"Скитащи души" - антологията, която представи българските символисти във Франция

"Текстовете на българските поети символисти са израз на безпрецедентна естетическа и метафизична визия", пише в предговора на изданието белгийският поет Вернер Ламберси

© Издателство

"Текстовете на българските поети символисти са израз на безпрецедентна естетическа и метафизична визия", пише в предговора на изданието белгийският поет Вернер Ламберси



"Дневник" препубликува от "Литературен вестник" предговора към "Скитащи души. Антология на българските поети символисти" на белгийския поет Вернер Ламберси, както и рецензия за книгата от френския поет Гийом Декур в сп. Quinzaines. Преводите са на Рени Йотова.


В края на миналата година френското издателство "Soupirail" издаде знакови творби на българските поети символисти, селектирани и преведени на френски от Красимир Кавалджиев (послесловът на "Скитащи души" тук).


Порив към абсолютното


Предговор към "Скитащи души. Антология на българските поети символисти"




ВЕРНЕР ЛАМБЕРСИ


Четвърта корица на "Скитащи души"

© Издателство

Четвърта корица на "Скитащи души"


Преводът на поезия крие винаги риска от избледняване на метафоричното значение, което се подхранва от оригиналния език. Поезията на българските символисти избягва този капан. Напротив, преводът й позволява да възстанови силата на въображението и универсалността на метафората, защото проектът на символистите включва използването на универсални образи и символи.


Кои са българските символисти? Това са няколко поети, които не са принадлежали към един и същи "лагер", нито са споделяли някаква обща платформа. Те публикуват стиховете си през първите три десетилетия на ХХ век в различни авангардни списания. Силно белязани от философията на Шопенхауер и Ницше, запалени по френската, руската и немската поезия, в края на века те пътуват до различни европейски страни, където се запознават с основните произведения на световната литература.


Техните текстове са израз на безпрецедентна естетическа и метафизична визия. Те не се стремят да подражават на европейския символизъм, а пресъздават определени теми и образи, присъщи за него, като търсят съответствието им в изворите на българския език и въображение.


Символистичната поезия се стреми към онова, което е отвъд осезаемия свят, в търсене на чисти усещания, които съдържат истинската същност на света отвъд ефимерната му материална обвивка. Поривът на Маларме към естетика на абсолютното и превръщането на лирическия Аз в посредник на това абсолютно и на красотата изкушават български символисти, жадни да изследват непознати метафизични пространства и да разкрият тайните послания на един идеален свят, често достигащ тържествения тон на заклинание на свещеник или просветлен шаман. Творбите им са пълни с препратки към популярни, древни и екзотични митологии.


Този порив към абсолютното и този триумф над ефимерното установяват, в самата сърцевина на поетичното творение, излизането извън формалните граници на езика, за да се разбере отражението на тайнствените поличби отвъд езиците и времето.


Благодарение на този идеалистичен порив поетите вдъхват нов живот на младата българска поезия, като я карат да говори универсален език, за да я издигне до висините на съвременното поетично изкуство. Те постигат истински подвиг: налагат нов начин на изразяване, без да са чужди на националната поезия и без да изпадат в подражание.


Читателят ще разпознае известно влияние, наред с други, на Бодлер, Верлен, Самен, Брюсов или Лилиенкрон, но българските символисти се възползват от този чужд полъх, за да обогатят националната си литература със съзвучия, образи и напълно нови състояния на духа. Благодарение на тези приноси поетичният регистър е преструктуриран, разкривайки неподозирани дотогава възможности. Тези поети са посредниците, които пресътворяват българския език отвътре, свързвайки националното с универсалното.


За разлика от френските си колеги, които се показват като универсалисти или дори безотечественици, българските символисти са много привързани към земята си. Те потвърждават връзката си с нея чрез избора на теми, но преди всичко чрез синовното си чувство към майката природа, която е одухотворена. Ние усещаме тази връзка чрез топлите хармонии на цветовете и присъщата хармония между природата, мита и субективното преживяване.


Предимството на тази антология е, че позволява на френския читател да открие множество гласове, всеки от които е уникален. Някои поети символисти са по-далечни и по-абстрактни в своите образи и изказ, други се отнасят към света по-емоционално и субективно. Поезията им е истинска сетивна и емоционална експлозия. Изборът на поети ни позволява да разберем какво са наследили от своите литературни предци и какво са завещали на потомците. Това е отворена антология във всеки смисъл на думата. Никога поезията не е била по-хармонична за душата.


Извън писането, съдбата на тези поети магьосници, надарени с посветителско слово следва кривата на горчивите екзистенциални изпитания. Сякаш над всеки от тях тегне трагична обреченост, която перото им улавя в дълбините на Вселената: нещастно детство, любовна мъка, отхвърляне от обществото, самотен живот или преждевременна смърт.


Въпреки това, именно в порива им към абсолютното, а не в земното им пътешествие, ние трябва да търсим корените на тяхната поезия, където можем да открием духовността на модерния поет, желанието му да надхвърли ефимерното, накратко, това състояние на словесен резонанс извън рационална и конкретна логика, в музикалност отвъд думите и в пророческо ясновидство отвъд знанието: в споделен опит от вечността.


Българска антология


Quinzaines N°1231, ноември-декември 2020


ГИЙОМ ДЕКУР


Символистичната поезия не е особено популярна; метафората, тропите и катахрезата вече не са на мода. "Функцията на писателя е да назовава нещата с истинските им имена", казваше Сартр и много наши съвременници отново осъждат образа с квазирелигиозност. Да спомена една близка литература: докато пиша тези редове, си спомням думите на Анри Мишо в началото на пътеписа "Еквадор": "Какви усилия са ми необходими, за да се върна към себе си, и колко "нечисто" е това завръщане, като да се изкушиш от сексуален образ по време на молитва."


Издател и преводач поемат щедрия риск да ни предоставят за четене антология на поетите символисти, но не кои да е, не; български поети символисти. Важно беше това да се каже. Издателство Soupirail публикува "Скитащи души", 14 поети, 4100 стиха, 180 стихотворения.


За нас е удоволствие да се запознаем с поезия, която остава слабо позната във Франция, въпреки че представлява едно от важните направления на българската литература през ХХ век. Слабо позната, макар че това е литературното течение, в което френската култура е имала най-много отзвуци.


С изненада ще открием, че френският символизъм е имал много по-голямо влияние от футуризма или сюрреализма в литературата на тази страна. Следователно ние задължително откриваме в тази поезия влиянието на Бодлер, Верлен или Маларме; значимостта на музиката и съответствията, подсилена от обвързаността с езотеризма. Тишината, смъртта, самотата, здрача, морето, гората, толкова много теми, които срещаме тук, разглеждани бог знае по какъв различен начин, осанка, която се различава от френската и която ни кара да я оценяваме по различен начин.


Да прочетем "Nevermore" на Димчо Дебелянов:


Пропасти вечни делят те от мене,


зная, че ти си безкрайно далеч,


но пак като лъч след вековно затмение,


чакам да дойдеш Ще дойдеш ли?


- Никога веч!


Знаем, че съществуват две школи за превод на римувана поезия: едната се фокусира върху смисъла за сметка на звучността и ритъма, тъй като смята, че всеки опит за вярно пресъздаване на звука или ритъма е обречен на провал или в най-добрия случай на повърхностност; докато другата школа, която запазва римите, ритмите и асонансите в преводния език, залага на възможността за музикална еквивалентност, която не би изневерила на изходния текст и която по този начин би премахнала този неразрешим проблем на ошлайфането на езика.


Също така залагайки на този неделим съюз на смисъла и звука, които преливат един в друг, Красимир Кавалджиев принадлежи към тази втора, по-рискована школа; той създава оркестрален превод на тези символистични стихотворения. Това несъмнено е върховният комплимент, който можете да направите на преводача: човек би могъл да помисли, че това са френски стихотворения, до такава степен единият език се е слял с другия.


Ликуващ порив към абсолютното, бесуване с тайнствата, хармония между интуиция и усещане, екзалтация от природата и ефимерното; макар и отдалечени във времето, тези поети символисти все още ни просветляват, било то и чрез отричането, на което днес са жертви. Да отричаме яростно това, което е било, означава, че все още се съобразяваме с него. Горкичките, тези, които понякога са мислили за нас, като Иван Андрейчин в това стихотворение, посветено на неговата лампа, обикновен предмет и спътник, който внезапно придобива свещена стойност, светлина на фар:


О, лампо моя, другарко бедна!


Когато и да те погледна,


припомвам си нощи безкрайни,


прекарани в терзания незнайни


[]


ще светиш ли, о, лампо моя бедна,


на други пак, когато аз угасна?

Коментари (44)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на royal_sperm
    royal_sperm
    Рейтинг: 511 Неутрално

    никой не е писал и няма да напише по-красиви стихове от символистите! Бодлер е първият- истински шаман и магьосник!

    In real life it is always the anvil that breaks the hammer...” ― George Orwell
  2. 2 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    Обречени на вечно епигонство. Това ли сме ние?

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  4. 4 Профил на еспресо
    еспресо
    Рейтинг: 1508 Разстроено

    До коментар [#1] от "royal_sperm":“никой не е писал и няма да напише по-красиви стихове от символистите! “——Кът например:О, лампо моя, другарко бедна!Когато и да те погледна, ...И прочие и прочие красотии. Дано издателят да е избрал подходящо ароматизиран кенеф папир за разпечатката
    —цитат от коментар 3 на Gretel


    Лилиев, Теодор Траянов, Димчо Дебелянов, Яворов...
    Наистина нямам какво да ти кажа.

  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1803 Неутрално

    Имаме необходимост от подобни продукти и събития, зароди които за Отечеството ще се говори, като за цивилизовано място!!!

  6. 6 Профил на voodoo_child
    voodoo_child
    Рейтинг: 1084 Любопитно

    И какво дири Смирненски там?

  7. 7 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    Много съм озадачен от "За разлика от френските си колеги, които се показват като универсалисти или дори безотечественици, българските символисти са много привързани към земята си." Това ли ще се появи в антологията? Че френските символисти са безотечественици, и то при все че се говори за универсалност и при все че антологията е именувана "Скитащи души"?!


    До коментар [#1] от "royal_sperm":

    Надали Бодлер би бил възхитен от начина ви на мислене и благодарен за оценката. Изкуството отдавна не се стреми да бъде просто "красиво" и това важи и за Бодлер. Естетиката му няма как да бъде сведена до това. Очевидно не знаете какво говорите.

    До коментар [#2] от "bryghtlyght":

    Няма как да кажете, че цяла една литература е епигонска, а и това не е вярно. Основният проблем с такъв начин на мислене - не разбирате, също като този, написал въведението, че на нито един творец не му пука за националното по начина, по който на вас ви пука.

  8. 8 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#7] от "rsk14877483":

    “… на нито един творец не му пука за националното по начина, по който на вас ви пука.”

    Така разсъждава всеки епигон и добавя “Какво, пък, в азбуката всекиму са дадени 30 букви”. Да попитаме обаче датския творец, дали свързва символизма с България.

  9. 9 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    До коментар [#8] от "bryghtlyght":

    Ако познавахте литературната история, нямаше да излизате с такива твърдения. Например, голяма част от американската литература до 20-и век е силно повлияна от руската, но това не я прави епигонска. Известни британски поети са били повлиявани от испански през 20-и век. Епигонство съществува, но да кажеш, че цяла една литература, която и да е тя, при цялото й многообразие, е епигонска, това си е очевидна злостна лъжа. Мога да дам много примери, но ме мързи да се хабя в някакъв форум. Не може да излизаш с претенция за универсалност и същевременно да регионализираш литературата или да очакваш да бъде регионализирана. Освен това подобна регионализация предполага наличието на общ проект, какъвто е съществувал през ранния соц. Харесва ли ви литературата от този период? Много е оригинална наистина, следователно няма как да не ви харесва! Всеки артист, съзнателно или не, се стреми към универсализъм. Но всеки трябва да реши как да постигне, как да се свърже със световното наследство и света, а не с някаква регионална платформа, като това не влиза в противоречие с факта, че пише на собствения си език, по никакъв начин.

  10. 10 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1414 Неутрално

    До коментар [#6] от "voodoo_child":


    И какво дири Смирненски там?
    —цитат от коментар 6 на voodoo_child


    Четене му майката.
    Иначе този нвежествен въпрс нямаше да види бял свят.

    Ecrasez l’infâme
  11. 11 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#9] от "rsk14877483":

    Универсализмът в културата в никакъв случай не е симетричен. Казах го в предната дописка, но ти явно не ме разбра. Ние нямаме избор в това да изучаваме Нютон, докато и дума не може да става в Англия да изучават “Рибния буквар” и то не само защото не са чували за него. Не са чували, защото и няма причина да са чували.

    Ние може да си мислим, че нашето чувство за универсалност се споделя от някаква наша представа за единен свят, но на Library of Congress и през ум няма да му мине като официална политика да държи в хранилищата си книга на българси език—не ми давай за пример някоя случайно промъкнала се между капките книга на български. Аз даже не знам за такава.

    Българска актриса може да се приеме единствено в характерна роля и да бъде използвана като политическа подметка. Ти, остави, а и на българска почва даскалът ѝ, дето никой никъде из широкия свят не го е чул, и той даже и на местна почва не е универсален и я бил поздравявал със снизхождение. Хич не ми се и споменават противните Джони Карсън и Джей Лено и проносирания бездарник, епигонът им Слави Трифонов, или може би рапът е универсален, или рокът, който пръска единствено англо-саксонски лъчи, или даже на Панчо Владигеров симфониите, дето бил най-великият, ама в България. Светът хал-хабер няма за него. Максимумът на онова, за което светът е чул е някакъв Кристо, и той епигон на Ман Рей, колкото и за някого да е безспорно напълно спорното му пребиваване в изкуството—на Кристо, а защо не и на Ман Рей. Епигон на нищото. Медиен продукт пробутан благодарение на френските връзки на жена му. Или, вземи най-известното в света българско име—Джулия Кристева—айде там, покрай цялата останала сюрия последователи на Ролан Барт, и тя се слага (по израза на театралния режисьор). Или, кого, Васил Казанджиев, с отдавна изтърканите сонорно-алеаторни похвати, дошли, и те, от други земи, там където те знаят заради първенството ти в похвата, а не защото си повторител на похвата в някакъв си измислен универсален свят на естетиката. Дай да чуем някой тукашен композитор, който да е познат на света, даже колкото един Пендерецки или Арво Пярт. И Стефан Драгостинов, който в цялата история на България е композиторът с най-много международни награди, и той се наслаждава на нея несиметричност, за която отворих дума и по-горе, и в предната дописка

    Да не се връщаме пак и към леките жанрове. Къде е нашата Дуа Липа, нали имаме мафия? Албанската и косовската ли мафия се оказаха по-силни, та успяха вече четвърто момиче да пробутат на световната сцена? И на мафия даже не сме уцелили. Само знаят да си пълнят нощните шкафчета, за повече хич ги няма. Добре че случайно се намери Мадам Бул, та ги хрантути цяла година Богдана Карадочева и Емил Димитров, а дано нещо да стане и светът да чуе за нещо дошло от България. Нищо не стана. Направи каквото можа жената, но това е мат’реалът, дет’вика оня със шкафчето. Или какво, апологетът на тоалетните Георги Господинов, да се върнем на литературата, е онова, създадено тук, имащо универсална битност. Мерси. Нема нужда. Дай да си говорим за нещо друго, защото парокиалността на българската култура е просто смазваща.

  12. 12 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Весело

    До коментар [#11] от "bryghtlyght":

    Имате някаква гранд теория, която, по презумпция, няма как да обясни всичко, въпреки че към това се стреми, отново по презумпция. Очевидно сте човек, който се интересува от разни процеси, но интерпретацията ви като цяло е тенденциозна и махленска, тоест лишена от стремеж към обективност и пълна с предубеждения, основаващи се на вашите лични антипатии. Такива са и примерите ви. Дори когато споменавате Юлия Кръстева, то е само за да я омаловажите. Ако бяхте наистина осведомен, щяхте да знаете, че Кръстева се изучава във ВСЕКИ западен университет и е действително голямо име. Академичният й принос е признат на световно ниво и е толкова влиятелна фигура, че не успяха да й съсипят имиджа дори дребните интриги на някакви безлични чиновници (и други чиновници като манталитет), и манипулациите на Комисията по досиетата, която иначе твърди, че Борисов няма досие (и по подразбиране, никога не е имал). Комисията по досиета има обаче много литературен подход - ако нямаш нищо съществено срещу някого, просто го направи мистериозен и остави публиката да си ги въобрази, скъсай няколко страници, за да изглежда така, все едно на тях е имало нещо съществено, и остави тълпата да оплюе един от малкото действителни български интелектуалци, макар и зад граница.

  13. 13 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Весело

    До коментар [#11] от "bryghtlyght":

    И Кристо не е епигон на Ман Рей. Това е пълна глупост.

  14. 14 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2003 Неутрално

    До коментар [#11] от "bryghtlyght": "на Library of Congress и през ум няма да му мине като официална политика да държи в хранилищата си книга на българси език"

    Това не е вярно: https://www.loc.gov/rr/european/coll/bul.html

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  15. 15 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2003 Неутрално

    До коментар [#11] от "bryghtlyght":

    Надъхано, но неподкрепено с нищо мнение. За Кръстева - масово я мислят за французойка и тя поддържа този си имидж. Но Цветан Тодоров е добре известен именно като българин. Димитър Талев е не по-малко силен романист от исландецът Халдоур Лакснес, но Исландия много агресивно рекламира литературата си, а България няма никаква политика в това отношение. Което е отражение на интелекта на политиците ни. България на запад я свързват най-вече с името на Георги Господинов, който пък по някакви причини е недолюбван на родна почва.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  16. 16 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#12] от "rsk14877483":

    На Джулия Кристева приносите се оценяват от такива, които уж виждат приноси и при Slavoj Žižek, а всъщност им е за забавление, защото няма как вече да ходят на цирк, поради премахване на цирковете, за да не продължава измъчването на животни. Това са някакви пост-модерни изчадия, за които по-добре да не знаехме. Нещо като вече споменатата от мен пишман-актриса, която щяла да е първата българка взела Оскар, пробутана единствено заради политическото ѝ гувернанство. Какато казах, по-добре да не знаехме за подобни, защото сега разумните потъват от срам, когато ги свържат с подобно нещо. Прочее, ако търсим недоразумения из вече напълно пропадналите социални катедри на “всички” университети, може да се натъкнем на къде-къде по-световно известни смешници и малоумници от Кристева, какъвто например е един Пол Файерабенд. И Файерабенд си има слугинче каквото е Кристева на Барт. Файерабендовото се казва Имре Лакатош. Тези са падението на света и само човек, който не държи на себе си, може да ги цитира в положителен контекст. Това за Държавна сигурност не знам в каква връзка влезе в разговора. Тук говорим за неща, които с очите си можем да прочетем и да се уверим, че не струват колкото и хартията на която са написани.

  17. 17 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално
  18. 18 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#15] от "7777":

    Димитър Талев с ограничено-еснафския си битовизъм, не е възможно да премине границите на България. Даже и да се насилим да намерим някаква интрига, на фона на ужасяващия примитивизъм, в предателството на Султана Глаушева към дъщеря ѝ Катерина, като не ѝ разреши да бъде щастлива с истинския талант Рафе Клинче, както разреши на себе си да направи род с простия селянин Стоян, това не е достатъчно, за да привлече внимание. “Железният светилник”, единственият донякъде читаем роман на Талев, е естествено разбираем само за българин с етнографски наклонности.

    За Халдоур Лакснес съм съгласен, но даже и при него примитивизмът не е чак толкова ярък.

    Георги Господинов, пък, не е възможно да не е недолюбван на каквато и да е почва, от даже най-скромния радетел на естетичното. Романът му, за който Дневник писаха още онзи ден, “Естествен роман”, е чисто и просто пошъл. Не знам каква по-подходяща дума да подбера. Това е някакво бездарие на квадрат. Не, не е Рабле Георги Господинов с романа си в прослава на тоалетната. Да харесваш “Естествен роман” не е далеч от това да примираш пред фекалната поезия на “поета” Андрей Слабаков, заради това че добре владее ямба и хорея. Така и Мейпълторп владее диагонала, нюанса на сивото и квадратната рамка, ако не се ограничим само до снимките му на цветенца, а отидем и малко по-далеч.

    Колкото до французойката, публиката в залата започна да се киска в шепи, когато я чу да казва “Ние французите“ по време на лекция на развален английски преди време тук в Ню Йоркския университет. За идеите ѝ няма какво да отваряме и дума, защото при нея просто няма идеи. Измъкваш е по терлици от такова нещо, да не ѝ береш срама.

  19. 19 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#14] от "7777":

    Вярно е. В холдинга, който има значение , там където книгите сa в категорията CIP, дискриминацията относно език като българския е експлицитно заявена:

    https://www.loc.gov/publish/cip/about/ineligible.html

  20. 20 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    До коментар [#13] от "rsk14877483":https://www.tate.org.uk/art/artworks/man-ray-lenigme-disidore-ducasse-t07957
    —цитат от коментар 17 на bryghtlyght


    Е и? Прочетохте ли това, което препоръчвате? Защото там си пише, че самият Ман Рей е бил повлиян. Тогава? Явно не правите разлика между епигонство и повлияване. Няма такъв, който да не е повлиян от някой друг, но това не прави всички равни. Може би само една негова работа, опакованото списание, може да се приеме като епигонска. Вероятно ще е новина за вас, ако кажа, че дори и гениите са в началото на "кариерите" си епигони, това не ги прави по-малко различни и важни. Иначе изкуството на Кристо се развива в друга посока през годините и е сайт спесифик, а не реди мейд. А ако проследим традицията на "опаковането", ще стигнем до египетското изкуство и може би дори още по-далеч. Неслучайно последната му осъществена работа е пирамида. Както вече казах, тенденциозни са ви коментарите. Тоест сами по себе си неинформативни и манипулативни, най-малкото. Вие просто се дразните от успеха на всеки и отказвате да го признаете за заслужен, без дори да забелязвате, че той не се дължи на никакви "български фактори".

  21. 21 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Неутрално

    До коментар [#18] от "bryghtlyght":

    Може английският й да не е блестящ, ама френският й е по-добър от този на френски лингвисти. Вероятно няма да повярвате и на това, но е безспорен факт. Освен това не е длъжна да говори няколко езика и никога не е претендирала, че говори блестящо английски. И със сигурност никой не се е присмивал на английския в Щатите. Може да ви се иска, но не е така. Явно не познавате и образованата англоезична публика, тя изобщо не притежава дребнотемието на българската, а и самите англоговорещи са преобладаващо ограничени до собствения си език и всъщност постоянно допускат елементарни грешки.

  22. 22 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#20] от "rsk14877483":

    Разбира се, че “успехът”. на Кристо не се дължи на български фактори, а, както казах, се дължи изцяло на френски фактори, които впрягат медийна кампания. “Успехът” на Кристо е единствено медиен продукт и разумен човек не си губи времето да го обосновава или да го отрича. Просто го оставяш на себе си и не се занимаваш с него. Нима оспорваш съществуването на хлебарката или ѝ обосноваваш съществуването. Даже и да я изтребиш тук, тя се появява там. Също така, както казах, в т.нар. модерно изкуство, няма вече даже естетика. В историята оставаш единствено като предложил определена деформация. Вторият, повторилият я, е без значение. Шьонберг се знае заради додекафонията, но друг ползвал додекафония, вече става незабележим. Вече даже не се и състезават един с друг и даже не се и ограбват, както Бетовен ограбва Моцарт, като му взема темата, дето я е писал на 19 г. и я вплита в деветата си симфония, станала днес даже химн на Европа—някаква възходящо-низходяща гама, химн на Европа. Е, какво да направиш? Просто изключваш радиото ли. компютъра ли и вече мотивчето престава да те дразни. Нещо като на Samsung телефона с онова много неприятно сигналче, което не си сменя тоналния център, за да завърши каденцата както трябва. Но, голяма корпорация, ти ли ще им кажеш. Прости търсиш някакво друго сигналче, поне да не е толкова дразнещо немузикално. Колкото до “изкуството”, ако се върнем пак при него, надпреварата днес е да изпревариш някого чисто формално. Тъй че, ако е имало преди Ман Рей опаковачи (дай линк, не ме карай да чета нещо, което няма нужда да се чете), не само Ман Рей, а всички опаковачи след него отпадат от радара. Добре че поне Ман Рей има и някакви други работи, докато нашият френски храненик си стои при един изтъркан вече, казан формализъм, който даже и за всеопрощаващото око на съвременния авангард е без начение, ако не се помпа специално чрез медийни фишеци.

  23. 23 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#21] от "rsk14877483":

    Защо ли и аз се занимавам с лошия ѝ английски
    ? Разбира се, че е без значение. Онова, което е от значение е смисълът на казаното, а то даже не е и Фата Моргана. И, разбира се, че не на акцента ѝ се присмиват, а на, както казах “Ние французите”. Това пък, че е посмешище се вижда от книгата на Сокал, не че и въпросният не е за смях с абсолютните глупости, на които се е посветил. Тъй че тук имаме работа с двама много посредствени елементи, които се надпреварват да глупеят. Явно е обаче, че Кристева печели гофретата. Изобщо, тъжна гледка, каквато е изобщо гледката в социалните катедри.

  24. 24 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2003 Неутрално

    До коментар [#14] от "7777":Вярно е. В холдинга, който има значение , там където книгите сa в категорията CIP, дискриминацията относно език като българския е експлицитно заявена:https://www.loc.gov/publish/cip/about/ineligible.html
    —цитат от коментар 19 на bryghtlyght


    Това е една много малка програма, от която са изключени всички незападни езици. Но това не означава, че Библиотеката на конгреса поценява значението на незапоадноевропейските езици. За тях има други програми.

    Всички реалисти се занимават с "еснафски битовизъм" - и Ибсен, и Зола, че ако щете и Достоевски. В реализма има основен конфликт между битовизма и идеализма. Това че Вие виждате у Талев само битовизъм говори, че четете изключително избирателно.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  25. 25 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2003 Любопитно

    До коментар [#22] от "bryghtlyght":

    Обаче Вашият условен рефлекс да оплюете всеки, постигнал повече от Вас, е чисто български. Жив и здрав да сте.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  26. 26 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#24] от "7777":

    По-задълбочен прочит на правилника разкрива, че там, където се отдава значение на книгата, българският език е дискриминиран. Книга, попаднала в другите програми, с това си попадане в тях, получава предварителен печат, че е второстепенна литература. С други думи, линкът, който дадох, е явна илюстрация за асиметрията, за която говорих в предните дописки. Не знам за съвременен български автор да е попадал в тази единствено значима част от Library of Congress даже и в превод. Всички, които уж публикували в Америка, Здравка Евтимова, Георги Господинов и т.н. са жертви на самиздатски акули, които при никакви условия няма да попаднат в CIP. Попадат в една друга, подобна програма, където, самото ти попадане там те отхвърля от вниманието на критиците. Такива нямат шанс да попаднат в The New York Times Book Review. Много има да се пише по темата, но тук нахвърлях само някои щрихи.

    Колкото до битовизма на Талев, проблемът не е в него, а в ужасяващия примитивизъм и тесногръдие на една смачкана от робство България. Трудно ми е да се сетя за подобна посредственост в друга литература. Даже една Яна Язова дава пример как се пише за онова време, ако изключим напълно необяснимия за мен устрем да гради върху толкова тривиален сюжет. При Талев, поне абстрактната Преспа може да му се признае. Интересно, при Яна Язова, тя можеше да развие сюжетната линия по посока на игумения Евпраксия и монахинята Серафима, едни уникално изградени, чрез неповторим стил, образи, а тривиалностите около Апостола можеше да остави като фон. Не знам, на мен ми звучи като да е писала романа по нечия поръчка. Ако е така, жалко, защото, ако беше останала вярна на себе си, това щеше да е един от най-великите романи в българската литература—написан с почти вазовски език, но, по мое мнение, пипнат по-добре от текстовете на патриарха. Сега, ако дай боже, успея лятото да се добера до България, непременно ще потърся романа ѝ “Соления залив”. Тя ме заинтригува много като писателка. Така се бях заинтригувал от “Алкохол” на Калин Терзийски. Ето, това е роман, който може да стане бестселър в Америка. Наистина, много добре изграден текст, както като динамика, така и чисто повествователно и стилистично. Да не говорим, че имаше и съспенс, да се ненадяваш, и интрига, а и така дефицитният днес хляб за размисъл. Заинтригуван, опитах се да прочета и други негови текстове, но разочарованието беше голямо. После видях, че “Алкохол” има и съавторка и, грях ми на душата, веднага си представих възхитените очи на замаяно момиче в компанията на мастит писател, което внимава да не изтърве и дума от пиянските бръщолевения на литературната звезда, след което, с типична женска търпеливост, ги същива едно с друго, както навремето монтажистките в киноцентъра всъщност сглобяваха филма—добрият, търпелив монтаж е половината филм, да не кажа и повече.

  27. 27 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#25] от "7777":

    Напротив, българският национален комплекс и условен рефлекс, е в примирението и неспособността да се отсее зърното от плявата. Като заговорихме за Талев, той, ако не друго, е представил илюстрация за горното. За Султана Глаушева е от значение Стоян да си защити дюкяна. Традиционният българин не може да се извиси над еснафското. Даже силната българска жена, която основополага темелите на родовата идеология, няма вътрешни сили родова памет, която да ѝ позволи да преодолее тленното и телеологичното. Това е много важен момент в романа, направо убийствено закопаващ българската народопсихология. За българската “силна жена” творецът е нехранимайко и дъщеря ѝ ще си затрие живота с такъв. Затова България няма Леонардо да Винчи и всичко останало, което най-великата естетска и концептуална страна е подарила на света. Даже и бългрското оплюване не е креативно, а е в улея на някакво дребнотемие и направо глупост.

  28. 28 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Весело

    До коментар [#27] от "bryghtlyght":

    Много странен коментар. Виждам, че има препратки към моя, който беше отправен към вас. Тоест вие си служите с мои думи, за да опише как вие мислите, забелязвате ли? А после си "говорим" за епигонство...

  29. 29 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Весело

    До коментар [#26] от "bryghtlyght":

    Алкохол е слаб роман, не ти трябват повече от 2-3 страници, за да го разбереш. А всъщност Естествен роман на Господинов е много добър, най-добрата му работа. Да не говорим, че когато се появи навремето, беше и доста различен от всичко останало. Тогава се изненадвах от неуспеха му, сега се изненадвам от успеха на останалите. Има нещо трагикомично във всичко това.

  30. 30 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#28] от "rsk14877483":

    Това не го разбрах. Кои са мои думи и кои са твои?

  31. 31 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#29] от "rsk14877483":

    Георги Господинов е ярък бездарник и не му се прави услуга нито на него, нито на българската литература, когато се окуражава подобно некадърство. Такова окуражаване е най-вече несправедливо към истинските таланти и то не само в литературата. Нещата трябва да се казват ясно и откровено, нищо че е тръгнало някакво промито умопомрачение, че въпросният бил писател. Силата на навика—натискаш се, попадаш в някакъв списък, редакторките сляпо пишат нещо за теб, снежната топка се уголемява, нови редакторки безмозъчно те включват и те по-нататък, защото някакси така било казано. Пък и, ако си завъдиш и ПР, нещата стават неспасяеми. Един и двама ли са такива, радващи се на подобна самоиндукция.

  32. 32 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    брайти, голями глупутевини си нацвъкал със замах.... :) иначе кво читеш сега? как оциняваш актуялната ситоациа?

  33. 33 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#32] от "betona":

    Бетоне, как си? Ше умреш от смях—чета си собствената книга. Вече трета поред. Казвам ти, едно е да четеш книги, друго е да пишеш. Първото е удоволствие. Второт е мъка, мъкаааа ... Колкото повече я чета, толкова повече не ми харесва. Уж, нали направих поправки—с всяко четене, айде, още по толкова. Радвам се да те чуя.

  34. 34 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    До коментар [#33] от "bryghtlyght":

    брей, верно че беше казал че ше напишеш нешто, а вече цели 3!! бива ли да не уведомлиш?! ами кажи че да читем, да се убразоваме.
    второ, верно е смежно- ти не знаиш ли че не требе си читеш собствените глупусти, че с всеко зачитане все по-голями ше ти се струват?! :)
    шегата настрана, кънгречулейшънс. страхотно!
    ами ок сме, вечи и по кръчмите одиме :) чакаме от визиунери като брайтлайт да кажат нещо за шибаната ситоациа в която набутаха ...

  35. 35 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    Е, с тая, третата книга, вече със сигурност ше ме депортират от щатите. Втората хич не ти и трябва—1400 страници и отгоре. Кой ше го чете това нещо? А, ти, верно, по кръчмите ли тръгна? То, при вас май е топло и го позволява. Тук, няма да го познаеш Ню Йорк. Такова нещо не си виждал. Навсякъде сглобиха некфи шпертплатови грозни землянки, нещо като Витошка, ама дето за нищо не стават. Превзеха тротоарите и продължават. Идва ти направо вирус да хванеш, толкова са грозни. Ама, нали знаеш, като нема, нема, а като има, нищо друго нема.

  36. 36 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    До коментар [#35] от "bryghtlyght":

    е убаво, ама що ги сложиха тиа буклуци?
    а бе кои ши чите... които се интирисува от тва за куето си написал... че и още ше иска....
    безумни нешта стаат ... лошо...

  37. 37 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#36] от "betona":

    Ох, ше отплеснем разговора от зададената ни тема за нежните символисти, ако седнем да разговаряме за безумните реалноси, които ни натрапиха. Този път, няма измъкване. Бях изпонаписал разни простотии по въпроса из разните теми, но не знам дали им обърна внимание.

  38. 38 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    До коментар [#37] от "bryghtlyght":

    за съжеление не сме ги забилязал, не влазям често... не изкам да те карам да гувориш ако не изкаш или ако не ти е кеф сига, но иначе си е савсем в зададената тема.... :) а бе нанадоле е спрота .

  39. 39 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Весело

    Е, с тая, третата книга, вече със сигурност ше ме депортират от щатите. Втората хич не ти и трябва—1400 страници и отгоре. Кой ше го чете това нещо? А, ти, верно, по кръчмите ли тръгна? То, при вас май е топло и го позволява. Тук, няма да го познаеш Ню Йорк. Такова нещо не си виждал. Навсякъде сглобиха некфи шпертплатови грозни землянки, нещо като Витошка, ама дето за нищо не стават. Превзеха тротоарите и продължават. Идва ти направо вирус да хванеш, толкова са грозни. Ама, нали знаеш, като нема, нема, а като има, нищо друго нема.
    —цитат от коментар 35 на bryghtlyght


    1400 страници звучи респектиращо. И без да ви познавам, мога да допусна, че или сте гений, или графоман. Ако сте първото, определено ще ви прочета веднага. Имате забавни и интересни коментари иначе, но пълни с неточности, което именно ги прави забавни и интересни. Може и да сте добър писател, знае ли човек. Вие как се оценявате?

  40. 40 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    До коментар [#39] от "rsk14877483":

    Както казах и на 7777, по стандартите на Library of Congress, аз съм проносиран графоман. Графоман е всеки, който не може да се добере до класификацията CIP. Не ми е известно дали изобщо има съвременен български писател в България, не Джулия Кристева и Цветан Тодоров, за които ще си счупят краката да им дават CIP (говоря за легитимни писатели в България, не за такива като мен—графомани), даже преведен на английски, който да се е добрал до CIP. Всички останали, се водят за самиздат и се игнорират от критици и изобщо от присъствие в културния живот. Споменах вече имена, да не ги повтарям. Можеш и милион книги да продадеш (което е целта на профаните-писатели—да си продадат книгите и да станат милионери), но никога няма да бъдеш допуснат до литературните салони и изтънчените вечеринки, камо ли да вземеш литературна награда и да останеш в историята. Сега, може пистелката Kostoff (не си спомням първото ѝ име) да си е закичила книгите с CIP, даже е почти сигурно, но тя си е и американка и си върви по алеята в градината отрупана с цветя. Другите са някакви несретници, едва кретащи по прашния път, а пък такива като мен, това са черноработници някакви нещастни, които копаят дупки с лопатата, зариват ги и после пак ги копаят, до заник и на другия ден, пак.

    Сега, какво значи тази митична класификация CIP. Този преврат с CIP стана преди някъде около десетина години. Преди това, нещата си вървяха нормално и аз даже имам от онова време едно мое списание, което си съществува в каталога до днес. С дуги думи, то е grandfathered и аз просто съм имал шанса тогава свободно да бъда приет като автор в основния каталог.

    Не и днес. Днес, за да си в основния каталог, трябва Library of Congress да ти присъди CIP. Има и една друга възможност, но тя, както казах, те дамгосва като самиздат, въпреки че си в каталога, но с такава звезда на челото, хич не ти и трябва.

    Ще попиташ, ами регистрирай си свое издателство, нали е свободна страна? Really? Наистина, свое издателство може да си регистрираш веднага, но … и тук вече попадаме в клопката—за да ти приемат книгата под CIP, което означава, че Library of Cоngress застава зад теб и уведомява за книгата ти хиляди световни библиотеки, ти трябва да докажеш на библиотеката, че издателството ти вече е издало най-малко четири книги от други автори, не от теб, и всяка от тях е приета в каталозите на най-малко 1000 библиотеки. С други думи, няма четири-пет—хрумнало му на някого си да драще нещо си и да графоманства и, хоп, писател бил. Е, какъв е изходът. Изходът е да търсиш някое голямо издателство—Саймън и Шустър, Пенгуин. Обаче, никой няма пряк достъп до никое издателство за в работа (е, сега Сайнън и Шустър ще издава криминалето на Хилари Клинтън, слд като май същото издаде вече две криминалета на мъжа Клинтън, обаче, айде, моля ви се … с кого тръгнал да се сравнява графоманът му ниеден). Връзката с издателство става единствено чрез литературни агенти (както, между впрочем е и когато искаш CBS или SONY да ти издадат песен—става единствено чрез нарочен адвокат, който има връзки в съответните компании).

    Та, тръгваш да търсиш ти разни литературни агентки, за да им се подмазваш, та дано те харесат някак. Това са хиляди някакви момиченца, кой ги знае какви и що. Всъщност ти си този, който се явяваш на интервю при тях, ако изобщо някоя ти обърне внимание. Сега, ако е някоя влиятелна, тук-там можеш да напипаш по курикюлъм витето ѝ, първо, ти трябва да ѝ платиш хонорар за това да те изслуша. След като те изслуша ти казва, че, ако те приеме да ти е агент, трябва тутакси да започнеш да ѝ плащаш заплата—една дребна сума от порядъка на $150,000 на година, защото била много специална и имала връзки. Добре, да речем, намираш дребната сума и почваш да ѝ плащаш, обаче, питай ме кое е това издателство, което ще се съгласи да публикува книга, която, макар да дава категорични доказателства, обръща с хастара навън основни доктрини. Момче, не ни трябват дървени философи, които да ни гонят рекламодателите. Ние сме бизнес и гоним печалби, какви са тези тинтири-минтири? Ама, то и контроверзиални книги печелят, даже повече. Така ли? Е, мерси. Такава ли игра ще играм—без мен. Затова, казах, че, за да пробутат Дуа Липа, две мафии работят, косовската и албанската. Някой да е чул нашата мафия да се е погрижила за някоя от зведите ни да я чуе светът? Мафия били? Пълнят чекмедже на нощно шкафче и нищо друго не ги интересува. Ама нали “Мутри, вън!”. Боже опази. Само казвам, не че аз лично бих се съгласил и на такъв вариант. Някакви били горили книги на клади. А, днес? Днес даже не можеш да се добереш да ти публикуват книгата, за да имаш щастието да я изгорят на клада. Сега, какво предприема човек, който е с всичкия си, при това положение? Ами, пише си книгата, отпечатва си я едно хубавичко и я оставя в гробница. Ако някой след време я намери и я прочете, добре. Ако никой не я намери и не я прочете, пак добре. Поне си си запазил достойнството и не им се гънеш пред ублично-частното предприемачество, понеже държвата я мързи, дала на частниците да определят кое е и кое не е. Така е и при Елон Мъск, така е и при ваксините. Някакви частни измамници ще печелят от мен и от теб като ни бодат с нещо измислено, което само те си го знаят и ще си играят с живота ни. Когато ни инжектираха с БЦЖ, имаше строг държавен контрол и биеха през пръстите, когато някой започнеше да шикалкави.

    Изобщо, това е пост-индустриалното общество, на което Джон Кенеди се противопостави и му видяха сметката през 1963-та. Сега и този последният, и той нещо се пробва да им се противопостави, и на него му спретнаха преврат и го махнаха иновативно с още по-лош трик—даже не го убиха, за да го правят герой, ами го махнаха чрез преврат като го и унижиха. Пост-индустриалното общество не признава култура и здравеопазване, особено системата на Семашко, която е възприета от всички по-развити страни (без САЩ). Всичко върви под ножа на бизнеса—образованието е бизнес, здравеопазването е бизнес, всичко е бизнес и е подчинено на пазара, сега го извращават и по-нататък, но нали му казах на Бетона, да не се отплесваме извън темата за нежните символисти (не че не се отплеснахме, за съжаление, навлизайки в дебрите на наглата посредственост). Мисля да привършвам, защото ме заболяха пръстите от удряне по бутоните на клавиатурата—човек изпада в емоционални състояния, когато се впуска в подобни описания и почва от гняв да блъска по клавиатурата … и какво посига? Само болки във фалангите и на върха на пръстите постига, ако това някой се сбърка да го зачете за постижение.

  41. 41 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1106 Неутрално

    Днес, когато говорим за Бодлер, Маларме или, да речем, Верлен, ние ги възприемаме като част от свободно достъпната култура, която ни е предоставена като наш свободен избор. Онзи, който се счита по-културен, по-образован и има сетива да се наслаждава на сюгжестивното, ще посегне в самотни часове към полицата на домашната си библиотека, където са книгите на подобни поети. Друг, не толкова обигран в тънкостите на културата, ще си пусне Слави Трифонов, ще си налее ракия и ще викне на жена си да му нареже салата (Бетоне, не теб имам пред вид—има и изтънчени ценители на Бодлер сред любителите на ракията).

    Днешното поколение обаче не осъзнава, че не винаги е било така. В годините на нацизма, полиция е нахлувала в дома ти и е изземала от полиците на домашната библиотека забранени книги, за притежаването на които нерядко даже те е хвърляла в дранголника, запечатвала е с пломба от червен восък копчето на радиоприемника точно на вълната да държавната радиостанция, а не да си го въртиш насам натам и да слушаш гласа на врага. Отвън е сновяла тайна полиция, за да души под прозореца ти, дали не готвиш с месо, защото в Четвъртък е забранено.

    При социализма, особено на Сталин и Червенков, преди да почнат лигните с въвеждане на смехотворни понятия като “развит социализъм”, нещата в културата sans расистката окраска, не стоят по-розово. Четенето на такива, разни, декаденти, като Бодлер, Маларме и Верлен, е силно ограничавано и вместо тях пропагандата е пробутвала поетите и писателите на социалистическия реализъм. Там положителният герой е работникът в завода и селянина на полето. Това са трудови хора, пропагандата тръби, и на тях не са им нужни упадъчните чувства и безпътица на буржоазните търтей, които по цял ден се въртят от хълбок на хълбок и се занимават с неща, които на трудовия човек и през ум няма да му минат. На новия трудов човек му трябват прости неща—ведър взор в светло бъдеще, храна на масата, мляко за детето, място за живот, в по-ново време, кола под прозореца и 15 дни ваканция на Канарските острови. Тук малко преекспонирах по социал-демократски, изпитвайки на гърба си противния шведски модел, който ми изглеждаше всъщност много потиснически върху интелекта. Така ли? След малко ще видим какво е истинското потисничество, не че шведският модел не е потиснически и противен за интелектуалеца.

    Но, чувам възглас—какво си седнал да ми бръщолевиш тук. Ще се прибера в къщи, ще си взема Верлен и ще си го чета на воля. Поне тази свобода имам днес.

    За да разберем дали наистина ще я имаме тази свобода и занапред, да си припомним нашия “чичо бот”—пишеш нещо и след мако го виждаш изтрито от “чичо бот”. Не ми казвайте, че на човек не му става чоглаво от такъв развой. Ама, ти си псувал и затова “чичо бот” те е изтрил. Обаче, щом “чичо бот” може така да трие, няма гаранция, че няма да изтрие и нещо друго, което не е експлетив, а е особена, некоректна политически, гледна точка. То, на цял президент на най-силната държава му забраниха достъпа до някакъв си паразит, нарекли го евфемистично, “социална мрежа”, разпищолил се върху тялото на свободния интернет, та с теб ще се церемонят. Но това са само “бели лястовички” или както днес несполучливо ги наричат “черни лебеди” на неизбежно обречения да ни достигне зловещ “бял кит” (ако го помните от книгата за юноши на Мелвил), който, планът е, до 2030-та г. да ни е погълнал.

    За да разберем принципа на това поглъщане, трябва да тръгнем от разбирането за т.нар. “пост-индустриално общество”, натрапено ни от иначе много посредствения интелектуално, но много алчен и жаден за тоталитарен контрол властващ свръх-богат елит, някъде към края на 60-те на миналия век чрез някакъв си Римски клуб, днес преобразуван, в онези ежегодни срещи в Давос, за които чуваме от време на време и в повечето случаи се чудим, какво толкова.

    Та, в паника от това, че нито една от тоталитарните системи, които същите тези свръх-богати натрапници наложиха на света, на помощ им идва пост-индустриалното общество, което потиска индустриалния капитал за сметка на финансовия. Какво означава това? Това означава заличаване на индустрията чрез нарочна де-индустриализация, защото индустриализацията вече била достигнала до такива размери, че стимулирала, в името на печалбата, свръхконсумация, а това било вредно за природата, но най-вече създава неравенства, водещи до бунтове и революции, които застрашават властта на споменатия свръх-богат елит, който всъщност сам, чрез алчността си, си е създал споменатите проблеми на свръх-индустриализацията.

    Ама, чакай малко, какво общо има Пол Верлен с цялата тази работа, пита нетърпеливият читател, който вече почти захвърля четивото и то точно тогава, когато започва най-интересното?

    Ако на читателя случайно му е останало малко търпение, той изведнъж научава, ако не е знаел предварително, че свръх-богатият елит е хитър и коварен като бременна хлебарка, особено, когато трябва да си защити интереса, за да си остане все така Месия и командир на света. В тази си битност на хитра бременна хлебарка, убер-богатият елит съчинява еднопосочната концепция за пост-индустриалното общество, при което икономиката на господаря ще е изключително обслужваща, докато производствената, замърсваща, изтощаваща икономика на роба ще е през девет морета и един-два океана, в десето. Най-античовешкото е, че наред с келнерството и слугинството, в обкужващата икономика се включва и образованието, и здравеопазването. Така, професорът се превръща в обслужващ персонал, най-многото продавач, в някаква си индустрия, наречена обраование, където студентът е купувачът. Болният вече не е болен, лекуван от лекаря, а купува в болницата услуга, която продавачът-лекар му я продава като на тезгях в хоремага, лекарствата вече не са за здраве, а са продукти като обувките, произведени от частния квартален обущар и ти, който му купува обувките си подчинен на неговата милост. Хайде, за обувките както и да е, виждаш ги, а лекарствата или ваксините? Какво знаеш за тях? За тях ти казва частната компания, която, както и да я гледаш, е образувана около печалбата, и в името на печалбата няма и окото ѝ да мигне да загърби научната истина и да те преметне. Но, да не задълбаваме в разните други детайли на пост-индустриалното общество, а да се насочим към същността му, към сърцето му.

    Сърцето на пост-индустриалното общество е хомогенизирането, унифицирането, уеднаквяването на членовете на обществото подопечно на елита. За елита е изгодно да има пред себе си една пихтиеста еднородна маса, която е изгубила ориентирите си и критериите си за истина. Първо, малко по-богатите трябва да станат малко по-бедни и малко по-бедните трябва да станат малко по-богати. Различните държави трябва да се слеят в една държава. Различните политически тежнения, ляво, дясно и незнам какво си, трябва да изчезнат. Различните етноси трябва да премахнат различията си. Всички раси трябва да се трансформират в една единствена раса—кафявата раса. За това сливане особено пречи бялата раса, защото исторически така се е сложило, че от нея произлизат многознайковците, които имат наглостта да пишат подобни на този текст подривни текстове, които оспорват първенството на елита, правят разни открития, вместо да си гледат семействата и живота и да се благодарят на елтита, че чрез сикофанта си са получили 50лв. отгоре на пенсиите и разни такива работи. Затова, най-големият врег днес е the white privilege. Който не вярва да слуша речите на Анджела Дейвис, голямата героиня от времето на соца, за който си спомня. А, пък от целия този white privilege, самият сатана е белият мъж с неговата toxic masculinity. Белият мъж днес е негърът на света. Това гадно нещо трябва да се изличи из корен, като се приеме за истина, че мъжът е жена, а жената е мъж, че няма никакви разлики между мъжа и жената—и двете същества имат един нос, две очи и т.н. Някой ако вижда някакви разлики, то това са само привидни разлики, каквито, да речем са разликите между блондинка и брюнетка—и на двете до днес казвахме жени, но вече са само човешки същества, точно същите каквито са и различните видове мъже. Колко интересно, днешните доктринери, борци за хомогенизация, извъртяха тезите си от онова, което ни набиваха преди под формата на diversity. Както им е удобно, така. Сега, ясно ви става, надявам се, откъде дойде и gender identity-то, и отварянето на шлюзовете за имигрантски стълпотворения към западния свят и … Ама, чакай, при тези стълпотворения се смесиха несъвместими религии. Това е слдвашото нещо, което ще се извърши до 2030-та г.—екуменическо премахване на религиите—няма вече християнство, няма вече мюсюлманство. Как, аджеба ще стане това? Търпение, идваме и до Маларме, Болер и Елюар. И, то, така ефикасно, вече пробвано във фашистки Китай, преди смазания опит за преврат там миналата година, както светът не познава в историята си. Най-накрая елитът намери истинското си тоталитарно разковниче, след двата си неуспешни опита—нацисткия и комунистическия, през последния век.

    Средствата, които ще доведат до вече окончателното вечно господство на елита се обгръщат от термина “инклузивен капитализъм”, което, казано с други думи е “некапиталистически капитализъм”. Сега няма да навлизам в анализ на отделните му детайли, а ще се спра само върху онова, което пряко ни интерсува във връзка с темата.

    Един от елементите за въвеждане на въпросния краен тоталитаризъм са така наречените “хеликоптерни пари”, които ще са единствените пари, които можеш да ползваш. Това са дигитални, некриптирани пари, които ти се дават безвъзмездно от правителството (поставено там от елита) в зависимост от личния ти социален ранг, който ти сам си изграждаш. Преди да говоря за персоналния социален ранг, нека само натъртя на факта, че фиатни пари като долар, евро, както и криптовалути подобни на биткоин ще бъдат безмилостно премахнати, заменени с некриптираните дигитални пари, за които споменах, които трябва внезапно да свързват лично с теб всяка твоя покупка, която правиш, запазвайки завинаги факта на твойта покупка и връзката ѝ с теб в една централна база данни. Да я запомним тази безлична база данни, управлявана и анализирана от безлични алгоритми и да споменем, че това не са някакви си конспираторски фантазии на някой си проф. Ивайло Мирчев, изтърсени пред сащисани студенти в СУ, а е реалност, началото на която е вече в ръцете ни, под формата на смартфони. Събирането и анализирането на подобни бази данни и днес е по силите на почти всеки средно взет средношколец. Днес, казвам, не утре. За утре, фантазията ни е още в пелени.

    Та, как работи тази напълно непреодолима тоталитарна система, в която ще ти се дават “безплатни” пари, но под условие (да не се бъркат с парите от Безусловен Базисен Доход (ББД), които гарантират анонимност). За да изпреваря въпроса, ама откъде правителството ще има такива “безплатни” пари, ще кажа, че то, например, постоянно ще си измисля някакъв дъг, който ще продава на банките, за да получи “безплатния” кеш, който ще хвърля от хеликоптера.

    Та, да преминем към въпроса. За елита, първо, не е изгодно масата, която командва да не е хомогенизирана, да не говорим тази маса да се разсейва с разни глупости като четене на Бодлер и Верлен, които може да я докарат и до непродуктивна депресия, а тя трябва да е винаги позитивна, да бъде себе си, бодра и свежа пред поточната линия или стана или там където е курдисана да произвежда. Тази маса не трябва да слуша по тв-то някой друг освен малоумника Байдън или да ходи по разни сайтове и да чете текстове като този, който, макар да е нахвърлян набързо, защото е по тема във форум, действа подривно на съзнанието и работи активно върху подсъзнанието срещу необходимото фашистко хомогенизиране на обществото. За целта, наложеният дигитален фашизъм има прости методи за имплементиране даже днес—трупайки ти червени точки към базата данни (досиетата на КГБ и ДС ряпа да ядат), ако си си купи бира, а не краставици—краставиците ти печелят черна точка. Ако си “зелен”, получаваш черна точка, но недай боже да нехаеш по въпроса—наказателната червена точка ти я лепват без забавяне. Отваряш да четеш Верлен в нета, червената точка в досието (базата данни) ти се добавя със скоростта на светлината. Проявяваш интерес към християнство или будизъм—хоп, червена точка. Гледаш Байдън по тв-то и, както се очаква от устата ти излиза хула—телефонът я записва и ти зачислява още една червена точка. Тоалетната ти е снабдена с анализиращи сензори, свързани централно с там където ти е досието, които анализират там каквото става и правителството знае преди теб дали си болен и от какво. Така, малко по малко, ти сам си градиш досието, без даже някой да се занимава с теб, без ти даже да знаеш, а и без изобщо да има срещу кого да протестираш на отровни летни протести. Така, изграждайки неизтриваемото си досие ден след ден, то катадневно се анализира от безлични алгоритми, които определят доколко действията ти съответстват на поставената световна цел—пълното хомогенизиране на обществото и превръщането му в тъпа маса (опростачаване на населението, anyone?), която е предназначена единствено да работи в полза на елита и да не ѝ минава и мисъл за упорство, недай боже за нещо повече. Всеки ден въпросният център издава, за всеки един от стотиците милиони и милиарди, сводка за моментното състояние и мястото на всеки в социалната рангова пирамида на хомгенизиращото покорство, на база на което ти се разпределят “безплатните’’пари, които ще получиш. Ако си послушен, не се занимаваш да обясняваш, че има разлика между мъже и жени и т.н., получаваш “безплатни’’ пари да преживееш. Тежко ти и горко, ако си по-надолу в пирамидата на социалната коректност. Ако си голям многознайко, какъвто е например елементът, който пише този текст, скоро ще станеш кожа и кости и накрая ще се споминеш, и то с най-голямо одобрение от всички останали. Ами, да, за какъв се е взел тоя? Всички ние сме послушни, той се намерил да философства. Верлен ли, Бодлер, ли, абе, я моля ви се? Пускайте Слави Трифонов и да легаме.

    Е, ако се върнем към кногиздаването, как е възможно човек да си представи, че ще има издателство с всичкия си, което да се съгласи да издаде книга основана на горните тези? Издателството е създадено за да печели пари, като слугува на мейнстрийма организиран от елита. Нали, ако публикува подобни подривни за елита неща (свобода на словото имало, vanish the thought) елитът ще го смачка без даже да си помръдва пръста—веднага ще наскачат мириади willing executioners, които ще му видят сметката. Тъй че, както казах, гробницата, и да легаме.

  42. 42 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    До коментар [#41] от "bryghtlyght":

    лошо, брайти..... ами сега?
    инак си завладявашт, като загувориш думи се изсипват секаш от буурни виелици снешни... :)

  43. 43 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1158 Весело

    До коментар [#42] от "betona":

    Брайти малко звучи като клуба на домакините-инфлуенсърки във фейсбук, на които така и не разбирам какъв им е проблемът, освен че чушките и мусаката им се получават по-добре от всичко останало в живота им.

  44. 44 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1463 Неутрално

    До коментар [#43] от "rsk14877483":

    а бе вчепетленията ми са че е мноо интилингентен и свестен чоек.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK