"Айхман в Йерусалим" от Хана Аренд има ново издание

Преводът е на проф. Тодор Танев, който е и автор на предговора.

© "Сиела"

Преводът е на проф. Тодор Танев, който е и автор на предговора.



Издателство "Сиела" пусна ново издание на "Айхман в Йерусалим" от Хана Аренд - една от най-влиятелните книги на XX век. Преводът е на проф. Тодор Танев, който е и автор на предговора за значимостта на труда на Аренд, посветен на най-зловещите страници от съвременната история, уточняват от издателството.


Адолф Айхман е нацистки офицер от Гестапо, отговорен за организирането и провеждането на масовата депортацията на евреи към лагерите на смъртта в окупираните от Германия части на Източна Европа. Той успява в края на войната да се скрие в Аржентина, където години живее с фалшива самоличност, работейки за "Мерцедес-Бенц" до 1960 г., когато МОСАД успява да го залови.


Айхман е прекаран тайно в Израел, където е съден публично. Хана Аренд е изпратена от американското списание "Ню Йоркър" да отразява процеса. Поредицата й репортажите са издадени в книга през 1963 г.
В "Айхман в Йерусалим" са проследени всички юридически и политически етапи от процеса, но Аренд поставя и основни екзистенциални въпроси за баналността на злото и колко лесно е човек да се превърне в съучастник в непростимо престъпление.




Книгата е базирана на протоколите от полицейския разпит на нацисткия идеолог, безброй свидетелски показания, "правният материал" на обвинението, документите от заседанията, както и 70 страници ръкопис, чийто автор е самият Айхман.


"Айхман в Йерусалим" не е просто разказ за Холокоста, въпреки че го описва по-детайлно от повечето други издания, посветено на тази тема. Не е и изследване на антисеметизма (макар читателят да разбира истинската причина за гонението на евреите през XX в.), не е само онтология на злото, нито пък биографична справка за едно от основните лица на нацистката идея. Преди всичко това е книга за "правосъдието в съвременния свят, изправено пред безпрецедентно явление". Напомняне, че за злото отговорността се носи от всеки един от нас", се казва в анотацията на книгата.


Хана Аренд (1906 - 1975) е родена в Германия в семейството на евреи. Учи философия при Мартин Хайдегер в Марбургския университет, а в Хайделберг пише дистертацията си. През 1941 г. успява през Франция да емигрира в САЩ.


След войната се завръща в Германия и работи за Youth Aliyah - ционистка организация, която спасява хиляди деца от Холокоста и ги праща в Палестина. Близка е на Карл Ясперс и неговата съпруга, създавайки дълбоко интелектуално приятелство с тях. През петдесетте години на ХХ век преподава в различни американски университети. Тя е първата жена лектор в Принстън.


Мащабният й труд "Тоталитаризъм" оказва сериозно влияние върху съвременната философия.В него тя поставя под общ знаменател фашизма и комунизма.


Из "Айхман в Йерусалим" от Хана Аренд


ПЪРВА ГЛАВА


СЪДЪТ


Айхман в Йерусалим
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Бейт хамишпат!" ("Съдът!") Този вик на съдебния пристав ни кара да скачаме от местата си прави, защото известява появата на тримата съдии в съдебната зала, които, гологлави, в черни мантии, влизат през страничната врата и се отправят към местата си върху най-високата част на подиума. На двата края на дългата маса пред тях, която скоро ще се изпълни с безброй книги и над хиляда и петстотин документа, седи по един от съдебните стенографи.


Точно пред съдиите, на по-ниско място, се намират преводачите, необходими за пряката размяна на слова между обвиняемия или неговия адвокат и съда. Процесът се води на иврит, но както привържениците на обвиняемата страна, така и почти цялата публика на процеса са немскоезични и слушат дебатите чрез преките радиопредавания, които са с превъзходен превод на френски, поносим на английски и истински комичен, често дори неразбираем в немския си вариант.


(Като се вземе предвид старанието, проявено при техническите приготовления за процеса, остава мистерия фактът, че новата държава Израел, в която живеят много хора, родени в Германия, не съумя да намери добри преводачи на единствения език, който обвиняемият и неговият съветник можеха да разберат.
Защото някогашното предубеждение срещу немските евреи, едно време широко споделяно в Израел, вече не е така силно, за да оправдае подобен фал. Остава обяснението да се корени в още по-стария и много властен "витамин П", както израелците наричат протекцията в правителствените и бюрократичните кръгове.)


Едно стъпало по-ниско от преводачите са обитателите, от една страна, на стъклената клетка на обвиняемия и, от друга, на свидетелския бокс, и тъй като са поставени с лице един към друг, всяка от страните показва профила си на залата. Накрая, на най-ниското място и вече с гръб към публиката, е настанено обвинението - прокурорът и неговият състав от четирима помощници, както и адвокатът на защитата, който през първите седмици беше придружаван от помощник.


Дори и за миг липсва каквато и да е театрална поза в поведението на тримата съдии. Те крачат с естествената си походка, естествен е и изразът на скръб по лицата им, когато с особено внимание изслушват не просто свидетелски показания, а разкази за страдания.


Спонтанно е нетърпението им, предизвикано от стремежа на прокурора да събира безкрайно подобни показания. Отношението им към защитата на обвиняемия е като че ли с нотка на позасилена вежливост, сякаш винаги са вземали под внимание факта, че "д-р Серватиус се оказва почти сам в своята упорита битка, намирайки се в непозната среда", а отношението им към обвиняемия е безукорно.


Кристално ясно е, че това са трима добри, честни хора, които не се поддават дори на изкушението да позират по време на процеса - като се опитат например да сдържат своите реакции чак до приключване на превода на иврит, за да прикрият перфектния немски, който всеки от тях естествено владее, след като е роден и е учил в Германия.


Моше Ландау - председателят на съдийския състав, едва ли успява дори веднъж да овладее своите словесни реакции, докато преводачите свършат изречението, и често се намесва с бележки и поправки в превода, очевидно благодарен за мига възможност да се откъсне по този начин от своите сурови задължения.


Месеци по-късно, по време на кръстосания разпит на обвиняемия, той дори ще насърчава своите колеги да използват майчиния си немски език в диалога с Айхман - още едно доказателство за неговата изключителна независимост от общественото мнение в Израел.


Без съмнение съдията Ландау от самото начало на процеса беше човекът, който насочва делото и който прави всичко възможно, за да не се обърне процесът в представление под влиянието на прокурора, обичащ показността.


Причина за неуспеха му понякога да изчисти театралността е простичкият факт, че заседанията протичат на подиум пред събралата се публика, където гръмкият вик на съдебния пристав при всяко начало изпълнява ролята на вдигане на завеси. Който и да е този, който е проектирал новопостроения Дом на народа - Бейт ха'ам (днес обиколен с висока ограда, отбраняван от мазето до покрива от тежковъоръжена полиция и барикадиран с цяла редица дървени бараки в предния двор, където всеки новодошъл е най-старателно претърсван), явно е имал предвид театър, с партер и галерия, авансцена и сцена и странични врати, през които да влизат актьорите.


Ясно е, че тази съдебна зала съвсем не е лошо място за един показен процес, какъвто си го представя Давид Бен Гурион, израелският министър-председател, идея, която е имал още когато е взел решението да отвлекат Айхман от Аржентина и да го изправят пред Районния съд в Йерусалим, за да отговаря за ролята си за осъществяването на "окончателното решение на еврейския въпрос".


Бен Гурион, основателно наричан архитектът на държавата, си остава невидимият режисьор на заседанията.


Нито веднъж той не се появява в съда, но присъства чрез Гидеон Аузнер, главния прокурор, който прави абсолютно всичко, за да угоди на своя началник, представлявайки правителството. И ако, за щастие, старанието му често не успява, причина за това е, че процесът се председателства от друг, който служи на правосъдието толкова честно, колкото г-н Аузнер служи на държавата Израел.


Правосъдието по принцип повелява всеки съден да бъде обвиняван, защитаван и на тази основа осъден, а всякакви други въпроси, изглеждащи по-съществени - "Как можа да се случи?" и "Защо се случи?"; "Защо евреите?" и "Защо германците?"; "Каква роля изиграха другите на¬роди?" и "Доколко отговорни са съюзниците?"; "Как се случи така, че евреите, чрез собствените си водачи, съучастничиха в своето унищожение?" и "Защо те отиваха към смъртта си като овце на заколение?", - да бъдат оставени за по-късно.


Правосъдието държи единствено на Адолф Айхман - син на Карл Адолф Айхман, човека в стъклената клетка, направена за негова защита - среден на ръст, слаб, на средна възраст, с оредяваща коса, криви зъби и с късогледство, който по време на целия процес проточва мършавия си врат по посока на съдийското място (нито веднъж той не се обърна с лице към публиката) и който отчаяно се стреми и повечето пъти успява да запази самообладание независимо от нервния тик, поразил устата му навярно много преди този процес да започне. Под съд са неговите дела - а не страданията на евреите, не германският народ или човечеството, дори не антисемитизмът или расизмът.


А правосъдието, макар и навярно "абстрактно" според хора с мисленето на г-н Бен Гурион, се оказва много по-неумолим господар от който и да е министър-председател с цялата му власт. Управлението на министър-председателя, както бърза да покаже г-н Аузнер, е разрешаващо - то разрешава на прокурора да дава пресконференции и интервюта за телевизията по време на процеса (Американската програма, спонсорирана от корпорацията "Гликман", е посто¬янно прекъсвана от реклами за имоти - бизнесът преди всичко!) и да проявява даже "спонтанни" изблици пред репортери в сградата на съда:


"Прокурорът бил се поболял, като разпитвал Айхман, тъй като обвиняемият му отговарял на всички въпроси с лъжи".


Управлението на министър-председателя разрешава и честото хвърляне на коси погледи към публиката, разрешава театралния характер на суетата, надхвърляща обикновените норми, която в края на краи¬щата стига своя връх в Белия дом чрез комплимента "Браво!", изречен от президента на Съединените американски щати по адрес на този, който, между другото, е театралничил.


Правосъдието, обратно, не разрешава нищо такова - то изисква усамотение и ако разрешава нещо, то е по-скоро скръб, отколкото ярост, и предписва най-строго въздържане от всякакви удоволствия, следващи от това да се поставиш в светлината на прожекторите. Посещението малко след процеса на съдията Ландау в САЩ, като контраст, остана незабелязано, не бе популяризирано изобщо, освен сред еврейските организации, заради които бе предприето.


Все пак независимо от това колко самоотвержено съдиите отбягват светлините на арената, ето ги - седнали на най-високото място върху издигнатия подиум с лице към публиката по същия начин, както биха гледали от сцената, ако участваха в някоя пиеса. Предполагаше се, че публиката представлява целия свят и действително през първите няколко седмици тя се състоеше главно от журналисти на вестници и списания, които се бяха стълпили в Йерусалим от четирите края на света.


Щяха да гледат спектакъл не по-малко сензационен от Нюрнбергския процес, но за разлика от него, този път "главното внимание пада върху трагедията на еврейството като цяло". Защото "обвинявам (Айхман) също така и в престъпления срещу неевреи..." - но не защото ги е извършил в действителност, а, изненадващо, "за да не правя етнически деления".


Наистина забележително изречение, което един прокурор произнася в първата си реч на процеса - то се оказва с ключово значение за обвинение¬то по време на целия процес. Защото този процес е изграден върху онова, което евреите са изстрадали, а не върху това, което Айхман е извършил. Според г-н Аузнер между двете няма разлика, защото "съществува само един-единствен човек, който се е занимавал почти изцяло и само с евреите, чиято дейност се е заключавала в тяхното унищожение, чиято роля в злодейския режим се свежда до тях. Това е Адолф Айхман".


Нима е нелогично да се представят пред съда всички факти за еврейските страдания (които, разбира се, никога не са поставяни под съмнение), а след това да се търсят доказателства, които по един или друг начин да свържат Айхман с онова, което се е случило? Нюрнбергският процес, на който обвинението било "за престъпления срещу представители на различни нации", не разглеждал трагедията на евреите по простата причина, че от него отсъствал Айхман.


Наистина ли г-н Аузнер вярва, че Нюрнбергският процес би обърнал повече внимание на съдбата на евреите, ако на него бе докаран Айхман? Едва ли. Както почти всеки друг в Израел, той вярва, че само еврейският съд може да осигури правосъдие за евреите и че само евреите могат да преценяват своите врагове.


Оттук е и почти универсалната враждебност в Израел дори към простото споменаване за някакъв международен съд, който би обвинил Айхман не в престъпления "спрямо еврейския народ", а в престъп- ления срещу човечеството, извършени спрямо евреи. Пак оттук е странното самохвалство "не правя етнически разграничения", което звучи по-малко странно в Израел, където личният статут на еврейските граждани се диктува от равинските закони на традицията, поради което никой от еврейски произход не може да се ожени за не-евреин - смесените бракове се признават, но затова пък децата, родени от тях, се водят най-официално за незаконни (докато извънбрачните деца на родители евреи се считат законни!), а ако някой се случи да живее с майка не-еврейка, нито може да встъпи в брак, нито може да бъде погребан.


Разчупването на това положение става по-осезателно след 1953 г., когато чувствителен дял от семейното право започва да се разглежда от светските съдилища. Днес жените могат да наследяват и да споделят равен статут с мъжете. Това рядко се признава, тъй като вярата или властта на фанатичното религиозно малцинство не позволява на правителството на Израел да подмени традиционното равинско право със светския съд в областта на брака и развода.


Ако съществува някаква точка на пълно съгласие между религиозните и нерелигиозните граждани на Израел, това е общото им желание да има закон, който да забрани смесените бракове, и главно по тази причина - както признават официални израелски представители извън съдебната зала - светските и рели¬гиозните среди в Израел са единни в нежеланието си да има консти¬туция, в която един подобен закон трудно би намерил място. ("Аргументът срещу гражданския брак е, че той ще разедини нашия дом Израел и ще раздели евреите от тази страна от диаспората", както бе наскоро формулирано от Филип Джилън в "Джуиш фронтиър".)


Каквито и да са причините, има нещо феноменално в наивността, с която обвинението на процеса срещу Айхман изобличи позорните нюрнбергски закони от 1935 г., които забраняват смесените бракове и сексуалните връзки между евреи и германци. По-информираните кореспонденти добре схващаха иронията в тези съвпадения, но не отбелязаха нищо по въпроса в своите информации. Не беше това моментът, пресмятаха те, в който да се каже на евреите какво не е наред в законите и институциите в собствената им страна.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на vagabond66
    vagabond66
    Рейтинг: 1500 Весело

    Оттук е и почти универсалната враждебност в Израел дори към простото споменаване за някакъв международен съд, който би обвинил Айхман не в престъпления "спрямо еврейския народ", а в престъп- ления срещу човечеството, извършени спрямо евреи. Пак оттук е странното самохвалство "не правя етнически разграничения", което звучи по-малко странно в Израел, където личният статут на еврейските граждани се диктува от равинските закони на традицията, поради което никой от еврейски произход не може да се ожени за не-евреин - смесените бракове се признават, но затова пък децата, родени от тях, се водят най-официално за незаконни (докато извънбрачните деца на родители евреи се считат законни!), а ако някой се случи да живее с майка не-еврейка, нито може да встъпи в брак, нито може да бъде погребан.
    —цитат от коментар 0 на статията




    Това вЕрно ли е бе?!?
    Да се чуди, човек от къде
    "нацистите" взели идеята за въвеждането
    на Нюрнбергските закони?!?

  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1658 Неутрално

    Страхотна книга, спомням си я от студентските си години!
    Спомням си впечатляващата теза на Хана Аренд за баналността на злото...

  3. 3 Профил на Milko
    Milko
    Рейтинг: 452 Неутрално

    Кой реши, че е една от най-влиятелните книги?
    Айхман не може да стъпи на малкия пръст на книгата на Аренд - Тоталитаризмът, която не е преиздавана от близо 30 години. Странно защо ли?

  4. 4 Профил на Bornagain
    Bornagain
    Рейтинг: 944 Неутрално

    Ккнигата на Аренд - Тоталитаризмът, която не е преиздавана от близо 30 години. Странно защо ли?
    —цитат от коментар 3 на Milko

    Щото беше писана по поръчка на американците като идеологическо оръжие срещу СССР. Номера мина, сега обаче се изтърка и трябва да търсят друг.

    Свободата, Санчо...
  5. 5 Профил на mgsh
    mgsh
    Рейтинг: 478 Неутрално

    Любима книга! :) Горещо я препоръчвам, далеч не само заради повече от добрите думи за България и спасяването на евреите!

    Трябва да се чете заедно с "Тоталитаризмът" като естествено продължение и илюстрация на анализа във въпросния магистрален труд.

    В този ред - препоръчвам и книжлето "Без давност" на Владимир Янкелевич; някакви си 30-40 странички, но също фундаментален труд.

    На предишния коментар праснах минус. Моля, въздържайте се от брътвежи, защото не мога да ги нарека съждения, въпреки огромното си желание. Мисълта на Хана Аренд е именно мисъл - сложен процес, не оставящ никакво място за расистка първосигналност. ГСП!

  6. 6 Профил на alfonsie88
    alfonsie88
    Рейтинг: 259 Неутрално

    Актуална книга -- във времена когато в страната и другаде все още се констатират твърде много неприкрит или зле прикрит анти-семитизъм и други форми на омраза...

  7. 7 Профил на benefikato1
    benefikato1
    Рейтинг: 456 Неутрално

    Имам някакъв спомен, че последните думи на Адолф Айхман са били- и какво ще обесите още един еврейн. Иначе Хана Аренд е авторитет-безспорно.

  8. 8 Профил на log_on
    log_on
    Рейтинг: 903 Неутрално

    Най-голям враг на евреите са.....други евреи.

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3712 Неутрално

    Айхман е бил почти убеден в собственната си невинност, той е бил само изпълнител на чужди заповеди според него самия. Същите оправдания изтъкват и палачите от ГУЛАГ, а и ние станахме свиретели на същото в процеса за лагерите и срещу Т.Ж които само изпълнявали повелите на партията.

    klimentm
  10. 10 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    До коментар [#3] от "Milko ":

    “ книгата на Аренд - Тоталитаризмът, която не е преиздавана от близо 30 години.”
    ——
    Може би не е (преиздавана) ... на български ... щото имате, оригиналния, естествено;) преразказ на Ж. Желев. Бърз поглед в Амазон показа следното:

    The Origins of Totalitarianism Paperback – August 24, 2017
    by Hannah Arendt
    https://www.amazon.com/Origins-Totalitarianism-Hannah-Arendt/dp/1376196204

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  11. 11 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    До коментар [#2] от "selqnin":

    “ Спомням си впечатляващата теза на Хана Аренд за баналността на злото...”
    ——
    Хубу, значи ша мойш ни обясни как тая теза са връзва с тоя тука откъс от оригиналната й публикация:
    “ [...] what the doer did, and how. In the center of a trial can only be the one who did—in this respect, he is like the hero in the play—and if he suffers, he must suffer for what he has done, not for what he has caused others to suffer. ”

    https://www.newyorker.com/magazine/1963/02/16/eichmann-in-jerusalem-i

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  12. 12 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1777 Весело

    Любима книга! :) Горещо я препоръчвам, далеч не само заради повече от добрите думи за България и спасяването на евреите!Трябва да се чете заедно с "Тоталитаризмът" като естествено продължение и илюстрация на анализа във въпросния магистрален труд.В този ред - препоръчвам и книжлето "Без давност" на Владимир Янкелевич; някакви си 30-40 странички, но също фундаментален труд.На предишния коментар праснах минус. Моля, въздържайте се от брътвежи, защото не мога да ги нарека съждения, въпреки огромното си желание. Мисълта на Хана Аренд е именно мисъл - сложен процес, не оставящ никакво място за расистка първосигналност. ГСП!
    —цитат от коментар 5 на mgsh


    Напълно съм съгласен с вас. Няма народ/етнос, който да заслужава да бъде уважаван или хулен именно в своята цялост, защото народът е съставен от индивиди, които са много под или много над тези положителни и отрицателни оценки, еднакво вредни. Някои представители на еврейския елит в България много мразят тази книга, мразят и Хана Аренд, защото Аренд е всъщност против ционизма като идеология, а пък той сега е на мода отново. Една приятелка веднъж ми даде добро обяснение защо доста народ от всички страни не разбират напълно нейната позиция, просто не разбират какво означава да си учен.

  13. 13 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2457 Неутрално

    До коментар [#4] от "Bornagain":

    Кажете,че това не се отнася за САЩ днес:

    https://chetilishte.com/изолацията-винаги-предшества-тотали/


    До коментар [#9] от "klimentm":

    Съдебна отговорност носи преди всички държавният лидер. Милошевич отричаше до последно да има нещо общо със зверствата извършени от сръбските паравоенни и военни части,но въпреки това беше и щеше да бъде осъден на доживотен затвор. И с пълно право защото той имаше властта да предотврати кланетата.
    Ако някой надзирател в концлагер е извършвал престъпления без да има разрешение от държавният лидер,той трябва да бъде осъден,разбира се.

  14. 14 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2457 Неутрално

    До коментар [#2] от "selqnin":“ Спомням си впечатляващата теза на Хана Аренд за баналността на злото...”——Хубу, значи ша мойш ни обясни как тая теза са връзва с тоя тука откъс от оригиналната й публикация:“ [...] what the doer did, and how. In the center of a trial can only be the one who did—in this respect, he is like the hero in the play—and if he suffers, he must suffer for what he has done, not for what he has caused others to suffer. ”https://www.newyorker.com/magazine/1963/02/16/eichmann-in-jerusalem-i
    —цитат от коментар 11 на Gretel



    До коментар [#11] от "Gretel":

    Добре де,не усещаш ли,че е меко казано неадекватно да праскаш текстове на английски (чужд) език,когато знаеш че много българи няма да могат да си го преведат? Ако мислиш,че като слагаш текстове на чужд език,с това тезата ти става по-силна,се лъжеш.


    До коментар [#12] от "ТумбаЛумба":

    Много хора от елитите по света не понасят Хана Аренд защото те самите тайно или явно харесват тоталитаризма,който Аренд безпощадно разобличава.

  15. 15 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1777 Весело

    До коментар [#14] от "deaf":

    Това е така за рецепцията на Аренд. Можем да си я наричаме тезата Адорно, защото Адорно е писал за това как авторитарните симпатизират само на авторитарни. Абе надали е баш така, но приблизително. Просто като си нисш организъм в една система, па била и тя и политическа, е някак естествено, в смисъла на природно, да реагираш според йерархията, с муцунката о земята. Та така и с Аренд - не се огъва пред идеолозите на ционизма и разни други тогавашни и бъдещи величия, и от позицията на desinteressiert учен, без вложени лични интереси, прави това, което трябва да прави. Гледам да не се замислям за реалната численост на авторитарните, че има опасност да се обезверя.

  16. 16 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 3028 Неутрално

    До коментар [#14] от "deaf":

    Чети кво ти е написала: “оригинална публикация”. Все пак оригиналът е на английски, как да го изпраска на български?!

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ
  17. 17 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2457 Неутрално

    До коментар [#14] от "deaf":Чети кво ти е написала: “оригинална публикация”. Все пак оригиналът е на английски, как да го изпраска на български?!
    —цитат от коментар 16 на vesolr



    До коментар [#16] от "vesolr":

    Всеки чужд език може да бъде точно преведен на български език. Дори и такива думи като "църцорене" може да се преведат.

  18. 18 Профил на white rabbit
    white rabbit
    Рейтинг: 279 Неутрално

    До коментар [#3] от "Milko ":

    Изобщо издавана ли е в България?

  19. 19 Профил на MPetr
    MPetr
    Рейтинг: 2464 Любопитно
  20. 20 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3387 Неутрално

    Не съм чела книгата, задължително ще поправя този свой пропуск.
    Айхман успява да замине за Аржентина през т. нар. "Път на плъховете", през който хиляди нацисти преминават от Германия, Австрия до Италия, където с помощта на Католическата църква /с решаващата намеса на папа Пий XII/ са снабдявани с фалшиви документи и достигат до Южна Америка. Айхман успява да изтегли в Аржентина и семейството си. Като жест към папата за неговото спасяване, Айхман се прекръства и от протестант става католик.

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър
  21. 21 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    До коментар [#14] от "deaf":

    “ е меко казано неадекватно да праскаш текстове на английски (чужд) език,когато знаеш че много българи няма да могат да си го преведат?”
    ——
    Що няма да могат? Щото ги мързи или щот са неспособни? (И не могат дори да ползват Гугъл). И в двата случая, тая забележка на Аренд не е за тях — няма да я разберат дори преведена на български.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  22. 22 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1009 Неутрално

    До коментар [#20] от "bramasole":

    накратко, айхмака е съвършено баналния изрод.

  23. 23 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1009 Неутрално

    До коментар [#15] от "ТумбаЛумба":

    как си бе лумба, кво нову? :)

  24. 24 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 3028 Неутрално

    До коментар [#17] от "deaf":

    Не, не може. За това се иска талант и познания, които не са по силите на всеки. Затова някои преводи от добри преводачи са много по-ценени в сравнение с други направени от по-некадърни. Но дори най-добрият превод не може да замести оригинала.

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK