Рембо за Бодлер: "Първият ясновидец, цар на поетите, истински бог"

Рембо за Бодлер: "Първият ясновидец, цар на поетите, истински бог"

© "Изток - Запад"



"Любовницата е бутилка с вино, съпругата е бутилка от вино."


"Какво е изкуството? Проституция!"


"Светът се върти около неразбирателството."




"Единствен Бог може да управлява, без да съществува."


Това са малка част от многобройните провокативни крилати фрази на един от най-влиятелните, но и противоречиви личности на 19-и век - Шарл Бодлер. Роден е на 9 април преди 200 години.


Първата му стихосбирка "Цветя на злото" (1857) скандализира критиката и широката публика във Франция. Темите за секса, хомосексуализма, корупцията, смъртта са шокиращи и книжката става нарицателна за неблагоприличие. Бодлер и издателят му са съдени за нарушаване на обществения морал и обида на религиозния морал. Въпреки това през 1861 г. "Цветя на злото" е публикувана отново, при това със значителни допълнения.


Днес Бодлер е смятан за един от най-важните поети на 19-и в., "баща" на символистите. Негови наследници са Артюр Рембо, Андре Бретон, Стефан Маларме, Джовани Пасколи, Габриеле д'Анунцио и др. Знаменитата му стихосбирка е повлияла и на развитието на българските символисти.


Предлагаме ви откъс от изследването "Бодлер" на проф. Димитър Аврамов (1925 - 2008). Книгата е издадена през 2010 г. от "Изток - Запад".


Из "Бодлер" от Димитър Аврамов


Бодлер
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


"Защо Бодлер?" - недоумяваха някои мои познати, когато им казвах, че пиша книга за този автор. Не е ли твърде отдалечен от нас във времето и пространството? Какво може да ни свързва с него?


Трудно ми беше да обясня. Отговарях, че просто ми е приятно. А истината бе друга: тази книга не можех да не я напиша; тя зрее в мен от много години - може би двадесет. Мисълта за нея се появи, когато работех върху "Естетика на модерното изкуство". Налагаше се да цитирам многократно Бодлер - не толкова поета, колкото художествения критик. Негови идеи, мисли, преценки изразяваха по много оригинален и ярък начин прелома в художественото мислене на европейското изкуство от традицион­ните към модерните форми.


Утвърждавайки художници новатори, тогава все още оспорвани, но днес признати за класици, Бодлер утвърждава най-жизнеспособното в художествените търсения на своето време: Дьолакроа намира в негово лице най-възторжения си поклонник и най-проницателен тълкувател; Домие, със скромната тогава репутация на остроумен карикатурист и забавен хроникьор, е въздигнат до ранга на гений, равен по размах и мощ с Балзак и Микеланджело; реализмът и зараждащият се натура­лизъм получават парадоксални стимули от този непримирим от­рицател на бездушното копиране на природата и вдъхновен апо­логет на въображението - "царица на човешките способности"; символизмът му дължи основни идеи на своята естетика: Верлен, Рембо, Маларме го смятат за свой пръв и най-важен учител - "първият ясновидец, цар на поетите, истински бог", по думите на Рембо...


Двайсетият век усилва още повече блясъка на неговата слава: Бодлер е обявен единодушно за предтеча на нашето време, на модерния човек с неговите сложни психологически комплекси, тревоги, противоречия. В началото на модерната поезия поставят неговото име; в драматичната й еволюция разкриват семената, хвърлени от него; при всеки неин порив към неизвестното, към нови хоризонти съзират тревожната му сянка.


"Случаят Бодлер е този на модерния свят; проблемът Бодлер е този на модерната поезия" - утвърждава Пиер Жан Жув. А Пол Baлери започва една своя беседа през 1924 г. с думите: "Бодлер е на върха на славата", и си позволява да заяви, че при цялата почит към делото на такива велики поети като Лафонтен, Расин или Юго с Бодлер френската поезия най-сетне излиза извън границите на нацията. Тя кара света да я чете.


Тя се налага като истинска съвременна поезия, предизвиква подражания и опложда множество умове. Хора като Суинбърн, Габриеле д'Анунцио, Стефан Георге свидетелстват великолепно за Бодлеровото влия­ние навън. Мога да кажа следователно - утвърждава Валери, - че ако сред нашите поети има по-велики и по-силно надарени, отколкото Бодлер, то няма по-значителен".


Това "излизане извън границите на нацията", "универсалността" на Бодлер като поет и критик, е един от знаменателните факти в историята на съвременната световна култура. През 1967 г. по случай стогодишнината от смъртта на поета в Ница се състоя международен научен колоквиум върху неговото творчество с участието на видни бодлероведи.


Един от тях, американецът Т. В. Банди, докладва върху необикновената популярност на Бодлер като поет и критик извън границите на родината му с интегрални или частични преводи. Заключението, че "никой друг модерен поет не е бил по-универсално приет, че никой друг не е бил превеждан на толкова езици и в толкова страни", бе подкрепено от дълъг списък, където фигурираха (вън от Америка и Азия) почти всички европейски страни: като се започне с Русия (първата страна, превеждала Бодлер - още през 1852 г.), Англия. Германия, Италия, Испания и се стигне до Унгария, Чехословакия, Югославия, Румъния, Гърция, Турция; посочваха се дори издания на идиш и на есперанто.


Само България не бе спомената. Очевидно Банди не е разполагал с информация, че у нас е бил проявен отрано, всеки случай много по-рано от някои споменати от него национални култури, интерес към творчеството на Бодлер (първите преводи са от началото на 90-те години на XIX в.) - куриозен факт за една току-що освободила се от пет­вековно робство страна с все още силни патриархални нрави и примитивно равнище на художественото мислене.


През 1910 г. излизат изцяло преведени от Иван Радославов "Малки поеми в проза". След Първата световна война Георги Михайлов започва работата си над "Цветя на злото" и до 1930 г. я превежда почти наполовина с превъзходна интуиция и умение.


Така двете най-значителни художествени произведения на Бодлер отдавна са станали достояние на българската публика. Безспорно интересът към тях (от страна на преводачи и читатели) е получил на времето силни импулси от широката вълна на индивидуализъм и символизъм в българската литература, надигнала се високо преди и след Първата световна война.


И понеже Бодлер е бил смятан за техен апостол, нищо чудно, че присъствието му в нашата култура предизвиква гореща полемика. Полемика, струва ми се, основана до голяма степен върху недоразумения, защото се води в името на една абсурдна алтернатива: "За или против Бодлер", което ще рече, съобразно смисъла, влаган от спорещите - "За или против реализма", "За или против декадентството"...


Междувременно Бодлер упражнява пряко или косвено влияние върху едни от най-големите ни поети. През 1927 г. Иван Радославов писа: (...) Преди да се появи тази малка книга на Колумба на символизма (преводът на "Малки поеми в проза" през 1910 г. - Д.А.), у нас вече имаше бодлерианство и бодлерианци. (...) Могъщото и неотразимо вдъхновение на "Цветя на злото" обжегна духа на едно поколение, което искаше да има свое знаме ида даде свое дело. Шарл Бодлер стана това знаме. Делото дойде само по себе си и е вече историческо достояние".


Дали Бодлер е станал "знаме" на цяло поколение български поети от началото на века, както твърди Иван Радославов, трудно е да се каже, но влиянието му е безспорно. Едно сравнително изследване би разкрило любопитни факти. Първо и над всички Яворов.


В писмо от Нанси (12 януари 1907 г.) той съобщава на д-р Кръстев, че си бил купил "Цветя на злото" и че възнамерявал да превежда от нея. Самото намерение вече свидетелства за конгениалност на чувствителността. А поезията на нашия автор я доказва с многобройни и твърде характерни примери.
(...)


Цветя на злото
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Трябва читателят да е прочел настоящия труд, за да схване степента на сходството между поезията на Бодлер и Яворов (главно от втория му период) в образи, мотиви, интонации, сравнения, метафори и настроения.


Не тъй силно, но все пак достатъчно ясно личи влиянието на френския поет върху други наши майстори на стиха. Едва ли някой би отрекъл, че такова стихотворение като "Марсилия" на Димитър Бояджиев - едно от най-хубавите и най-съдържателните в неговата лирика - е невъзможно без цикъла "Парижки картини" от "Цветя на злото".


Бодлеровска е атмосферата, типично бодлеровски е нейният образен репертоар: с "тоя страшен град - на всичките пороци друм", където поетът "смаян" наблюдава "гърмежът и миязмите"; навсякъде - "мъка и разврат", град, "пълен с търговци и убийци", арена на ужасяващи социал­ни контрасти - "доволници тук весели и тъпи, там - тегла, сърца свирепи"...


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2196 Любопитно

    "Светът се върти около неразбирателството."
    безпощадно ясно

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 964 Неутрално

    До коментар [#1] от "etty1":

    ети, бегай за спагети.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK