Никол Краус: Кафка не е принадлежал никому

Никол Краус

© Скрийншот, YouTube

Никол Краус



Текстът е препубликуван от "Артакция".


Редакторът на Granta Люк Нейма разговаря с американската писателка Никол Краус за романа й "Лес тъмен", любовта към Кафка и реалността на Аз-а. Вече можем да прочетем на български език книгата, в която ще се опитаме да си представим какъв ли би бил животът ни, ако бяхме посещавали друго училище, ако бяхме споделили пътя си с друг човек, ако бяхме избрали друга страна...


В България познаваме Краус от виртуозната "История на любовта".




За начало бихте ли ни разказали повече за произхода на книгата? Откъде се появи историята, кое Ви вдъхнови?


Лес тъмен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


- Книгата няма конкретен произход. Помня, че усещах колко силно искам да напиша книга, която по някакъв начин да събужда стотици години от историята, но редом с това да провокира и желание за освобождаване от нея. Замислих се от какво се отказваме, когато обръщаме гръб на непознатото, докато се стремим с присъщото ни тревожно бързане към комфорта и сигурността. Защо виждаме незнанието като временно и безполезно по пътя към познаването, вместо да го погледнем като автентична и стойностна част от съществуването ни.


Книгата смесва елементи на директен литературен реализъм с отблясъци на това, което се оказва реалност в действителност. Един от протагонистите е бруклинска писателка на име Никол. Каква е връзката между истината и фикцията? Присъства ли елемент на автофикция?


История на любовта
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


- Надявам се, че един от въпросите, които "Лес тъмен" повдига, е това какво е реалността. Откъде изобщо получаваме увереността и сигурността, че нещо е реално или не е? Ето един елементарен пример - според физиката онова, което виждаме като солидно и огромно, всъщност не е такова. За нас е по-добре да виждаме скалата като огромна, защото сетивата ни са еволюирали в услуга на оцеляването. А що се отнася до самите нас?


Кое е реално, кое не е и изобщо задаваме ли си подобни въпроси? Очевидно аз далеч не съм нито първата, нито единствената писателка, която посочва тези проблеми. Изглежда това е един от най-спешните въпрости в литературата.


Защо героинята носи Вашето име?


- Беше естествено решение. Усетих, че е автентично. Човек е малко или много изобретение. От начало до край. Кое е по-нереално и по-изобретено от човешкото създание? Защо обръщаме по-голямо внимание на това, което е истинно, отколкото на това, което не е? Защо е необходимо да правим разлика между автобиография, автофикция и фикция? Нима фикцията не е дълбоко отражение на перспективата и спомените на автора?


През последните 16 години пиша романи и имам усещането, че това ми дава възможност да създам женски гласове, които извират от силата и интелигентността. Непримирими са, но лесно печелят емпатията на читателя.


Книгата включва разказ за живота на Кафка - казва ни се, че смъртта му е изфабрикувана. Тайно се мести в Палестина, където продължава да пише. Кое Ви привлече към Кафка?


- Започнах да чета Кафка още в тийнейджърските си години, но дори преди да се запозная с творчеството му имах чувството, че по някакъв начин е част от семейството. Това странно нелогично усещане само се засилваше с годините, докато потъвах в книгите му. Просто го обичам. И то по начина, по който може да се обича човек, проправил път към това да бъдеш част от едно семейство.


В много ранен етап от писането той влезе в книгата. Сякаш се подхлъзна и се мушна в повествованието, без дори аз да зная защо. Или може би архивите за живота му са проникнали в книгата ми - прилежно съхранявани на приземния етаж в апартамента на ул. "Спиноза" в Тел Авив. Често стоях там, чудейки се какво ли има вътре. Помня как месеци по-късно бях насред Юдейската пустиня, нощувах в бедуинска тента и правех проучване за книгата.


Интересуваха ме героите ми и техните съдби. Една нощ не можех да заспя и реших да отворя лаптопа си и тогава някак ме осени. Кафка е бил тук. Тук. В тази пустиня, която някога била част от Палестина. Всички доказателства изплуваха след като се появи светлина над дневниците и писмата му. Палестина е била единствената му надежда и смисъл за бягство и трансформация. Може би се е възползвал.


Елемент в романа е делото за ръкописите на Кафка, които в крайна сметка бяха предадени на Националната библиотека в Израел. Вие самата виждали ли сте ги? Беше ли тази история част от вдъхновението Ви за книгата?


Процесът. Присъдата. Новели и разкази
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Върховният съд в Израел взе финалното решение след като аз бях приключила с писането на "Лес тъмен". Все пак тази история се развиваше в продължение на 8 години и, разбира се, беше в ума ми непрестанно. Дори в един миг изпитах умора постоянно да чета за това кой "притежава" Кафка, което пък водеше към въпроса колко точно "еврейски" писател е бил. Да, имах близък достъп до ръкописите и не спирах да се убеждавам, че Кафка не е принадлежал никому.


Действието на романа се развива предимно в Израел по времето на кратка зимна война. Бихте ли ни разказали как насилието се вписва като фон в книгата Ви?


- Не е възможно да се пише за Израел, без да се пише за насилие. Също така не е възможно да се пише за любов и интимност, без да се пише за насилие. Бях се озовала в Израел през лятото на 2014 г., по време на войната с Газа. Изживяването да бъдеш толкова близо до ужасяващото насилие, но междувременно всячески да се опитваш да се пазиш от него, е поразяващо.


Двете държави, подобно на два индивида, живеят една до друга, но отказват да приемат чуждата реалност, защото се страхуват от нея, затова приемат само своята собствена реалност, която потвърждава вярванията им за това какво представляват самите те.


В романа Ви пенсиониран професор казва на Никол: "Писателите няма как да избягат от езика, с който са родени". Това така ли е според Вашия опит?


- Другата страна на тази мисъл е, че езикът е най-сигурното средство за бягство. Всеки велик писател го е използвал, за да надскочи собствените си лимити. Някои дори тъкмо чрез езика са успявали да избегнат собствената си смърт. Да, те вече не са сред нас, но продължаваме да ги четем. Продължават да се завръщат чрез литературата си.

Ключови думи към статията:

Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1057 Неутрално

    чалгарка лееща чалга. още по-лошо - чалгарка с претенции за писателка, и чалга с претенции за л-ра. и тва няшо, залива не, ами е потопило и хамерика, и еуропата, и азията. сал се още за антрактида надежда има. неголяма.

  2. 2 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 2257 Весело

    И моите мисли са в тази посока, Бетоне...

    Не че не ми беше интересно как мисли, ама да кажеш именно от гледна точка на писател "Нима фикцията не е дълбоко отражение на перспективата и спомените на автора?" На перспективата - да, ама на спомените...

    Доста опасно твърдение. Не мога да я оправдая с възрастта и националността...

    Ако тръгнем да съдим за личността автора по това, което е написал, трябва доста писатели да вкараме в затвора... Нали работят по "спомени"... хе-хе

    Уж не е живяла по времето на соца, а мисли като соц автор. Капитализмът роди доста млади надежди на тоталитаризма.

    Нали в това, което нарича автофикция, има съставната дума фикция? Измисленото не е измислено? Какво е тогава, преживяно? Спомени! Ма направо да ти стане жал, ако това е начинът да преживяваш, пък после да си спомняш преживяното... Ама дори да допуснем, че и така е възможно за повечето, май трябва да има някаква уникалност на интелектуалния опит, каквато почти винаги липсва... И пак не съм убеден. Да кажеш, че литературата отразява определени виждания, определени характеристики на автора е едно, ама да твърдиш, че дори когато не е целенасочено, пак това прави, това със сигурност не е реалистично, не е истинно, не е реално. Пък да не говорим, че аз сега започнах да си блъскам главата дали е реална мисълта доколко реалното е реално, което обезсмисли въпроса й. Пиша, следователно съм аз каквото и да напиша. Но същевременно нищо не доказва дали това, което пиша е реално. Следва случаят да бъде разследван от физици. Присъствал ли съм в момента на писането?

  3. 3 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    Хм. Когато почнах “Историята” й, си казах брех! Туй е прероденият Камю: “Aujourd'hui, maman est morte. Ou peut-être hier, je ne sais pas.” И щот си мислех, че е немкиня ... “Wenn sie meinen Nachruf schreiben. Morgen. Oder am Tag darauf.”

    Ама на третия ред вече разбираш че си се заблудил ... за Камюто и за германското, впоследствие. Не че жената няма усет за ситуации и характери, ама аз чужди дневници не чета. Па ко си приказва по интервютата нема кво да го коментирам

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  4. 4 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 2257 Неутрално

    До коментар [#3] от "Gretel":

    Какво похвално може да има в това някой да напомня друг писател? Нито един голям писател не иска да напомня друг писател. Кого е искал да напомня Толстой? И аз прочетох част от откъса. Пише добре и интересно, защото пише по отработена от други схема. Къде е "авто"-то в това, което правиш, когато стилът ти напомня на други и когато знаеш, че героят не е писателят, не просто защото носи друго име? Не знам как да го обясня, но някак си се усеща, че не е преживяно. Защо не пише от женска гледна точка, какво пречеше Лео да е Леа?

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1155 Неутрално

    До коментар [#4] от "ТумбаЛумба":
    “ Какво похвално може да има в това някой да напомня друг писател?”
    ——
    Ми, не много,... техническо майсторство, може би. И художниците, съм чувала, копират картините на други преди тях за да им овладеят техниката. Ако сичко опира до едната техника, то кой да е ксерокс щеше да е Пикасо

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  7. 7 Профил на Тошо Кочев
    Тошо Кочев
    Рейтинг: 1587 Неутрално

    Кафка е принадлежал на котомитите в последните години от живота си.....,или беше Пруст!?Обърквам се вече ,ръзбийш ли.🥳

    Много съм прост
  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2581 Неутрално

    До коментар [#4] от "ТумбаЛумба":

    Фикцията е нещо,което е напълно извън (човешката) реалност. Например,комунистическата идея,(фикция).

  9. 9 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 1131 Неутрално

    До коментар [#8] от "deaf":

    Всичко което е преходно е един вид фикция.

  10. 10 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2581 Неутрално

    До коментар [#9] от "von_seeckt":

    Това е перипетия. Думата перипетия е измислена от древните гърци и означава когато човек изведнъж разбира,че нещо в миналото му е било пълна лъжа. Например,когато разбере че приятелството с еди-кой си човек е било лъжа.
    Перипетия и фикция нямат общо.

  11. 11 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 1131 Неутрално

    До коментар [#10] от "deaf":

    Нямах предвид това, но за да ме рабереш трябва да си разшириш съзнанието, а това не е самоволен процес.

  12. 12 Профил на subaru
    subaru
    Рейтинг: 847 Неутрално

    Няма сила, която може да забрани на когото и да е да пише. Както и няма сила която да принуди когото и да е да чете.
    А откровението на авторката - "Интересуваха ме героите ми и техните съдби."
    е дълбоко проникновено. Заслужаващо Нобел за литература.

  13. 13 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 2257 Весело

    До коментар [#9] от "von_seeckt":Това е перипетия. Думата перипетия е измислена от древните гърци и означава когато човек изведнъж разбира,че нещо в миналото му е било пълна лъжа. Например,когато разбере че приятелството с еди-кой си човек е било лъжа. Перипетия и фикция нямат общо.
    —цитат от коментар 10 на deaf


    Откога означава това? Означава просто да обикаляш наляво-надясно, синоним на странстване.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK