И все пак кой е Джейсън Борн?

"Самоличността на Борн" излиза през 1980 г. и светкавично става бестселър.

© "Бард"

"Самоличността на Борн" излиза през 1980 г. и светкавично става бестселър.



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от емблематичния роман на Робърт Лъдлъм "Самоличността на Борн". Книгата вече е част от поредицата "Кралете на трилъра" на издателство "Бард".


Лъдлъм публикува "Самоличността на Борн" през 1980 г. и трилърът светкавично става бестселър. Главният герой Джейсън Борн не знае кой е, откъде идва, защо на негово име в една от най-големите банки в Цюрих има милиони долари и защо някой го преследва, за да го убие.


Случайно разбрал, че името или поне едно от имената му е Джейсън Борн, той се включва в единствената останала му от миналото следа - имплантиран в тялото му негатив - и тръгва по дирите на изгубената си памет. Марсилия, Цюрих, Париж, Ню Йорк. Забравеното минало бавно и неохотно се връща и скъпернически разкрива необикновена съдба - той се е отказал доброволно от самоличността си, за да открие и премахне най-жестокия терорист на света - Карлос.




След успеха на романа героят му Джейсън Борн се превръща в базисен персонаж на поредица от романи и филми.


Робърт Лъдлъм е американски писател, актьор и режисьор, роден на 25 май 1927 г. Сочен е за "бащата" на политическия трилър. Автор е на общо 29 романа, издадени в тираж над 210 милиона копия и преведени на 32 езика, включително и на български. Някои от романите му са екранизирани - "Уикендът на Остерман" , "Планът Холкрофт" , "Самоличността на Борн", "Наследството на Борн" и др. Умира на 12 март 2001 г. Недовършените му ръкописи са публикувани с помощта на анонимни писатели.


Из "Самоличността на Борн" от Робърт Лъдлъм


ПРОЛОГ


Самоличността на Борн
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В. "Ню Йорк Таймс"
Петък, 11 юли 1975
Първа страница


ГОВОРИ СЕ, ЧЕ ДИПЛОМАТИ СА СВЪРЗАНИ С БЕГЛЕЦ ТЕРОРИСТ, ИЗВЕСТЕН КАТО КАРЛОС


Париж, 10 юли - Днес Франция екстрадира трима кубински дипломати от висок ранг във връзка с обявеното по цял свят издирване на мъж на име Карлос, за когото се предполага, че е важна брънка в международната терористична мрежа.


Заподозреният, за чието истинско име има сведения, че е Илич Рамирес Санчес, се издирва за убийството на двама френски агенти от тайната полиция и един ливански информатор в апартамент в Латинския квартал на 27 юни.


Трите убийства насочили тукашната и британската полиция по следите на мащабна мрежа от международни агенти терористи. При разследването на убийствата френските и британските полицаи открили огромни складове с оръжие, подсказващо връзката на Карлос с небивалия тероризъм в Западна Германия, което ги кара да подозират наличието на взаимовръзка между много терористични актове в цяла Европа.


ВИДЯН В ЛОНДОН


Съобщава се, че оттогава Карлос е виждан в Лондон и в Бейрут, Ливан.


Асошиейтед прес
Понеделник, 7 юли 1975
Дописка на синдиката


Лондон (АП) - Оръжия и жени, гранати и скъпи костюми, добре натъпкан портфейл, самолетни билети до романтични места и разкошни апартаменти в десетина столици по света. Такъв е портретът на наемния политически убиец от ерата на техническия прогрес, за чието издирване е организирана международна хайка.


Гонитбата започва, когато след позвъняване на вратата на апартамента му в Париж мъжът отваря и застрелва двама френски агенти от тайната полиция и ливанец информатор. Четири жени в две столици са задържани по обвинение в съучастничество за бягството му. Самият терорист изчезва - вероятно в Ливан според френската полиция.


През последните няколко дни хора, които са го виждали в Лондон, го описали пред репортери като хубав, изискан, образован, облечен богато и с вкус мъж.


Но неговите съдружници са мъже и жени, обявени за най-опасните хора в света. Говори се, че е свързан с японската Червена армия, с въоръжената арабска съпротива, със западногерманската банда "Баадер-Майнхоф", квебекския Освободителен фронт, турския Народоосвободителен фронт, сепаратистите във Франция и Испания и с най-лявото крило в ИРА.


Обикновено когато терористът пътува - до Париж, до Хага, до Западен Берлин, - се извършват бомбени атентати, стреля се с пистолети, има отвличания.


На 27 юни един ливански терорист се огъва при разпит и завежда двама от тайната полиция пред вратата на наемния убиец. Той застрелва и тримата и успява да избяга. Полицията е намерила негови оръжия и бележници със списъци на известни хора, които трябвало да бъдат убити.


Вчера лондонският "Обзървър" съобщи, че полицията издирва сина на венецуелски комунист, адвокат, за разпит по тройното убийство. Скотланд Ярд заяви, че не отрича съобщението, но добави, че към въпросното лице не е предявено обвинение и го търсят само за разпит.


"Обзървър" идентифицира издирвания като Илич Рамирес Санчес от Каракас. Вестникът твърди, че това име е вписано в един от четирите паспорта, намерени при обиска, извършен от френската полиция в парижкия апартамент, където са станали убийствата.


Според "Обзървър" Илич е кръстен на Владимир Илич Ленин - основателя на Съветския съюз, завършил е образованието си в Москва и говори свободно руски език.


В Каракас говорителят на Венецуелската комунистическа партия потвърждава, че Илич действително е синът на седемдесетгодишен адвокат марксист, живеещ на 725 километра от Каракас, но че "нито бащата, нито синът принадлежат към нашата партия".


А на журналистите заявява, че не му е известно къде се намира сега Илич.


КНИГА ПЪРВА


1. Траулерът се хвърли в яростните вълни на тъмното море като непохватно животно, опитващо се отчаяно да се измъкне от непроходима тиня. Вълните се издигаха на огромна височина и се разбиваха в борда на кораба със силата на многотонна преса; бялата пяна, издигаща се в нощното небе, се стоварваше върху палубата под напора на нощния вятър. Отвред долитаха болезнените стонове на безсилни предмети: дърво, триещо се о дърво, опънати до краен предел тресящи се въжета. Животното умираше.


Две внезапни експлозии пронизаха звуците на морето, вятъра и страданието на траулера. Идеха от слабо осветената кабина, която се издигаше и падаше ведно с тялото на своя господар. Мъж изскочи от вратата, вкопчвайки се с една ръка за перилата. С другата притискаше корема си.


Друг го последва с яростна решителност, изписана на лицето му. Той се подпря на вратата на кабината, вдигна пистолета и стреля отново. И отново.


Мъжът при перилата вдигна рязко ръце към главата си и от четвъртия изстрел се изви назад. Носът на кораба внезапно потъна в седловината между две гигантски вълни, повдигайки ранения на крака. Той се завъртя наляво, без да може да свали ръце от главата си. Носът и част от средата на кораба останаха по-скоро високо над водата, отколкото в нея, помитайки човешката фигура на вратата обратно в кабината. И тогава се чу петият изстрел. Раненият изкрещя. Ръцете му вече се протягаха отчаяно към всичко, за което биха могли да се вкопчат; кръвта и солените пръски на вълните го заслепиха и той не успя да се улови за нищо. Краката му се огънаха, а тялото му полетя напред. Корабът се завъртя яростно около подветрената си страна и мъжът, чийто череп зееше отворен от куршумите, се хвърли през борда в безумието на мрака долу.


Усети как ледената бушуваща вода го покрива, поглъща, всмуква надолу, върти го неистово, а сетне го изтласква на повърхността - колкото да си поеме глътка въздух. Глътка въздух и отново надолу в бездната.


Гореше в огън, необичаен влажен огън в слепоочията, който го изгаряше пред все така поглъщащата го вледеняваща вода, огън там, където не би трябвало да го има. Имаше и лед: ледено туптене в стомаха, краката и гърдите, което за негово най-голямо учудване се стопляше от студената морска вода. Усети всичко това, съзнавайки и паниката, породена от него. Виждаше как тялото му се мята и гърчи, как ръцете и краката му се съпротивляват неистово на напора на водовъртежа. Усещаше, разсъждаваше, съзнаваше паниката и се съпротивляваше - странно, но все още бе спокоен. Беше спокойствието на наблюдател, страничен наблюдател, откъснат от събитията, информиран за тях, но не и замесен.


Сетне го връхлетя друга паника, която прониза и огъня, и леда, и спокойното наблюдение. Все още не трябваше да се оттегля! Още не! Би трябвало да се случи всеки момент; не беше сигурен точно какво, но би трябвало да се случи. Трябваше да бъде тук.


Той неистово зарита с крака, борейки се ожесточено с тоновете вода върху себе си. Гърдите му изгаряха. Измъкна се на повърхността и се опита да се задържи върху черните вълни. Катерѝ се! Катерѝ се!


Надигна се чудовищна вълна. Той беше на гребена ѝ, заобиколен от купища пяна и мрак. Нищо. Обърни се! Обърни се!


Случи се. Експлозията беше невероятна. Успя да я чуе през шума на разбиващите се вълни и вятъра. Гледката и звукът по някакъв начин се оказаха неговата врата към желания покой. Небето пламна като огнена диадема и вътре в тази корона от огън, от светлината към външните сенки, се разлетяха предмети с всякаква форма и големина.


Беше спечелил. Каквото и да бе, го беше спечелил.


Внезапно започна да потъва отново в бездната. Почувства как препускащите води се разбиват над раменете му, охлаждайки бялата горещина на тила, стопляйки леденостудената режеща болка в стомаха, краката и...


Гърдите. Гръдният му кош агонизираше! Беше улучен - смазващ изстрел, внезапен и непоносим удар. И отново се случи същото. Оставете ме на мира! Дайте ми покой!


И отново!


Пак зарита с крака и ръце, докато го почувства. Дебел хлъзгав предмет, който се носеше по вълните. Не можеше да каже какво е това, но то бе тук и той можеше да го пипне и да се хване за него.


Дръж го! Той ще те отведе при спокойствието. В тишината на мрака... и спокойствието.


Лъчите на ранното слънце пробиха мъглата на източното небе, покривайки с отблясъци водите на Средиземно море. Шкиперът на една малка рибарска лодка - мъж с кървясали очи и длани с дълбоки нарези от въжета, приседна на ръба на задната част на лодката, пушейки "Голоаз", доволен от гледката на спокойното море.


Хвърли поглед към отворената врата на каютата, където по-малкият му брат се занимаваше с мотора на лодката, за да увеличи скоростта ѝ. Малко по-нататък другият член на екипажа проверяваше мрежата. Двамата се смееха за нещо и това беше хубаво.


Но през изминалата нощ нямаше нищо весело. Откъде се бе взела тази буря? В прогнозите за времето от Марсилия нямаше и намек за буря. В противен случай той щеше да си остане под навеса на брега. Вярно, че искаше да достигне риболовните полета на тринайсет километра по-нататък от Льо Сен-сюр-мер още по изгрев, но не с цената на скъпоструващи ремонти, макар че кои ремонти не струват скъпо в наши дни.


Или с цената на собствения му живот. Тази мисъл доста често му минаваше през ума миналата нощ.


Хубаво е брат ти да е на руля. Семейната лодка трябва винаги да се управлява от човек на семейството: очите му са по-зорки. Даже да е брат, който се изразява гладко като образован човек, за разлика от собствения ти грубиянски речник. Лудост! Година в университета и брат му си науми да основе компания с една-единствена лодка, която сигурно бе виждала някога и по-добри времена. Лудост! И каква работа свършиха книжките му миналата нощ? Когато и неговата компания за малко не потъна.


Затвори очи и потопи ръце във водата, която се плискаше до палубата. Морската сол бе добро лекарство за раните от въжетата. Раните, които получи, докато се опитваше да оправи такелажа, отказващ изобщо да си стои на мястото по време на бурята.


- Погледни! Ей там!


Беше брат му. Дрямката, види се, изчезна от зорките очи на члена на семейството.


- Какво е това? - извика шкиперът в отговор.


- Дай натам! Във водата има човек. Държи се за нещо. Отломка, някаква дъска.


Шкиперът пое кормилото и насочи лодката надясно от тялото, като спря мотора, за да не предизвиква вълнение.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pet_fire
    pet_fire
    Рейтинг: 5534 Весело

    Още ли е жив Джейсън Борн, не го ли убиха в някой от филмите

  2. 2 Профил на Николай Николов
    Николай Николов
    Рейтинг: 1439 Неутрално

    До коментар [#1] от "pet_fire":

    Не го убиха. Но те филмите нямат много общо с книгите. В интерес на истината, първите три филма са много добри и ми хааресват повече от книгите.

  3. 3 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 2307 Неутрално

    Абе на кой му пука? Новите шпиони знаят всички от гуглето!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  4. 4 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    "Робърт Лъдлъм... Сочен е за "бащата" на политическия трилър."

    Пълни глупости.
    Никой на Запад не го сочи. Това само лъжливите рекламисти на източни издателства и книжарници го твърдят. Освен, че неграмотните медии като вас го преписват.
    Ричард Кондън и Греъм Грийн издават политически трилъри много преди Лъдлъм въобще да почне да пише. Особено пък "Манджурският кандидат" на Кондън е световноизвестна и е от 50-те години. А първата книга на Лъдлъм е от 1971, обаче същата година излиза и първият трилър на Форсайт "Денят на чакала", който също е световноизвестен.
    Отделно пък и филми от този жанр има през 50-те, и 60-те.

    Напълнили сте редакцията с чукчи-преписвачи а се хвалите с журналистически стандарти за достоверна и проверена информация по случай 20-годишнината.

  5. 5 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1213 Неутрално

    До коментар [#4] от "tamada":

    “ неграмотните медии като вас го преписват.”
    ——
    Неграмотността, Тами, е по-скоро следствие на мозъчната ленивост, присъща на образования на грантова хранилка. Ку имаше един, барем, акъл с от-малко-малко усет за бизнес в тая медиа, такива като тебе щяха да бъдат отдавна щатни контрибутори и да дигнат нивото на публикацията от нулата на евтин анти-руски бурузан. Форумът може да е торище, ама за един гъбар торището е съкровище. Казвам го най-сериозно и не се гъбаркам ни най-малко с тебе... този път поне.

    А по темата — филмите са свестни за туй, което са, а книгите ... явно стават да се правят свестни филми по тях.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  6. 6 Профил на Chironex
    Chironex
    Рейтинг: 379 Неутрално

    На Джеймс Бонд брадчет му.

  7. 7 Профил на hrx16647690
    hrx16647690
    Рейтинг: 532 Неутрално

    До коментар [#4] от "tamada":“ неграмотните медии като вас го преписват.”
    ——
    Неграмотността, Тами, е по-скоро следствие на мозъчната ленивост, присъща на образования на грантова хранилка.
    —цитат от коментар 5 на Gretel


    Коментарът ви е точно в десетката!
    „Пътят към Гандолфо“ и „Пътят до Омаха“
    са великите книги на Робърт Лъдлъм

  8. 8 Профил на boevbisser
    boevbisser
    Рейтинг: 3109 Весело

    Ужасно многословен и даже леко досаден е Лъдлъм, но в началото на 90-те, поне в България, беше по-популярен и от Форсайт, и от Том Кланси.

  9. 9 Профил на Николай Бучков
    Николай Бучков
    Рейтинг: 4880 Неутрално

    Нормално е да има всякакви предпочитания , но Лъдлъм е писател , който те кара да мислиш повече от други създатели на трилъри.

  10. 10 Профил на b.rainstorm
    b.rainstorm
    Рейтинг: 231 Неутрално

    Отличен филм, страхотна книга

  11. 11 Профил на anonimnii
    anonimnii
    Рейтинг: 2651 Неутрално

    Четох навремето книгата "Умирай трудно", има разлики с филма.
    1. Няма хепи енд, на главният герой му умира в книгата дъщерята накрая.
    2. Въобще в книгата я няма тази атмосфера на лекост. Човекът реално се бъхта за да ги неутрализира лошите.
    3. Въобще книгата е доста "суха". Може би това е присъщо на съвременната американска проза.

    Анатема на комунизма!
  12. 12 Профил на diq55699032
    diq55699032
    Рейтинг: 1153 Неутрално

    Борн, Джейсън Борн.
    Офф, Фък Офф.

  13. 13 Профил на Go Go
    Go Go
    Рейтинг: 1075 Весело

    И все пак кой е Джейсън Борн?

    Не съм аз, гаранция Франция, плаща Америка стига да има кой да подпише...

    73! Go Go
  14. 14 Профил на constantinmitreff
    constantinmitreff
    Рейтинг: 229 Неутрално

    На въпроса "И все пак КОЙ е Джейсън Борн?"
    Отговорът е Мат Деймън.

  15. 15 Профил на Суджук Герберите
    Суджук Герберите
    Рейтинг: 575 Неутрално

    David Webb е истинското му име.

    ... с двеста...
  16. 16 Профил на wpo34378687
    wpo34378687
    Рейтинг: 897 Неутрално

    До коментар [#7] от "hrx16647690":

    Да така е,но като че ли първият Борн е най-добрия/Самоличността.../ някак те оплита в "играта" докато в останалите почти знаеш края на приключението...

  17. 17 Профил на Pontif New Dnevnik SUCK
    Pontif New Dnevnik SUCK
    Рейтинг: 1920 Неутрално

    Книгите на Лъдлъм са много приятни. Преди около 20 тина години ги бях подпукал една след друга. Разбира се след като прочетеш 5, 6 последователно .. малко ти омръзват. Но то е така с всичко.
    Филмите също ми харесаха много. Добре са адаптирани.
    Има много други добри автори в този жанр. Не виждам обаче, защо ако харесвам Лъдлъм трябва да се чувствам тъп. Явно някои хора доста ги е нагазил снобизма.

    California Über Alles
  18. 18 Профил на eqf28366123
    eqf28366123
    Рейтинг: 522 Неутрално

    Баси, тея книги са вече на 40 години.
    'Ко ги бехте прочели щехте да знаете, че истинското име на Джейсън Борн е Дейвид Уеб... И немаше да задавате тъпи въпроси в заглавието.

  19. 19 Профил на Filofob
    Filofob
    Рейтинг: 973 Неутрално

    Като дете бях чел някаква негова чието действие се развива в Ямайка. Типично за този тип книги напрегнато действие, което те кара не спираш да четеш до финала. И типичен плосък финал. След това осъзнаваш, че такова четиво не ти дава нищо. Подобно и с книгите на Дан Браун. Кланси и Форсайт са на друго ниво с целия реалистичен бекграунд, който създават. Единият е бил реално агент, а другият ползва консултанти.Те дори са познавателни. Като все пак Форсайт може да мине за литература за разлика от Кланси, където всичко е като компютърна игра.

  20. 20 Профил на Полковник за европейско развитие на България
    Полковник за европейско развитие на България
    Рейтинг: 1680 Неутрално

    Филмите за Джейсън Борн са супер.

    Ние сме в държавата и държавата е в нас! Ние събираме бюджета и го раздаваме помежду си.
  21. 21 Профил на Иван Арнаудов
    Иван Арнаудов
    Рейтинг: 516 Неутрално

    До коментар [#14] от "constantinmitreff":
    Отговаряш така само защото не си гледал в тази роля Ричард Чембърлейн. Филмът с негово участие (1988) е сниман за телевизия, дълъг е над три часа и вместо шумни гърмежи, трясъци и пораждащи смях невъзможни бойни каскади е компетентен и интригуващ трилър.

    Някои хора поддържат линия, а пък аз... поддържам окръжност.
  22. 22 Профил на Darkman
    Darkman
    Рейтинг: 1462 Неутрално

    Лъдлъм и Льо Каре са ми едни от любимите автори. Поредицата за Борн е супер, не мога да кажа дали книгите, или филмите са по-добри. Най-добре е всеки сам да си прецени.

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж
  23. 23 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3766 Неутрално

    Чета романи на Лъдлъм, но предпочитам произведенията на Фр. Форсайт. Не ми омръзват.
    За феновете на Айн Ранд и философията ѝ, точният въпрос от заглавието би следвало да е "Кой е Джон Голт?", разбира се. :)

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  24. 24 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    До коментар [#19] от "Filofob":

    Кланси и Форсайт са на друго ниво с целия реалистичен бекграунд, който създават. Единият е бил реално агент, а другият ползва консултанти.
    —цитат от коментар 19 на Filofob


    Форсайт не е бил агент. Бил информатор на разузнаването, докато работи като журналист. Което съвсем не е същото и не дава достъп до някакви секретни знания.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK