"379 дни с Милен Цветков" – журналистът през погледа на Милена Иванова

Част от приходите ще бъдат дарени на фонд "За децата на Милен Цветков".

© "Книгомания"

Част от приходите ще бъдат дарени на фонд "За децата на Милен Цветков".



Година след нелепата смърт на журналиста Милен Цветков излезе книгата "379 дни с Милен Цветков. Историята на една очаквана любов", съобщи издателство "Книгомания".


Автор на книгата е Милена Иванова, а редактор - Георги Тошев.


Милена Иванова е жената до Милен Цветков в последните няколко години. 379 дни е тяхното съжителство заедно, но историята на любовта им е започнала по-рано, когато Милена Иванова гостува за първи път в студиото на "Часът на Милен Цветков". И за двамата тази любов е чакана и мечтана, но минава през перипетии.




"В книгата ще прочетете спомените, които Милен Цветков е разказвал на Милена Иванова за детството си, навиците и принципите в живота си, за работата си в различните телевизии, за колегите, от които е научил много за журналистиката (като Бригита Чолакова), и за други, от които се е разочаровал; за професионализма и колко е важно доверието, за топлата връзка с децата си, за планината, за пътуванията до Гърция", се казва в анотацията на книгата.


Въпреки че Милена Иванова е нумеролог, 19 април не предвещава, че ще се случи нещо лошо - денят е Великден, Милен Цветков се е чувствал щастлив, успява да чуе за празника по телефона всички, които обича, но повече не се връща при любимата жена.


В книгата са включени и спомени и на негови приятели и колеги - Марио Райчев, Ани Иванова, Тара Нури и Иво Тодоров, Георги Милков и Ники Кънчев.


"Тази книга е разказ за Милен. Субективен, личен поглед на жената до него в последните му години тук. Срещнах се с Милена след смъртта на Милен. Тя разказа за тяхната красива история. Милен сподели с мен за Милена два месеца преди да си тръгне. Нарече я "голямата ми любов". Беше искрен", разказва Георги Тошев.


Из "379 дни с Милен Цветков. Историята на една очаквана любов"


Откъс от глава "Обичам те"


Милена Иванова

© "Книгомания"

Милена Иванова


- Става късно, нали искаше да излизаш.


Той отговори, четейки нещо във Фейсбук.


- Да, сега тръгвам. Има време до осем, няма да се бавя, до четиресет минути ще се върна.


Стана, премести таблета на перваза на прозореца, без да го изключва, там го държеше. Отново се мушна зад телевизора. Най-накрая успя да свърже единия кабел и ми пусна да слушам класическа музика през интернет, докато се прибере и седнем да гледаме филм. Имах още малко да довърша в кухнята. Започна да се облича и докато се обуваше в коридора, попита:


- Розовата ми риза тук ли е?


- Да.


- Изпрана ли е?


- Да. Вчера я изпрах. Искаш ли да я изгладя?


- Още какви ризи имам тук, че нали си имам две къщи и вече не помня?


- И бялата, и бледолилавата са тук.


Седеше обут на вратата, търсейки си ключовете, и каза:


- Може ли да видя розовата риза, за да ти кажа дали да я гладиш.


Занесох я до вратата, той я погледна и каза:


- Яката не се е изпрала. Как я пра?


- В пералнята.


- Виж, любов моя, моите ризи се перат първо на ръка около яката, като женските, защото се цапат много от пудрата.


Попита:


- Имаме ли препарат?


И влезе с обувките в банята. Подадох му препарат, напръска яката и каза:


- След три минути я изтъркай с четката и след това я изпери отново.


- Ако държиш утре да си с нея, времето навън е топло, ще я простра и ще изсъхне.


"Добре. Благодаря ти" и отиде към вратата. Взе ключовете от колата и тръгна. След което се върна два пъти. Затворих вратата, а той звънна след секунди.


- Извинявай, забравих си ключовете от къщи. Почна да ги търси по джобовете на якетата си.


- Бебче, пак ли започва голямото търсене?


Той винаги си търсеше нещо - очила, документи, ключове, портфейл или някакви дребни неща. За другото беше подреден.


- Какво да направя, като имам толкова много неща и две къщи.


Тръгна отново и малко преди да затворя вратата, се сети, че не си е взел и документите. Върна се. Намери ги. Помоли ме да сменя чаршафите с неговите любими, които купи, защото моите са много светли, а той обича по-топли и тъмни цветове, погледна ме с онзи поглед за сбогуване, който никога няма да забравя, и каза: "Обичам те!".


- Обичам те - и затворих вратата.


***


Седмица след катастрофата започнах да възстановявам вечерта на този ден. Започнах да си връщам паметта. Припомнях си детайлите, какво си казахме на вратата. И се сетих за погледа му. Беше за сбогуване. Душата му ме гледаше през очите му и си вземаше довиждане с мен.


Това усетих аз. Душата винаги знае кога е наближило времето да си тръгне. Вече ясно осъзнавам, че той се върна, за да ме погледне още веднъж, за последно. Не един, не три, а два пъти. А все ме питаше "Защо три, любов, защо три?" Може би, ако се беше върнал един или три пъти, сега щеше да е жив... но вторият път беше за сбогуване, с поглед, който казваше: "Обичам те, моля те, прости ми, че си тръгвам, ти си силна и знам, че ще се справиш".


Милен искаше да живее. Не се беше отказал, напротив. Сигурна съм, че последните му мисли, докато е пътувал в колата, са били за нас, за децата му и работата му. Много хора сега ме питат: "Какво ли си е мислил последно преди удара?" Не можем да знаем с точност, но в едно съм сигурна. Напусна ни щастлив. И спокоен. Последният му ден беше един от хубавите в краткия му живот.


- Ти си най-хубавото нещо в живота ми освен децата ми. Къде беше преди десет години?


- Преди десет години нямаше да се получи. Сега му е било времето.


А той повдигна вежди и попита:


- Така ли смяташ?


- Да. Така смятам.


Вече простирах ризата на балкона. Все още времето беше топло, подухваше лек ветрец и си казах:


- Чудесно, ще изсъхне за час и след това ще я изгладя.


Тръгнах да сменям чаршафите, но нещо ме спря. Помислих си, че след малко ще ги оправя. Исках да честитя празника на няколко души. Седнах на масата в трапезарията и започнах да избирам телефоните. Проведох няколко разговора в разкази как сме прекарали празника. Седях, смеех се и разговарях, но сърцето ми бе свито. Докато моята приятелка ми обясняваше как е готвила дроб сарма по някаква нова рецепта, която много добре ѝ се получила, защото ѝ споделих, че следващата ми готварска задача от Милен е такава, започнах да си мисля, че трябва да му се обадя, за да купи чипс за филма. Тръгнах да му пиша, но отново нещо ме спря. Казах си: "Няма да ядем чипс днес".


И продължих да бъбря по телефона. Телевизорът беше изключен. Милен беше пуснал музика. Не бях влизала и във Фейсбук от няколко часа. Обади се Мария.


- Миленче, Христос Воскресе!


- Воистина Воскресе!


- Как си, да те чуя.


В този момент вайбърът на таблета на Милен започна да дрънчи през секунди. И аз с шеговит тон казах на Мария:


- Някой много упорито пише на Милен, - но продължихме да си говорим, докато напрежението в мен сериозно започна да расте и не се сдържах: - Това не е обичайно. Чак пък толкова много хора да му пишат накуп. Нещо става.


- Добре, иди и виж, прочети кой му пише.


- Не. Това си е неговото лично пространство.


Затворихме телефона. Тръгнах към спалнята да сменя чаршафите, а вайбърът продължаваше да дрънчи. Реших да му звънна. Вече усещах, че много се бави, и си помислих, че може да е решил да мине да види Боян. Звъннах. Телефонът прекъсна. Набрах втори път, пак ме изхвърли. Писах на вайбър: "Бебче, обади ми се веднага, притеснявам се. Какво става?". Отговор не дойде. В този момент вайбърът на таблета му звънна, погледнах - Калина, и вече истински притеснена си позволих да вдигна.


379 дни с Милен Цветков. Историята на една чакана любов
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Милена, тати при теб ли е?


- Не, Калина. Той излезе преди малко.


- Защото някакви хора пишат на мама, че тати е попаднал в катастрофа и е загинал на път за болницата.
Усетих как ми прималява. Паниката започна да нахлува. - Не, спокойно, това не е възможно. Това са някакви жълти неща. Кажи ми кой ви пише, какви са тези хора, нека майка ти се свърже с тях и разбере. Калина, проверете и веднага ми се обади, моля те!


Взех телефона й, за да имам връзка с нея, в случай че вайбърът се изключи, и като затворих, на екрана започнаха да изскачат десетки съобщения: "Милене, как си, добре ли си, къде си?", "Милене, моля те, дай обратна връзка"... Много хора му пишеха в този момент. Явно точно бяха съобщили по новините.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на georgievb
    georgievb
    Рейтинг: 1426 Разстроено

    Да и толкова дни разследваме ПТП записано от няколко камери.

  2. 2 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4456 Разстроено

    "Тръгна отново и малко преди да затворя вратата, се сети, че не си е взел и документите. Върна се. Намери ги."





    Ако не се беше върнал...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  3. 3 Профил на ju.li
    ju.li
    Рейтинг: 1218 Неутрално

    За по-младите, да споделя, когато изгубиш близък човек, си мислиш, че се случва нещо мистично. Винаги е така. Само че - животът продължава и трябва да се примирите...

  4. 4 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 2191 Разстроено

    До коментар [#2] от "hamiltonf":

    И аз това си помислих. Като в "Нещата от живота" на Пол Гимар. И друго ми се завъртя в ума - дано е погребан с розовата риза.

  5. 5 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1697 Неутрално

    До коментар [#2] от "hamiltonf":
    До коментар [#4] от "Fiji":

    Обикновено когато събитието се случи, винаги изскача едно "ако". Но, уви, в действителността няма "ако" - има строга логическа последователност, част от божествения план и от онази интелигентност, която поддържа Вселената цяла и жива. Да, в случая ни се струва, че г-н Цветков си е отишъл без време, но това явно е бил планът на душата му. Никой не знае кога ще е сетният му миг, затова имаме само настояще (апропо, съдбата винаги ни изпраща сигнали, когато сме на път да вземем грешно решение, но някои събития са неизбежни и просто си чакат времето). Поне това научих аз и съм съгласен, че е така.

    На мен лично ще ми бъде интересно да прочета книгата и смятам, че определено имаше нужда от такава писмена памет за него.

  6. 6 Профил на Литекс се преименува на ЦСКА минус  София
    Литекс се преименува на ЦСКА минус София
    Рейтинг: 1261 Неутрално

    Оставете духа му на мира.
    Не правете филмова драма от един нелеп пътен инцидент.
    Не правете любим герой след като вече го няма този, когото, докато го имаше критикувахте и не харесвахте много.
    Не правете шоу или бизнес от смъртта, това е опасно.
    Ти, която го правиш, навярно искаш да декларираш, че си "Неговата Голяма Любов". И всички да го научат.
    По-вероятно е да си била просто последната спирка. И не особено сръчна перачка на ризи.
    Милен не беше герой. Беше обикновен журналист с някои достойнства и с някои кусури.
    Оставете го на мира.

  7. 7 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2529 Неутрално

    До коментар [#2] от "hamiltonf":


    До коментар [#4] от "Fiji":


    До коментар [#5] от "Читател":


    До коментар [#6] от "Литекс се преименува на ЦСКА минус София":

    Не изключвайте смъртта на Милен да е поръчково убийство...

    "За мъртвите или добро,или нищо друго,освен истината"

    Това е точният превод на мисълта на поета и политик Хион от Спарта.
    Не пречете да се разбере истината за смъртта на Цветков.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK