Откъс от "Усмивката на ягуара" на Салман Рушди

Откъс от "Усмивката на ягуара" на Салман Рушди

© Издателство



През лятото на 1986 г. британският писател от индийски произход Салман Рушди заминава на триседмично пътуване до Никарагуа. Изморен от работата си по своя четвърти роман "Сатанински строфи", той предприема пътешествие до южноамериканската страна, за да се потопи в различен свят.


В "Усмивката на ягуара" Рушди описва ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък. През погледа на писателя действителността в тази страна граничи със сюрреализма.


Салман Рушди е носител на наградата "Ман Букър" за книгата "Среднощни деца" (1981). През 1988 г. излиза четвъртият му роман "Сатанински строфи", който предизвиква силна негативна реакция в ислямския свят. Романът е забранен в много страни, а иранският аятолах го обявява за вероотстъпник и издава смъртната му присъда. Британската кралица го удостоява с рицарско звание за заслугите му към литературата. Член на Американската академия за изкуство и литература.




"Усмивката на ягуара" е първата му нехудожествена книга, издадена през 1987 г. след пътуването на Рушди до Никарагуа. На български е издадена от "Вакон". Издателството предостави откъс от нея на "Дневник".


Пътят към Камоапа


Стените в дома на никарагуанския вицепре­зидент, писателя Серхио Рамирес, бяха об­сипани с маски. "Аха - рече охранителят, който ме пусна да вляза във вътрешен двор със ста­ри дървета, обрамчени от просторни веранди, - el escritor hindú. "Испанците използват дума­та hindú със значение "индиец"; фразата de la India, която ми се струваше по-подходяща, зву­чеше тромаво за никарагуанското ухо. И така, по време на престоя си аз бях индуският писа­тел, а често ме наричаха просто поета. Което ми се стори много ласкателна дегизировка.


В Никарагуа маските са неизменна част от много популярни фестивали и народни тан­ци. Имаше маски на животни, маски на дяво­ли и дори, както скоро щях да открия, маски на мъже с кървящи дупки от куршуми на че­лата. По време на въстанието сандинистките партизани често влизали в сражения с розови мрежести маски, върху които били изрисувани простички лица. И тези маски произхождаха от народните танци. Една вечер отидох да гле­дам балет, основан на традиционни фолклор­ни танци, и забелязах, че една от балерините носи розова маска. Асоциацията на маските с революцията беше станала толкова силна, че танцьорката се преобрази поне в моите очи в нещо красиво и чудато: не маскирана балери­на, а партизанка с балетна пачка.


Истинската цел на маската, както ще ви каже всеки актьор, не е да скрие лицето ти, а да го преобрази. Народ, в чиято култура маските за­емат централно място, знае много за процеса на метаморфозата.

Усмивката на ягуара
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В компанията на Серхио Рамирес и Луис Ка­рио̀н - един от деветимата членове на Нацио­налния директорат на Сандинисткия фронт, се отправих към град Камоапа в провинция Боа­ко, за да видя едно от най-важните преобразу­вания в нова Никарагуа. Днес беше Национал­ният ден на аграрната реформа и в Камоапа на campesinos щяха да бъдат раздадени нотариал­ни актове за поне 70 000 акра земя.


Серхио Рамирес беше необичайно висок (доста над метър и осемдесет) и едър за ника­рагуанец, а понякога приличаше забележител­но много на китаец по един величествен начин; Луис Карио̀н много повече приличаше на типичен никарагуанец с дребния си ръст и мустаците от онзи тип, който в Париж по време на ме­тежите от 1968 г. наричали марксистки като на Граучо. И двамата бяха стъписващо лишени от помпозността и голословността, така често срещани при политиците.


- Колко акра са преразпределени след края на революцията? - попитах аз и след като два­мата уточниха колко manzanas (никарагуанска­та мерна единица за земя) има в един хектар, а после тримата избистрихме колко акра има в един хектар, стигнахме до приблизителната цифра от два милиона акра, раздадени на око­ло 100 000 семейства.


Останах впечатлен и изразих възхищението си на глас. Рамирес кимна:


- Така показваме на народа, че желаем да изпълним обещанията си.


Когато дон Анастасио Сомоса избягал от стра­ната, той взел със себе си всичко, което можел да носи, включително всички пари от държавната хазна. Дори наредил да изровят телата на Тачо I и Луис Сомоса и те също заминали в изгнание. Несъмнено е щял да вземе и земята, ако беше измислил начин как да го направи. Но не измислил. Не измислили и съратниците му, които избягали с него, и така правителството на нова Никарагуа се оказало собственик на изоставените чифлици, чиито територии възлизали на половината от об­работваемата земя в страната. Земята, която се раздаваше сега, беше иззета от тези огромни вла­дения, а не, както Кариòн и Рамирес очевидно се чувстваха длъжни да обяснят, от други места.


Повече информация за книгата ще намерите тук.

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на dfjftriktrcdt
    dfjftriktrcdt
    Рейтинг: 2262 Неутрално

    Салман Рушти е кошмара на ислямските терористи в Турция,Иран,СА,Катар и прочие ...

    shlshlshlshl
  2. 2 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 689 Неутрално

    и кошмара на всеки не съвсем малоумен читател. набеден и направен на голям списувател и саответно редовно натрапван ни. имаме над 30 бг автори които са класи над него.

  3. 3 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2499 Неутрално

    И какво излиза? Че никарагуанските комунисти не са баш комунисти,щом раздават земята на селяните,вместо да ги вкарат в колхози?

  4. 4 Профил на abc
    abc
    Рейтинг: 575 Неутрално

    Сатанински строфи е много хубава творба, спомням си, че я прочетох на един дъх.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK