"Механично пиано" - дебютният роман на Кърт Вонегът отново в книжарниците

Издателство "Кръг"ще преиздаде творчеството на американския писател в нов дизайн и с твърди корици.

© Издателство

Издателство "Кръг"ще преиздаде творчеството на американския писател в нов дизайн и с твърди корици.



Издателство "Кръг" започва да преиздава творбите на Кърт Вонегът - един от най-четени и провокативни американски писатели. Колекцията ще бъде с твърди корици, а дизайнът е на Милена Вълнарова - график със силно разпознаваем стил.


До дни в книжарниците може да бъде намерен дебютният роман на Вонегът "Механично пиано". Издателството е ползвало превода на Боян Николаев (1949 - 2013), направен за изданието на "Ера" от 2009 г., което от години е с изчерпан тираж.


"Механично пиано" е публикуван в САЩ през 1952 г. Романът е известен и като "Утопия 14". Заглавието е сменено от издателя при втората редакция заради търговски съображения - да се използва големият интерес към научната фантастика през 50-години на ХХ век.




Действието в антиутопията се развива в близкото бъдеще, в което ръчният труд е почти универсално заменен от машини. Все по-разпространяващата се механизация създава социално напрежение между богатата класа - инженери и мениджъри, и работниците. Романът е пример за "мека фантастика", в която акцентът не е върху техническите характеристики, а върху социалните аспекти на бъдещето. Още в "Механично пиано" Вонегът демонстрира отличителните характеристики на белетристичния си стил - ирония, сантименталност и сарказъм.


В есеистичната си книга "Безотечественик" Вонегът признава, че "Механично пиано" е за корпорацията "Дженерал илектрик" в Скънектади, където той е работил.


Кърт Вонегът (1922 - 2007) е автор на 14 романа, множество разкази, пиеси и нехудожествени текстове. Участието му във Втората световна война оставя траен белег в съзнанието му и в цялостното му творчество. Острото негодувание на Вонегът към функционирането на човешкото общество се проявява във всеки ред на безкомпромисната му сатира.


Боян Николаев (1949 - 2013) е превел над 50 книги от английски като сред авторите са Ърнест Хемингуей, Греъм Грийн, Стивън Кинг, Дийн Кунц, Клифърд Саймък и други. Внук е на поета Гео Милев.


Из "Механично пиано" от Кърт Вонегът


Механично пиано
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Чувстваше се леко като заговорник, затова избра малкия асансьор. Когато се движеше с Финърти, често ставаше така. Около този мъж витаеше някаква тайнственост, нещо подсказваше, че са му известни светове, непознати за останалите - беше човек на необяснимите отсъствия и странните приятели. Всъщност Финърти не разказваше на Пол кой знае колко изненадващи неща за себе си, само създаваше илюзията, че го прави съпричастен на тайните си - ако наистина имаше тайни. Но и илюзията беше достатъчна. Тя запълваше една потребност в живота на Пол и той предвкусваше удоволствието от тази вечер.


- Ще ми кажете ли място, където бих могла да ви намеря? - попита го Катарин.


- За съжаление, едва ли бих могъл - отвърна Пол. Всъщност смяташе да отидат в градския клуб, където тя би се свързала лесно с него, но без много да му мисли, реши да задоволи апетита си за потайност.
Финърти беше пристигнал с комбито на Пол. Сега го оставиха на заводския паркинг и взеха старата кола на Финърти.


- Карай към моста - предложи Финърти.


- Аз мислех да отидем в клуба.


- Днес е вторник, нали? Нали във вторник градските мениджъри правят голямата си вечеря там?


Градските мениджъри бяха професионалните администратори, които управляваха града. Живееха от същата страна на реката като мениджърите и инженерите на завода Илион, но контактът между двете групи беше чисто формален и по традиция изпълнен с недоверие. Отчуждението, както още толкова неща, водеше началото си от войната, когато в името на ефективността икономиката стана монолитна.


Беше възникнал въпросът кой да я ръководи - бюрократите, шефовете от бизнеса и промишлеността, или военните. Бизнесът и бюрокрацията открай време поддържаха тесни контакти така че не им беше трудно да преодолеят военните, и оттогава работеха редом, като се използваха и подозираха взаимно, но - както Кронър и Беър - не можеха един без друг.


- В Илион малко неща са се променили - махна с ръка Пол. - Градските мениджъри се събират там както винаги. Но ако ги изпреварим, можем да си намерим някое сепаре или място на бара.


- Предпочитам да споделям легло в болница за прокажени.


- Добре де, отвъд моста. Чакай да си облека нещо по-удобно. - Пол спря колата малко преди моста и смени сакото си с якето от багажника.


- Чудех се дали още го пазиш. Същото старо яке си е, нали?


- Това е то навикът.


- Какво биха казали за това психиатрите?


- Ще кажат, че е реакция срещу навиците на баща ми, който никъде не отиваше без мека шапка и двуредно сако.


- Мислиш ли, че е бил мръсник.


- Откъде мога да знам какъв е бил баща ми? Дори редакторът на "Кой кой е" знае повече за нас от мен. Човекът почти не се прибираше вкъщи.


Вече караха през Чифлика. Пол изведнъж се досети нещо, щракна с пръсти и понечи да завие по една от преките.


- Трябва да спра до полицейския участък за минутка. Нали нямаш нищо против да ме изчакаш?
- Какво се е случило?


- Почти бях забравил. Някой ми е задигнал пистолета от жабката, а може и да е изпаднал или нещо друго.
- Продължавай напред.


- Няма да ми отнеме повече от минутка, надявам се.


- Аз го взех.


- Ти? Защо?


- Беше ми хрумнало да се застрелям. - Каза го със съвсем спокоен тон. - Дори държах известновреме дулото в устата си с издърпан ударник, може би десет минути.


- И къде е сега?


- Някъде по дъното на Иръкой. - Той облиза устни. - През цялата вечеря усещах вкуса на смазка и метал в устата си. Завий наляво.


Пол се бе научил да изслушва с външно спокойствие разказите на Финърти за болезнените му преживявания. Когато бяха заедно, той обичаше да се преструва, че споделя неговите фантастични или много умни идеи, редуващи се с най-черни настроения - в това като че ли се проявяваше някаква неудовлетвореност от собственото му относително спокойствие. Финърти често бе споделял най-безстрастно мислите си за самоубийство, но го правеше, защото му доставяше удоволствие да си играе с тази мисъл. Ако наистина искаше да сложи край на живота си, щеше да го е направил отдавна.


- Мислиш си, че откачам, нали? - Финърти явно искаше Пол да реагира по-отчетливо на думите му.
- Все още държим контакт. Предполагам, че това е тестът.


- Едва-едва.


- Би могъл да потърсиш помощта на психиатър. В Олбъни има един добър специалист.


Финърти тръсна глава.


- Той ще ме върне обратно в средата, а аз искам да си стоя колкото може по-близо до ръба, без да се прекатурвам. От ръба се виждат всякакви неща, които просто не се забелязват от центъра. - Той поклати глава. - Големите, неочакваните неща хората от ръба ги виждат първи.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1436 Неутрално

    Харесвам Кърт Вонегът!
    Беше не просто добър писател, беше достоен , почтен и смел човек!

  2. 2 Профил на Dariya Koleva
    Dariya Koleva
    Рейтинг: 3058 Неутрално

    Чела съм "Бягай Заеко" като ученичка!

    Курт Вонегът е наистина провакативен писател!

  3. 3 Профил на dakatarules
    dakatarules
    Рейтинг: 225 Неутрално

    До коментар [#2] от "Dariya Koleva":

    Това е Джон Ъпдайк.

  4. 4 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 3800 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    И друго е бил:
    Съдби по-лоши от смъртта", Кърт Вонегът:
    "Аз съм страстен любител на джаза, но ще отвърна другояче: движението "Анонимни алкохолици". Аз не съм алкохолик. Ако бях, щях да се втурна на първата среща на АА и да си призная: КАЗВАМ СЕ КЪРТ ВОНЕГЪТ И СЪМ АЛКОХОЛИК. С Божията помощ това би било първата ми стъпка по дългия и стръмен обратен път към трезвостта. Схемата, по която действа АА и която изисква подобаващо признание, е първата по рода си успешна стъпка в борбата със склонността на част от хората (около десет процента от всяка произволно избрана нация) да се пристрастяват към субстанции, които им носят краткотрайно удоволствие, но в дългосрочен план разрушават не само техния личен живот, но и живота на близките им."

    Икономедиа Етичен кодекс на българските медии. 3. РЕДАКЦИОННА НЕЗАВИСИМОСТ 3.1 Няма да се поддаваме на политически или икономически натиск или влияния.
  5. 5 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3675 Неутрално

    Струваше ми се странно, че хобито на Кърт Вонегът е било изобраз. изкуство, а творбите му са пълни с черен хумор и сатира /да припомня "Бог да ви поживи, мистър Роузотър"/. Голям писател!

    До коментар [#2] от "Dariya Koleva":
    Колегата dakatarules в ком. № 3 е уточнил името на автора; аз ще допълня, че заглавието на култовия роман е "Заеко, бягай".

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13 Профил на gazolinerabp
    gazolinerabp
    Рейтинг: 370 Неутрално

    Кланица 5
    и Сирените от Титан с доста сложното: хроносинкластичен инфундибулум

  14. 14 Профил на gazolinerabp
    gazolinerabp
    Рейтинг: 370 Неутрално

    Тоз със средния пръст много прост.
    Защо не го банват?

  15. 15 Профил на gogo63
    gogo63
    Рейтинг: 946 Неутрално

    Любим автор! За съжаление никога повече няма да има нещо ново от него... R.I.P.

  16. 16 Профил на gogo63
    gogo63
    Рейтинг: 946 Неутрално

    О, и Дневник, хайде да почистите по-бързичко идиота, поне от тази тема!

  17. 17 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3673 Весело

    Беше “наш човек” и го превеждаха и издаваха обилно във времената на цензура и “ идеологическа борба” никога не съм го харесвал.

    “ В градината си Сали
    пресява пепел в дъжд
    Повдига тя крака си
    и пръдва като мъж”

    Из творчеството на писателя

    klimentm
  18. 18 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 900 Неутрално

    От прочитане на Кърт, най-ми е "Цветница"!

  19. 19 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 747 Неутрално

    До коментар [#2] от "Dariya Koleva":
    "Чела съм "Бягай Заеко" като ученичка!"

    Туй кога сте биле на 18, или преди 18 години? Щото ни заяците ги пребрииме с Ицко Финци още 1976-та.

  20. 20 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#18] от "Красимир Андонов":

    Н0!
    "Кланица 5" - задължително.

  21. 21 Профил на Billy Pilgrim
    Billy Pilgrim
    Рейтинг: 1667 Неутрално

    До коментар [#1] от "selqnin":

    Чел ли си поне една негова книга? И коя(кои)? Няма такова нещо беше, когато става въпрос за писател, книгите не са умрели, писателя си остава добър писател дори да е починал. А и Вонегът като идеи в книгите си и като човек е пълна противоположност на всичките ти клиширани коментари във форума. Клони към 100 процента увереността ми че не си прочел и една негова книга.

  22. 22 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 900 Неутрално

    До коментар [#17] от "klimentm":

    Бил е "наш човек" защото:
    Дрезден е бомбандиран и са избити 100 000 германци безмислено. Авиацията просто вече е нямала други обекти, Германия е била в руини. В Дрезден се правил само сироп за бременни.
    Бил е приливигорован пленник в концлагер (американец е), но там е виждал морето от умиращи руснаци.
    Този спомен е вероятна причина; никога, нищо лошо за СССР-а

  23. 23 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3673 Весело

    До коментар [#22] от "Красимир Андонов":

    Строго погледнато кои са "смисленно убити" в която и да е война?
    Можеше да напише и за морето съветски военнопленици изпратени от тов.Сталин от Западна Европа направо в лагерите ГУЛАГ, но тогава нямаше май да го печатат,не мислиш ли?
    И къде са подобните на Вонегът примери в СССР на антивоенна литература? Лесно е да пишеш каквото си искаш когато живееш в свободния свят. Вонегът беше толериран у нас точно заради това,така печатаха и Сароян и Маркес, да имаха 'реакционни убеждения' нивга нянаше да видат бял свят както много други автори прочие!

    klimentm
  24. 24 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 900 Неутрално

    Друга "тънкост" е, че Дрезден е ГДР.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK