Астерий и Полковника

Астерий и Полковника

© "Лъчезар Минчев"



Текстът е препубликуван от "Портал Култура".


Различията между "астерия" Борхес и "полковника" Маркес начеват още от люлката, сиреч генеалогични са. Борхес е доста по-възрастен, роден е на 24.VІІІ.1899 г.; Маркес - на 6.ІІІ.1927 г. Набори на аржентинеца са сума ти знаменити писатели: гватемалецът Мигел Анхел Астуриас (19.Х.), когото мнозина припознават като първопроходец на магическия реализъм с неговите "Гватемалски легенди" (1930); Владимир Набоков (22.ІV., стар стил), според мен един от първите писатели-постмодернисти в световната литература; Ърнест Хемингуей (21.VІІ.), певецът на "изгубеното поколение"; Ясунари Кавабата (11.VІ.), първият японец, удостоен с Нобелова награда за литература (1968); Ерих Кестнер (23.ІІ.), големият германски детски (а и не само детски) писател.


Сред връстниците на Маркес такова литературно съзвездие не откриваме, ако не броим двамата немскоезични негови събратя Мартин Валзер (24.ІІІ.) и особено Гюнтер Грас (18.Х.), колега на колумбиеца в цели три направления: и по Нобелова награда (1999), и по магически реализъм с "Тенекиеният барабан" (1959), и по леви и демонстративно пацифистки убеждения.




Без да изпадаме в някакви мистики и спекулации, бихме могли да заявим, че ако на Борхес по някакъв начин му се е паднало да утвърждава името си всред цяла плеяда прочути творци, то Маркес е някак по-освободен от необходимостта да се състезава със съродени нему гении; оттук вероятно интересът на първия към литературата; към това, което Гомбрович нарича "литература за литературата" и "схоластики, създадени от метафори". Докато вторият няма такива пристрастия, напротив - Маркес неведнъж е заявявал за себе си, че се чувства повече журналист, отколкото писател, казва: "Журналистиката смятам за по-зрял литературен жанр, отколкото поезията или театъра". Пò черно на бяло няма накъде


Детството им също е различно: Хорхе Луис е роден в семейство от средната класа, баща му Хорхе Гийермо е завършил право и психология, майка му Леонор Асеведо Суарес е потомка на стара креолска фамилия от Уругвай. Тя често разказвала на сина си за подвизите на неговия предтеча Исидоро Асеведо (през 1929 г. Борхес го възпява в едноименна поема, включена в книгата "Бележникът на Сан Мартин"). Има сестра Леонор, наричана Нора, родена на 4.ІІІ.1901 г. Също както сина му по-късно, Гийермо тръгва да губи зрението си, затова през 1914 г. семейството се премества в Швейцария - да се лекува бащата.


Това изкуство на поезията
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Лечението не е кой знае колко успешно, но фамилията се оказва заклещена в алпийската република след избухването на Първата световна война. Децата посещават училище в Женева, така че освен английския, с който бъдещият писател е закърмен от малък, Хорхе и Нора усвояват и френски. Малкият Борхес се научава да чете около четиригодишен и тази му страст си остава за цял живот: "Нека другите се гордеят с броя на страниците, които са написали. Аз се гордея с тези, които съм прочел".


Вундеркиндът-читател отрано е наясно с житейския си път - ще стане писател, за да изпълни онова, за което ослепяващият му баща е мечтал, но болестта е осуетила: "Още в детството ми, когато слепотата порази моя баща, в семейството ми се знаеше, че на мен се пада да направя в литературата онова, което обстоятелствата не позволиха на баща ми. Това се смяташе за разбиращо се от само себе си (а такова убеждение е много по-силно от което и да е изречено пожелание). Очакваше се от мен да бъда писател. И аз започнах да пиша 6 или 7-годишен".


Този търпелив лабиринт от линии
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Също като своя герой Астерий ("Домът на Астерий") Хорхе Луис с право може да заяви: "Ненапразно майка ми е била царица; не мога да се смеся с грубата тълпа, макар че скромността ми ме подтиква да го сторя. // Истината е, че съм единствен по рода си". Да, с това убеждение, че е "единствен по рода си" е възпитаван Борхес. С майка "царица" и баща-сякаш-Лай, когото е длъжен да овечности, не да затрие...


Маркес не е принц и не наследява никого, ако не броим дядо му, полковника. Габриел Гарсия е най-големият от многолюдно семейство с още 15 братя и сестри. Баща му - също Габриел, - Габриел Елихио Гарсия Мартинес, е извънбрачно дете на едва 14-годишната Архемира Гарсия Патернини (която никога не се омъжва). Това не ѝ пречи почти всяка година да ражда от различни мъже. Баща на копелето Елихио е първата любов на Архемира, наследник на фамилия едри земевладелци-консерватори, учителят Габриел Мартинес Гаридо.


Сто години самота (Ново пълно издание, меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


С невръстната девойка той се среща, когато е 27-годишен, вече глава на семейство, с пет законни деца. За баба си по бащина линия Маркес си спомня: "Архемира беше удивителна жена. Не познавам човек с по-свободни нрави. [] Някои от синовете ѝ, мои чичовци, бяха по-малки от мен и ние играехме заедно - бягахме, ловяхме птици и всякакви такива [] Моят баща, вече възрастен, се върнал веднъж в родния си град. Майка му била вече над 40 и той изпаднал в ярост, когато видял, че пак е бременна. А тя се разсмяла и казала: "Е, и какво от това? Ти как мислиш си се появил на бял свят, момчето ми?"


Момчето Габриел Гарсия обаче е свързан повече с баба си и дядо си по майчина линия, които го отглеждат до осемгодишна възраст. Всъщност тъкмо внукът е причината да се смекчи сърцето на стария полковник-либерал Николас Рикардо Маркес Мехия (внукът му го наричал Папалело) да благослови брака между бастарда Габриел Гаридо и дъщерята на почтеното семейство Луиса Сантяго Маркес Игуаран.


Първоначално никак не бил съгласен, за кандидат зет му ходили всякакви клюки - бедняк, незаконно роден (и то изтърсак на консерватор), донжуан с няколко непризнати деца. Всичко това било вярно, макар че и полковникът бил не по-малък донжуан от Гаридо, да не споменавам, че се оженил за своя братовчедка - факт, тревожел в зрели години доста напрегнато Маркес; застъпен, между другото, и в "Сто години самота".


Бъдещият тъст даже стрелял по мераклията-зет, когато устройвал серенади под прозореца на своята любима. Впоследствие скроил хитър план: да изпрати Лусия на пътешествие с майка ѝ, за да я откъсне от сваляча, но ухажорът не се предал: уговорил своите колеги телеграфисти да ѝ доставят на всяка станция, където спирала при пътуването си дъщерята на полковника, изпратените от него любовни телеграми, преизпълнени с нежност и съблазън.


А накрая в град Санта Марта, крайната цел на Лусия и майка ѝ, се появил с букет цветя и поискал ръката на момичето - история, която Маркес описва в "Любов по време на холера". Прочее, самият той е достоен наследник на палавите си предци, известни са многобройните му похождения. Носят се даже слухове, че съблазнил и съпругата на Марио Варгас Льоса, заради което перуанецът го ударил, когато го срещнал в театъра в Барселона, където по онова време пребивавали доста латиноамерикански интелектуалци.


Пътешествие по Източна Европа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Льоса разказва друга история, по-пристойна: сбили се заради кубинския писател Еберто Падиля, когото революционните власти набеждават през 1971 г. за шпионин на ЦРУ и го прибират заедно с бременната му съпруга в затвора (където тя ражда детето си). Действията на комунистическия режим на Кастро извикват възмущение по цял свят (е, без социалистическия - та нали Фидел от него се учи, неговите властови навици копи-пейства): елитни културни дейци организират подписка в защита на Падиля, а сред подписалите личат имената на Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар, Маргьорит Дюрас, Хулио Кортасар, Карлос Фуентес, Сюзан Зонтаг, Алберто Моравия, Октавио Пас, Марио Варгас Льоса...


Маркес обаче не подписва, което Льоса обяснява с полуусмивка: "Гарсия Маркес беше много практичен човек. Смятам, че в този преломен момент е преценил, че за един писател е по-добре да бъде с Куба, а не против Куба. Така той успя да избегне помията, изляла се върху всички нас, заелите критическа позиция. Левите - продължава перуанският писател - имат реален контрол над културния живот в страните от цял свят". Тъкмо това показно левичарство на планетарния интелектуален мейнстрийм е причина, между другото, Хорхе Луис Борхес да не получи Нобеловата награда.


Всеобща история на безчестието
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Историята е следната: името на аржентинеца е все по-обсъждано от мандарините на Нобеловия комитет в Стокхолм, а и няма как да бъде инак - той се е превърнал в един от най-четените и влиятелни автори на световната литературна сцена. Същият Льоса, толкова критичен към Маркес, казва за Борхес: "Борхес е паметна фигура в художествения свят на модерността; творчеството му е най-важното нещо, което се е случило на испанския език в по-ново време".


За преклонението на Умберто Еко няма нужда да споменавам, достатъчно е да припомня само слепия монах Хорхе от "Името на розата". Италианецът истински го обожава: "Само двама писатели от ХХ в. - казва той, - Джеймс Джойс и Хорхе Луис Борхес - са ни завещали най-точната визия за новото хилядолетие; Глобалната мрежа, единственото Истинско нещо, защото всичко останало е Виртуално.


Първият я е пресъздал чрез думи, а вторият - чрез идеи". Интелектуално влияние от такъв мащаб няма как да остане незабелязано. Тогава обаче идва "грешката": през 1976 г. Борхес приема поканата на чилийския диктатор Аугусто Пиночет и пристига в Сантяго, за да получи от ръцете му, "кървавите му ръце", почетния орден "Големият кръст на Бернардо О'Хигинс".


Става също така доктор по философия и литература на Универсидад де Чили, както и почетен член на Чилийската Академия на науките. А това дори не е единственото му "прегрешение" пред "левичарския hawk-eye": приветства например инвазията в Плая Хирон, насочена срещу Фидел Кастро, заявявайки, че винаги ще бъде на страната на онези, които "спасяват свободата и реда на нашия континент, страдащ от анархия и от подривната дейност на комунистите"; на прием пък, даден от генерал Хорхе Видела през май 1976 г., почти веднага след преврата в Аржентина (24.ІІІ.1976), Борхес вдига наздравица:


"Тук съм, за да ви благодаря лично, генерале, за всичко, което направихте за родината, спасявайки я от безчестието, хаоса, гнусотията, в които тя бе потънала, и най-вече - от идиотизма".


Борхес няма как да не приветства генерал Видела, тъй като е известен противник на друг важен генерал от аржентинската история, популиста Хуан Доминго Перон. Мрази го почти толкова, колкото Гомбрович мрази неговата "литературщина". А Видела сваля от власт тъкмо Исабел Перон, бившата балерина, която след смъртта на генерал Перон (1.VІІ.1974) автоматично заела поста му като негов вицепрезидент (да не се бърка Исабел с Евита, двете са различни и по характер, и по съдба, и по възраст).


Борхес е нарекъл на всеослушание Перон мошеник и - най-обидното, - че бил женен за курва; последното се отнася за Евита. (Перонистите не забравят тежките думи и когато Борхес умира през 1986 г., отказват да почетат паметта му.)


Тази 1976 г. е съдбовна в политическо отношение за аржентинеца: освен срещата с Пиночет, когото възхвалява като борец срещу анархията и комунизма, освен тоста в чест на Видела, когото нарича войник-джентълмен, той пътува и до Испания, където сипе похвали за каудильо Франко. Някак го тласка към такива простъпки влизането му преди това в Консервативната партия: "Единствената партия, която не привлича тълпи от фанатици", казва. По-късно Борхес осъзнава, че и той - аха-аха! - да го докара до фанатизъм: оправдава се, че не е бил наясно с престъпленията на Пиночет и на Видела, определя се като "аполитичен човек", който нито чете вестници, нито слуша радио или гледа телевизия (което е вярно, Борхес няма в дома си тези два толкова шумни и обилно окъпани в политическото технически апарати).


Дори подписва петиции за издирване на безследно изчезналите аржентинци по време на управлението на кървавия аржентински генерал. Но белята е сторена, членът на Нобеловия комитет Артур Лундквист заявява, че Борхес няма да получи никога Нобеловата награда заради това, че е стискал ръката и е венцехвалел Пиночет. Володя Тейтелбойм, близкият съратник на Луис Корвалан, генералния секретар на Чилийската комунистическа партия (разменен през същата тази съдбовна за Борхес 1976 г. в Потсдам за руския дисидент и писател Владимир Буковски), разказва в своята книга "Двамата Борхес", че според Лундквист чилийските емигранти, намерили убежище в Швеция, никога не биха простили едно такова решение.


Друг биограф на Борхес ("Борхес: величие и падение", 1996, и "Борхес: неговият живот и неговото време", 1999), аржентинката Мария Естер Васкес, която за няколко месеца даже е негова съпруга, открива в мотивите на шведския поет (между другото, първи преводач на Борхес в Швеция) съвсем различни мотиви, доста по-прозаични: през 1964 г. на литературен прием в Стокхолм Борхес се отнесъл пренебрежително към стиховете на Лундквист, които шведът прочел преди официалната вечеря.


Както и да е, през 1976 г. Хорхе Франсиско Исидоро Луис Борхес Асеведо, за когото всички очакват, че ще получи Нобеловата награда, не я получава; неин носител става американецът с руско-еврейски произход Сол Белоу. Оттогава насетне, както се шегувал слепият писател, той се превърнал във футурист: "Аз съм футурист. Всяка година очаквам присъждането на Нобеловата награда".


Да живееш, за да го разказваш – том 1 и 2
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Очаква я, но не я дочаква. За разлика от Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, който - добре уцелил гълфстрийма на интелектуално-литературния левичарски истаблишмънт, се пуска по течението му: не ругае Кастро и не се ръкува с Пиночет, а прави точно обратното - ръкува се с Кастро и ругае Пиночет. И не просто се ръкува, величае го:


"Представите му за бъдещето на Латинска Америка са същите като на Симон Боливар и Хосе Марти - единно и автономно съ-общество, способно да влияе върху съдбините на света".


За такива, а и за още много други думи Маркес (думи безспорно талантливи, безспорно вдъхновяващи; "Ню Йорк таймс" например пише за "Сто години самота": "Това е втората книга след Книга Битие, която цялото човечество задължително трябва да прочете") получава в Хавана собствено жилище, а през 1982 г. и Нобелова награда за литература с мотива: "Романите и разказите, в които фантазия и реалност се смесват, за да отразят живота и конфликтите на един цял континент". Континент, вярно, от десни управляван, но пък ляво настроен.


Фантазия и реалност се смесват и при Борхес, макар и по съвсем друг начин. Начин, който отразява живота и конфликтите не само на един континент, дори не на всичките континенти на родната планета, а на цялата необятна вселена.


Вселената, която, както знаем, е Библиотека, а съвсем не просто едно селище в джунглата, пък даже то да се казва Макондо...

Ключови думи към статията:

Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1100 Неутрално

    “ Вселената, която, както знаем, е Библиотека ”
    ——
    Добре, Митко, признавам, че си се опитал да покриеш голяма площ, и не е срамно, че не се е получило. Ама кое та накара да са шматкаш кът Браунова прашинка по сичкото туй... само и само да стигнеш до разказчето с изплагиатстваната идея?... Щот ти звучи куул, нали? ... Ммм, може би ако сваляш някоя мацка първа година Филология ... и пак няма та огрей, ей

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  2. 2 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3331 Весело

    До коментар [#1] от "Gretel":

    Хайде бре колежке..... Къде се губиш...?
    Нали знаеш, че аз нямам честта да сложа първия коментар..... :)....
    Караш ме да те чакам като пощальон на опашка пред мъжка тоалетна.... :)

    Я виж какво пише тука....
    Дай някакъв наклон, че кораба с ценностите потъва.

    "Габриел Гарсия е най-големият от многолюдно семейство с още 15 братя и сестри. Баща му - също Габриел, - Габриел Елихио Гарсия Мартинес, е извънбрачно дете на едва 14-годишната Архемира Гарсия Патернини (която никога не се омъжва). Това не ѝ пречи почти всяка година да ражда от различни мъже. Баща на копелето Елихио е първата любов на Архемира,... "

    Bukalemun
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3616 Неутрално

    Защо трябва да се сравняват Борхес и Маркес? Нека читателя определи кой от двамата харесва повече.

  5. 5 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 485 Неутрално

    Добра статия - ясни идеи , добре развити .
    От първите 3 коментара слагам + на 3 . Аналогичен на 1 и 2 но по - лаконичен.

  6. 6 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 485 Неутрално

    Борхес и Пиночет - не знаех.
    Проблема на Пиночет е , че излишно се е престарал.На този континент с този етнос , да се направи социализъм е напълно невъзможно.Обаче духа му още е там , тия се ваксинираха след Израел и привършват и с това.

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2452 Неутрално

    Защо трябва да се сравняват Борхес и Маркес? Нека читателя определи кой от двамата харесва повече.
    —цитат от коментар 4 на Vlado Nikolov



    До коментар [#4] от "Vlado Nikolov":

    Еми той Новков също е читател и прави сравнения. Забраняваш ли му?

  8. 8 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2452 Неутрално

    Борхес и Пиночет - не знаех. Проблема на Пиночет е , че излишно се е престарал.На този континент с този етнос , да се направи социализъм е напълно невъзможно.Обаче духа му още е там , тия се ваксинираха след Израел и привършват и с това.
    —цитат от коментар 6 на lynyrds



    До коментар [#6] от "lynyrds":

    В кое се е престарал?

  9. 9 Профил на han_kurbat
    han_kurbat
    Рейтинг: 124 Неутрално

    "Тук съм, за да ви благодаря лично, генерале, за всичко, което направихте за родината, спасявайки я от безчестието, хаоса, гнусотията, в които тя бе потънала, и най-вече - от идиотизма".

  10. 10 Профил на Vlado Nikolov
    Vlado Nikolov
    Рейтинг: 3616 Неутрално

    До коментар [#7] от "deaf":

    Аз също имам право на избор и предпочитание.. И го правя сам. Без помощ.

  11. 11 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2452 Неутрално

    До коментар [#9] от "han_kurbat":

    Колега,защо сте изписал погрешно името на българският хан?

  12. 12 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 1920 Неутрално

    Южна Америка е континетът, на който хората най-много се влияят от сърцето си, което го прави чудесен за посещение, ражда прекрасни писатели, но за съжаление и много противоречия, диктатори и насилие. За туристи е магически, за някои от местните - не чак толкова.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2452 Весело

    До коментар [#12] от "fpyyh":

    Мислиш ли,че латиноамериканските сериали са правени със сърце?

  14. 14 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 1920 Неутрално

    До коментар [#13] от "deaf":

    Съдейки по реакцията на хората, които ги харесват - да, говорят им много и директно на сърцето.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  15. 15 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2452 Неутрално

    До коментар [#13] от "deaf":Съдейки по реакцията на хората, които ги харесват - да, говорят им много и директно на сърцето.
    —цитат от коментар 14 на fpyyh



    До коментар [#14] от "fpyyh":

    Тц. Нашият актьор Светослав Пеев бил на театрално представление на "Хамлет" в Мексико. Казва че актьорите толкова превзето и фалшиво играели,че едва се сдържал да не се разсмее.

  16. 16 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 1920 Неутрално

    До коментар [#15] от "deaf":

    Може би точно затова, Хамлет им е далечно, докато сестрата близначка женена за грешния брат и издържаща се от фризьорски салон, който прикрива пренасянето на наркотици по време на гражданска война им говори повече.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  17. 17 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1100 Неутрално

    До коментар [#2] от "eti mehter":

    “ кораба с ценностите потъва.”
    ——
    Кое те кара да мислиш така, Ети? 15те братя, 14те годинки, или любовта на “копелето” ? ;) Всичко е наред, всички са се били впрегнали в прокреацията ... а ти си тръгнал да са притесняваш за “различните бащи”, предполагам.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK