"Идва събота" на Лусия Бърлин (откъс)

Издателство "Кръг"

Издателство "Кръг"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Идва събота" с автор Лусия Бърлин, предоставен от издателство "Кръг".


На български излиза Лусия Бърлин - призната за литературен гений след смъртта й.


Педро Алмодовар ще заснеме следващия си пълнометражен филм по сборника й с разкази "Идва събота"
Лусия Бърлин, наричана "една от най-добре пазените тайни на Америка", постига заслужена популярност едва след смъртта й през 2004 г. През 2015 най-добрите й разкази са селектирани в сборника "Идва събота" (A Manual for Cleaning Women) - книга, покорила умовете и сърцата на критика и читатели по цял свят.




Голямата новина за родното литературно пространство е, че "Идва събота" излиза за първи път на български с логото на издателство "Кръг". Преводът е поверен в ръцете на Василена Мирчева, а корицата, която не може да бъде подмината, е дело на Албена Лимони.


Сборникът съдържа 43 разказа с автобиографични елементи, писани от Бърлин в различни периоди от живота й. Веднага след публикуването книгата се превръща в бестселър и вече е преведена на повече от 30 езика. Най-уважаваните имена на литературната критика от "Ню Йорк Таймс", "Гардиън", "Уошингтън пост" и много други издания от всички краища на света споделят своите възторжени отзиви за историите на писателката.


"Сякаш Бърлин се е огледала и е видяла празно място в прозата, което никой друг не е забелязал, затова е решила да го запълни с толкова живот, колкото може да побере - е, оказва се, че може да побере всичко", споделя поетът Майкъл Робинс в "Чикаго трибюн".


"Винаги съм вярвала, че най-добрите писатели ще стигнат до върха, рано или късно, и ще станат точно толкова прочути, колкото трябва да бъдат - за работите им ще се говори, ще бъдат цитирани, преподавани, изпълнявани на сцена, филмирани, превръщани в музика, помествани в антологии", пише есеистът Лидия Дейвис в "Ню Йоркър".


И наистина, "Идва събота" привлече вниманието и на киноиндустрията. През 2022 г. предстои сюжети от сборника да се превърнат в първата пълнометражна лента на английски език на великия испански режисьор и носител на "Оскар" Педро Алмодовар.


"Това е прекрасна книга! Бърлин е много сходна с Алис Мънро. Алкохоличка и омъжена за наркоман, тя е жена със сложен характер", казва Алмодовар, който през 2016 г. претвори три разказа на Мънро в испаноезичния филм "Жулиета". Сега за късмет на почитателите на Лусия Бърлин на фокус е нейното творчество.


Неподражаемият стил на Бърлин е семпъл и ясен; изцяло кореспондира с темите, които засяга в разказите си - чудото на обикновения живот, където трудностите, с които тя самата се сблъсква, са представени с хумор и самоирония, живо и почти документално.


Тя разказва за поети, музиканти, бармани и домакини, за политици и предприемачи. Героите ѝ се занимават с всичко, но и с нищо конкретно. Чрез колоритните си сюжети американската авторка успешно улавя чудото на обикновения ден, а с разлистването на последната страница читателят разбира, че е участвал в подреждането на пъзел. Разпилян и хаотичен живот проблясва като парченца от счупена бутилка по мръсния под на спомените. И някой трябва да приведе нещата в ред.


Лусия Берлин (1936 - 2004) е родена в Аляска (САЩ). Води пъстър живот. Детството ѝ в малки миньорски градчета е последвано от бляскави младежки години в Чили, тежък алкохолизъм, здравословни проблеми и множество различни професии, които практикува, за да се издържа. Има четирима синове от три провалени брака.


Била е гимназиална учителка, телефонистка, чистачка, санитарка в спешно отделение. През 90-те години е била гост-преподавател по творческо писане в Университета на Колорадо в Боулдър, а по-късно става доцент в същия университет.


За текстовете си черпи вдъхновение от собствения си нелек, но интересен и съдържателен живот. Написала е 77 разказа, част от които приживе е публикувала в три сборника.


Идва събота
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Идва събота" на Лусия Бърлин


Carpe diem[1]


През повечето време остаряването не ме притеснява. Някои неща ме карат да потръпвам от копнеж, скейтърите например. Колко свободни изглеждат, дълги, плавно плъзгащи се крака, косата се вее назад. Други неща ме хвърлят в паника, като вратите на метровлаковете. Дългото чакане, преди вратите да се отворят, след като влакът е спрял. Не прекалено, но все пак дълго. Няма време.


И пералните автомати. Но с тях имах проблем дори когато бях млада. Просто са много бавни, даже когато са "Спийд Куин"[2]. Има време целият ти живот да мине в бързи проблясъци пред очите ти, докато седиш там като удавник. Ако имах кола, можех да отида до железарията или до пощата и после да се върна и да преместя прането в сушилнята.


Обществените перални без служител са даже още по-лоши. Тогава сякаш съм единственият човек вътре. Само дето всички перални и сушилни работят всички, значи, са в железарията.


Толкова много служители в перални съм опознала, кръжат наоколо като някакъв Харон[3], развалят ти дребни или никога нямат дребни. Сега на смяна е дебелата Офелия, която произнася "лесна работа" като "уесна уабота". Счупила си зъбната протеза с говежда пастърма. Гърдите ù са толкова грамадни, че трябва да се извърне на една страна и после косо, за да мине през вратата, все едно се пренася кухненска маса. Когато тръгне между седалките с кофата и парцала, всеки се отдръпва и кошовете с пране също се местят. Тя е от тези, дето непрекъснато сменят тв каналите. Таман сме загледали "Новобрачни игри", и тя прескача на "Надеждите на Райън".


Веднъж, за да съм учтива, ù казах, че и аз имам топли вълни, та оттогава ме асоциира с това Промените.
- Как си с промените? - пита тя високо вместо поздрав. Което само влошава нещата, стоенето, разсъждаването, остаряването. Синовете ми вече са пораснали и съм минала от пет перални на една, но времето, прекарано там, е все същото.


Миналата седмица се преместих за кой ли път. Домъкнах всичките си чаршафи, завеси и хавлиени кърпи, количката ми беше с връх. Пералнята беше пълна с хора; нямаше три свободни една до друга перални. Натъпках нещата си в три отделни машини и отидох до Офелия да взема дребни, върнах се, пъхнах монетите и сапуна и ги пуснах. Само дето пуснах грешните машини. Трите, които току-що били изпрали прането на един мъж.


Бях притисната в машините. Офелия и мъжът се извисяват пред мен. Висока съм, вече нося чорапогащници "Биг Мама", но те и двамата бяха грамадни. Офелия с бутилка спрей за предпране в ръка. Мъжът обут в отрязани от дънки къси панталони, масивните му бедра бяха матирани от рижави косми. Гъстата му червена брада не беше като от косми, а като подплатено ръждиво забрало. Имаше и бейзболна шапка с горила на нея. Не че му беше малка, просто косата му беше толкова гъста и рошава, че шапката беше като кацнала отгоре, правейки го да изглежда над два метра висок. Удряше юмрука на едната си ръка в дланта на другата:
- Мамка му, всичко отиде по дяволите!


Офелия не беше заплашителна; тя ме бранеше, готова да застане между мен и мъжа или между него и машините. Винаги казваше, че в пералнята няма нищо, с което да не може да се оправи.
- Господине, я вземете да седнете и да се успокоите. Няма начин машината да се спре, щом веднъж вече е почнала. Погледайте малко телевизия, вземете си "Пепси".
Сложих монети в правилните машини и ги пуснах. После си спомних, че съм разорена, нямах повече за сапун, пък и тези монети бяха за сушилнята. Заплаках.


- За какво, по дяволите, плаче тя? Развали ми съботата тая никаквица. За какво циври?
Предложих му да му преместя дрехите в сушилнята, ако иска да се поразтъпче някъде.
- Няма да припарваш до дрехите ми, ясно? Да не си ги пипнала!


Нямаше къде другаде да седне освен до мен. Искаше ми се да излезе някъде, но той седеше до мен. Грамадният му ляв крак вибрираше заедно с центрофугата. Шест малки червени лампички светеха срещу нас.
- Винаги ли така прецакваш нещата? - попита той.


- Вижте, съжалявам. Бях уморена. Бързах - почнах да се подхилквам притеснено.
- Ако щеш вярвай, ама и аз бързам. Карам камион с ремарке шест дена в седмицата. Дванайсет часа на ден. Т'ва е свободният ми ден.
- Закъде бързате? - казах го добронамерено, но той реши, че проявявам сарказъм.
- Ти, нещастнице, ако беше мъж, щях да ти навра празната кратуна в сушилника и да го пусна.
- Казах, че съжалявам.


- Много си права да съжаляваш. Ти си едно голямо жалко ходещо извинение. Видях те, че си загубенячка, още преди да прецакаш дрехите ми. Не мога да повярвам. Тая пак циври. Егаси!
Офелия се изправи пред него.


- Слушай, да не си я закачил повече. По една случайност знам, че в момента е в труден период.
Откъде можеше да знае? Бях поразена. Тя знаеше всичко, тази гигантска черна Сибила, този Сфинкс. Ооо, тя сигурно имаше предвид Промените.
- Ще ви сгъна дрехите, ако искате - му казах.


- Тихо, момиче - намеси се Офелия. - Какво чак толкова е станало? На кого ще му пука след сто години?
- Сто години - мърмореше той. - Сто години.
И аз се замислих. Сто години. Пералните се тресяха и всички малки червени лампички святкаха.
- Твоите поне са чисти. Използвах си всичкия сапун.
- Ще ти купя сапун, по дяволите.


- Късно е, но благодаря все пак.
- Тя ми развали не само деня. Развали ми цялата седмица. Нямала сапун.
Офелия се върна, наведе се и ми зашепна.
- Аз кървя по малко. Докторът рече, че нямало да мине самò, трябвало витамин С и D. Ти кървиш ли?
Поклатих глава.


- Ще кървиш. Женските патила край нямат. Цял живот патим. Аз се подувам. Ти подуваш ли се?
- Главата ù е подута на нея - намеси се мъжът. - Глей ся, отивам до колата да си взема бира. Искам да ми обещаеш, че няма да припарваш до моите машини. Твойте са трийсет и четири, четиресет и четиресет и три. Ясно?


- Да. Трийсет и две, четиресет, четиресет и две - не му стана смешно.
Дрехите се въртяха за последно. Трябваше да извадя моите, да ги суша на оградата. Като ми платяха, щях да дойда със сапун.


- На Джаки Онасис всеки ден ù сменяли чаршафите - рече Офелия. - Ся т'ва е прекалено, мен ако питаш.
- Прекалено е - съгласих се.


Оставих мъжа да си извади дрехите в коша и да иде до сушилните, преди да извадя моите. Някои от хората се хилеха, но аз ги игнорирах. Натоварих количката с мокрите чаршафи и кърпи. Беше тежка и се буташе много трудно, пък и не всичко се побираше вътре. Преметнах цикламените завеси през рамо. Един мъж нещо започна да говори, но после погледна настрани.


Едвам се добрах до вкъщи. Още повече време ми отне да простра всичко, въпреки че намерих въже. Спускаше се мъгла.


Налях си кафе и седнах на задното стълбище. Бях щастлива. Бях спокойна, не припряна. Следващия път като се озова пред вратите в метрото, даже няма да се замисля да слизам, преди влакът да е спрял. Когато спре, просто ще изляза оттам навреме.


[1] Живей днес (лат.). - Бел. ред.
[2] Бърза кралица (speed queen - англ.). - Бел. прев.
[3] В древногръцката митология - лодкарят, който пренася мъртвите в
подземното царство срещу монета. - Бел. ред.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3666 Неутрално

    Предпочитам превода на латинската мисъл Carpe diem да е "живей за мига", "улови мига", но най-вероятно преводачът г-жа Мирчева го е съобразила с текста на разказа.
    На мене лично ми допадна повече друг откъс от сборника:
    https://www.ploshtadslaveikov.com/idva-sabota-obiknoven-den-kato-na-chehov-i-karvar/

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK