"Работа с агенти на терен" - последният роман на Джон льо Каре

Шпионският трилър е смразяващ портрет на нашето време

© "Колибри"

Шпионският трилър е смразяващ портрет на нашето време



Работа с агенти на терен" - последният роман на британския писател Джон льо Каре, излиза на български с логото на "Колибри". Преводът е дело на Венцислав Венков.


"Работа с агенти на терен" е публикуван на английски през октомври 2019 г., а Джон льо Каре почина през декември 2020 г.


Главен герой в романа е Нат - ветеран от британското разузнаване, който се е прибрал в Лондон при съпругата си Пру след години работа в чужбина. Той живее с убеждението, че ще бъде отстранен и пратен на половин щат в някоя маловажна служба. Заради сложните отношения с Русия обаче е призован да поеме "Приюта" - подчинена на лондонската дирекция подрезидентура. Това е място за преселени изменници с нулева стойност, сред които се откроява единствено Флорънс, взела на прицел ръководството на отдел "Русия" и украински олигарх с интереси в Русия.




Нат, който играе редовно бадминтон, се среща на корта с Ед - особняк и върл противник на Брекзит и Тръмп. Именно той успява да въвлече опитния разузнавач, съпругата му и Флорънс в страховита история, наситена със злъчна ирония.


"Работа с агенти на терен" е смразяващ портрет на нашето време, ту сърцераздирателен, ту мрачно хумористичен, разказан с неумолимо напрежение от най-великия хроникьор на нашата епоха", се казва в анотацията на Penguin Random House.


Джон льо Каре (1931-2020) е литературният псевдоним на Дейвид Корнуел - едно от най-уважаваните имена в света на шпионския трилър. Полифонични романи като "Най-търсеният човек" и "Изменник по вкуса ни" се концентрират върху сложните междуличностни отношения на персонажите, въпросите на международната сигурност, опасността от тероризъм, религиозната нетърпимост и неопатриотизма. "Екипът на Смайли" е триумфалният завършек на знаменитата трилогия Карла, която включва романите "Дама, поп, асо, шпионин" и "Достопочтеният ученик". В радиоинтервю от септември 2017 г. Льо Каре обяснява, че една от причините да напише "Шпионско наследство" е желанието му "да се застъпи за Европа" в навечерието на референдума, завършил с т.нар. Брекзит. Повечето произведения на Джон льо Каре имат талантливи филмови адаптации.


Из "Работа с агенти на терен" от Джон льо Каре


Работа с агенти на терен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Срещата ни в никакъв случай не беше нагласена. Нито от моя страна, нито от страна на Ед, нито по волята на някоя от невидимите ръце, които може да са му дърпали конците. Пък и не бях конкретна негова цел. Никой не беше насочил Ед към мен. Не бяха ни наблюдавали - нито скришом, нито отявлено. Той ми отправи спортсменско предизвикателство. Аз го приех. Играхме. Без договореност, конспирация или заговор.


В живота ми все още има случаи - макар и все по-редки напоследък, - за които може да съществува само една-единствена версия. И нашата среща беше тъкмо от тях. В разказа ми за нея не настъпи и най-незначително колебание, независимо от безбройните му принудителни повторения.


Събота вечер. Почивам си върху тапициран шезлонг до закрития басейн на спортен клуб "Атлетикус" в Батърси, където се водя на доста безсмислената длъжност почетен секретар. Общата клубна зала е с висок гредоред и прилича на просторна пещера; навремето е била част от преустроена пивоварна, а сега предлага плувен басейн в единия край и бар в другия, както и свързващ ги коридор, който води до мъжките и женските съблекални с душове.


Обърнат съм с лице към басейна, което ще рече, че съм седнал под ъгъл спрямо бара. А отвъд бара е входът към клуба, фоайето и чак тогава входът откъм улицата. Тоест при това положение няма как да виждам кой влиза в клуба или се е зачел в обявите във фоайето, запазва си час за кортовете или се записва за клубния турнир "пирамида". На бара кипи усилена дейност. Девойчета и момци се плацикат в басейна и чуруликат.


Аз съм по екип за бадминтон: къси панталонки, тениска и новия ми чифт високи до над глезените кецове. Купих ги заради досадната болка, която се появи в левия ми глезен, докато бродех преди месец из естонския лес. След няколкото навързани продължителни престоя зад граница най-после мога да се насладя на напълно заслужения домашен отпуск. Не че над професионалната ми кариера не е надвиснал облак, но съм се зарекъл да не му обръщам внимание. В понеделник ме чака съкращение. Щом се налага, повтарям си от време на време. Започвам четиресет и седмата си година. Дотук всичко вървеше добре, такава беше уговорката ни от самото начало, нямам повод да се оплаквам.


Във връзка с това започвам да отдавам все по-голямо значение на факта, че въпреки напредващата възраст и досадния ми глезен все още съм безспорен клубен шампион: съвсем наскоро, миналата събота, спечелих индивидуалната титла след двубои с куп талантливи млади съперници. По принцип индивидуалното първенство се смята за непристъпна територия, заета от бързоноги двайсет и нещо годишни същества, но аз все още не им се давам.


Ето че дори и днес, спазвайки клубната традиция, в качествто ми на новокоронясания шампион надделях в приятелски мач над първенеца на конкурентния ни клуб от отвъд реката, в Челси. И сега той - целеустременият млад спортсмен и адвокат от индийски произход - е седнал редом с мен и отмаря с чаша бира в ръка след току-що отминалата битка. Доста ме поизпоти до последните няколко точки, които успях да му взема благодарение на своя опит и мъничко късмет.


Надявам се тези няколко прости факта да оправдаят поне отчасти благоразположението ми в мига, в който Ед отправи своето предизвикателство, както и убеждението ми - пък било то и кратковременно, - че животът продължава и след съкращението. Разговаряхме си най-дружелюбно с моя сразен противник на тема, която помня така ясно, сякаш беше вчера: за нашите бащи.


Оказа се, че и двамата са били запалени играчи на бадминтон. Неговият бил вицешампион в общоиндийското първенство. А моят в продължение на цял блажѐн сезон - британски армейски шампион на Сингапур. И така, както си разменяме забавни спомени, изведнъж осъзнавам как Алис - родената в Карибите наша рецепционистка и счетоводителка - напредва към мен, придружена от много висок, макар и с нищо незабележим човек. Алис е вечно позадъхана шейсетгодишна своенравница с внушителен вид. Двамата с нея сме сред най-дълго членуващите в клуба - аз като играч, а тя като главна негова опора. Където и по света да ме завареше Коледата, неизменно си разменяхме честитки - моите закачливи, а нейните набожни.


А като казвам "напредва към мен", имам предвид, че двамата с Алис начело ме атакуваха тилно, което изискваше първо да ме подминат, а след това да направят "кръгом", за да се изправят с лице към мен - движение, което те изпълниха в комичен унисон.


- Мистър Сър Нат, сър - обявява най-тържествено Алис. Поначало използва по мой адрес обръщението "Лорд Нат", но тази вечер съм разжалван до прост рицар. - Този крайно хубав и учтив младеж желае да разговаря с вас съвсем насаме. Не желае обаче да наруши мига на вашата слава. Името му е Ед. Ед, запознайте се с Нат.


В продължение на един залегнал в спомените ми като продължителен момент Ед остава закован на дветри крачки зад гърба ѝ - близо двуметров недодялан очилат млад мъж със смутена полуусмивка и създаващ усещане за самота. И помня как бе осветен едновременно от два конкуриращи се източника на светлина: оранжевата диодна лента над бара, която му придаваше звездно сияние, и вградените в басейна зад гърба му светлини, от които силуетът му изглеждаше огромен.


Той пристъпва напред и става реален. Две дълги непохватни крачки - ляв крак, десен крак, стоп. Алис се оттегля делово. Чакам го да каже нещо. Лепвам на лицето си търпелива усмивка. Най-малко метър и деветдесет, заострен нос, черни рошави коси, надничащи с ефимерен вид иззад очилата големи кафяви любознателни очи и бели спортни панталонки до над коляното, каквито носят най-вече яхтсмените и синовете на бостънските богаташи. Видимо на двайсет и пет, но при тези негови черти на вечен студент е възможно и да е доста по-млад или по-стар.


- Сър? - настоява той най-сетне, макар и не с нужната доза уважение.


- Нат, ако не възразявате - поправям го с поредната усмивка.


Той възприема чутото. Нат. Осмисля го. Сбръчква острия си нос.


- Добре, аз пък съм Ед! - добавя информативно, повтаряйки за мое сведение казаното вече от Алис. В днешна Англия, където току-що съм се завърнал, никой вече не е наричан на фамилно име.


- Ами, здравейте, Ед - отвръщам приветливо. - С какво мога да съм ви полезен?


Нова пауза, през която обмисля думите ми. Последвана от скоропоговорката:


- Желая да играя срещу вас, нали разбирате? Вие сте шампионът. Проблемът е, че аз членувам в клуба съвсем отскоро. От миналата седмица, ъхъ. И съм се записал в "пирамидата", както си му е редът, но за изкачване в класацията ще ми трябват куп идиотски месеци - излитат от плен думите му.


А той прави нова пауза, през която ни оглежда подред, първо моя жизнерадостен противник, после пак самия мен.


- Вижте сега - опитва се да ме опровергае, макар да не съм оспорил нищо от казаното дотук. - Признавам си, че не съм запознат с правилника на клуба, нали разбирате? - надига възмутено тон. - Което изобщо не е моя вина. Но пък се допитах до Алис. А тя рече що сам не го попиташ, няма да те ухапе, я. Та затова дойдох да ви попитам. - И за всеки случай, ако още не ми е станало ясно: - Но пък можах да ви гледам, докато играете, нали разбирате? И вече бих двама-трима от онези, които и вие бихте. Плюс един-двама, от които сте падал. Уверен съм, че мога да ви се опъна. И то здравата, ъхъ. Яко ще ви се опъна, ако трябва да съм точен.


Какво да ви кажа за самия му глас, от който вече съм чул достатъчно, за да си направя преценка? В извечната британска салонна игра да подреждаш сънародниците ни по обществената стълбица въз основа на дикцията им мен почти никакъв ме няма, тъй като съм прекарал прекалено много от живота си по чужди земи. Но според слуховата преценка на дъщеря ми Стефани, заклета боркиня за социално равенство, дикцията на Ед би могла да мине за почти що-годе приемлива, тоест че не се долавят преки доказателства за завършено елитно частно образование.


- Мога ли да знам къде поначало играете, Ед? - задавам му обичайния за нашите среди въпрос.


- Навсякъде. Където намеря достоен противник, ъхъ. - След което добавя сякаш хрумналата му на мига мисъл: - По някое време дочух, че сте член в тукашния клуб. Има клубове, където можеш да си платиш и да играеш. Но не и този. Тука искат първо да станеш член. Живо изнудване, мен ако ме питате. Та и това ми се наложи да направя. Куп шибани пари се изръсих, ама карай да върви


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 805 Неутрално

    След смяна на гумата автомобилното колело се нуждае от баланс.
    Когато ледовете от Антарктида се сурнат в морето балансът на земята ще се промени, ще се получи някакво „биене". Ще се промени наклона на оста или ще се преместят полюсите или ще се промени скороста на въртене или някаква комбинация между трите.
    България, Европа и светът трябва да осигурят запаси за 5-7години – храни и ресурси. Климатичните проблеми са предвидими, вулкани и земетресения са очаквани; метеоритите не са смехотворна тема – да питаме в Челябинск?!
    Климатични и катаклизмени са почти всички причини за срива на цивилизации и империи.

  2. 2 Профил на vvs08576060
    vvs08576060
    Рейтинг: 455 Неутрално

    Последният роман на маестрото.

    Живеем в свят, който все повече заслужава да бъде разказван от неповторимия Льо Каре.

  3. 3 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 2768 Весело

    До коментар [#1] от "Красимир Андонов":

    Полюсът вече е бил сменян, оста на въртене също, окръжността около слънцето и тя. И животът си е продължил.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK