"Само Бенковски измежду ни имаше калпак, а ние всинца бяхме още с фесове"

"Само Бенковски измежду ни имаше калпак, а ние всинца бяхме още с фесове"

© "Хеликон"



На 20 април (по стар стил) 1876 г. избухва Априлското въстание. Въпреки че не постига военен успех, то има фундаментално политическо значение - ускорява поредния конфликт между Руската и Османската империя, довел до войната от 1877/1878 г. и възстановяването на българската държава.


Драматичните събитията от април 1876 г. са описани подробно от Захари Стоянов в неговите знаменити "Записки по българските въстания", поставили началото на съвременната българска историография. Предлагаме ви откъс от тях.


Из "Записки по българските въстания" от Захари Стоянов


ГЛАВА I. ВЪСТАНИЕТО В 1876 Г. ПАНАГЮРИЩЕ




Помнят читателите, че ние ги оставихме в дома на бае Ивана Тотюв, всред Панагюрище; помнят още тия, че тоя български патриот нямаше где да ни тури от радост. Радваше се той само за това, защото скромната му стряха се удостоила да приеме за 24 часа революционерните апостоли, носителите на свободата, които по онова време бяха предмет на разговор във всяко семейство.


Денят бе, както казах, 20 априлий.


Нищо необикновено. Часът по 6 на турски обядвахме; после захванахме да разискваме нещо по специалният си предмет, бае Иван си намираше работа да надникне в стаята ни; началникът на стражата, Ворчо войвода, си сучеше мустака по войводски около портата; писарите за преписвание прокламациите се надпреваряха кой повече екземпляри да свърши: денят беше един от най-прекрасните, дълбока тишина владееше из селото.


Записки по българските въстания (Комплект 1 и 2 том)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Часът към 8½ обаче, пак на турски, портите на бае Ивановата къща, т. е. вънкашните, се отвориха. Ворчо почака малко да види кой хлопа, но като се увери, че гостите му са хора познати, отвори им. Удивително! Когато всичките работници знаеха, че в тая къща, гдето се намират апостолите, двама души заедно не трябва да влизат деня, за да не се турят в подозрение хората и да не научат где живеят страшните хора, можете да си въобразите до каква степен бяхме зачудени ние, когато видяхме, че не един или двама души влязват в нашето неприкосновено жилище, но всичките почти панагюрски комисари, на брой около 10-12 души.


В числото на тия последните се мяркаше млад 25-годишен момък, непознат нам, на когото от почернялото и опрашено лице и от покритото му с пот чело твърде лесно можаше да се види, че той ще иде от дълъг път и твърде много е бързал. Комисарите вървяха с наведени глави; тия бяха умислени и от лицата им ясно можаше да се констатира, че работата не е чиста, има да се е случило нещо важно.


- Готови револверите! - извика Икономов и всинца, скочили на крака, посрещнахме комисарите още на вратата.


- Какво се е случило, господа? Какво е това от вас? Защо сте се събрали толкова? - питахме ние с един глас. - Да няма предателство?...


- Такова нещо няма... Но работата се е свършила вече... - отговориха комисарите след няколкоминутно мълчание.


- Не ме мъчете! Казвайте скоро - викаше Бенковски гръмогласно.


Комисарите се споглеждаха един други, като да бяха виновати в нещо. Тия мълчаха, лицата им вземаха различни виражения и бои; а това беше знак, че действително работата не е чиста. Ние помислихме, че се е случило предателство.2


- Три часа става вече, откак в Коприщица гърмят пушките!...


- Въстанието е дигнато - отговори Бобеков с развълнуван глас.


- Кой е видял това?... Казвайте, братя, ако сте истински българи! - викаха апостолите.


- Писмо носим от Каблешкова, подписано с кръв - отговориха няколко души от комисарите.


Едри сълзи като дъжд потекоха от очите на всинца ни: всички в един глас извикахме: "Бунт! На оръжие!" После Бенковски се хвърли върху П. Бобекова, който произнесе най-напред думата въстание, целуна го по устата и без да каже дума, което му бе невъзможно, обърна се да прегърне и своите другари, които така също се заливаха със сълзи... Трагическа беше минутата! Панагюрските комисари гледаха със страхопочитание на. сцената, никой не смееше да шавне; всички мълчаха! За говорение имаше много, но чувствата не позволяваха, тия тържествуваха и над благоразумието, и над куражът.


Аз не съм в състояние да предам всичкото величие на тая картина.


- Писмото на Каблешкова! Скоро писмото! - викахме ние в един глас и всеки си протягаше ръката да грабне това писмо.


То се попадна е ръката на Волова; но той не можа да го разпечати, защото ръцете му се разтрепераха. От неговите ръце го пое Икономов и захвана да го чете, но щом произнесе думата "Мили братия" язикът му се преплете и нищо не можа да се разумее от онова, което той четеше.


Съдържанието на това писмо, което най-после Бенковски прочете с висок глас, гласеше следующето:


"Братия!


Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от екът на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...


Коприщица, 20 априлий 1876 г.


Т. Каблешков."


Отдолу на писмото стоеше следующата забележка:


"Бях очевидец, когато са извърши сичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.


Н. Караджов."


- Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотиците, удряйте камбаните! Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оружие! Какво чакате? Нашите братя се бият вече - ревеше Бенковски, колкото му стига силата, ревяхме всинца...


- Да почакаме малко!... Да разберем по-добре работата... Не му е още времето, нямаме нищо приготвено - опитаха се да възразят комисарите, т. е. панагюрските граждани.


Техният слаб, но справедлив глас не можа да подействува. Той остана глас, вопиещ в пустиня, между грозното изгърмявание на няколко пушки сред двора на бае Ивана, куршумите на които грозно цепеха въздуха. Любопитно бе и това, че първата пушка, ловджийско чифте, с което аз излязах най-напред да гръмна сред двора - не хвана и с двата масура. После мене излезе Волов, с пушка шаспо, която изпразни два пъти един подир други и която наруши вече тишината със своя рев в мирното до тоя час село.


Комисарите не упорствуваха вече; жребието бе хвърлено; те излязоха набързо из къщата на бае Ивана, като казаха, че отиват да се приготвят и въоръжат. Излязоха тия не така смирено и боязливо, както дойдоха преди няколко минути. Виждаше се работата, че гърмежът на пушките и нашето горещо въодушевление беше ги насърчило. С тях заедно излезе и стражата, излязаха и секретарите Белопитов и Т. Георгев, които така също отидоха да се приготвят, да хвърлят омразните фесове и да турят на тяхното място народната гугла. В дома на бае Ивана останахме само ние, четирмата апостоли и перущенският представител - В. Соколски.


Впуснахме се и ние от своя страна да се приготовляваме, да се пременим в апостолска форма, но где да я намерим, когато никой нямаше още нищо наредено? По тая причина ние се лутахме из стаята, из цялата къща на бае Ивана да търсим едно-друго. Само Бенковски измежду ни имаше калпак, а ние всинца бяхме още с фесове; но да излезеш на улицата да дигаш бунт против турците, разбира се само по себе си, че късото пискюлче не щеше да произведе добро впечатление. Прочие, решихме да излезем гологлави, отколкото с червени фесове. За щастие, карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Икономов го превърза надве-натри, понеже нямаше и гвоздеи да го заковем.


Ние тичахме като вихрушка из стая в стая в бае Ивановата къща, викахме, дори и плачехме, че няма нищо готово, хвърляхме и блъскахме врати и долапи, като че къщата гореше на огън!


Не беше прилично така също за един бунтовник да излезе на улицата с кундури на краката. Но где да се намерят в нея минути меки приготвени цървули. Освен това кое сърце щеше да търпи да се привързват цървули, навои и ремъчки? Който свари да намери цървули из къщата на бае Ивана, в която, както казах, бяхме станали пълни стопани, навлече ги на краката си сухи-корави, а някои останаха да излязат по калцуни и чорапи.


И сабли се дрънкаха, и револвери се опасваха, и пушки се тракаха, а знамето стоеше вече подпряно на сундурмата.


Нашето приготовление не трая повече от десятина минути, откак заминаха комисарите.


Икономов държеше вече байряка посред двора и ние, с голи сабли в ръката, скоро се намерихме при него, като оставихме къщата на бае Ивана разхвърлена извътре, сякаш че беше претърпяла обир. Прокламациите, които се пишеха от няколко деня, хвърчеха из стаите и из двора като халваджийска книга. Когато говорят делата, когато гърмят пушките, то каква нужда от мъртвото, от сухото и безжизненото?


Всинца треперехме като лист. Бенковски беше се изменил в лицето; той ревеше в своите заповеди като същи лев; едър пот покриваше високото му чело, хвръкнал би той като орел из двора на бае Ивана, ако да имаше възможност за това; а благородната душа Волов проливаше сълзи и викаше: "Скоро братия! Отваряйте портите да излезем! Ние да станем най-напред жертва... "


Малко хора из Панагюрище знаеха още нашето приготовление. Двете пушки, с които провозгласихме въстанието, едва ли бяха достатъчни да събудят петстотингодишния роб. Но тия са малки работи; готови-неготовя панагюрци, ние трябваше да излезем на улицата с байряка в ръка, трябваше да изпълниме свята клетва и тържествени думи.


А где беше бае Иван, когото видяхме миналата вечер как горещо се отзовава за въстанието? Как ли трепереше в тая минута негово юнашко сърце, гладно за шумата? - може да попита някой от читателите по любопитство. Почакайте малко и ще да видите, отговаряме ние.


Бае Иван беше от ония хора, които се срещат твърде много из България и които са бунтовници само дотогава, докато не е замирисало на барут, дордето работата се върши на бяла книга. Ако той говореше преди няколко часа, че едното му око гледа все в шумата, той изпълняваше една обязаност, обща по него време за всекиго българина, като си мислеше, че една вечер ще постоим само в къщата му, а после ще да си отидем, както всеки гости. Той не сънуваше даже, че първата пушка на панагюрското въстание ще да припука от неговата къща.


Далеч от мене всяка мисъл да обвинявам бае Ивана в нерешителност. Както той, така и панагюрските граждани, които искаха да почакаме още малко, хора еснафлии, с тежки семейства и известен имот - не им беше така лесно да презрат всичко това и да грабнат пушката заедно с отчаяните и компрометирани апостоли, за които отдавна нямаше прибежище в България. Не така бе лесно за един довчерашен мирен гражданин да стане от един път бунтовник.


Тая обща характеристика, както са видели читателите и още има да видят по-нататък, не се отнася само за панагюрци. Но какво говоря аз за панагюрци? Възможно ли е да ги сравняваме тях с цинцарохарактерните котленци, с търновските аристократи, с хайдушкото Сливен и с коприщенските дипломати? В горните градове ние уважаваме само отделни личности, а в Панагюрище, както и в Батак, Перущица, Брацигово, Петрич, Клисура и пр. - цялото население, което въстана за своите човешки права като един човек.5 Разбира се, че това предпочитание ние отдаваме само за 1876 г., т. е. не казваме, че Котел и Търново не са в състояние да направят нещо по-велико.


Записки по българските въстания
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Но да продължим своя оставен разказ. Ние бяхме вече готови криво-ляво да излезем навън из града. Когато Бенковски извика: "Отваряйте портите, до назад, за да излезем по-тържествено на улицата" - в къщата на бае Ивана се зачу женски плач, който не приличаше да е вследствие на радост. Скоро застана напредя ни и бае Иван, не в твърде завидно положение. Виждаше се работата, че той искаше да ни говори нещо, но стечението на разни обстоятелства отдавна бяха завързали язика му.


- Къщата ми!... Къщата ми запалихте! Моля, поне за децата ми се смилете - бърбореше той.


Време ли беше да се вземат във внимание подобни невинни желания! Икономов, на когото хайдушката натура бе пламнала вече, тури ръка на револвера си, да промуши бае Ивана не на шега, и тоя последният беше принуден да отвори своите големи порти, през които свободно можеше да мине Хиршовата железница.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Корабов
    Корабов
    Рейтинг: 845 Неутрално

    Ех, Захари! 150г. по-късно сме с Будьоновки.....

  2. 2 Профил на gazolinerabp
    gazolinerabp
    Рейтинг: 509 Неутрално

    Аз съм с американска бейзболна шапка :)

  3. 3 Профил на Brighty
    Brighty
    Рейтинг: 566 Неутрално

    Какъв потресващ контраст - до Бенковски - Борисов, до Волов - Лъчо Мозъка, до Захари - Калин Вельов, до Бачо Киров - Тома Биков, до Каблешков - Вежди Рашидов! Прости на този тъп и робски народ, България!

  4. 4 Профил на Боян Баянов
    Боян Баянов
    Рейтинг: 1034 Неутрално

    Захари Стоянов с призив към българската младеж:
    „В нас социалистите са зараза, щом поискат да сеят социализъм на българската неблагоприятна почва.
    Ние съветваме нашата младеж да се пази от тия болни хора, за които отечество не съществува. От българската интелигенция се изисква само едно: да пази тя своята земя от всякакви чужди доброжелатели, да се стреми към запазванието свободата и независимостта на България и да поддържа и насърчава онова правителство и ония деятели, които са доказали вече своя патриотизъм.
    А който иска подкладки, освобождение на „труд” и социализъм, нека иде да продава краставици в Русия, Англия, Франция и др. България няма нужда от такива ципори.“ – статия „Социализмът в България – чужди и горчиви ягоди“.

  5. 5 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 1073 Весело


    Ех, Захари! 150г. по-късно сме с Будьоновки.....
    —цитат от коментар 1 на Корабов


    Ама калпака българска капа ли е била. Ех,какъв калпак носеше Брежнев - астраганов хем,истински българин да речеш...

  6. 6 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 847 Неутрално

    Избрания цитата е в стил "Дневник" - уж на патриотична тема, но да жегва бълагарите и българското.
    Спонсори има, а тия от дневник хляб ядат. Сигурно някои и чавета хранят.

  7. 7 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2011 Неутрално

    Подобно на Арбанаси, по време на Османската империя Панагюрище е бил дервентджийски град, чието население е натоварено да охранява проходите срещу известна автономност. Повечето фамилни имена в града са албано-гръцки и не се срещат в други краища в България. Да сме наясно окъде идва "древният български 1300-годишен дух, завещан ни от Аспарух кан ювиги".

  8. 8 Профил на Billy Pilgrim
    Billy Pilgrim
    Рейтинг: 2015 Неутрално

    "Само Бенковски измежду ни имаше калпак, а ние всинца бяхме още с фесове"

    И какво иска да ни каже многонеуважавания дневник с това заглавие? Пак ли ще плюем българския народ?

  9. 9 Профил на ЗаНиЗа
    ЗаНиЗа
    Рейтинг: 2941 Разстроено

    Все повече забравяме какво е било тогава, какви са били хората, какъв героизъм са проявили за да може днес да се дразним когато няма Нет, та да мъдруваме за неща, които така и няма да ни направят, поне малко, като тях. Поклон и уважение към тогавашните българи, дедите на глезените ни деца.

    Направи съд от глината, празнината вътре в него го прави полезен.
  10. 10 Профил на libretto
    libretto
    Рейтинг: 609 Неутрално

    Подобно на Арбанаси, по време на Османската империя Панагюрище е бил дервентджийски град, чието население е натоварено да охранява проходите срещу известна автономност. Повечето фамилни имена в града са албано-гръцки и не се срещат в други краища в България. Да сме наясно окъде идва "древният български 1300-годишен дух, завещан ни от Аспарух кан ювиги".
    —цитат от коментар 7 на cinik


    Твоят дух откъде идва не интересува никого.

  11. 11 Профил на Тошо Кочев
    Тошо Кочев
    Рейтинг: 1637 Любопитно

    Либералните сили да не се готвят за революция,че ни подгрявате със "Записки по българските въстания"?🤡

    Много съм прост
  12. 12 Профил на georgievb
    georgievb
    Рейтинг: 1444 Любопитно

    Ех, Захари! 150г. по-късно сме с Будьоновки.....
    —цитат от коментар 1 на Корабов


    Вие наистина ли ходите така по улиците?

  13. 13 Профил на Ριζοσπάστης
    Ριζοσπάστης
    Рейтинг: 730 Неутрално

    Априлското избухва през май месец

  14. 14 Профил на constatator
    constatator
    Рейтинг: 1205 Неутрално

    20 април – денят на Свободата започва не от Москва, а пред Каблешковата къща в Копривщица



    Годината е 1876, денят 20 април – една паметна дата в българската история. На този ден, преди 144 години, нашите деди се вдигат срещу цяла империя в името на едно – свободата.

    Макар действията им да не водят пряко до нея, техният бунт остава един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, на която е способен българина в името на най-висше благо. В този смисъл 20 април може да бъде наречен ден първи от поривът на българите да постигнат своето национално освобождение. Започналият въоръжен конфликт, записан в историята ни като Априлско въстание, след много перипетии довежда до възраждането на Българската държава.

    Няма да е пресилено, ако кажем, че тя се роди на 20 април 1876 пред Каблешковата къща, където пуква първата пушка на жадните за свобода българи, дала знак за началото на въстанието. Тодор Каблешков обявява въстанието, за което уведомява околните села с прочутото "Кърваво писмо". Същият ден въстава и Панагюрище, а Георги Бенковски сформира своята конна "Хвърковата чета", с която обикаля селищата в окръга и ги вдига на въстание.

    Скоро редовна турска армия и башибозук атакуват въстаналите селища. Първи падат Стрелча, Клисура, а след четиридневни сражения - и Панагюрище. Следва Батак и т.н.

    Въстанието завършва с разгрома на Ботевата чета и тази на Таньо Стоянов. Близо 80 селища са изгорени, убити са около 30 хиляди жени, деца и мъже. А в спомените на предците ни остава като епопея на обречените.

    Дълбоко погрешно е обаче да свързваме Априлското въстание само с героичните битки при Зли Дол и Дряновския манастир, погрома над Ботевата чета и с Разловския бунт в Македония, организиран от групата „Българска зора“. Априлското въстание е събитието, което довежда до Цариградската конференция, до Руско-турската война, до Санстефанския догорвор, до Берлинския договор и в крайна сметка - до връщането на България на политическата карта на Европа.

    Може би свободата си България можеше и да не извоюва без Руско-турската война. Но първата пушка в международния конфликт, довел до нашето частично Освобождение, пукна край моста в Копривщица! Там, а не в Москва ние като народ сами започнахме войната довела до нашето Освобождение. А "Кървавото писмо" на Тодор Каблешков бе нашата декларация на независимост.

    Затова може би е време да настояваме 20 април да се чества официално като Ден на Свободата!

    https://faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora-20-april-denyat-na-svobodata-zapochva-ne-ot-moskva-a-pred-kableshkovata-kashta-v-koprivshtitsa-1

  15. 15 Профил на Крадливото ромче
    Крадливото ромче
    Рейтинг: 653 Неутрално

    Джендо Стоянов Джедев, а твоя приятел Стефан Стамболов де беше га пукна първата пушка?

    Комунистите са виновни!
  16. 16 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8208 Неутрално
  17. 17 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8208 Неутрално

    И честита годишнина на всички българи !!!

    [email protected]
  18. 18 Профил на k_
    k_
    Рейтинг: 3269 Неутрално

    И да напомним, че Захари е отровен от руснаци в Париж.
    Класика.

  19. 19 Профил на Ufo
    Ufo
    Рейтинг: 47 Неутрално

    Велика дата е днес! Благодаря за напомнянето.

  20. 20 Профил на Крадливото ромче
    Крадливото ромче
    Рейтинг: 653 Неутрално

    И да напомним, че Захари е отровен от руснаци в Париж.Класика.
    —цитат от коментар 18 на k_


    Ха ха ха ха

    Комунистите са виновни!
  21. 21 Профил на hope
    hope
    Рейтинг: 3939 Неутрално

    “Записки по българските възстанови” вече не се изучава в училище.

    Любовта ще спаси света!!!
  22. 22 Профил на constatator
    constatator
    Рейтинг: 1205 Неутрално

    До коментар [#21] от "hope":“Записки по българските възстанови” вече не се изучава в училище."" "" "" "

    -----------------------------------------------------
    Записки по българските въстания
    Кат.№:
    G200605
    Издателство:
    Пан
    Автори:
    Захари Стоянов
    ISBN номер:
    9789546579379
    Страници:
    448
    Наличен
    Цена за нов: 7,50 лв.
    ПОРЪЧАЙ НОВ

    Това издание е от поредицата "Книги за ученика" на издателство "Пан", която представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4-11 клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методички изисквания.

    https://bguchebnik.com/zapiski-po-b-lgarskite-v-stanija-pan.html

  23. 23 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5932 Неутрално

    "Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!" (Захари Стоянов, в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51)
    "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…." (Захари Стоянов, из предисловието към брошурата на Г. С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.)

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  24. 24 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 5932 Любопитно

    Съседите гърци, празнуват като национален празник, датата на която те са въстанали срещу властта на турския султан. Така нареченото Ελληνική Επανάσταση του 1821.
    Не празнуват датата, на която е сключен Константинополския договор от 1832 г. , който е резултат от едноименната международна конференция открита през февруари 1832 г. с участието на великите сили Великобритания, Франция и Русия, от една страна, и Османската империя – от друга и по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция.

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  25. 25 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2572 Любопитно

    " цялото население, което въстана за своите човешки права като един човек."

    Ама нали българите не били роби и имали всички права! Сигурно са въстанали да имат правото да избират народни представители в Меджилиса?!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  26. 26 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2572 Разстроено

    Ех, Захари! 150г. по-късно сме с Будьоновки.....
    —цитат от коментар 1 на Корабов


    Май фесовете още стоят на някои по главите щом будьоновки им се привиждат и щом едно малцинство може да плаши мнозинството с етнически конфликт!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  27. 27 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2572 Неутрално

    Съседите гърци, празнуват като национален празник, датата на която те са въстанали срещу властта на турския султан. Така нареченото Ελληνική Επανάσταση του 1821.Не празнуват датата, на която е сключен Константинополския договор от 1832 г. , който е резултат от едноименната международна конференция открита през февруари 1832 г. с участието на великите сили Великобритания, Франция и Русия, от една страна, и Османската империя – от друга и по силата на който се одобрява създаването на независимо Кралство Гърция.
    —цитат от коментар 24 на Незнайко в Слънчевия град


    Ако и нашето въстание не беше потушено за месец а беше продължила да идването на руската армия и ние можехма да честваме Априлското въстание като начало на Освобождението ни!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  28. 28 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2572 Неутрално

    "Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!" (Захари Стоянов, в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51) "Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В. Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…." (Захари Стоянов, из предисловието към брошурата на Г. С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.)
    —цитат от коментар 23 на Незнайко в Слънчевия град


    В Записките май не е писал подобни неща а чак когато става политик! Точно обратното писал е как главният аргумент на Бенковски е бил помощта от Русия защото както правилно е отбелязал Захари 99% от българите са били като този бае Иван който на думи бил за въстанието на когато то станало реалност се изплашил до смърт и не искал да има нищо общо с апостолите!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  29. 29 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 1481 Неутрално

    Захари Стоянов е бил за силен Европейски съюз, изповядвал е атлантически, натовски ценности и е бил против реферндума в Крим и за изграждане на американска мирна военна база в него, сочи изследване на независими учени от Американския университет, финасирано безкористно от Америка за България.

    Свободата, Санчо...
  30. 30 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2572 Любопитно

    "20 април – денят на Свободата започва не от Москва, а пред Каблешковата къща в Копривщица"

    Сигурно Москва ни е виновна че този 20 април не е бил един век по-рано и не сме се освободили първи от балканските народи а последни от турското робство?! А датата когато избухва Илинденското въстание ще я обявяваме ли за ден на Свободата или и там пак Москва ни е виновна този път защото не е освободила и Македония?!

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  31. 31 Профил на Тошо Кочев
    Тошо Кочев
    Рейтинг: 1637 Любопитно

    И да напомним, че Захари е отровен от руснаци в Париж.Класика.
    —цитат от коментар 18 на k_


    С "Новичок"?🐵

    Много съм прост
  32. 32 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3429 Весело

    До коментар [#2] от "gazolinerabp":

    Аз съм с американска бейзболна шапка :)
    ======+
    Ооуйее...... 🏏....
    А от кои на NBA, си...?

    Bukalemun
  33. 33 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1056 Неутрално

    ама аку знаите как ви личи че не сте чели записките.... досадно и смежно. ама модно и вървежно. оспехи и занапреде.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK