"Коко Шанел, кралицата на Париж" на Памела Бинингс Юън (откъс)

Издателство "Кръг"

Издателство "Кръг"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Коко Шанел, кралицата на Париж" с автор Памела Бинингс Юън, предоставен от издателство "Кръг".


"Коко Шанел, кралицата на Париж" - завладяващата история на дръзката дизайнерка.
Романът на Памела Бинингс Юън разкрива малко известни и любопитни факти от живота на неотразимата Коко.
Издателство "Кръг" пуска на пазара особено любопитно четиво - "Коко Шанел, кралицата на Париж", от американската писателка Памела Бинингс Юън. Романът разказва малко известни събития от живота на иконичната дизайнерка и макар да е фикция, е базиран на действителни факти и внимателно проучване от страна на авторката. По българския превод на книгата работи Надя Баева, а неотразимата корица е същата като в оригинала.


Легендарната модна дизайнерка Коко Шанел е почитана заради своя изтънчен стил - от емблематичната малка черна рокля и късата пола до опияняващия аромат на Chanel No 5. Провокативна, както в модата, така и в личния си живот, Коко бързо се превръща в идол за силните и независими жени в Европа и отвъд океана.
"Коко Шанел, кралицата на Париж" разкрива жената зад маската на славата - нейната история с всички върхове, слабости и страсти, но и нейните тайни.




По време на Втората световна война, когато Вермахтът марширува по "Шан-з-Елизе", тя се оказва в средите на Върховното командване на Райха в хотел "Риц". Заобиколена от врага, Шанел води собствена война срещу своя бизнес партньор, за да се пребори за пълния контрол върху парфюмерийната си компания. Готова на всичко, за да постигне целите си и да спаси най-близкия си човек, тя се впуска в рискована шпионска афера, предрешила бъдещето й завинаги.


От страниците на книгата окупиран Париж оживява за сетивата чрез завладяващите детайли на описанието, а личността на Коко е изследвана в дълбочина в непрекъснато развиващата се сложност на загадъчния й характер.


Интригата в историята носи елементи на трилър, а създадената атмосфера дава на читателя обстоен поглед върху европейския елит по време на войната.
Още с излизането през 2020, книгата е обявена за №1 успешно пролетно издание на Amazon Kindle в категория исторически роман.


"Коко Шанел, кралицата на Париж" е исторически роман от най-висока класа" според "Пъблишърс уийкли".
А от "Вог" споделят: "Бляскав роман за една от най-силните жени в историята!"


Памела Бинингс Юън има дългогодишна адвокатска практика в Хюстън, Тексас, преди да се насочи към писателска кариера. В голямото семейство, към което принадлежи, тя е седмата, която поема по пътя на литературата. Била е президент на литературното общество Northshore в Луизиана. През 2009 г. получава наградата на президента на енорията в Сейнт Тамани за писател на годината.
Памела е автор на седем романа. "Коко Шанел, кралицата на Париж" е първият от тях, преведен на български език.


Коко Шанел, кралицата на Париж
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Коко Шанел, кралицата на Париж" на Памела Бинингс Юън


Площад "Вандом" е пуст, когато малкият син ролс-ройс на Коко го прекосява и поема по улица "Дьо ла Пе". Вечерта е ясна, като се изключи димът. Алис седи на задната седалка до нея. В далечината се вижда малко трафик и скоро Коко започва да се отпуска. По тротоарите бързат пешеходци. Отминават ги камиони, натоварени със стока. Собствениците на магазините от двете страни на улицата сноват напред и назад, катерят се на стълбите си, блъскат с чуковете си, заковават витрините и спускат решетките пред вратите.


Жегата е задушлива и натрапчива. Когато тръгваха от хотела, въпреки възраженията на Еван тя настоя да отворят прозорците на колата. Той изтъкна, че градът не е безопасен. Сега миризмата на бензин и дим пари носа ù. Пушекът се просмуква в колата и скоро белите ù ръкавици са покрити със сажди. В крайна сметка се налага Еван да спре и да вдигне стъклата.


На предната седалка до Еван стои кошница, която Жеро е поръчал от кухнята на хотела. Съдържа студено печено пиле, шунка, четвърт шайба "Бри", самун топъл хрупкав хляб, петифури и бутилка охладено бяло вино, в случай че вагон-ресторантът не работи.


- Чух, че това е последният влак на юг от Париж, мадмоазел Шанел - беше предупредил, като тръгваха. - Имате резервирано самостоятелно купе. Тръгва в осем, разполагате само с час и половина.


Коко си мисли за думите му и поглежда часовника си. Шест и четиресет и пет, изминали са петнайсет минути, а улиците още са чисти от трафик. Въпреки забавянето им от по-рано, разполагат с предостатъчно време да хванат влака. Замисля се за блажения покой в "Ла Поза" и осъзнава, че изобщо не е бивало да напуска крайбрежието. Този път няма да се върне, докато нещата в Париж не се успокоят по един или друг начин. Ако германците се доберат до него, те поне са цивилизовани - пък макар и неприветливи и отегчителни - и тя никога не е вярвала на странните истории, които циркулират за тях.


Когато завиват зад ъгъла на авеню "Дьо л'Опера", потъналата в дим улица е блокирана от тълпа. Пъплят едва-едва, а Еван с усилие успява да управлява автомобила сред хората, натиска клаксона и кривва в една или друга посока заради увеличаващата се блъсканица. Жена, вървяща успоредно с тях, залита, когато Еван извива волана да избегне велосипед. Кошницата, която носи, пада от ръцете ù и по улицата се разпиляват дрехи. Тя гледа гневно Еван и размахва юмрук, крещи, а колата се придвижва със сантиметри напред. Докато отминават, към прозорците се долепват сърдити лица, минувачите се подиграват и надничат вътре с носове, сплескани в стъклата, някои ругаят.


- Ролс-ройсът ги ядосва, мадмоазел - обяснява Еван, когато улавя погледа ù в огледалото. Тя кимва и си мисли за стачката на работниците. Колко усърдно се беше трудила да спечели този автомобил, а сега това! Втриса я от тази нова Франция, от работниците, комунистите и евреите, създаващи неприятности, от паплачта по улиците, така жадна да руши, вместо да гради.


Изминават още пет минути, през които автомобилът пълзи през тълпата, а после десет и отгоре. По челото на Коко са избили капки пот, докато се взира напред да зърне гарата. Тя спира да си поглежда часовника. Вече е седем и петнайсет; остават едва четиресет и пет минути до потеглянето на влака. Последният от Париж.
Изведнъж колата спира.


- Какво има, Еван? - Коко стиска облегалката на Еван, изтегля се напред и наднича през предното стъкло.
Алис хленчи и заравя лице в шепите си.
- Казват, че швабите щели да изнасилят жените, преди да ни избият.
- Млък! - тросва ù се Коко.


- Гарата е пред нас, мадмоазел, но вижте! - Еван маха с ръка към сцената пред тях. Хилядно множество - мъже, жени, деца, велосипеди, бебешки колички - блокират улицата и тротоарите между ролс-ройса и входа на гарата. Часови стоят зад барикада, с готови оръжия. Тя наблюдава как един мъж се катери по стената и се насочва към покрива. Когато той най-накрая прекрачва улуците и достига целта си, изправя се с леко разтворени крака и размахва ръце. Тълпата реве възторжено заради неговото неподчинение.


Коко завърта глава към Еван и за пръв път започва да се плаши. Париж се е трансформирал в ръмжащ звяр.
- Сега какво?
Алис ахва и Коко подскача на място, когато се обръща, а към стъклото се е притиснало брадясало лице. Изпод гъстите побелели вежди в нея се взират обезумели кръгли очи и той думка по прозореца. Тя замахва и лицето изчезва. Коко се обляга, а Алис все така хлипа и се сгушва по-близо до нея. Сърцето ù препуска, когато си поглежда часовника. Вече е седем и половина.


Навежда се напред.
- Еван, промених си решението. Вместо да пътуваме с влак, ще отидем с колата до Кан...
Той бърза да я прекъсне:
- Аз трябва да остана в Париж, мадмоазел. Имам да пазя семейството си.
- О, разбирам.


- А и като се излезе от града, пътищата са непрохо­дими. Всички са хукнали наведнъж. Като затворят бензи­ностанциите, ще е дори по-лошо.
Тя се обляга и приглажда полата си. Той е прав за бензи­на.


- Ами, в такъв случай как ще се доберем до гарата?
- Аз ще ви преведа.
Тя се взира в шумната тълпа отвъд стъклото. Няма да е от помощ да се оплаква или пък да покаже страха си.
- Добре. И се погрижи да прибереш колата в хотела, преди да си идеш у дома.
- Да, мадмоазел.


- Поръчай да я пазят в безопасност.
Той кимва и се умълчава.
Тя се взира в тила на Еван и осъзнава как за всички годи­ни, през които я е возил, никога не е питала за семейство­то му. Не знае нищо за него. Чуди се дали има деца.


- Ако имаш нужда, източи бензина от колата, Еван. След като я върнеш в хотела, разбира се.
- Благодаря, мадмоазел. - Той клати глава. - Чудя се какво ли ще се случи с Франция.
- Не ми говори за Франция. В състояние съм да мисля единствено за влака.
До нея Алис проплаква.
Еван извива волана.


- Дръжте се, дами - провиква се, а автомобилът потегля рязко наляво. Коко затваря очи, а Алис се блъска в нея. Когато ги отваря, движат се по тъмна и тясна улица, оградена от двете страни от постройки от цименто­ви блокчета, чиито стени са покрити с мръсотия. Про­зорците са тъмни, а по земята е струпан боклук. Колата подскача по калдъръма и Алис се примъква малко по-близо. Коко я отбутва раздразнено, но като усеща, че момиче­ то трепери, обвива ръка около раменете му. Шумът от безредната тълпа зад тях постепенно заглъхва.
Коко съзира напред единствено тъмнина.


- Мисля, че се изгубихме, Еван. Накъде караш?
- В този случай хотелът уреди нещо, мадмоазел. Движим се към гърба на гарата, към товарното депо. - Тя се мръщи. Еван добавя над рамо: - Ще сте в безопасност. Там чака пост.
Коко си поглежда часовника.
- Остават петнайсет минути, Еван.


Завиват по още по-тъмна и тясна улица. Коко диша бавно и държи Алис, а минутите сякаш се проточват до часове, докато ролс-ройсът криволичи из злокобно пустеещия район. Без електрическо осветление улиците са съвсем непрогледни; вече дори не може да си види часовника. Струва ù се, че е минала цяла вечност, преди автомобилът да намали скорост.


- Най-сетне. - Коко долавя облекчение във възклицанието на Еван, когато той завива и влиза през отворена порта. Гаси двигателя и обявява над рамо: - Пристигнахме, мадмоазел.
Коко се озърта смълчано, но не различава нищо. Еван ù отваря вратата и тя се измъква навън с въздишка.
- Последвайте ме, моля - подканя Еван.


Коко щрака с пръсти.
- Хайде, Алис, придържай се близо. - Стиска чантата си, хваща ръката на Еван и се препъва слепешката до него, а Алис я държи за полата. Все така не вижда нищо.


Съвсем близо пред нея - прекалено близо - прозвучава механичен звук. Коко спира рязко, макар Еван да продължава да я тегли напред.
- Това е вратата на склада - шепне ù. - Ето, вдига се. Сега виждате ли го ето там? - Тя присвива очи в тъмното. Часовият чака.


- Стой! - прогърмява глас.
Когато очите ù привикват, Коко различава фигурата на мъж пред самата нея.
- Хей, господине - провиква се часовият. - Чакайте тук, докато заведа дамите до влака. Нямаме много време.
Преди Еван да е успял да отговори, Коко се запътва към него.


- Сандъците ни са в колата. Помогнете на моя шофьор. Общо три сандъка са и пътна чанта.
- Няма време за това - тросва се часовият. - Влакът ще потегли до минути. Освен ако не искате да останете в Париж, налага се да вървим. Забравете багажа.
Нищо не може да е по-лошо от това да останат в Париж


- Еван, ние с Алис ще тръгнем с него. Върни колата в хотела. Поръчай на Жеро да прибере малкото куфарче с бижутата в трезора, а останалото да остави в апартамента ми.
- Вие тримата оглушахте ли? - Часовият се отдалечава, а Коко и Алис го следват. Налага се да подтичват, за да го догонят. На гарата влакът надува свирката си, два кратки сигнала.


- Две минути, мадмоазел. - Часовият хвърля поглед над рамо. Тонът му е напрегнат и настоятелен. От хотела няма да му платят, ако поверените му не се качат на влака. - Побързайте! Движете се по-енергично.
Когато излизат от склада и се озовават на перона, над главите на обезумялата тълпа се вижда само горната част на вагоните. Алис се вкопчва в ръката на Коко, която я тегли, а часовият разбутва хората пред него и разчиства пътя им. Някой дърпа полите ù и без да губи и миг, Коко се обръща и изтръгва плата от нечии ръце, а после се затичва.


Свирката се обажда за последен път - последно и финално приканване да се качат. Изпод влака се вдигат облаци пара, а те се втурват към най-близките стъпала. С един последен внушителен тласък часовият използва масивното си тяло да им разчисти пътя, а Коко и Алис се изкатерват по стоманените стъпала. Влакът помръдва и се устремява напред, а Коко се обляга на стената да си вземе дъх с чантичката, все още висяща от ръката ù - по същинско чудо! Алис трепери до нея, а влакът набира скорост.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    Емблематична фигура не само за модата, а и за културата в Европа през 20-ти век.
    Биографиите са много интересен и ценен жанр!

  2. 2 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3207 Неутрално

    Нещо като Жана Бергендорф?

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  3. 3 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4282 Неутрално

    Не зная до каква степен тази книга/превод с подобно заглавие ще отрази доста сериозните обвинения към Коко Шанел като агентка на нацистите. Някои от тях са отразени в книгата на Хал Воган (2011) "Sleeping With The Enemy: Coco Chanel’s Secret War". Връзките и с нацисткия офицер от разузнаването, барон Ханс Гюнтер фон Динклаге не се ограничават само до интимната сфера, тя е участвала в разузнавателнои операции и е имала и регистрационен номер в хитлеристкото разузнаване (F-7124), и кодов псевдоним "Уестминистър", даден и от немските началници по името на предния и любовник, Дюкът на Усетминистеър.
    Общо взето Коко Шанел е била доста дясно-ориентирана личност, със силни антисемистски възгледи. Дори сега, в периода на БЛМ, Танси Хоскинс в книгата си "Stitched Up: The Anti-Capitalist Book of Fashion" (Tansy Hoskins) я обвинява в крайно дясна, минималистка, "типична бяла европейка".
    Отделно има доста сериозна критика на Шанел в материалите по Холокоста, а и в издадената през 2020 книга "от икона на модата към нацистки агент (виж по-долу).
    Повече на тази тема на https://www.forbes.com/sites/oliviapinnock/2020/10/01/coco-chanel-nazi-connection-matter-for-fashion-today/?sh=788c5e454a5f
    или
    https://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=54412
    Jones, Geoffrey, and Emily Grandjean. "Coco Chanel: From Fashion Icon to Nazi Agent." Harvard Business School Case 318-139, April 2018. (Revised April 2020.)

  4. 4 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3207 Неутрално

    Не зная до каква степен тази книга/превод с подобно заглавие ще отрази доста сериозните обвинения към Коко Шанел като агентка на нацистите. Някои от тях са отразени в книгата на Хал Воган (2011) "Sleeping With The Enemy: Coco Chanel’s Secret War". Връзките и с нацисткия офицер от разузнаването, барон Ханс Гюнтер фон Динклаге не се ограничават само до интимната сфера, тя е участвала в разузнавателнои операции и е имала и регистрационен номер в хитлеристкото разузнаване (F-7124), и кодов псевдоним "Уестминистър", даден и от немските началници по името на предния и любовник, Дюкът на Усетминистеър. Общо взето Коко Шанел е била доста дясно-ориентирана личност, със силни антисемистски възгледи. Дори сега, в периода на БЛМ, Танси Хоскинс в книгата си "Stitched Up: The Anti-Capitalist Book of Fashion" (Tansy Hoskins) я обвинява в крайно дясна, минималистка, "типична бяла европейка".Отделно има доста сериозна критика на Шанел в материалите по Холокоста, а и в издадената през 2020 книга "от икона на модата към нацистки агент (виж по-долу).Повече на тази тема на https://www.forbes.com/sites/oliviapinnock/2020/10/01/coco-chanel-nazi-connection-matter-for-fashion-today/?sh=788c5e454a5f илиhttps://www.hbs.edu/faculty/Pages/item.aspx?num=54412 Jones, Geoffrey, and Emily Grandjean. "Coco Chanel: From Fashion Icon to Nazi Agent." Harvard Business School Case 318-139, April 2018. (Revised April 2020.)
    —цитат от коментар 3 на daskal1


    Костюмчето Шанел си е костюмче Шанел си е костюмче Шанел. . . ако тя не беше освободила жените от корсетите и полите до земята и т.н., някой друг щеше да свърши тази работа. А историците си се упражнявайте.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  5. 5 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 3207 Неутрално

    И по-далечко от Танси Хоскинс и подобните, пред които нацистите са едва ли не готини.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK