Вярвам в Бога на историите, които спасяват

Георги Господинов

© Цветелина Белутова, Капитал

Георги Господинов



"Дневник" препубликува от "Портал Култура" словото на писателя Георги Господинов, който пред уикенда получи наградата на фестивала Узедомски литературни дни за принос към развитието на европейската литература. Заглавието е на "Дневник".


Скъпи приятели, дами и господа,


Има много неща, поради които тази награда е специална. Благодаря на уважаемото жури и специално на Олга Токарчук. Срещите с нея и нейното писане през годините ми е давало кураж, че онова, което опитваме с нашите книги - ходещи по несигурните места на неканоничното, нелинеарното, некласическото разказване, има смисъл и (дай, боже) създава смисъл.




Тази награда е също така особено специална, защото се връчва от остров. И се дава за принос към литературата на един континент. Тъкмо островите, тъкмо отделените от континента знаят и споделят неговите ценности. Подобна аналогия може да се направи и с нашия самотен занаят. Докато пише, всеки писател е остров. Далеч от шумния континент на останалия свят, изолиран не само от стените на собствената си стая, остров във времето и в историята.


Но всеки, който е опитвал това, знае, и тук всички ще ме разберат, никога светът не е бил по-цялостен, хубав и желан от времето, в което си лишен от него, за да го пишеш. Затварям се за малко, за да родя един свят, за да го забъркам от разните отвари на мисълта и въображението, за да го проявя като едновремешните снимки в тъмната стаичка - оставете ме на мира, не е за гледане сега, всяко чудо се ражда в тъмнина. Но всичко това е, за да се върна отново в света и да прибавя нещо към него, дори да е съвсем малко. Дилън Томас пише, че всяко добро стихотворение става част от реалността.


Скъпи приятели,


темата на тазгодишния фестивал е Божественото. Идвам от страна, в която Бог беше забранен или поне нежелан гост. В България Бог няма, както твърдеше учителката ми. Но може би тъкмо затова той беше важен за детския ми ум и по-късно влезе трайно в разказите и в романите ми. Беше част от моето детство и от всекидневието, някакъв детски Бог, при който ме заведе първо баба ми.


Късно следобед, когато къщната работа беше привършена, повечето хора бяха навън, баба ми вадеше скришом от сандъка си една стара библия, която, ясно си спомням, по конспиративни причини беше обвита в тогавашния официозен партиен вестник "Работническо дело". Бях на 5-6 години, сядах на едно малко столче до нея пред малкия прозорец в стаичката. Баба ми отваряше Библията и започваше да чете, така както старите хора си четат, шепнешком, мърдайки устните си и движейки изкривения си от артрит показалец по редовете.


Четеше, докато светлината от прозорчето гаснеше и преди да се върне дядо ми. Така чух целия апокалипсис през нейния шепот. И тогава от четирите краища на земята се появиха четири конника... Така говореше Бог, шепнешком, тайно, в късните следобеди на детството, сред йерихонските тръби на мухите, които бръмчаха в стаята. Преди да падне вечерта. Беше хем страшно, хем някак домашно и всекидневно.


С годините все повече разбирам, че апокалипсисът всъщност е много лична работа. И досега, като отварям понякога Библията, чувам този шепот. Знам, че така, шепнешком, се говори само за важни неща и големи тайни. И накрая винаги остава гласът или шепотът на една книга. Най-трайното нещо в паметта ми са тези едновременно божествени и обикновени следобеди от моето детство.


Дами и господа,


Невидимите кризи
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Днес тази награда се връчва в извънредно време, време на криза и пандемия (никога преди не съм получавал награда по време на пандемия). Преди десетина години издадох книга с есета, която озаглавих "Невидимите кризи". Тогава видимата криза беше икономическата от 2008-2009 г. Светът и медиите са ни научили да забелязваме само икономическото и политическото, то винаги е на първите страници и в праймтайма на живеенето ни.


Твърдях, че зад тази видима криза дебнат други, по-страшни и по-дълбоки невидими кризи, кризи на смисъла. Защото ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от такива неясни и неизмерими неща като тъга, страхове и несигурност. И за тези кризи бих се доверил най-вече на литературата, на Чехов, Томас Ман, Кафка, Борхес и други. Те са истинските експерти, които няма да откриете във водещите новини. Техните гласове могат да ни изведат от тъмното. Такива неща бях писал тогава.


Дневник на чумавата година
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Всъщност пандемията от последната година и половина не е безпрецедентна в историята на човечеството. Препрочитах наскоро "Дневник на чумавата година" на Дефо и се удивлявах колко малко са се изменили човешките реакции за четири века. Всичко го има и тогава - недоверието, фалшивите слухове, после страха, нетърпението и бунта срещу мерките, дори свикването със смъртта.


Какво идва да ни каже пандемия като тази, какво ни дава, освен че ни взема всичко на пръв поглед. Няколко неща. Връща ни разговора за смъртта и собствената ни смъртност. Новите медии, рекламата, виртуалната среда, в която пребиваваме, ни бяха внушили известно безсмъртие, превърнахме се в нещо като аватари без тела. Пандемията изведнъж върна телата ни, те се оказаха крехки и уязвими.


От една страна, пандемията ни превърна в острови. За да оцелееш, трябва да се отделиш от другите, да се изолираш. В същото време пандемията оголи старата свързаност на всеки с всеки. През тази година и половина броихме непрекъснато числа - брой заразени, оцелели, отишли си...


Това е математика отвъд човешкото. Това, което ни се пада на нас като свидетели и преживяващи тази криза, е чрез историите си да превърнем обратно числата в хора, да върнем хората зад тези числа, да покажем, че зад всеки човек стои история, която е свързана с историите на неговите близки. И цялата тази свързана мрежа от истории удържа смисъла на света.


Книгите си правят странни шеги с нас. Преди да избухне пандемията, в продължение на няколко години писах последния си роман "Времеубежище", който излезе в самото ѝ навечерие. И там най-невинно говорех за един особен вирус, който ще ни връхлети съвсем скоро - вирусът на миналото, който се предава през ухото и окото. И до каква пандемия от минало води всичко това.


Имах предвид възраждащи се минали идеологии и национализми, разпрострели се между кича и чудовищното, които ни обещават велико минало. (Аз съм от поколението на тези, лъгани с чека на светлото бъдеще.) И когато пандемията с другия вирус връхлетя, си дадох сметка, че явно е витаела във въздуха цялата тази тревожност и нещо е трябвало да стане, за да ни отвори очите, че така не може да се продължава. Природата понякога казва нещата директно и болезнено особено ако преди това не сме разчели по-меките ѝ уроци.


Искам само да кажа, че като при всяка голяма криза, когато изпитваме дефицит на бъдеще и сегашното не е уютен дом, идват идеологиите на миналото или миналите идеологии. Но домът, който те ни обещават, рядко е добро убежище. Вярвам, че литературата развива памет и съпротива срещу лесните убежища на идеологиите. Памет и съпротива.


Уважаеми дами и господа,


Благодаря особено за мотивацията, с която журито присъжда тази награда. Това ми дава кураж да продължа да опитвам. Нали Елиът пишеше "за нас е само да направим опит, останалото не е наша работа".


Първо за жанровата свобода. Всъщност ще призная, че в какъвто и жанр да пиша, никога не ме е напускало усещането, че това са глави от една и съща книга. Позволявал съм си да пиша в почти всички жанрове - стихове, разкази, романи, пиеси, дори комикс и либрето за опера.


Продължавам да считам себе си преди всичко за поет, който се опитва да контрабандира малко поезия в трюмовете на романа. Не вярвам в чистите жанрове и не мисля, че нашият живот минава в един-единствен жанр. Не мисля, че дори един ден или един час от него може да бъде поместен в един жанр.


Ежеминутното жужене в кошера на главите ни не може да бъде излято в калъпа на една, да речем, маршова песен. Може, разбира се, но няма да е същото. Обичам несигурността и колебанието, вярвам в колебаещия се човек и мисля, че има една такава линия в днешната европейска литература на моето поколение. Ние, конкретно ние от Централна и Източна Европа, идваме от края на една циментирана монументална система.


Видяхме как умират идеологически динозаври и ще го кажа директно - те умират грозно. Не е красива тази смърт, прилича на чернобилски взрив и има дълъг период на полуразпад. Дълго след края си продължава да излъчват радиация и да променя човешки съдби. И затова вероятно моето писане се случва фрагментарно, чупливо и антимонументално. Пише ми се за пукнатините, за чезнещото, за онова, което е нетрайно и ще изгубим утре, за онези, които имат собствена история, но не искат или не могат да я разкажат. Срещал съм много такива хора в живота си, част от тях бяха и сред моето семейство.


Времеубежище
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Тук е вторият пункт от мотивацията на наградата - интересът към нетрайното и чезнещото. Продължавам да вярвам, че само онова, което ще изчезне, си струва да бъде съхранявано. Че само онова, което ще умре, можем да наречем живо. И нашето писане е този (често неуспешен) опит да съхраняваме и предадем нататък онова, което е толкова чупливо, като човекът например и други нетрайни неща. Понеже стана дума за Божественото, мога да кажа, че вярвам в Бога на нетрайното и чезнещото. На онова, което го боли, трепери в мрака и чака да бъде спасено. И в Бога на историите, които спасяват.


Още веднъж благодаря за тази награда, която ми дава кураж да продължа да разказвам истории в тъмното. С цялата си несигурност, чупливост и с всичките си страхове. Благодаря!

Ключови думи към статията:

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1907 Неутрално

    Красиво и умно слово. Честита награда! Приятно е, когато с един талантлив писател имате подобни "божествени и обикновени следобеди" от детството и те са влезли в световната литература.

  2. 2 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    тоя пъдпъдък да не изговаря всуе
    името господне. дееби и снобарския
    лайнар. почна нещо да изплисква ведрото.
    повервал си е нешо.

  3. 3 Профил на samoedin
    samoedin
    Рейтинг: 3398 Неутрално

    " Всъщност пандемията от последната година и половина не е безпрецедентна в историята на човечеството. Препрочитах наскоро "Дневник на чумавата година" на Дефо и се удивлявах колко малко са се изменили човешките реакции за четири века. Всичко го има и тогава - недоверието, фалшивите слухове, после страха, нетърпението и бунта срещу мерките, дори свикването със смъртта."

    Ми то самото Свещенно писание винаги ни е напомняло, в лицето на Еклесиаст, че няма нищо ново под слънцето, нито работа, за която да кажеш : виж, за първи път я виждам ! Какво да се промени в нас хората, като всичко си е както е създадено от Твореца от ден първи ! Все сме си такива, каквито се виждаме и в добро, и в зло ! И сигурно ще си останем и същите до последния ден !

  4. 4 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 6920 Неутрално
  5. 5 Профил на pon01565019
    pon01565019
    Рейтинг: 47 Неутрално

    До коментар [#2] от "mihail_p":

    О, свещена простота!

  6. 6 Профил на pon01565019
    pon01565019
    Рейтинг: 47 Неутрално

    Добре, че имаме такъв писател! Все още не всичко е загубено...

  7. 7 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    До коментар [#6] от "pon01565019":

    мен Алек Попов ме кефи десет пъти повече.

  8. 8 Профил на ZyklonA
    ZyklonA
    Рейтинг: 890 Неутрално

    Щом видях ,че Токарчук го наградила си дадох сметка,че този човек не може да е по-далеч от идеите ,които споделя Олга. Идеи са свързани с "открадната дъга от децата".

  9. 9 Профил на wpo34378687
    wpo34378687
    Рейтинг: 888 Неутрално

    Макар и да смятам за досадни творенията му ,не може да се отрече че владее писането като занаят. А словото си е хубаво,даже по-добро от половината му скимтения за дивана на боклука...

  10. 10 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1216 Неутрално

    До коментар [#7] от "mihail_p":

    "мен Алек Попов ме кефи десет пъти повече."

    И мен. Даже повече от 10 пъти. Очаквам с нетърпение всяка негова следваща книга.
    А за господина от статията нямам какво да кажа.

  11. 11 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2686 Неутрално

    quote#2:"mihail_p"]тоя пъдпъдък да не изговаря всуеимето господне. дееби и снобарскиялайнар. почна нещо да изплисква ведрото.повервал си е нешо.[/quote]

    Красивото и грозното съществуват едно до друго.
    Колко грозна и нечувствителна душевност се е скътала в безчувствената ти душа, та ред не те е докоснал от красотата на словото на Господинов!
    Ти не си виновен, че си се родил семпъл!

  12. 12 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 702 Неутрално

    тоя пъдпъдък да не изговаря всуеимето господне. дееби и снобарскиялайнар. почна нещо да изплисква ведрото.повервал си е нешо.
    —цитат от коментар 2 на mihail_p


    Изобщо, чел ли си някоя негова книга, бе - неграмотник?!!!Виж се как пишеш - абсолютен провал си!
    Всъщност - чел ли си някога книга!??
    Дори не си даваш сметка какъв автор имаме шанса да съпреживяваме, какъвто е Георги Господинов.Сигурен съм, че след 50-100 години за него ще се говори така, както днес за Славейков и Вазов!Не се и съмнявам, че и тогава е имало такива, като теб, които са ги обиждали, подценявали, хулили, но никой не ви знае вас - нисшите, нали - вие просто пребивавате на този свят, без да свършите нищо полезно!
    Забелязал съм, че най-много плюят по кадърните хора, най-неуките и нефелните!Яд, срам, унижение - това е навярно усещането да си ти!
    Обзалагам се, че там където живееш никога не е имало и няма и да има книга.Но пък е пълно с анцузи, нали?!За вкъщи и официални.Има някаква закономерност в това при вас с анцузите - виждал съм как един не искаше да купи на детето си книжка, облечен в лъскав анцуг, но пък после си взе няколко талончета за търкане!Идиоти!

  13. 13 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    До коментар [#11] от "Alexander97":

    ти па кога стана отговорник по семплост:)

  14. 14 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    До коментар [#12] от "Капабланка":

    малииии и анцуг ме изкараха.
    злиеееее.
    ма старияяяяяя
    ни го ибиеееееее:)
    споко. не се напрегай толко.
    сеа нема за некъв си писател си избодем очите.

  15. 15 Профил на Itwasalladream
    Itwasalladream
    Рейтинг: 351 Неутрално

    Откакто Господинов се подписа в подкрепа на протестите, троловете (99% от които четат само заглавията на книгите му, както им е заръчано да процедират и спрямо новинарския поток) не могат да го преглътнат и всеки път под негова статия дават експертна оценка за творчеството му, нищо че по подобие на вожда си имат сериозни затруднения да завършат цяло изречение, без да направят няколко грешки.

  16. 16 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1542 Неутрално

    Некъф нищонеказващ, но внушаващ и претенциозен тюрлюгювеч - Бог, смърт, страхове,тревожности, неизбежности, несигурности, чупливости...
    Бих добавил и проституции...

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  17. 17 Профил на авторът
    авторът
    Рейтинг: 1489 Неутрално

    До коментар [#12] от "Капабланка":

    mihail_p мрази Господинов, защото подписа писмото срещу Бойко, т.е, омразата му е изцяло политическа, няма нищо литературно и лично. Той не е достатъчно грамотен, за да вложи друго съдържание.

  18. 18 Профил на Maldy
    Maldy
    Рейтинг: 22 Неутрално

    вече досажда Господинов

  19. 19 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2795 Неутрално

    Честита награда ! Заслужена !

  20. 20 Профил на mihail_p
    mihail_p
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    До коментар [#17] от "авторът":

    басиииии.
    сега пък съм го и мразел.
    не бе.
    просто ми е некъв надут среднокадърен
    писател, който изобщо не ме кефи литературно.

  21. 21 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1892 Весело

    Господинов има повече награди за прозата си и речи, отколкото книги. Всичко на всичко три за 30 години. Това говори добре до един момент, от един момент нататък е ясно, че става дума за надуване на балон, особено кат зачестят. Балонът се надува от двама-трима, които явно е усетил, че са важни особи и е направил всичко възможно да им се хареса. Четох Физиката - много, много слаба работа. Новата книга е също толкова изсмукана от пръстите и пълна с повторения. Евала за пиара обаче! Всичко, което уж мрази, явно го обича. Пиарът, парите, постоянната публичност, докато иначе го играе много скромен, постоянни връзки с всякакви институции, ма иначе не сме били направени от пари и от политика... Добре!

  22. 22 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1892 Весело

    Откакто Господинов се подписа в подкрепа на протестите, троловете (99% от които четат само заглавията на книгите му, както им е заръчано да процедират и спрямо новинарския поток) не могат да го преглътнат и всеки път под негова статия дават експертна оценка за творчеството му, нищо че по подобие на вожда си имат сериозни затруднения да завършат цяло изречение, без да направят няколко грешки.
    —цитат от коментар 15 на Itwasalladream


    Да, неговият подпис имаше най-голямо значение! Добре че приятелите му го водеха на протести, от немай и къде се подписа, пък после след като тълпата истеряса, предимно фенките му, и започнаха да му мъкнат думите като някакви хоругви по паветата, услади му се, защото е скромен и изобщо не е користен сметкаджия!

  23. 23 Профил на tlr33621309
    tlr33621309
    Рейтинг: 137 Неутрално

    Нали му чух историите ! За мазета, клек шопове и разни квартири миришещи на мухъл

    Всичко, което може да се яде е обект на властта
  24. 24 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1379 Неутрално

    Георги Господинов е най-голямото ми лично литературно разочарование. Всяка нова книга, която пише го, приближава към посредственосттта.. все повече и повече.
    Огъна се под тежестта на бързата слава. Жалко.
    Имах някаква надежда, че ще се спре в падението си. Но вече нямам.

    Зная, че звучи като хейт, но е съвсем искрено. Думи, които (може би) са му липсвали от истински приятели.

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  25. 25 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1379 Весело

    До коментар [#15] от "Itwasalladream":
    А Боян (поста под теб) и той ли е от "троловете" :)
    И, впрочем, обясни ми какво намираш в текстовете на Господинов? Освен че се бил подписал срещу Борисов... Има предвид литературните му творби.

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  26. 26 Профил на olexander
    olexander
    Рейтинг: 1379 Весело

    До коментар [#12] от "Капабланка":

    Колега, цитерам те теб: "Забелязал съм, че най-много плюят по кадърните хора, най-неуките и нефелните!"... Сега, тука говорим за литература (уж).. Но нека те питам подържаш ли това си мнение и за ... кресливата Манолова, бабикяните, господин Иванов (пиратът от Росенец) ?... Или просто си казал неща, щото звучи добре? А?

    Победителите първо печелят, а след това отиват на война; победените първо отиват на война, а след това търсят начин да я спечелят.
  27. 27 Профил на wpo34378687
    wpo34378687
    Рейтинг: 888 Неутрално

    До коментар [#19] от "hodounski":

    Всъщност да,Честито!

  28. 28 Профил на Dimitar Kunev
    Dimitar Kunev
    Рейтинг: 690 Неутрално

    Либералщината на ГГ ще се забрави като текст най-много след 15 г. В литературата не е важна модата, а истината. Която ГГ прескача, за да пише западоудобни трохички.

  29. 29 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1645 Неутрално

    Добре, че имаме такъв писател! Все още не всичко е загубено...
    —цитат от коментар 6 на pon01565019


    Напълнови подкрепям. Ще добавя, че слава Богу не е само той. Това негово слово страшно ми хареса.
    Хубавото е че освен хора на словото, ние и в музиката имаме представители на световно ниво, децата ни печелят по света срещу китайци, руснаци и американци златни медали по математика, та все си мисля, че независимо от разните кризи - пандемични, икономически и демографски, няма да се затъркаме, както някои "патриоти" ни плашат от ТВ-тата.

  30. 30 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 881 Весело

    До коментар [#20] от "mihail_p":

    "...просто ми е некъв надут среднокадърен
    писател, който изобщо не ме кефи литературно"

    Не е "среднокадърен", ами е средноевропейски. И на острова го казали - ведущ представител на средноевропейската литература. Ама няма как да докопаш нобеловата купа, ако си нещо "средно".
    Пък Жул Мишле започвал така "Господа, Англия е остров". И нататък същото.

  31. 31 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3369 Неутрално

    Дори и да имам забележки към някои от произведенията на Г. Господинов, това слово ми допадна с интелигентния си стил, с премерената емоционалност, със споделените мисли за свободата и за личното общуване с Божественото.
    Бих спорила с писателя за това - "Докато пише, всеки писател е остров. Далеч от шумния континент на останалия свят, изолиран не само от стените на собствената си стая, остров във времето и в историята." Един британски поет и проповедник, Джон Дън, преди повече от 4 века е написъл, че "Никой човек не е остров, затворен в себе си; всеки е парченце от сушата, частица от океана;" и аз вярвам в тези думи, най-вече в посланието в края на стихотворението:
    https://misli.start.bg/Джон+Дън+-+Никой+човек+не+е+остров,+затворен+в+себе+си-77

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK