"Аз нося обуща номер 41 и съвсем не зная кой номер обуща носи читателят "

След 40 години "Малка северна сага" на Йордан Радичков отново излиза като самостоятелно издание

© "Нике"

След 40 години "Малка северна сага" на Йордан Радичков отново излиза като самостоятелно издание



Малка северна сага" - една от емблематичните творби на Йордан Радичков, която жанрово стои най-близо до пътеписа, излиза отново като самостоятелно издание, съобщи издателство "Нике". За първи път преживяванията на писателя в Швеция са публикувани през 1980 г., а през 1981 г. - преведени на шведски.


"Пътуването на Радичков започва още в София с появата на една сърна по средата на булеварда и тя бележи началото на едно сюрералистично пътуване из Швеция.


Книгата разказва за впечатленията на автора от пътуванията му до страната през различни сезони и по различни поводи - от най-дългия ден в Швеция до участието му на кръгли маси с Кърт Вонегът и Хайнрих Бьол", отбелязват от издателството.




През 2017 г. "Малка северна сага" е публикувана в осмия том на събраните съчинения на Радичков заедно с пътеписа "Неосветените дворове".


Йордан Радичков. Събрани съчинения - том 8
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Йордан Радичков (1929 - 2004) е писател, който има специално място в историята на българската литература. Негови книги са преведени на 37 езика. Номиниран е два пъти за Нобеловата награда за литература. Носител е на международна италианска награда "Гринцане кавур" за белетристика (1984), на Кралския шведски орден "Полярна звезда" (1988), а за "Малки жабешки истории" е вписан в почетния списък "Ханс Кристиан Андерсен" на Международния съвет на детската книга през 1996 г.


Из "Малка северна сага" от Йордан Радичков


(Този текст е въведението към книгата, което е оставено от автора без заглавие.)


Всяка книга трябва да има свое лице, подобно на човека или подобно на сградите; за да може да определим това лице на мъж ли е или на жена, стар човек ли стои пред нас или дете, тази сграда жилище ли е, църква ли е, покрит пазар, плевник или египетска пирамида. Като оформя лицето на книгата, по този начин писателят улеснява и подпомага не само читателя да я тълкува по-добре, но улеснява и подпомага той в това отношение и благочестивата литературна критика.


Аз много се измъчих с тази малка северна сага, но колкото и прилежно да се трудих, не успях да я предложа на читателя в чист литературен вид. Получи се смесица от всякакви жанрове и форми, промъкнаха се различни хибриди, дори кучешка панихида има вътре и като четях и препрочитах написаното, все повече и повече се убеждавах, че книжката заприличва не на сага, а на грубите дървени обуща, наречени сабо. Сабото не е нито ботуш, нито цървул, ни на налъм прилича, ни на сандал и е много разпространена скандинавска обувка.


В навечерието на 1980 година шведският посланик в София, господин Нилсон, ми изпрати вкъщи шведско сабо, ръчна изработка, много хубави обуща. Аз благодаря на господин посланика за сабото, сметнах това за косвен кураж по отношение написването на книгата, а и имах нужда от малко подкрепа. Обух сабото и тръгнах да потропвам с него из къщи. Движех се като сив шведски кон от областта Даларна или като Толстоевия Холстомер, все едно че бях с копита.


Влезе синът ми, реши и той да опита обущата, отиде да се види във всичките огледала из къщи и се върна със странно изражение на лицето, защото като се оглеждал в огледалата, каза ми, че виждал дървените обуща, обаче му го няма лицето. Опитах и аз, и то излезе истина, защото като се качих върху дървените обуща, тъй висок, изглежда, съм станал, че главата ми отива високо над огледалата.


Народът в моето семейство не е висок, огледалата навсякъде са поставени според ръста ни, та ако малко човек рече да се повдигне, макар и на пръсти само, лицето му изчезва от огледалото. Казах си аз тогава - внимавай със сабото, защото, като минеш с него покрай огледалото, изглеждаш като конника без глава! Но да продължа нататък!


Тези дървени обуща понякога излизат извън пределите на Швеция, плъпват на юг из Европа, потропват там с дървените си подметки, направят по някой и друг мазол и отново се оттеглят в северните градове и гори. Може би защото при пътуването си на Север навсякъде срещах тези необичайни обуща - и зиме, и лете, през пролетта и през мокрите есени, - забелязах как те лека-полека започнаха да потропват из бележките ми и ако не исках четивото ми да остане босо, трябваше да го обуя в тях.


Приятели шведи ме убеждаваха, че наред с всичките си преимущества сабото е и медицинска обувка и че по най-медицински начин обгръща тя нозете на човека. Трябва да призная, че се отнасям с известно подозрение спрямо медицинския характер или удобствата не само на дървените обуща. По същия начин японецът ще те убеждава, че няма нищо по-удобно от джапанката, турчинът ще ти препоръча чалмата като най-удобната шапка за всяка глава, военните ще те убеждават в преимуществата на войнишкия ботуш и на войнишката каска, бонзата ще ти изтъква предимствата на бръснатата глава и прочие.


Ден подир ден дялках дървените подметки на моето скандинавско сабо, някъде си подсвирквах с уста, на други места ръмжех, кроих и прекроявах кожените му горнища, ковах и лепих, непрекъснато пробвах дали добре стои, или не и непрекъснато се съмнявах като как ще бъде прието, защото аз нося обуща номер 41 и съвсем не зная кой номер обуща носи читателят и кой номер обуща носи благочестивата литературна критика.


Много пъти изоставях работата си, пътувах в далечни страни, но във въображението си постоянно се връщах към Швеция, към нейната студена и боязлива нежност, скитах по шведската земя и в това отношение приличах на убиец, който винаги се връща на мястото на убийството.


И по-късно, като продължавах да пиша, все ме гризеше съмнение дали това, което описвам, ще възкръсне за втори живот, или го рисувам публично пред очите на читателя само за да му нанеса смъртоносни рани. Аз моля всички за извинение, ако несъзнателно някъде ръката или сърцето ми са трепнали и съм нанесъл тежка рана!


Искам тук да се обърна с нежност към жена ми, да ѝ благодаря за приятелската помощ по време на писането. Мога да кажа, че тази малка сага ние почти заедно отглеждахме, тъй както се отглежда малка попова лъжичка...


Читателю, смятах тук да завърша моя малък увод, но още като турих точка и се върнах да прочета написаното, забелязах, че буквално през два реда на два пъти съм употребил нещо извънредно старомодно, а именно: нежност; боязлива нежност.


Затова турих многоточие, а подир него продължавам с още няколко реда, защото крайно много се развълнувах, обзе ме особено състояние на стеснителност и неловкост. Хайде де, рекох си, човек на петдесет години си, всичките ти гемии отдавна са потънали в световния океан, откъде измъкваш такива бракми и старомодни работи като нежност.


Рекох си, глупав човек си, драги ми господине, щом бръщолевиш за нежност! Где я тази нежност в това настръхнало време! Признавам, че е глупаво от моя страна да изтървавам несъзнателно подобни старомодни думи, и много моля, ако и занапред нещо подобно бъде забелязано от читателя, да не прави той капитал от това, а да го отмине със снизхождение.


Йордан Радичков в спомени на съвременници
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

И ако види, че стоя понякога на брега на световния океан, взирам се в него и чакам да ми върне гемиите, които подлецът с тъй лека ръка погълна, то ако не ме съжали, поне моля да не ме ругае, защото едва ли има човек, който, макар и цялото си параходство да е изгубил, да не застава на брега на океана и да не се взира с надежда в него.


Бих се заклел в атомната енергия за мирни цели, ако това не е така, но ме изпревариха политиците, положиха те клетва пред атомната енергия за мирни цели и щом положиха клетва, запретнаха тутакси ръкавите си, за да ни приготвят най-сладката атомна смърт. А през това време издръжливото човечество, което изгуби всичките си гемии в своята тъжна и мрачна история, стои на брега на световния океан и продължава да се взира с надежда в океана.


Йордан Радичков


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на royal_sperm
    royal_sperm
    Рейтинг: 535 Неутрално

    Велик!

    In real life it is always the anvil that breaks the hammer...” ― George Orwell
  2. 2 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3998 Неутрално

    UNITED EU UNION

    във връзка с темата необятна ;)
    Катершука Захариевна, обвиняема,
    от ВМРО 2:

    https://www.mediapool.bg/makedonski-vitsepremier-obvini-ekaterina-zaharieva-v-skandalna-neistina-news318547.html

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 2918 Весело

    До коментар [#3] от "venci4":

    Коментарът Ви беше изтрит, защото.....

    Еретик
  5. 5 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1792 Неутрално

    Един от най-добрите български писатели.

    Panta rhei....
  6. 6 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2358 Неутрално

    Дълбок поклон пред паметта на Радичков!

  7. 7 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1183 Неутрално
  8. 8 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3105 Неутрално

    абе.. комунист.
    —цитат от коментар 7 на diq55699032



    До коментар [#7] от "diq55699032":

    Комунист си ти , драги ми господине...

  9. 9 Профил на tlr33621309
    tlr33621309
    Рейтинг: 103 Неутрално

    Аз нося колкото на дядо Поп . А жена ми 48 и

    Всичко, което може да се яде е обект на властта
  10. 10 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1183 Неутрално

    Централен комитет на Българската комунистическа партия
    След XIV конгрес на БКП (извънреден), 30 януари-2 февруари 1990 г.

    Четиринадесетия конгрес на БКП е извънреден и на него присъстват 2804 делегати. Сред основните въпроси, които се обсъждат и приемат е нов устав на БКП, избиране на ново ръководство, както и приемане на Манифест за демократичен социализъм в България.[76]. На конгреса е избран Висш партиен съвет в състав от 153 души, който замества дотогавашния Централен комитет на БКП.

    Председател: Александър Лилов
    Зам.-председатели: Александър Стрезов и Георги Пирински
    Секретар на Председателството: Румен Сербезов
    Членове на Висшия партиен съвет: Александър Лилов, Александър Мирчев, Александър Томов, Александър Янков, Амира Димитров Митков, Андон Станков Андонов, Андрей Луканов, Андрей Кирилов Андреев, Антон Маринов Григоров, Асен Вениаминов Жабленски, Асен Стефанов Ганев, Атанас Семерджиев, Атанас Димитров Калудов, Атанас Иванов Ашминов, Белчо Белчев, Бенислав Ванев, Бойко Димитров, Борис Тодоров, Валентин Старчев, Валентина Стойнева Стойкова, Валери Цеков, Валери Петров, Васил Арсов Поптодоров, Васил Мръчков, Васил Илиев Узунов, Васил Недев, Васил Цветков Вълов, Венцислав Крумов Велков, Веселин Атанасов Димчев, Веселин Василев Павлов, Виолета Андреева Кузманова, Владимир Георгиев Живков, Владко Велчев Михалков, Галина Пеева Петрова, Георги Андреев Харизанов, Георги Асенов Пилашев, Георги Григоров, Георги Пирински,

    Йордан Радичков,

  11. 11 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1183 Неутрално

    Един от двама ни е.
    Ама аз не съм.

  12. 12 Профил на gedk
    gedk
    Рейтинг: 596 Неутрално

    До коментар [#7] от "diq55699032":

    Да бе, ама добре се чете.

  13. 13 Профил на zidar
    zidar
    Рейтинг: 95 Любопитно
  14. 14 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    Комунист, не комунист — увлекателно пише и не пропагандира идеите на партията, поне аз не съм попадала на негов текст, с който да величае величията, въпреки че в живота е съпреживявал с тях. Та има нещо двойнствено при Радиков: като човек — комунист, а като творец — не.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK