"Затрупана София" на поета Кирил Христов е с ново издание

Първото издание на мемоарната книгата е от 1944 г.

© Издателство

Първото издание на мемоарната книгата е от 1944 г.



Мемоарната книга на поета Кирил Христов (1875 - 1944) "Затрупана София" излезе в ново луксозно издание на издателство "Кръг". Художественото оформление е на Капка Кънева, номинирана есента на миналата година за наградата "Астрид Линдгрен".


Кирил Христов пише "Затрупана София" почти непосредствено преди смъртта си през 1944-та, а спомените му започват през един "горещ юлски ден на 1889 година". Те са вълнуващ разказ за пъстрите улици на столицата, нейните сгради, кафенета, за разпалените спорове, страстите и скандалите на хората в тях.


"Кирил Христов разхожда читателите през една навъобразима приказка от автентични гледки и места - част от тях са отдавна изчезнали, но други софиянци ще разпознаят веднага. Авторът ни среща и с най-изтъкнатите личности от миналата епоха, с които самият той е общувал всекидневно. Какво е усещането балкончето на Иван Вазов да гледа към прозореца ти, да гостуваш на Петко Каравелов или да другаруваш с Алеко Константинов и Пенчо Славейков? Всичко това е разказано с лекота, която носи чувството, че всички те - лицата, чиито имена днес носят самите улици, все още се разхождат по паветата им", споделят от издателството.




Кирил Христов е един от най-оригиналните български интелектуалци. Той е поет, но и уважаван белетрист, преводач, драматург, майстор на епиграмата, общественик. Живял е в Триест, Неапол, Лайпциг, Йена, Прага. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е бил военен кореспондент. Съвременниците му го описват като противоречива фигура, но и като творец, приживе признат за класик.
Христов е един от най-цензурираните писатели на времето си. Стихотворението му "Жени и вино! Вино и жени" (1897) е сред най-популярните и рецитирани творби. Все още няма пълно издание на творчеството му.


Из "Затрупана София" от Кирил Христов


При Петко Каравелов


Затрупана София
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Вървете по площад "Славейков" по улица "Левски", пресечете улица "Гурко" и спрете се между първата врата на Градската градина вляво и Франко-българската банка вдясно. Когато българин на моята възраст застане на това място, той непременно ще си спомни две исторически обстоятелства, които нямат никаква органическа връзка помежду си и които само низките някогашни партизански страсти свързваха: убийството на младия, хубавия и даровития министър на финансите Христо Белчев , паднал пред самата врата на градината, и дома на един от най-големите мъченици на българския политически живот Петко Каравелов, право насреща - там, гдето сега е Франко-българската банка.


Оня, който е уредил покушението върху Стамболов (защото всъщност целено е да бъде убит Стамболов, не Белчев) и е намерил убийците, той ще да е определил и мястото, гдето трябва да бъде "свършена работата" - за да се отърве едновременно от два "врага": от Стамболов и от Каравелов.


Когато, излезли от Министерския съвет, двамата министри и приятели са отивали дома си, те случайно си променят местата и Белчев, вместо да върви наляво от Стамболов, вървял е надясно. В тогавашната тъма на столицата, гдето тук-там блещукаха петролни лампи, изскачат от тая врата убийци, стрелят там, гдето са предполагали, че върви жертвата, хвърлят револверите пред железната ограда на
градината и изчезват.
Но да оставим тия мрачни спомени, има и по-светли, които чини да се разкажат.


Един ден Пенчо Славейков ми яви, че Каравелови вече няколко пъти му наръчвали да ме заведе у тях; днес непременно трябвало да отидем.


Стара дъсчена ограда. Двойна гнила врата, която едвам се държи на резетата си, приблизително там, гдето е сега величественият вход на банката. Като се влезе вътре, надясно просторен двор, наляво край стобора също празно; чак в ъгъла грамада камъни, полузасипани от вятъра с пръст, гдето расте коприва и други буренаци, които гледат през оградата навън към градината и площада. Къщицата на Каравелов, седем-осем крачки вътре в двора, наляво, обърната не с лице към улицата, а надясно, към двора. Най-обикновена българска къща, може да се каже дори селска.


Едно-две стъпала, малка площадка, после пак две-три стъпала под прав ъгъл с първите, доста широк одър, открит, без "джемлекен", и от него едно-две стъпала пред всяка врата на стаите. Първата стая вляво бе приемната, с прозорци към юг и запад, с традиционните миндери, с ниско огнище веднага вдясно, щом се влезе.


На никой европеец не би минало през ума, че това е приемна на човек, който на няколко пъти е бил министър, дори министър-председател през Сръбско-българската война на 1885 година. Мъчно би могъл всеки да си представи, че в тази селска стая са приемани неведнъж дипломатическите представители на великите сили и разни големи гости от чужбина; че там е посрещан и държавният глава княз Александър I. Тая скромна обстановка, гдето ние надникнахме само за кратко да се поздравим с госпожа Каравелова, която ни се мярна там, буди почит и удивление пред домакина.


Госпожа Каравелова, след сърдечно силно ръкостискане (от което и досега просветената българка, еднакво като жената от простолюдието се въздържа, не знаейки, че то значи преди всичко уважение) с едно: "Най-сетне да го видим младия поет", пъргава като момиче ни поведе към "кабинета" на държавния мъж.


Слязохме в двора, минахме няколко крачки по-вдъното и влязохме надясно в един обор. (Казвали са ми по-после, че то наистина някога било обор.) Едно мъничко антренце и надясно, наравно със земята, работната стая на неколкократния министър, а зад нея, към юг - библиотеката му. Една обикновена маса вляво между вратата и ъгъла, плетено канапе, изоколо пет-шест виенски стола - всичкото това на земята, върху движещите се под нозете дъски, навярно отдавна изгнили, някаква стара мушама с полуизтрити десени.


Ако е вярно твърдението на мъдреца, че човек е такъв, какъвто ни го открива първото впечатление, Каравелов е надарен с големи качества. Пред мене бе един от ония живели по-дълго в Русия наши хора, за които бях слушал много: те така се приравнявали към руската интелигенция, че каквато работа и да вършат в живота, не могат без литература, без поезия. Представете си, още ръцете ни бяха една в друга и той, като Алеко, се залови за стиховете на новия си познайник и каза - хубаво, изразително - цялата първа строфа на току-що излязлата в сп. "Мисъл" моя първа балада, "Обсадата на Солун":


На халос Надвеси се нощ над земята
и стихна жестоката рат.
Зловещо и злобно пращат знамената,
повръща се трети път вече войската,
повръща се срамно назад.


Въпреки моето стеснение може би щеше да продължи, но Пенчо се развика:


- Е, е, стига де, ще развалиш момчето!


Лъхна ми немного добро чувство от думите и изгледа на моя по-стар събрат. Дали не му е неприятно, че може в туй семейство, свързано с неговия род, да остане понякога той малко в сянка! Особено в случаи като сегашния: касае се до балада, а по него време той бе единственият неин майстор в българската поезия.


Госпожа Каравелова бързаше някъде - може би в девическата гимназия, гдето бе учителка, на двайсет-трийсет крачки от дома ѝ (в това здание сега е Телефонната централа); но задържа се малко с нас. Тя тутакси ми разправи, че била чела вече във всяка паралелка на последните класове моята балада, че често говорела за мене във връзка с мои стихове на свършващите гимназията, та да не се чудя, ако на имения си ден получа поздравления от ученичките ѝ. Пенчо пак се намеси:


- Ама вие двамата съвсем ще подлудите момчето!


Аз знаех вече, че госпожа Катя се е възпитавала в Москва, в семейството на лелята на моя любим поет Лермонтов и нейната необходимост от поезия не ме смая толкова, колкото същото качество у съпруга ѝ, суровия държавен мъж. Все пак, като си мисля сега, след почти петдесет години, за нейните отношения към ученичките ѝ, които я обожаваха, и за мнозина от днешните учители по литература...


В четвърти гимназиален клас се правят анализи на произведения от живи писатели, но в програмата, в матуритетния изпит на завършващите гимназия те не се допущат. Защо? Защото били живи. Добре че Гьоте не се е родил в България, иначе до неговата 84-годишна възраст той не би бил разгледван в гимназиите...


Не са ли прави онези, които смятат, че след Балканската война интересът към литературата ни запада, макар тя да расте и количествено? Имаме ли още и какъв процент учители, които да събуждат и поддържат у учениците си връзка с най-новото развитие на книжнината ни? И не на тяхното намаление и дори изчезване ли се дължи безутешният вид на днешната ритнитопка младеж, която предпочита най-лигавите чужденски шлагери пред песните на най-добрите ни стари и млади поети?


Госпожа Каравелова си отиде и ние останахме трима. Разбира се, не засегнахме никакъв политически въпрос. Само литература. Като че приказвах не с партийния шеф Петко Каравелов, а с брат му Любен.


Докоснах нещастните съвпадения, които погубиха Алеко - разправих какви усилия бях употребил да го измъкна от България. Това развреди още прясната рана на Каравелов, който очевидно никого от своите партизани не обичаше и не уважаваше така, както него.


Надвечер почнаха да идват неговите приятели - Иван Славейков, старият Белковски, който му служеше като секретар, макар да имаше само следи от пръсти, Ляпчев и др. Ние станахме с Пенчо да отидем да се разхождаме. На излизане Каравелов, който ни изпрати до пътните врата, ми наръча:


- Хем да не чакате да ви се връщат визитите. Вратата ми всеки ден е отворена за вас.


Ако и да бях очарован, все пак аз се боях да не злоупотребя с гостоприемството на тия мили хора и дълго не отидох.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 764 Неутрално
  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 764 Неутрално

    защо биват налагани кръг и капка? слаб 2.

  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK