Антоан дьо Сент-Екзюпери - летящият голям принц

"В него всичко бе свързано - математика, биология, поезия на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя кръчма, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра", казва за автора на "Малкият принц" генерал Шасен

© Свободна Европа

"В него всичко бе свързано - математика, биология, поезия на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя кръчма, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра", казва за автора на "Малкият принц" генерал Шасен



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Антоан дьо Сент-Екзюпери, писател, пилот (1900 - 1944)


Произход: Франция, благородническо семейство




Образование: Йезуитски колеж, курсове за пилот


Интереси: Литература, летене, жени


Постижения: "Малкият принц" и други книги


Признание: Награда "Фемина" за романа "Нощен полет", Голямата награда на Френската академия за романа "Планетата на хората"


Летецът и Малкият принц: Животът на Антоан дьо Сент-Екзюпери
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Бохем и женкар, темерут, инат и черногледец, който флиртува със смъртта - но и предан приятел, любовник от класа, голям пилот, дълбок мислител, велик писател. Той е Антоан дьо Сент-Екзюпери и не е просто земно тяло за крехката душа на небесния Малък принц.


Дали пише, прави любов или обикаля света, Екзюпери лети - 22 от всичките си 44 години. Обича небето и иска да се махне от Земята, лети не като работа, а като творчески процес. Като пилот е и страхотен, и жалък - повечето му полети свършват по корем на земята, по-често без драскотина, но понякога - здраво натрошен.


Обяснението? Екзюпери полита през 1921-22, когато самолетите са допотопни машини със силово управление, при което авиаторът е като магьосник. После има бум, но той мрази промяната, пилотирането му става прекалено лесно, разсейва се и затова пада.


Малкият принц
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


През 1935 г. Екзюпери опитва да счупи рекорда за полет до Сайгон, но разбива "Кодрон"-а си в Либийската пустиня и няма представа къде е. Има само малко ягоди, десетина портокала, термос със сок, шоколад, бисквити и вино - артистично меню, но неподходящо за пустинята. Върви напосоки и изяжда всичко още първия ден, а после дехидратацията носи халюцинации. На четвъртия ден, на крачка от смъртта, го спасява бедуин.


След седем години, в Ню Йорк, докато изпада в депресии, че не може да воюва срещу нацистите в Европа, Екзюпери получава поръчка за детска книга. Урежда му я жената на американски издател, с която върти любов. Тя иска да го изкара от депресията, но иска и текст, който да надмине конкуренцията с "Мери Попинс". И Екзюпери се връща към пустинните видения, за да започне историята за срещата с небесния малък принц.


"Моля, нарисувай ми една овца" - така Малкият принц събужда пилота, "откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец сред океана". На другата година Екзюпери все пак се включва във войната и оставя на издателя ръкописа на най-великата си книга, която никога не успява да зърне.


Зад тази предистория има и друга - романтична, светла и радостна, но и пълна с болка, унижение, изневяра и мисъл за смърт, както често става покрай любовта.


През 1929 г. Екзюпери е директор на въздушната поща на Аржентина, пише "Нощен полет" и печели литературната награда "Фемина", но среща и самата фемина - красивата, умна, артистична и разкрепостена Консуело от Салвадор. Зърва я на коктейл, скланя я да се качи в самолета му за малка разходка, а после настоява тя да го целуне. Заплашва, че иначе ще разбие самолета и цялата компания ще загине. Тя го целува, а още преди кацане получава покана за брак.


Цитадела
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Бракът е колкото щастлив, толкова и нещастен. Той е двуметров инат, тя - дребосък "с отровен език". Те се обичат и си изневеряват, разделят и събират, сякаш в надпревара кой повече ще нарани другия. И докато Екзюпери пише "Малкият принц", те са точно в такъв период, а историята се смята за закодирано послание на писателя до омразната му любов. Планетата на русия небесен гост е малко по-голяма от къща и на нея има три вулкана, два действащи и един угаснал - точно това се вижда от родния дом на Консуело в държавицата Салвадор.


В добри времена писателят нарича любимата си "розата" - тя е "принцесата-цвете", която Малкият принц държи под стъклен похлупак. А щом узнава, че овцата може да изяде дори цвете с бодли, болката му е огромна. "Ако обичаш цвете, което е само в един екземпляр сред милионите и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?" - пита принцът.


След което не може да каже и дума повече, а избухва в ридания.


Романи. Антоан дьо Сент-Екзюпери
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Генерал Шасен свидетелства за приятеля си: "В него всичко бе свързано - математика, биология, поезия на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя кръчма, обичта към Паскал, фокусите с карти за игра. И аз не смятам, че са различни хора - Екзюпери, който играе с някое дете, и Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар."


А самият писател има удивително пророчество. Героят му, Малкият принц, разказва за планетата си: "Един ден видях слънцето да залязва 44 пъти." Антоан дьо Сент-Екзюпери е роден през 1900 и завинаги изчезва в небето 44 слънца по-късно.


Когато човек е много тъжен, той май наистина обича залезите. И животът му е дълъг цял ден.

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на whiterabbit
    whiterabbit
    Рейтинг: 565 Неутрално

    Всички произведения на Екзюпери са великолепни, а шедьовърът е "Малкият принц". Но за да му се наслади човек пълноценно, трябва да го е чел поне три пъти, и то в точния момент: на десет, двайсет и трийсет годишна възраст.

  2. 2 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1174 Неутрално

    Браво, Пламене! Умееш да разказваш, леко, в едри щрихи.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  3. 3 Профил на chegobara
    chegobara
    Рейтинг: 289 Неутрално

    "скланя я да се качи в самолета му за малка разходка, а после настоява тя да го целуне. Заплашва, че иначе ще разбие самолета и цялата компания ще загине."

    хаха е така се свалят жени

    всичко е суета, Боку ни обра
  4. 4 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3942 Неутрално

    "Малкият принц" - книгата за деца, която разбираш напълно едва, когато станеш голям.

  5. 5 Профил на knu201006282
    knu201006282
    Рейтинг: 134 Неутрално

    Поема за Ирина Бокова : Ирина - богинята една за всички времена. Ирина " звездите " си ги нареди други пък ги разреди . Тя уредите взе да ползва , за да подреди всичките звезди и планетите ги натовари, други пък ги разтовари , за да уреди всичките беди на планетата Земя . Автор: Георги Илиев Митев. Потърпевш от милицията, военните, полицията, медиците, институции и граждани. Трето поколение репресиран. София (2014).

  6. 6 Профил на konservator.bg
    konservator.bg
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "Антоан дьо Сент-Екзюпери - летящият голям принц"
    ––––––––––
    Това "голям" издъни цялото заглавие и уби желанието ми за четене на статията и без това всеки знае, че е "летящия принц"! Какво да очакваш от "НЕ-Свободна Европа"!

  7. 7 Профил на N I K E
    N I K E
    Рейтинг: 511 Неутрално

    Всеки трябва да прочете Малкия Принц!

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2634 Неутрално

    "Малкият принц" НЕ Е моята книга. Не успя да ме докосне.
    Не ми харесва как Екзюпери представя чисто човешки качества и недостатъци като ужасни! Въобще в книгата нещата от живота са представени влудяващо плоско. И авторът постоянно слага епитети на всички и всичко. Например това,че пияницата пие е нещо лошо?! Човекът с фенерите и продавачът са лоши защото...продават стоката си?! Суетният човек само чака комплименти и това пак е представено като нещо лошо! Показани са черногледо недостатъци каквито всеки човек притежава. "Малкият принц" е черно-бяла книга. Няма средно положение! Принцът лепва етикет на розите,които за него са еднакви и "красиви,но празни"! И "чужди"!

  9. 9 Профил на konservator.bg
    konservator.bg
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":

    За книгите емблеми не можем да говорим "не е моята книга", това не е телешко, та да имаме предпочитания как да е изпечено! Тези книги ги четем задължително, "хващаме" всичко, което е вътре и минаваме към следващата класика и така по 3 книги на месец, като почнем и свършим с Библията!

  10. 10 Профил на konservator.bg
    konservator.bg
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#7] от "N I K E": "Всеки трябва да прочете Малкия Принц!"
    ––––––––––––––––

    Лошото е, че като я прочем, може да ни остане единствената прочетена книга.

  11. 11 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3558 Неутрално

    Една многостранно развита личност създава романа за доброто и за полета на мечтите, който да четем и осмисляме. Харесвам мисълта на Екзюпери "Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки."
    Всеки трябва да има своя водач. В зависимост от интересите си.
    Подкрепям коментар № 2 на Gretel. Пламен Асенов е написал приятно и интригуващо представяне на писателя и човека Антоан дьо Сент-Екзюпери. Росица Чернокожева, представила преди дни романа на З. Карабашлиев, трябва да се научи как да заинтригува читателя, а не да демонстрира какъв висок стил за изразяване може да ползва.

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  12. 12 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1400 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":

    Ти си колкото глух, толкова исляп за литературата и изкуството въобще.

    Може би литературната критика е последното нещо, с което трябва да прекарваш празното си време.

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2634 Неутрално

    До коментар [#12] от "авторът":

    Твоето пък не е никаква критика,а тъпо заяждане.


    До коментар [#11] от "bramasole":

    Не познавам нито едно дете,което да харесва "Малкият принц". Децата изобщо не я разбират. Какво по дяволите иска да каже с това,че "най-хубавите неща са невидими за очите"?! Децата (а и възрастните) харесват само видимите неща. Човешкият свят е зримият свят на очите. Както е нормално. Или какво мама му стара иска да каже с това,че при вида на нарисувана кутия "вижда" овца в нея?! "Малкият принц" е предназначена за инфантилни възрастни хора! Тя е декадентска и нихилистична. И в никакъв случай не е за деца.
    Много е досадно как малкият принц постоянно натяква колко досадни и странни (уж) били възрастните,а не вижда че самият той е такъв. Което си е чиста проба лицемерие. От най-опасното - при което човек не разбира,че самият той е лицемер.
    Екзюпери е катастрофирал като творец с "Малкият принц"! Ценни са неговите дневници и писма,но не и книгите.
    Ако искате да прочетете смислена,разтърсваща и предизвикваща размисли книга,ви препоръчвам "Щастливият принц" от Оскар Уайлд. Както и детските приказки на Уайлд.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK