Салваторе Куазимодо – певецът на небеса и градини

Салваторе Куазимодо

© Свободна Европа

Салваторе Куазимодо



Текстът е препубликуван от "Свободна Европа".


Салваторе Куазимодо поет (1901 - 1968)


Произход: Сицилия (Италия), средна класа




Образование: Технически колеж, знае гръцки и латински


Интереси: Литература, езици, масонство


Постижения: Основна фигура в "херметическата поезия"


Признание: Нобелова награда за литература - 1959


Да си поет е съдба, но не е за завиждане. Времената рядко са добри за поезията и почти никога - за поетите, дори "херметични" като Салваторе Куазимодо.


Първо не го разбират, после не го харесват, а накрая го харесва последната жена в живота му, Смъртта - и, макар неин враг, предава се цял в ръцете ѝ:


Не трябваше, не трябваше, о, скъпа,


да заличиш лика си от света


и мярката за красота да ни отнемеш.


Ний, враговете на смъртта, какво ще правим


над розовите ти нозе склонени,


над моравата твоя гръд?


За нас, за тебе няма отговор,


о, мъх, о, цвят, о, скъпа наша,


която не обичаше смъртта.


"Херметичната поезия е поезия на настроенията, на размисъл, изразен с приглушен тон, чрез изискан и емоционален език, без директните внушения" - това е определение за "херметичната поезия", чиито бащи са Салваторе Куазимодо, Джузепе Унгарети и Еугенио Монтале.


Какви глупости дрънкат критиците - с формули опаковат поезията и внушават на хората, че без критическите им равенства, няма да разберат нищо, защото онова, което няма да разберат, е толкова сложно, че не може да се разбере.


Не вярвайте, че има трудна и неразбираема поезия, поезия на настроенията и поезия на студения разум. Езикът на поезията, дори уличен, е изискан, дори отвлечен и философски, е емоционален. Не търсете в стиха директни внушения - всяка поезия се реализира чрез метафората. Просто четете и оставете поезията да ви се открие. И да ви открие.


Някои чакат дълго, други - до края. Но никой критик не може да обясни какво неразбираемо има в това вълшебно стихотворение на Куазимодо:


Човек е сам върху сърцето на земята,


пронизан от едничък слънчев лъч.


И ненадейно пада вечерта.


Думата "херметизъм" идва от Хермес Трисмегист - синкретичен образ на гръцкия Хермес и египетския Тот, богове на писмеността и магията, но поетическият херметизъм е не така загадъчен клон от тази мисловна нишка.


Той се развива през 20-те и 30-те години на ХХ век в Италия като рефлекс на онова, което Ортега-и-Гасет описва като "бунтът на масите" - емоционално празните и безмозъчни фигури, които маршируват с цитати от Дучето или друг велик вожд на уста. Интелектуалци като Куазимодо не искат да се включат в този жалък и тревожен шум, затова се придържат към тихия глас, който казва важни неща и мълчи достойно в паузите. Това е и начин на живот, и форма на съпротива.


Куазимодо е роден през 1901 в Сицилия. Чете от невръстен и има талант за думите, но учи за инженер. Не завършва Политехниката, но получава достъп до артистичните среди в Милано и през 1930 издава първата си стихосбирка - "Земи и води". Той е на 29, но в книгата са събрани по-ранни литературни опити. През следващите осем години издава още три поетични книги, много статии и есета, името му придобива сериозна тежест.


Междувременно се утвърждава и сред женската публика, но далеч не само като поет. Жените в живота на Салваторе Куазимодо са много и, макар да се жени още на 19 и да е цял живот женен, изобщо не се придържа към идеята за съпружеска вярност.


Факт е обаче, че като се проследи поезията му, човек веднага разбира - истинските му музи не са жените, а Сицилия, самотата, тъгата, смъртта:


Умората от любовта, тъгата,


повикайте живота,


дълбоко в себе си той носи


имената на небеса и градини.


През Втората световна война Куазимодо преживява промяна. Първо превежда поезия от Древна Гърция и Рим, но се засилва съпротивата му срещу фашизма и го гризе съвестта за онова, което Италия причинява на света, така че развива идеята за поета като социално активна фигура.


Това го води до членство в Италианската комунистическа партия, но за кратко - щом комунистите започват да искат пропагандни стихове, той им показва среден пръст и се маха.


Все пак, деленето на творческия му живот на два периода е условно. Да, в теоретичните си статии през втория период той държи на промяната - но не може да се откаже от себе си и в поезията остава при страхотния звук на приглушения тон.


Когато през 1959 г. Салваторе Куазимодо получава Нобеловата награда за литература, той искрено смята, че в Италия има хора, които повече я заслужават. Всички останали не мислят така.

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3587 Неутрално

    Вижте как различното изписване води до разлика във възприятието.
    Всички знаем за онзи грозния КВазимодо от "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго.
    Сега се явява този певец КУазимодо, чието фамилно име е същото (Quasimodo), но ние няма да го възприемем като такова. То ще си остане в съзнанието ни като нещо различно.

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK