"Сляпо спускане" от Джеймс М. Табор (откъс)

© Издателство

През 2004 г. двама големи учени изследователи се опитват да открият "дъното на света". Американецът Бил Стоун се спуска в огромната опасна пещера Чеве в южната част на Мексико. А украинецът Александър Климчук се насочва към Крубера, смразяваща суперпещера в разкъсваната от война територия в края на Черно море в Абхазия, на границата с Грузия.

Двамата мъже прекарват месеци наред на почти две хиляди метра дълбочина в абсолютен мрак, борейки се с бушуващи подземни реки, чудовищни водопади, пълзейки километри по корем на границата на невъзможното спасение.

Базирана на информация от личните дневници на участниците в експедициите и на часове интервюта, Джеймс М. Табор създава вълнуващо изследване на вечния стремеж на човека да открива. Разказва историите на двама необикновени мъже, чието преследване на славата ги води до сладостта от триумфа и дълбините на трагедията.

Табор е роден във Вирджиния, израснал е в Кънектикът, завършил колеж във Върмонт, а след това Университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор, Мериленд. Освен писател и журналист Джеймс Табор е съавтор и изпълнителен продуцент на филма "Пътешествие до центъра на света", излъчен по History Channel, разказващ за обследване на пещерата Нах Тунич в Мексико. Той е автор и водещ на популярната приключенска поредица "Велики приключения на открито" на телевизия PBS. Дългогодишен автор в списанията Outside и Ski Magazine. За работата си казва, че обича да пише за екстремни спортове, за приключения и да показва хората, които с постиженията си променят света.

"Сляпо спускане" е вече на пазара и в България, издадена от "Вакон". Издателството предостави този откъс на "Дневник".

Пещерите са единственото останало царство, което може да бъде проучено само от първа ръка, чрез пряко човеш­ко присъствие. На прага на XXI век станаха ясни три решаващи фактора за последното велико откритие на Земята. Първо, то вероятно ще бъде направено в рам­ките на следващите десет години. Второ, почти сигурно е, че ще се случи на едно от следните две места: района Абхазия в Република Грузия или щата Оахака в Южно Мексико. И накрая, един мъж ще оглави изследовател­ския екип, който ще си спечели място до Амундсен и Хилари в пантеона на изследователските експедиции. Дали това ще бъде украинецът Александър Климчук или американецът Бил Стоун - и двамата посветили живота си на търсенето на дъното на света.

Пещерите предполагат съпоставяне на противопо­ложности: светлина и тъмнина, повърхност и подзе­мие, безопасност и ужас. И двамата - и Александър Климчук, и Бил Стоун, са над петдесетгодишни, но във всичко останало те са толкова различни, колкото въоб­ще е възможно да бъдат хората, вписвайки се прекрас­но в списъка с противоположности. Климчук е нисък и слаб. Стоун е висок и мускулест. Климчук е тих, свит и добродушен.

Стоун е дързък, нетактичен и обича да командва. Климчук е щастливо женен от няколко де­сетилетия. Стоун се развежда през 1992 г. и оттогава има поредица от връзки със силни, привлекателни и успешни жени, които обичат спорта и дейностите на открито. Към настоящия момент е сгоден за изследо­вателката на пещери Вики Сийгъл, с план да се оженят през май 2010 г. Но между Климчук и Стоун има две съществени прилики: и двамата са учени и изследова­тели в класическата традиция на Магелан, Амундсен и Армстронг; готови са да рискуват всичко, включител­но своя собствен живот и живота на другите в името на окончателното откритие.

Другите изследователи и учени разбирали истори­ческата природа на подобно събитие. Но те също раз­бирали, че заради изложените по-горе причини то би могло да остане почти незабелязано, което би било по­вече от трагично. Първо, защото, който и да е, рискува всичко заради целта и когато я постигне, заслужава огромно признание и награда. Второ и навярно дори още по-важно е, че това откритие би било не само мо­нументално, но и тъжно, защото би сложило край на хилядолетното търсене на тайните на Земята. Толкова завладяваща, а вероятно и плашеща е перспективата на финала на тази сага, че обичайно уравновесеното и сериозно списание National Geographic използва фраза на Жул Верн, за да го опише: "Надпревара до центъра на Земята".

В зората на новото хилядолетие сцената е поставена за една изследователска драма в духа на епичната битка между Руал Амундсен и Робърт Фалкън Скот за покоряването на Южния полюс.

Тази книга разказва историята на надпреварата за последното велико откритие и на мъжете и жените, които я спечелиха и изгубиха.

Повече информация за книгата може да намерите на сайта на "Вакон".