Излиза романът, награден с международния "Букър" през 2020 г.

Излиза романът, награден с международния "Букър" през 2020 г.

© BookMark



До дни на българския книжен пазар излиза романът "Неудобството на вечерта" на нидерландката Марийке Лукас Райнефелд (24) в превод на Мария Енчева, съобщи издателство ICU.


Книгата има огромен успех не само в родината й, но и извън граница. Досега "Неудобството на вечерта" има 30 превода, а миналата година беше удостоен с престижната международна награда Man Booker International в конкуренцията на Мишел Уелбек, Фернанда Мелчор, Нино Харатишвили и други утвърдени автори.


"Неудобството на вечерта" е историята на семейство калвинисти, които губят едно от децата си при инцидент с кънки на лед. През очите на Яс, която витае в ничията земя между детството и израстването, виждаме как всеки член от семейството преработва загубата по свой начин. Бащата и майката са напълно парализирани от мъка и не забелязват Яс, сестра й Хана и брат й Обе, които постепенно се отклоняват от правия път. Впечатляващ дебют, пропит със сексуалност, набожност и с мръсотията на ежедневието" се казва в анотацията на издателството.


Марийке Лукас Райнефелд

© BookMark

Марийке Лукас Райнефелд




Тези дни Марийке Лукас Райнефелд беше замесена в скандал, свързан с превода на нидерландски на поетическия сборник "Хълмът, който изкачваме" (The Hill We Climb) от Аманда Горман - чернокожата американска поетеса, която прочете своя поема на клетвата на американския президент Джо Байдън, съобщи българската дигитална агенция BookMark.


В момента в световен мащаб тече селекция на преводачи на Горман и в социалните мрежи се вихри полемика, че част от тях са отхвърлени, защото не са от "авторка на поезия, млада, от женски пол и безсрамно чернокожа".


Самата Райнефелд е била поканена за преводач на от нидерландския издател Meulenhoff и е отнесла критики. Защото "цветът на кожата на Райнефелд, видимо, е бял, а половата си идентичност определя като "небинарна", тоест непринадлежаща еднозначно нито към мъжки, нито към женски пол", според BookMark.


"В шок съм от шума около участието ми в разпространението на посланията на Аманда Горман и разбирам хората, които се чувстват наранени от избора на издателството", споделя Райнефелд, която в крайна сметка е отказала предложението да преведе стиховете.


Из "Неудобството на вечерта" от Марийке Лукас Райнефелд


Неудобството на вечерта
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Майка ми все по-често се затруднява да прецени количеството храна в чинията си. Щом си сипе и седне, казва:


- Отвисоко изглеждаше повечко...


От време на време си мисля, че вината е в нас, че я изяждаме отвътре като малките на паяка, за който ни разказа госпожата по биология. Като снесял яйцата си, този паяк сам се предлагал на малките си.


Миниатюрните гладни паячета изгризвали майка си и от нея не оставал дори крак. И ни най-малко не тъгували за загубата. Майка ми винаги си пази парченце от шницела на ръба на чинията, Най-вкусното за накрая - казва. Сега пази себе си за накрая, в случай че ние, малките ѝ, не сме се заситили.


Бавно оглеждам семейството ни отвисоко - така не се набива на очи колко сме жалки без Матийс. На празното място на масата е останал само стол; няма го вече брат ми да се чекне нехайно, а баща ми да му ръмжи сърдито: Я седни нормално! На никого не позволяват да ползва тоя стол.


Подозирам, че очакват някой ден Матийс да се завърне. И Иисус ще се завърне в ден като всички останали, ден, в който животът ще следва обичайния си ход. Както когато Ной построил своя ковчег, така и в тоя ден хората ще са заети да работят и да се хранят, да пият и да се венчават. А ние ще очакваме Матийс, както очакваме и Господа - каза баща ми на погребението.


Върне ли се, ще изтикам стола му толкова напред, че гърдите му да опрат в ръба на масата, за да не се цапа и да не се измъква безшумно. Откакто почина, се нахранваме за петнайсет минути. Когато голямата стрелка се изправи върху малката, баща ми също се изправя. Нахлупва си черната барета и отива да нагледа кравите, та дори вече да ги е нагледал веднъж.


- Какво ще ядем? - пита Хана.


- Пресни картофи с боб - отговарям ѝ аз, щом надигам един от капаците. Бледото ми лице се отразява в тенджерата. Внимателно се усмихвам, едва за секунда, иначе майка ми ще впие очи в мен, докато ъгълчетата на устата ми не потънат. Нищо смешно нямало. Единственото място, на което понякога забравяме, че смехът е забранен, е зад постройката за разплод, далеч от погледа на нашите.


- Няма ли месо?


- Изгоряло е - прошепвам аз.


- Пак ли...


Майка ми ме шляпва по ръката; пускам капака, той пада и отпечатва влажен кръг върху покривката.


- Не бъди лакома - казва тя и затваря очи. Незабавно следваме примера ѝ, въпреки че ние с Обе винаги мижим с едно око, за да не пропуснем нещо. Нашите никога не обявяват предварително кога ще се молим или кога баща ми ще отправи благодарности към Бога - очакват от нас да го предусетим.


- ... но стори така, че душите ни да не се привържат към преходното, а да следват всички Твои повели и да заживеят вечно до Теб. Амин! - декламира баща ми с тържествен глас и отваря очи. Майка ми пълни чиниите една по една с решетъчната лъжица.


Цялата къща смърди на прегорели пържоли, прозорците са запотени - майка ми е забравила да включи абсорбатора, поради което никой не може да надникне от улицата и да я види, че още е с розовия пеньоар. Като цяло в селото обичат да надничат през прозорците, да проверяват кой кога се прибира от работа и как се топли в студа. Баща ми седи, отпуснал глава в длани. По цял ден я държи високо вдигната, ала вечер на масата тя оклюмва, натежава. От време на време я изправя, за да поднесе вилицата към устата си, после отново я увесва.


Бодежите в корема ми зачестяват, сякаш някой пробива дупки в стената му. Никой нищо не казва, само вилиците и ножовете стържат по чиниите. Пристягам връзките на якето си. Ще ми се да можех да клекна върху седалката. Тогава коремът, който се подува все повече, нямаше да ме боли толкова, пък и щях да имам по-добра гледка отвисоко. Баща ми обаче намира тази поза за непочтителна и ме почуква с вилица по коляното, докато не си седна отново на задника. Понякога на коленете ми се появяват червени резки, сякаш някой отбелязва върху кожата ми дните без Матийс.


Изведнъж Обе се привежда към мен и казва:


- Искаш ли да видиш как изглежда катастрофа в подлез?


С вилицата пробивам четири дупки в една бобена шушулка, превръщам я във флейта; от нея теква сос.


Преди да успея да отговоря, Обе отново отваря уста. Отвътре се подава водниста картофена каша, тук-таме с по някое парченце боб и ябълково пюре. Прилича на повръщано. Обе се смее, преглъща катастрофата. На челото си има синина. Блъска се насън в преградата на леглото. Прекалено малък е, за да се тревожи.


Според баща ми децата нямат тревоги, тревогите се появявали чак когато започнеш да обработваш собствените си ниви. Мен обаче все по-често ме налягат грижи, които растат и не ми дават да спя нощем.
Майка ми посталее и дрехите ѝ стоят като подарени, а мен ме е страх, че скоро ще умре и баща ми ще си тръгне след нея.


По цял ден не ги изпускам от поглед, та да не умрат неочаквано, да не изчезнат. Съхранявам ги в ъгълчетата на очите си при сълзите за Матийс. Не изгасям глобуса на нощното шкафче, преди да чуя хъркането на баща си и двете проскърцвания на леглото: майка ми винаги се завърта от ляво на надясно, а после от дясно наляво, докато не се намести в подходящата поза. Лежа под светлината, която струи от Северно море, и чакам къщата да притихне.


Ала когато вечер отидат на гости на познати в селото и майка ми вдигне рамене на въпроса ми кога ще се приберат, се взирам с часове в тавана. Чудя се как ще се оправям, като осиротея, и как ще обясня на госпожата какво е причинило смъртта им. Веднъж в едно междучасие намерих в Google списък на десетте най-често срещани причини за настъпване на смърт. На първо място беше ракът на белите дробове. Тайно си съставих своя класация: най-горе в нея са удавянето, катастрофата и падането в торохранилището.


Щом решавам какво ще кажа на госпожата, се отдавам на самосъжаление и заравям глава във възглавницата: прекалено голяма съм, за да вярвам във феята на зъбките, и твърде малка, за да я забравя. Понякога Обе я нарича шеговито кучката на зъбките, тъй като един ден не си получи паричката, а зъбите му останаха под възглавницата с корените и всичкото им, и с кърваво петно в допълнение, понеже не ги беше изплакнал преди това.


Ако някой ден феята ме посети отново, ще я смачкам като жаба - така ще я принудя да остане и ще си пожелая нови родители. Още имам мъдреци, с които да я прилъжа. Понякога слизам долу, преди нашите да се приберат. Седя по пижама на дивана в мрака, коленете - долепени, ръцете - и те, и обещавам на Бог да понеса всяко разстройство само и само да ги върне живи и здрави.


Очаквам всеки момент телефонът да иззвъни и да чуя, че са изгубили контрол над волана - независимо дали на велосипеда, или на колата. Само че телефонът никога не звъни и най-често ми става студено и се качвам горе, където продължавам да чакам, скрита под завивките. Едва когато чуя вратата на спалнята и суркането на пантофите на майка ми, едва когато се уверя, че двамата са възкръснали, заспивам с олекнала душа.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Тюфлекчия
    Тюфлекчия
    Рейтинг: 2119 Весело

    Аха - значи за да превеждаш Горман трябва да си от определен пол и с определен цвят на кожата. Иначе някои хора се възмущават и като цяло не е позволено. Това не беше ли дефиницията за расизъм и сексизъм?!?

    Браво демократи - станахте по-лоши от тези с които се борите!
  2. 2 Профил на anonimnii
    anonimnii
    Рейтинг: 1501 Неутрално

    Мислех, че ще чета за писатели, а четох за сексуална ориентация и други глупости...
    Оказва се, че изкуството е просто подробност, а важното е да сте на правилна идеологическа позиция дрогари...

    ДБ=БКП
  3. 3 Профил на Lazarus
    Lazarus
    Рейтинг: 944 Неутрално

    Това с небинарния пол явно е било определящо предимство за честта да бъде избран/а за преводач на чернокож гений.

  4. 4 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2258 Неутрално

    Между отхвърлените е и каталонският преводач на Шекспир и Оскар Уайлд.

    Смятайте как малката поетка ще стане президентка на всички американци. Или който и да е на нейния акъл.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  5. 5 Профил на labby
    labby
    Рейтинг: 444 Неутрално

    Това с небинарния пол явно е било определящо предимство за честта да бъде избран/а за преводач на чернокож гений.
    —цитат от коментар 3 на Lazarus


    Ами ако беше прочел статията преди да коментираш щеше да видиш че дори и това не е помогнало и тя не е удостоена с честа да преведа поезията на великата поетеса. По важен се е оказал цвета на кожата.

  6. 6 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2029 Любопитно

    Според ревютата в амазон в книгата има изключително брутални и гадни моменти, които я правят трудна за четене, още повече, че е донякъде биографична. Консенсусът е - красив, поетичен език и брутално, дори отвратително съдържание.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  7. 7 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 734 Неутрално

    браво барво. ето що е наизтина голема лра . риспект . мноо е напреде автурката. ами ето зашто там има л-ра и читалеска аодиториа. засложава и нобела.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK