"Мат с топа". Романът "Дамски гамбит" излезе на български

Творбата на Уолтър Тевис е публикувана през 1983 г., но интересът към нея се възроди след излъчването на едноименния сериал.

Романът "Дамски гамбит" на Уолтър Тевис, по който е сниман едноименният минисериал на "Нетфликс", излезе на български. Преводът е на Борислав Стефанов, а изданието е от каталога на "Кръг".

Романът на Тевис е публикуван преди 38 години. Когато излиза през 1983 г., не прави особено впечатление нито на публиката, нито на критиката, но все пак остава като неговата най-добра творба. Майкъл Ондатджи - авторът на романа "Английският пациент", казва: "Дамски гамбит" е чиста наслада. Препрочитам я през няколко години просто за удоволствие".

Сега, заради огромната популярност на сериала, цената на екземпляр от първия тираж е минимум 500 долара.

В основата на "Дамски гамбит" стоят личните преживявания на автора - той е запален шахматист от дете, а хазартът и алкохолът го съпътстват през целия му живот.

Сюжетът на сериала почти изцяло се придържа към този в романа. На 8-годишна възраст Елизабет Хармън - главната героиня, губи майка си в автомобилна катастрофа и попада в дома за сираци "Метуен". Там, каквато е била практиката през 60-те години, всички деца са длъжни да взимат успокоителни. И Бет бързо се пристрастява към малкото зелено хапче.

В приюта тя случайно попада на чистача Шайбел, който играе шах сам. Малката Елизабет моментално е запленена, почти хипнотизирана от играта. Уменията й на дъската се развиват светкавично. Древната игра се оказва страстта на живота й. На 12 години тя е осиновена от семейство, което обаче се разпада бързо, и момичето отново остава само с майка си. Шахматната кариера на младата госпожица Хармън се развива шеметно, както и зависимостта й към успокоителните и алкохола. В борбата си за оцеляване и щастие, в търсенето на място под слънцето, тя се бори най-вече с вътрешните си демони.

"Шахът има своето място в романа, но то в никакъв случай не е централно. Всеки, който някога се е чувствал изгубен, отхвърлен или подценен, докато подхранва ожесточена, мълчалива надежда за спасение, ще хареса тази книга. Въпреки това шахматни сцени не липсват, подобно на сценария на минисериала", отбелязват от издателство "Кръг".

Уолтър Тевис (1928-1984) е американски писател и университетски преподавател по литература. В творческата си биография има 6 романа и множество разкази, преведени на повече от 18 езика.Освен "Дамски гамбит" и други творби на Тевис имат успешни филмови версии - "Човекът, който падна на земята" е заснет през 1976 г. с Дейвид Боуи в главната роля, а разказът "Мошеникът" е адаптиран през 1961 г. с участието на Пол Нюман и Джаки Глийсън.

Из "Дамски гамбит" от Уолтър Тевис

По-рано забеляза, че фигурите на първа дъска са различни. Бяха плътни и дървени, като на господин Ганц, а не кухи и пластмасови като на останалите дъски на турнира. Когато в де¬сет и половина мина покрай масата в празната стая, се пресегна и взе белия цар. Беше задоволително тежък, с твърда оловна тежест и зелен филц отдолу.

Върна го на полето му, прекрачи обратно през кадифеното въже и тръгна към дамската тоалетна. Изми лицето си за трети път през този ден, стегна колана с превръзката, среса си бретона и се върна във физкултурния салон. Бяха дошли още играчи. Пъхна ръце в джобовете на полата си, така че никой да не види, че треперят.

Когато стана единайсет часа, беше в готовност зад белите фигури на първа дъска. Партиите на втора и трета дъска вече бяха започнали. Сайзмор беше на втора. Останалите не є бяха познати.

Минаха десет минути, а Белтик така и не се появи. Съдията с бялата риза прекрачи въжето и застана до Бет за малко.

- Още го няма, а? - каза той тихо.

Бет поклати глава.

- Изиграй хода си и натисни часовника - прошепна съдията. - Трябваше да го направиш в единайсет.
Това я подразни. Никой не є беше казал, че може така. Тя премести пешката си на "е4" и пусна часовника на Белтик.

Минаха още десет минути, преди Белтик да дойде. Коремът я болеше, а очите є щипеха. Белтик изглеждаше непринуден и спокоен, облечен в яркочервена риза и бежови рипсени панталони.

- Извинявай - каза той с обикновен глас. - Пих второ кафе.

Другите играчи го изгледаха с раздразнение. Бет не каза нищо.

Белтик, все още прав, разкопча едно копче на ризата си и протегна ръка.

- Хари Белтик. Ти как се казваш?

Със сигурност знаеше името й.

- Бет Хармън - каза тя и пое ръката му, но отбягна погледа му.

Той седна зад черните фигури, потри ръце енергично и премести пешката си на "е6". Щракна часовника на Бет с прецизно движение.

Френската защита. Никога не я беше играла. Не й харесваше как изглежда. В такива случаи се играеше пешка на "d4". Но какво щеше да стане, ако той премести своята на "d5"? Дали да размени пешки с него, да премести едната напред, или да изкара коня си? Тя примижа и поклати глава; беше є трудно да си представи как ще изглежда дъската след ходовете. Пак погледна, потърка очи и игра пешка на "d4". Когато се пресегна да натисне часовника, се поколеба. Дали не беше сбъркала?

Но вече беше късно. Тя бързо натисна копчето и щом то щракна, Белтик веднага взе пешката си, сложи я на "d5" и плесна бутона.

Въпреки че и беше трудно да вижда толкова ясно, колкото обикновено, не беше загубила усета си за това какво е нужно в един дебют. Тя изкара конете си и за известно време се бори за централните полета. Но Белтик с бързо движение плени една от пешките й и тя видя, че няма с какво да вземе неговата. Опита се да не мисли за предимството, което му беше дала, и продължи да играе.

Премести фигурите си от първия ред и рокира. Погледна над дъската към Белтик. Изглеждаше напълно спокоен - гледаше партията на съседната дъска. Бет усети тежест в корема си - не можеше да се седне удобно. За известно време тежкото струпване на фигури и пешки в центъра изглеждаше, сякаш няма логика, няма смисъл.

Часовникът й тиктакаше. Наклони глава, за да види циферблата - бяха минали двайсет и пет минути, а тя все още беше с една пешка назад. А Белтик беше използвал само двайсет и две минути, включително времето, което беше загубил със закъснението си. Ушите й пищяха, а очите я боляха от ярката светлина в стаята. Белтик се беше облегнал назад с протегнати ръце и така се прозяваше, че тя виждаше черните петна от долната страна на зъбите му.

Бет откри нещо, което изглеждаше като добър ход с коня й, протегна ръка и се спря. Ходът щеше да е ужасен; трябваше да направи нещо за дамата му, преди той да я постави на вертикала на топа и да я заплаши с нея. Трябваше да се защитава и да атакува едновременно, но не виждаше как. Фигурите просто си седяха. Трябваше да вземе едно зелено хапче снощи, за да заспи.

Тогава видя ход, който изглеждаше разумен, и бързо го направи. Върна един кон близо до царя си, за да се пази от дамата на Белтик.

Той едва видимо повдигна вежди и веднага взе пешка от другата страна на дъската. И изведнъж един диагонал се отвори за офицера му. Беше насочен към коня, който напразно върна, и сега беше с още една пешка по-малко. Видя малка, дяволита усмивка в крайчето на устата на Белтик. Бързо и уплашено извърна поглед от лицето му.

Трябваше да направи нещо. След четири-пет хода щеше да подгони царя й. Трябваше да се съсредоточи, за да го види ясно. Но когато погледна дъската, всичко беше плътно, преплетено, сложно, опасно. Тогава се сети какво може да направи. Докато часовникът й още отброяваше, тя стана, прекрачи въжето и мина през малката тълпа тихи зрители, през основната зала и стигна до дамската тоалетна.

Нямаше никого. Отиде до чешмата, изми си лицето със студена вода, намокри няколко салфетки и ги сложи отзад на врата си за малко. След като ги изхвърли, влезе в една от кабинките, седна и провери превръзката си. Всичко беше наред. Остана така, отпусна се и остави ума си да се изпразни. Лактите й бяха на коленете, главата - наведена.

С усилие на волята тя накара шахматната дъска с партията й да се появи пред очите й. Ето я. Веднага забеляза, че е трудно, но не толкова трудно, колкото някои партии, които беше запомнила от книгата в книжарницата "Морис". Фигурите пред нея, във въображението й, бяха ясни и на фокус.

Тя остана така, без да се притеснява за времето, докато вникне в ходовете и ги разбере. После стана, пак си изми лицето и се върна в салона. Беше открила хода си.

В "Топ дъски" се бяха събрали повече хора от преди - бяха дошли да гледат финалите след края на собствените си партии. Тя си проправи път, прекрачи въжето и седна. Ръцете й бяха напълно уверени, а стомахът и очите й не я боляха. Тя се пресегна и игра. Натисна часовника твърдо.

Белтик обмисли хода й няколко минути и взе коня с офицера си, както тя очакваше. Тя не му го взе, а вместо това атакува един от топовете му със своя офицер. Той премести топа, натисна бутона на часовника, облегна се назад и вдиша дълбоко.

- Не става - каза Бет. - Няма нужда да взимам дамата.

- Мести - каза Белтик.

- Първо ще дам шах с офицера...

- Мести!

Тя кимна и даде шах с офицера. Белтик бързо отмести царя си и натисна копчето на цъкащия си часовник. Тогава Бет изпълни плана си отпреди малко. Тя стовари дамата си точно до царя - жертва я. Белтик я погледна смаяно. Тя отвърна на погледа му. Той сви рамене, грабна царицата и спря часовника си, като го удари с основата на пленената фигура.