За книгите с твърди корици

"Ще представя 12 поредици, разпределени между 6 издателства - и общо 140 заглавия с техните твърди корици, форзаци, авантитули, титули и обложки", казва Райчо Станев, автор на "Книгата като обект".

© "Тоест"

"Ще представя 12 поредици, разпределени между 6 издателства - и общо 140 заглавия с техните твърди корици, форзаци, авантитули, титули и обложки", казва Райчо Станев, автор на "Книгата като обект".



Препубликуваме от "Тоест" интервютата на Марин Бодаков с Райчо Станев - оформител, и Манол Пейков - издател. Те са по повод предстоящото излизане на "Книгата като обект" - изследване на най-впечатляващите и четени книжни поредици с твърди корици от времето на социализма. Райчо Станев е авторът на книгата, а издател - "Жанет - 45". Заглавието е на "Дневник".


Райчо Станев, оформител: Те със сигурност не изчезват


Подготвяш своеобразна история на книгите с твърди корици от епохата на държавния социализъм у нас...


- "История" може би не е най-подходящото жанрово определение. Тази книга е резултат от 10-годишно проучване и по-скоро показва конкретни примери от общата картина - не изобщо книгоиздаването на социализма, а добри практики от тогава.




Разглежда многообразието на поредиците и тяхното оформление. Ще представя 12 поредици, разпределени между 6 издателства - и общо 140 заглавия с техните твърди корици, форзаци, авантитули, титули и обложки. Ще представя селекция на шестима оформители на поредици, както и ценния труд на илюстратори, художници и художествени редактори.


За книгите с твърди корици
Всички издания ще бъдат разгледани с уважение, въпреки близката дистанция от време, защото са част от по-голямата история. По отношение на проблемите, наложи се да съкратя една много красива, но за сметка на това силно идеологическа поредица. Тя би дала прекалено ярка политическа окраска: трудна за овладяване задача, с която не бих се ангажирал.


Обобщения за социалистическия дизайн и книжното оформление, без да се произнася политическа присъда, вече са правени. Тоест в моята работа по тази книга няма нищо толкова ново или необичайно. Добри практики в тази посока са Visual Cut Bulgaria на Андреан Нешев и "Анонимният известен" за Стефан Кънчев от Магдалина Станчева. Има и много научни трудове по темата, достъпни предимно в академичните среди.


Ако можеше да избереш да чиракуваш при прочут художник, майстор на книги в България, при кого би отишъл? Защо? Можеш ли да се ограничиш само в едно ателие?


- Мога да кажа кое ме е впечатлило най-много, докато работех над тази книга - и това са Библиотека "Приключения и научна фантастика" на Борис Ангелушев в издателство "Народна младеж" и "Световна класика" на Иван Кьосев в издателство "Народна култура". Практическата част на нещата обикновено се учи в движение, докато работиш и реализираш. Постоянството тук е ключов момент.


Понякога ти идва да захвърлиш всичко и да започнеш нещо коренно различно, но като мине малко време и всичко се поуталожи - виждаш смисъла... и продължаваш. Малко по малко, крачка-две, и така, докато дойде време да го изведеш. Този процес изисква търпение, концентрация; трудно ми е да го опиша, защото е по-скоро преживяване някъде между логиката и интуицията.


Какви модели на комуникацията между писател и художник наблюдаваш?


- Разговорът - и то на живо - е най-доброто, което може да се даде като модел на комуникация между тях двамата. Техниката, в т.ч. в условията на пандемия, помага, но тя изисква дисциплина и умения, за да може да се запази същото качество на комуникация, както при живия разговор.


А какво е мястото на художествения редактор в процеса?


За книгите с твърди корици


Да вижда общата картина, като не забравя и конкретиката. Да свързва отделните звена и да следи за синхронизацията на материалите, за да може крайният продукт да има ритъм и хармония.


Познавам автори, които предпочитат да ги наричам дизайнери на книги, а не техни художници.


С теб и друг път сме засягали тази тема. Аз пак ще обобщя с термина оформители, без да се опитвам да слагам етикет.


Изчезват ли твърдите корици днес?


- Със сигурност не. Просто изчезват от едно място и се появяват на друго, ново, понякога съвсем неочаквано място.


Манол Пейков, издател: Те са неминуема заявка за дълговечност


За книгите с твърди корици

Какво е съвременното състояние на българското книгоиздаване, ако го погледнем през това за коя книга като издател ще избереш твърди корици?


- Твърдите корици невинаги са за предпочитане пред меките. През 50-те години на миналия век "Сити Лайтс" на Лорънс Ферлингети прави своеобразна революция в американското книгоиздаване, известна още като "революцията на меките корици". Поетичните сбирки, които издават, се продават за долар парчето. Изключителната им достъпност, съчетана със способността им да улавят духа и нерва на епохата, превръща някои от тях в зашеметяващи бестселъри - "Вой" на Алън Гинзбърг например или "Кони Айлънд на разума" на самия Ферлингети достигат милионни тиражи и променят мисловните нагласи на цяло едно поколение.


За мен меката корица винаги е била символ на лекота и достъпност. Харесвам книги с меки корици. Харесвам как пасват в ръката ми, харесвам липсата им на претенция. В твърдата корица има неминуема заявка за дълговечност, а в литературата последната дума има времето. Затова винаги съм смятал, че твърдите корици са запазена територия за класиците - както и за някои по-специфични енциклопедични и/или илюстровани издания.


Българското книгоиздаване в момента е в добро състояние. Броят на действащите издателства непрекъснато нараства. В зрелия социализъм общият им брой в България е бил 27; днес са над 1000. Броят на издадените заглавия през последните години е по-голям от всякога. Нарастват - макар и бавно - и ставките на преводачите, оформителите, редакторите и коректорите. Заради мизерното заплащане в края на 90-те и началото на този век загубихме за литературата цяло едно поколение български преводачи. Но ми се ще да вярвам, че това е на път да се промени, че българският литературен пазар най-сетне започва да навлиза в период на зрелост. (Появата на все повече книги с твърди корици - чието изпълнение е времеемко, трудно и скъпо - също е безспорно свидетелство в тази посока.)


Ако перифразирам проф. Алберт Бенбасат, кога тялото на книгата се превръща преди всичко в стока - и кога е преди всичко дух?


- Винаги съм се възползвал от всеки възможен форум, за да утвърждавам ролята на малките издателства в българския литературен живот. За мен те са едновременно хлябът и солта му.


Малките издателства по правило разполагат с крайно ограничени ресурси - както финансови, така и човешки, - но винаги правят нещата с огромна любов. И почти винаги ги правят не заради печалбата, а заради смисъла. В дадена година може да издадат една-единствена книга, но всеки елемент от тази книга - превод, редакция, оформление, илюстрации, хартия, печат, подвързване - е огледан и отгледан с огромна грижа и внимание. И нерядко една такава книга представлява по-значим принос към българската литературна съкровищница от сто други заглавия, издадени на педал и между другото, с цел високи тиражи и бърза печалба.


За да не бъда разбран погрешно, нека обясня: когато говоря за "малки" издателства, говоря не толкова за размер, а за следване на определен тип философия. Това е онази философия, според която човек става издател, за да превърне в реалност онова, за което мечтае като читател. Тя е фенска, домашна, некорпоративна - и в известен смисъл дори антикорпоративна.


Корпоративизирането на книгоиздателския бранш по правило упражнява натиск за превръщането на книгата в стока като всяка друга - вместо от имената на авторите и качеството на заглавията, политиката на издателството се диктува единствено от последния ред на екселския файл. Този подход обаче също крие своите клопки.


В книгата си "Изкуството да си издател" големият италиански писател Роберто Каласо, прекарал по-голямата част от живота си като служител в легендарното италианско издателство "Аделфи", разказва как при поредното разместване на пластовете начело на издателството застава човек, който се интересува единствено от финансовите резултати. Колкото и да е парадоксално, стремежът му да управлява издателството като редово производствено предприятие се оказва пълно фиаско.


"Издателската дейност е единствената, която не се подчинява на класическите закони на финансовото управление", отбелязва Каласо (цитирам по памет). Защото тя е своеобразна алхимия - зависи от едно почти магическо съчетание на обстоятелства, като личния вкус на издателя, неговите интереси и преценка, харизмата му, личните и публичните му контакти, хората, които си избира за сътрудници и партньори, и още безброй други крайно субективни фактори.


При отсъствието на въпросното уникално съчетание от качества, дори и управлявано по най-ефективния начин, издателството губи най-важното, с което разполага - вниманието и отдадеността на своите почитатели. Вследствие на което всичко останало чисто и просто губи смисъл.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK