"Мат с топа". Романът "Дамски гамбит" излезе на български

Творбата на Уолтър Тевис е публикувана през 1983 г., но интересът към нея се възроди след излъчването на едноименния сериал.

© Издателство

Творбата на Уолтър Тевис е публикувана през 1983 г., но интересът към нея се възроди след излъчването на едноименния сериал.



Романът "Дамски гамбит" на Уолтър Тевис, по който е сниман едноименният минисериал на "Нетфликс", излезе на български. Преводът е на Борислав Стефанов, а изданието е от каталога на "Кръг".


Романът на Тевис е публикуван преди 38 години. Когато излиза през 1983 г., не прави особено впечатление нито на публиката, нито на критиката, но все пак остава като неговата най-добра творба. Майкъл Ондатджи - авторът на романа "Английският пациент", казва: "Дамски гамбит" е чиста наслада. Препрочитам я през няколко години просто за удоволствие".


Сега, заради огромната популярност на сериала, цената на екземпляр от първия тираж е минимум 500 долара.




В основата на "Дамски гамбит" стоят личните преживявания на автора - той е запален шахматист от дете, а хазартът и алкохолът го съпътстват през целия му живот.


Сюжетът на сериала почти изцяло се придържа към този в романа. На 8-годишна възраст Елизабет Хармън - главната героиня, губи майка си в автомобилна катастрофа и попада в дома за сираци "Метуен". Там, каквато е била практиката през 60-те години, всички деца са длъжни да взимат успокоителни. И Бет бързо се пристрастява към малкото зелено хапче.


В приюта тя случайно попада на чистача Шайбел, който играе шах сам. Малката Елизабет моментално е запленена, почти хипнотизирана от играта. Уменията й на дъската се развиват светкавично. Древната игра се оказва страстта на живота й. На 12 години тя е осиновена от семейство, което обаче се разпада бързо, и момичето отново остава само с майка си. Шахматната кариера на младата госпожица Хармън се развива шеметно, както и зависимостта й към успокоителните и алкохола. В борбата си за оцеляване и щастие, в търсенето на място под слънцето, тя се бори най-вече с вътрешните си демони.


"Шахът има своето място в романа, но то в никакъв случай не е централно. Всеки, който някога се е чувствал изгубен, отхвърлен или подценен, докато подхранва ожесточена, мълчалива надежда за спасение, ще хареса тази книга. Въпреки това шахматни сцени не липсват, подобно на сценария на минисериала", отбелязват от издателство "Кръг".


Уолтър Тевис (1928-1984) е американски писател и университетски преподавател по литература. В творческата си биография има 6 романа и множество разкази, преведени на повече от 18 езика.Освен "Дамски гамбит" и други творби на Тевис имат успешни филмови версии - "Човекът, който падна на земята" е заснет през 1976 г. с Дейвид Боуи в главната роля, а разказът "Мошеникът" е адаптиран през 1961 г. с участието на Пол Нюман и Джаки Глийсън.


Из "Дамски гамбит" от Уолтър Тевис


Дамски гамбит
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете
По-рано забеляза, че фигурите на първа дъска са различни. Бяха плътни и дървени, като на господин Ганц, а не кухи и пластмасови като на останалите дъски на турнира. Когато в де¬сет и половина мина покрай масата в празната стая, се пресегна и взе белия цар. Беше задоволително тежък, с твърда оловна тежест и зелен филц отдолу.


Върна го на полето му, прекрачи обратно през кадифеното въже и тръгна към дамската тоалетна. Изми лицето си за трети път през този ден, стегна колана с превръзката, среса си бретона и се върна във физкултурния салон. Бяха дошли още играчи. Пъхна ръце в джобовете на полата си, така че никой да не види, че треперят.


Когато стана единайсет часа, беше в готовност зад белите фигури на първа дъска. Партиите на втора и трета дъска вече бяха започнали. Сайзмор беше на втора. Останалите не є бяха познати.


Минаха десет минути, а Белтик така и не се появи. Съдията с бялата риза прекрачи въжето и застана до Бет за малко.


- Още го няма, а? - каза той тихо.


Бет поклати глава.


- Изиграй хода си и натисни часовника - прошепна съдията. - Трябваше да го направиш в единайсет.
Това я подразни. Никой не є беше казал, че може така. Тя премести пешката си на "е4" и пусна часовника на Белтик.


Минаха още десет минути, преди Белтик да дойде. Коремът я болеше, а очите є щипеха. Белтик изглеждаше непринуден и спокоен, облечен в яркочервена риза и бежови рипсени панталони.


- Извинявай - каза той с обикновен глас. - Пих второ кафе.


Другите играчи го изгледаха с раздразнение. Бет не каза нищо.


Белтик, все още прав, разкопча едно копче на ризата си и протегна ръка.


- Хари Белтик. Ти как се казваш?


Със сигурност знаеше името й.


- Бет Хармън - каза тя и пое ръката му, но отбягна погледа му.


Той седна зад черните фигури, потри ръце енергично и премести пешката си на "е6". Щракна часовника на Бет с прецизно движение.


Френската защита. Никога не я беше играла. Не й харесваше как изглежда. В такива случаи се играеше пешка на "d4". Но какво щеше да стане, ако той премести своята на "d5"? Дали да размени пешки с него, да премести едната напред, или да изкара коня си? Тя примижа и поклати глава; беше є трудно да си представи как ще изглежда дъската след ходовете. Пак погледна, потърка очи и игра пешка на "d4". Когато се пресегна да натисне часовника, се поколеба. Дали не беше сбъркала?


Но вече беше късно. Тя бързо натисна копчето и щом то щракна, Белтик веднага взе пешката си, сложи я на "d5" и плесна бутона.


Въпреки че и беше трудно да вижда толкова ясно, колкото обикновено, не беше загубила усета си за това какво е нужно в един дебют. Тя изкара конете си и за известно време се бори за централните полета. Но Белтик с бързо движение плени една от пешките й и тя видя, че няма с какво да вземе неговата. Опита се да не мисли за предимството, което му беше дала, и продължи да играе.


Премести фигурите си от първия ред и рокира. Погледна над дъската към Белтик. Изглеждаше напълно спокоен - гледаше партията на съседната дъска. Бет усети тежест в корема си - не можеше да се седне удобно. За известно време тежкото струпване на фигури и пешки в центъра изглеждаше, сякаш няма логика, няма смисъл.


Часовникът й тиктакаше. Наклони глава, за да види циферблата - бяха минали двайсет и пет минути, а тя все още беше с една пешка назад. А Белтик беше използвал само двайсет и две минути, включително времето, което беше загубил със закъснението си. Ушите й пищяха, а очите я боляха от ярката светлина в стаята. Белтик се беше облегнал назад с протегнати ръце и така се прозяваше, че тя виждаше черните петна от долната страна на зъбите му.


Бет откри нещо, което изглеждаше като добър ход с коня й, протегна ръка и се спря. Ходът щеше да е ужасен; трябваше да направи нещо за дамата му, преди той да я постави на вертикала на топа и да я заплаши с нея. Трябваше да се защитава и да атакува едновременно, но не виждаше как. Фигурите просто си седяха. Трябваше да вземе едно зелено хапче снощи, за да заспи.


Тогава видя ход, който изглеждаше разумен, и бързо го направи. Върна един кон близо до царя си, за да се пази от дамата на Белтик.


Той едва видимо повдигна вежди и веднага взе пешка от другата страна на дъската. И изведнъж един диагонал се отвори за офицера му. Беше насочен към коня, който напразно върна, и сега беше с още една пешка по-малко. Видя малка, дяволита усмивка в крайчето на устата на Белтик. Бързо и уплашено извърна поглед от лицето му.


Трябваше да направи нещо. След четири-пет хода щеше да подгони царя й. Трябваше да се съсредоточи, за да го види ясно. Но когато погледна дъската, всичко беше плътно, преплетено, сложно, опасно. Тогава се сети какво може да направи. Докато часовникът й още отброяваше, тя стана, прекрачи въжето и мина през малката тълпа тихи зрители, през основната зала и стигна до дамската тоалетна.


Нямаше никого. Отиде до чешмата, изми си лицето със студена вода, намокри няколко салфетки и ги сложи отзад на врата си за малко. След като ги изхвърли, влезе в една от кабинките, седна и провери превръзката си. Всичко беше наред. Остана така, отпусна се и остави ума си да се изпразни. Лактите й бяха на коленете, главата - наведена.


С усилие на волята тя накара шахматната дъска с партията й да се появи пред очите й. Ето я. Веднага забеляза, че е трудно, но не толкова трудно, колкото някои партии, които беше запомнила от книгата в книжарницата "Морис". Фигурите пред нея, във въображението й, бяха ясни и на фокус.


Тя остана така, без да се притеснява за времето, докато вникне в ходовете и ги разбере. После стана, пак си изми лицето и се върна в салона. Беше открила хода си.


В "Топ дъски" се бяха събрали повече хора от преди - бяха дошли да гледат финалите след края на собствените си партии. Тя си проправи път, прекрачи въжето и седна. Ръцете й бяха напълно уверени, а стомахът и очите й не я боляха. Тя се пресегна и игра. Натисна часовника твърдо.


Белтик обмисли хода й няколко минути и взе коня с офицера си, както тя очакваше. Тя не му го взе, а вместо това атакува един от топовете му със своя офицер. Той премести топа, натисна бутона на часовника, облегна се назад и вдиша дълбоко.


- Не става - каза Бет. - Няма нужда да взимам дамата.


- Мести - каза Белтик.


- Първо ще дам шах с офицера...


- Мести!


Тя кимна и даде шах с офицера. Белтик бързо отмести царя си и натисна копчето на цъкащия си часовник. Тогава Бет изпълни плана си отпреди малко. Тя стовари дамата си точно до царя - жертва я. Белтик я погледна смаяно. Тя отвърна на погледа му. Той сви рамене, грабна царицата и спря часовника си, като го удари с основата на пленената фигура.


Шахмат For Dummies
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Бет избута другия си офицер от задния ред към средата на дъската и каза:


- Шах. Мат в следващия ход.


Белтик го изгледа за момент


- Мамка му! - възкликна и се изправи.


- Мат с топа - каза Бет.


- Мамка му!


Тълпата, която вече беше запълнила стаята, започна да ръкопляска. Белтик, все още намръщен, протегна ръка и Бет я стисна.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Viva la tsar Asen i tsar Kiro
    Viva la tsar Asen i tsar Kiro
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    заради скапания шрифт на Дневник, в първия момент прочетох "мат с мопа"

  2. 2 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2279 Неутрално

    Сероалът на Нетфликс, създаден по романа, не е никак лош.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  3. 3 Профил на Jalis Ironhammer
    Jalis Ironhammer
    Рейтинг: 360 Неутрално

    Сериалът беше супер. Това са субективни неща , но поне според мен това беше най доброто което съм видял от Нетфликс след Странни неща.

    Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.
  4. 4 Профил на etar
    etar
    Рейтинг: 631 Неутрално

    Сериала е много добър, но и книгата изглежда да е хубава.

  5. 5 Профил на Аскет
    Аскет
    Рейтинг: 2701 Неутрално

    В основата на "Дамски гамбит" стоят личните преживявания на автора - той е запален шахматист от дете
    ...
    Френската защита. Никога не я беше играла. Не й харесваше как изглежда. В такива случаи се играеше пешка на "d4". Но какво щеше да стане, ако той премести своята на "d5"? Дали да размени пешки с него, да премести едната напред, или да изкара коня си? Тя примижа и поклати глава; беше є трудно да си представи как ще изглежда дъската след ходовете.

    -----------------
    Паратики работи...
    Авторът от дете бил местил фигури, даже книга написал, а се разминава ДРАСТИЧНО с действителността.
    Главната Героиня, очевидно вече напреднала в Шаха и играла множество партии, играела за първи път Френска защита. Това звучи НЕВЕРОЯТНО, но ше го преглътнем.

    Има друго нещо ВАЖНО.
    След като човек понапредне в Шаха, някъде в района на 2-ри или 1-ви разряд, да не говорим за кандидат майстор и нанагоре, той вече не може, не е в състояние, невъзможно му е да възприема дъската и фигурите СТАТИЧНО. Изключено е да се възприемат статично. Просто е ИЗКЛЮЧЕНО.
    Даже да погледне с крайчеца на окото за миг - фигурите започват да се движат - т.е. това се превръща в рефлекс.
    Описано е във ВСИЧКИ трудове, посветени на Шаха.
    Потвърждавам го от 1-во лице, ед.ч.

    Затова и Главната Героиня, хеле пък съвсем в началото на партията, да не може да си представи 1.е4 е6 2. d4 d5 и 3. е5, 3. еd, 3. Кс3 или 3. Кd2 е ПАРАТИКА работа и нямаща нищо общо с действителността.
    Само пълните АМАТЬОРИ (т.е. шахматното простолюдие), които разкарват дървен матриал по дъската, не могат да си представят дъската и фигурите в движение.

    Та нещо има разминаване, но понеже подочух още преди време врескотнята, то очевидно се касае за някакви аматьорщини - или от автора или от ГГ.

    Това САМО за протокола, защото не е лошо да има и някаква връзка с действителността, макар очевидно книгата да е предназначена за АМАТЬОРИ.

    ------
    заб. дразня се от такива неща - честно! Банална истина, която да е неизвестна на автора, нагърбил се да пише за Шаха, не е за поощрение.

  6. 6 Профил на glaxo11
    glaxo11
    Рейтинг: 739 Неутрално

    До коментар [#2] от "7777":

    Наистина добре направен сериал. От малкото, които съм изгледал с интерес. И то най-вече заради оригиналния сюжет и първокласната игра на младата и много талантлива Аня Тейлър-Джой в ролята на Бет..

  7. 7 Профил на Аскет
    Аскет
    Рейтинг: 2701 Неутрално

    До коментар [#5] от "Аскет":

    Тук следва да се отбележи един ФЕНОМЕН.

    Ботвиник, вече станал един от най-силните шахматисти на света, тренирал много усилено върху ЧАСТИЧНОТО неутрализиране на "движението."

    За икономия на време, когато съперникът мисли, той успявал да се концентрира дотолкова, че да неутрализира частично фактора движение и да се съсредоточи върху ПЕШЕЧНАТА структура - с нейните силни или слаби страни, но забележете - как тя да се промени или фиксира при последващото развитие (след 5-10-20-30 хода) - т.е. пак в динамика.

    Но това изисквало воля и дълги тренировки, а Ботвиник е известен най-вече със своята ИЗКЛЮЧИТЕЛНА фундаментална и академична последователност.

    ----
    заб. туй Крогиус някъде го бе писал.

  8. 8 Профил на Deaddark
    Deaddark
    Рейтинг: 3137 Весело

    До коментар [#5] от "Аскет":

    Не знам защо като ми кажат "Дамски гамбит" и все се сещам за Юдит Полгар. Мислех си че е някаква нейна стратегия.

    А дори слаб шахматист, като моя милост, може да си изиграе първите няколко (до десет), хода, без да го мисли много - то се вижда опонента дали концентрира атака върху дадено поле или се окопава.

    Доколкото разбирам обаче този роман няма да има много общо със шаха или поне от статията така изглежда. Като "учените" заляли книгите, филмите и ютюб - дето всеки, който може да си преброи пръстите на едната ръка, се ядосва колко за гламав го вземат.

  9. 9 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 594 Весело

    Това не е ли преводачът, който понижи "Големия брат" на Оруел до "Бате"?
    Откъсът тук изглежда добре на пръв поглед.

  10. 10 Профил на Viva la tsar Asen i tsar Kiro
    Viva la tsar Asen i tsar Kiro
    Рейтинг: 1700 Неутрално

    Смятам първо да прочета книгата. Има я в читанката.

  11. 11 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 3001 Неутрално

    Смятам първо да прочета книгата. Има я в читанката.
    —цитат от коментар 10 на dma12587967


    Не го видях в "Читанка".
    Да не го бъркаш с романа на Елизабет Гейдж?

  12. 12 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 480 Неутрално

    Ковито ни напомни да ценим свободата и че тя не е даденост.
    Ковито премахна консервативните прегради пред интернет технологиите: пазаруване, образование, политика.......
    Ковито разби злодумните усти на хейтърите против ГеМеО технологиите (най-добрите ваксини са си ГеМеО).
    Ковито наистина направи света - село. Ако нещо се случи някъде, то засяга всички.

    Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.
  13. 13 Профил на elias62
    elias62
    Рейтинг: 14 Неутрално

    До коментар [#5] от "Аскет":

    Наистина, Френска защита е популярен дебют и СЕГА се среща често в турнирната практика. Обаче, ако главната героиня не играе "френска" с черните фигури, а действието на романа се развива някъде през 60-те или 70-те години на 20 век, то описаното не е невъзможно. Тогава, "френската" беше в немилост. Почти всички играеха "сицилианка" или "испанка". Спомням си, че дори и в средата на 80-те години, когато за малко се подвизавах сред българския шахматен елит, бях като "бяла врана" с моето пристрастие към "френската" (беше ми основен дебют за черни). В света по онова време само Улман играеше този дебют с черни.
    Относно възприемането на шахматната дъска, това е доста индивидуално. Главната героиня, като повечето дами, има ясно изразен тактически поглед върху играта и основно смята варианти (не се вижда, поне от откъса, да има позиционен нюх). Поради това, победата й явно носи случаен характер - опонентът й я е подценил, след като е разиграла зле дебюта. Преживяването й в началото на партията може да носи чисто психологически характер - неразположена е, притеснена и не "вижда" добре на дъската. Случвало ми се е и на мене (и без да съм бил неразположен).
    Общо взето, проблемът на книгата едва ли е толкова в достоверността на шахматните описания. По-скоро, преводът нещо куца. Откъсът не ме заинтригува особено и едва ли ще седна да я чета тази книга. Ако ми падне случай, може да изгледам сериала (има ли голи сцени?)....

  14. 14 Профил на Аскет
    Аскет
    Рейтинг: 2701 Неутрално

    До коментар [#5] от "Аскет":Наистина, Френска защита е популярен дебют и СЕГА се среща често в турнирната практика. Обаче, ако главната героиня не играе "френска" с черните фигури, а действието на романа се развива някъде през 60-те или 70-те години на 20 век, то описаното не е невъзможно. Тогава, "френската" беше в немилост.
    В света по онова време само Улман играеше този дебют с черни.
    —цитат от коментар 13 на elias62

    Хем е така, хем не е. Тогаз си беше времето на сицилианската.

    Но Френска играеха тогава ПОСТОЯННО не само Улман (той беше уникален), но и Корчной, Петросян, Смислов, Бронщайн, Хюбнер, Ваганян (той почти като Улман - от време на време мешаше с Алехин!)...

  15. 15 Профил на riy15648635
    riy15648635
    Рейтинг: 132 Неутрално

    В основата на "Дамски гамбит" стоят личните преживявания на автора - той е запален шахматист от дете...Френската защита. Никога не я беше играла. Не й харесваше как изглежда. В такива случаи се играеше пешка на "d4". Но какво щеше да стане, ако той премести своята на "d5"? Дали да размени пешки с него, да премести едната напред, или да изкара коня си? Тя примижа и поклати глава; беше є трудно да си представи как ще изглежда дъската след ходовете.-----------------Паратики работи...Авторът от дете бил местил фигури, даже книга написал, а се разминава ДРАСТИЧНО с действителността.Главната Героиня, очевидно вече напреднала в Шаха и играла множество партии, играела за първи път Френска защита. Това звучи НЕВЕРОЯТНО, но ше го преглътнем.Има друго нещо ВАЖНО.След като човек понапредне в Шаха, някъде в района на 2-ри или 1-ви разряд, да не говорим за кандидат майстор и нанагоре, той вече не може, не е в състояние, невъзможно му е да възприема дъската и фигурите СТАТИЧНО. Изключено е да се възприемат статично. Просто е ИЗКЛЮЧЕНО.Даже да погледне с крайчеца на окото за миг - фигурите започват да се движат - т.е. това се превръща в рефлекс.Описано е във ВСИЧКИ трудове, посветени на Шаха.Потвърждавам го от 1-во лице, ед.ч.Затова и Главната Героиня, хеле пък съвсем в началото на партията, да не може да си представи 1.е4 е6 2. d4 d5 и 3. е5, 3. еd, 3. Кс3 или 3. Кd2 е ПАРАТИКА работа и нямаща нищо общо с действителността.Само пълните АМАТЬОРИ (т.е. шахматното простолюдие), които разкарват дървен матриал по дъската, не могат да си представят дъската и фигурите в движение.Та нещо има разминаване, но понеже подочух още преди време врескотнята, то очевидно се касае за някакви аматьорщини - или от автора или от ГГ.Това САМО за протокола, защото не е лошо да има и някаква връзка с действителността, макар очевидно книгата да е предназначена за АМАТЬОРИ.------заб. дразня се от такива неща - честно! Банална истина, която да е неизвестна на автора, нагърбил се да пише за Шаха, не е за поощрение.
    —цитат от коментар 5 на Аскет


    Каскете, за пръв път ще те похваля. Чуваш го шаха.

  16. 16 Профил на Таралеж
    Таралеж
    Рейтинг: 2032 Неутрално

    Как един Нетфликс сериал може да запали много хора да играят шах!
    Като добавим и многото апликации за игра с реални хора из целия свят, многото онлайн уроци, и е съвсем положително.
    Много по-добра занимавка и тренировка на мозъка от повечето телефонни и компютърни игри.

  17. 17 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2443 Неутрално

    интересно защо с Гришо дето ако се закрепи около 20 място ни проглушават ушите, а за Веско Топалов, дето единствен от хората над 40 е на 20-то място няма нищо в спотните статии.

  18. 18 Профил на georgi nikolov
    georgi nikolov
    Рейтинг: 626 Неутрално

    И аз при случай, чета книгата и гледам сериала. Изглеждат интригуващи. За пръв път ми се случва някой да отдели подобаващо внимание на дамското неразположение. Натурализъм но няма как да бъде изключен като фактор в делата човешки.

  19. 19 Профил на Ivan Ivanov
    Ivan Ivanov
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Изводът е,че жените могат да бият на шах, само ако са друсани :D

  20. 20 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 2154 Неутрално

    До коментар [#17] от "blondofil":

    Може би защото от шах се интересуват хора с ... как да го кажа - повечко багаж в главата.
    Там зрелището е умствено, докато в тениса е зрително.
    Само предположения де.

    Panta rhei....
  21. 21 Профил на Libra
    Libra
    Рейтинг: 20 Неутрално

    Сериалът е добър. Но от гледна точка на шаха е недостоверен, макар че претендира за документалност. Прототипът на това момиче е руска шахматистка, емигрантка в Англия, живяла много по-рано. До скоро, и сега е така, жените и мъжете се състезават отделно. Няма жена шампион на Щатите, както се показва във сериала. Нито победител в международни мъжки турнири. Отделно са всички неточности от чисто шахматно естество.
    Въпреки това сериалът заслужава да се гледа. Вероятно и книгата е добра.

  22. 22 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 594 Неутрално

    До коментар [#13] от "elias62":

    "Поради това, победата й явно носи случаен характер - опонентът й я е подценил, след като е разиграла зле дебюта"

    Ами в тази игра по принцип има много психологически моменти. Например, аз често оставям офицерите "гладни", когато съм убеден, че опонентът ми очаква да ги атакувам. Или пък атакувам царицата, когато застрашават моята и очакват да я отбранявам. Тоест аргументът, че печели, защото е подценена жена, е също толкова валиден, колкото аргументът, че не печели, защото е жена. Хе-хе, то излиза, че горката Бет никога няма начин да докаже, че е добър играч.

  23. 23 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 594 Весело

    До коментар [#19] от "Ivan Ivanov":

    Ами такива като теб ще ги бият от раз, пък после разправяй, че не си бил очаквал, видиш ли, да бъдеш бит от жена. Всичко е въпрос на тренинг, и при мъжете, и при жените. Това е отдавна доказано, а наистина умните нямат нужда от такова доказателство, защото се сещат сами. Юдит Полгар, която бие Каспаров, е блестящ пример и всъщност един от многото. Влез в https://www.chess.com/ и виж кво става. Не е като на дивана вкъщи, откъдето превъзхождаш жена си.

  24. 24 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 594 Неутрално

    До коментар [#21] от "Libra":

    Това е така, но Полгар, например, е била Каспаров, а не е искала състезателна кариера, доколкото знам, но не знам защо, не съм се ровичкал. Със сигурност жена може да бие мъж и го правят постоянно в тоя сайт. Понякога като гледам как играят мъже срещу жени, защото можеш да гледаш в реално време, си умирам от смях. В момента, в който жената вземе от самото начало, кон и офицер, да речем, онези полудяват, и докато до този момент са местили по-бавно, започват да месят по-бързо и правят купища грешки, защото не могат да понесат мисълта, че жена може да им вземе каквото и да е, дори пешка.

  25. 25 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2443 Неутрално

    До коментар [#17] от "blondofil":Може би защото от шах се интересуват хора с ... как да го кажа - повечко багаж в главата.Там зрелището е умствено, докато в тениса е зрително.Само предположения де.
    —цитат от коментар 20 на Molossian


    Интересно от коя категория са журналистите???





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK