпеливо Невена. () После добавя:
- Ако обичате - и се усмихва обезоръжаващо.
Страхотен диалог!
Особено след сърцераздирателната сцена на самоудушване.
Само че не разбрах, защо при тази страшна задуха е трябвало да се отвори първо виното, а не прозорците.
И това да се чака с нетърпение- то малко ще помогне срещу задухата, дори обратно.
Надявам се, че героите не са заклети пияници...
Друг е въпросът, че в живота си не съм виждал, как се отваря вино.
Обикновено то е в бутилки...
Пък и в текста си пише...
Dariya Koleva
Рейтинг: 3088 НеутралноОсвен че е пример за отлично изграден диалог, тук е скрита и идеята за задушаващата среда, в която трябва да се живее. Пандемии и смърт, политически задкулисия, провалени лидери и гражданско-социални проекти, неспирни протести (със/зад маски!), корабокруширали семейни отношения Всичко това създава онзи фон - обществен и психологически, върху който протича животът на двамата главни герои.
______________________________________________-
И опити за метежи, но слава Богу несполучливи!
Костадин Иванов
Рейтинг: 3260 НеутралноДо коментар [#11] от "Дон Кихот":
Еретик"Друг е въпросът, че в живота си не съм виждал, как се отваря вино.
Обикновено то е в бутилки..."
=============
В живота не се замисляме защо...
В литературата му викат метонимия.
Реално съществуваща обстоятелствена връзка, основа на пренос на значения: Изпих две чаши, изядох две чинии, улицата зашумя...
chudomor
Рейтинг: 692 НеутралноДо коментар [#11] от "Дон Кихот":
От идиоти отговор не чакамПри първи опит в четенето не винаги се получава...
dnevnikar
Рейтинг: 3570 НеутралноВИИ Маркс имени В.И.Лелина
Така си е.
Забрави свободата.
Грабни власт и си оправяш нещата.
В частност, свобода.
Майсторска Ивана (не бъркайте с Мелани Тръмп)
излага способите за достижение.
Елит редящ се на опашка: не е елит
Купи и ще научиш.
Купи и ще сполучиш.
Рецепта проста (в добрия смисъл)
пп
портал ТАСС: майка на всички културни портали
""Опашката" - роман за властта и свободата",
Ваня Майсторска, Портал Култура
klimentm
Рейтинг: 3541 ВеселоДо коментар [#13] от "Костадин Иванов":
klimentmВярно, но това не отменя факта че добрият писател трябва да направи и най фантастическата история и диалог да изглеждат достоверно, за съжаление съвременните ни автори или драстично преиграват и правят най обикновенния диалог да изглежда като Свършека на света или го пълнят с жаргон и псувни за да изглежда истински. Наличието на 'малки стаички' в ресторантите е само подробност от пейзажа но тези неща дразнят когато се натрупват в камара в един цял роман.
dnevnikar
Рейтинг: 3570 НеутралноВИИ Маркс имени В.И.Лелина
Надей се Даря, но Марксизма:
1. распути Распутин.
2. и Монархистка Тюрма.
3. И на СССР не прости.
То означава:
Не осъзнавате вината си, грешна
До коментар [#12] от "Dariya Koleva":
Освен че е пример за отлично изграден диалог, тук е скрита и идеята за задушаващата среда, в която трябва да се живее. Пандемии и смърт, политически задкулисия, провалени лидери и гражданско-социални проекти, неспирни протести (със/зад маски!), корабокруширали семейни отношения Всичко това създава онзи фон - обществен и психологически, върху който протича животът на двамата главни герои.
______________________________________________-
И опити за метежи, но слава Богу несполучливи!
dnevnikar
Рейтинг: 3570 НеутралноВИИ Маркс имени В.И.Лелина
Пиши, пиши.
Четенето е изобретение на лукавия ;)
До коментар [#14] от "chudomor":
До коментар [#11] от "Дон Кихот":
При първи опит в четенето не винаги се получава...
****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.
Дон Кихот
Рейтинг: 2778 ВеселоДо коментар [#14] от "chudomor":
"При първи опит в четенето не винаги се получава..."
Няма проблем, ще опитаме пак.
Но изглежда при някои дори след десети опит в писането не се получава...
Дон Кихот
Рейтинг: 2778 ВеселоДо коментар [#13] от "Костадин Иванов":
"Реално съществуваща обстоятелствена връзка, основа на пренос на значения: Изпих две чаши, изядох две чинии, улицата зашумя..."
Признавам, за виното се позаядох.
Но ме подразни това, че този текст от книгата е подаден като квинтесенция на произведението.
За което четем следното определение:
"Социално-политически трилър, роман драма, любовна история, реалистично-фантастична дистопия - всичко това са само част от характеристиките, с които може се дефинира формата на романа. Но истинската му стойност е отвъд тези квалификации."
По логиката на написаното, въпросният диалог се отнася към "истинскта му стойност".
Е, те това вече не успях да преглътна.
Сигурно имам калпав вкус.
Или изоставам от истинската култура.
Но то си е за моя сметка...
scott
Рейтинг: 609 Неутралнотоя много властен бе. и краде на поразия. ама карай.
истината е в класациите по продажби. Ако успява там - ок.
danko767
Рейтинг: 279 НеутралноЕх Ваня, Ваня... 🧐
3biri
Рейтинг: 578 НеутралноТя каза копче! И дълбокият социално икономически и психологически смисъл беше съкровената и мечта да й купят балтон!
diq55699032
Рейтинг: 700 НеутралноОт сега, с нетърпение чакаме втори том.
Корки
Рейтинг: 2485 НеутралноА какви опашки имаше при социализма. Шесто държеше много служители, само за да докладват какво се случва по опашките.
Свободата е възможноста сам да си наложиш дисциплина, преди да са ти я наложили други.keen
Рейтинг: 748 НеутралноНе знам доколко присъствието на опашката в романа е символично, но вчера бях на една несимволична опашка - за подмяна на документи във 2-ро РПУ.
"Работа, Работа, Работа" - Бягай далеч, когато некадърник издигне такъв лозунг!Три часа - 16 човека!
Защо?
Жените на гишетата си работеха добре. Тогава пак - Защо?
Причината е прозаична - токът спираше през няколко минути, а непрекъсваемо ел.захранване за компо... компютрите йок. След всяко прекъсване следва пауза от няколко минути за включване на компо... така де, да загреят.
Чудех се дали кабелът за 2-ро РПУ не минава по някоя ограда и не прави късо в някоя шахта...
chudomor
Рейтинг: 692 НеутралноДо коментар [#20] от "Дон Кихот":
От идиоти отговор не чакамМинусът ти не е мой. Даже те поощрих. И то не заради съмнителното МИ чувство за самоирония и хумор, а защото си написал " не разбирам", а не "не харесах". А това си е за поощрение...
Molossian
Рейтинг: 1543 НеутралноИнтересна работа.
Panta rhei....Сигурно на един писател се падат по няколко литертурни критици, изкуствоведи и т.н. придружители.
Винаги съм се чудел защо.
Може би за да ни откажат да си купим дадена книга?