Поетът Борис Христов състави сборник с народни умотворения

Двутомният труд стои встрани от лавиците в книжарниците, а е книга събитие за българската памет.

© Скрийншот, YouTube

Двутомният труд стои встрани от лавиците в книжарниците, а е книга събитие за българската памет.



Текстът е препубликуван от "Литературен вестник". Заглавието е на "Дневник".


Историята на човечеството е и тази на книгите, които са забравени, непотърсени... Големият поет Борис Христов е с интуиция да върне българското светоусещане в културната ни история, като се обръща към забравени книги. Съставител е на антологии за българската народна лирика, необятните народни устни писмена, които превръща в историчност.


И не само, културната ни памет с представите за света и човека от "магическия" реализъм на фолклора, завръщане към праопита, убежища на българския дух. От местните извори, неразомагьосани от религиознотo, там, където е още чудатостта, песенното творчество в устната му словесност, богатата на теми българска памет от народно наследство, в която е закодирано универсалното. Да си спомним загадъчния сборник със странна съдба "Веда Словена" (и едноименния документален филм, на който е сценарист). Четем света, който не е такъв какъвто го знаем днес, който е, отива, "от" към нас и далеч.




Антология "Сборник за народни умотворения", двутомният труд, на който е съставител Борис Христов и сам ще нарече "помилвани книги", излезе в края на миналата година. Стои встрани от лавиците в книжарниците, а е книга събитие за българската памет.


Документална, вдъхновена и възраждаща забравени текстове от архива на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" от 1889 г. Забележителната поредица от книги, основана от "ренесансова" личност като проф. Иван Шишманов, министър на народното просвещение, един от основателите на Софийския университет. За съвременните читатели антологията е "културологично" пътуване с текстове за източниците, за тези значими български автори, учени, възрожденци, формирали представите за българската наука и хуманитаристика. Всъщност обществото винаги се е защитавало с тези, които участват в правенето на Историята.


Текстовете в сборника са писани от емблематични фигури за българската култура от Възраждането като Петко Р. Славейков, Васил Златарски, Любомир Милетич, Димитър Маринов и други историци, етнографи, археолози, които въвеждат читателя в създаването на българската наука - българската историография, нумизматика, метеорология, география, етнография, археология, езикознание.


Изследванията са част от историческата ни памет, първите поредици, които утвърждават българската култура и идентичност. И въпреки това непознати.


Сборникът е с осъвременен език и с детайлна информация в бележки под линия, дело на редакторите. Представя ни знанието на отминалите времена, което е стигало до енциклопедичност. Чрез градината на умотворенията, Борис Христов с избора си на текстове онагледява исторически моменти фрагментарно, историята никога не достига цяла. Има и друга цел, като участва в разпространението на исторически знания за знанията.


В антологията, от писмата на цариградския патриарх Николай Мистик до цар Симеон, през бележките и писмата на Левски, до културологичните понятийни представи за света, съвременното схващане е музейно.


Книгите са памет. Съвременният читател може да очертае тенденции за епохи, да изведе от историческата експозиция социални идеи, желания, колебания на човека и връзката му с окаменелите български земи в исторически наслоения - бележки за въстания, за владетели, атмосферата на старите пътувания през България и още по-назад. Да преоткрие архетипните си виждания дълбоко вкоренени в традициите на етнографията, да проследи модерните нагласи по отношение на други култури. И да пренесе от нашите предци историческо съзнание и самоидентичност.


Книгата се чете бавно, монографиите са дълги. Любопитни са текстовете: "Ръкописа за България при царуването на император Никифор Фока", който се съхранява във Ватиканската библиотека, писмата до цар Симеон, сведенията за народната медицина.


Иван Вазов: Лирика (антология)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В културологичните пластове на антологията едно уморено общество може да се върне към традицията, първоизворите, в търсене на спасителни устои в употребата на паметта и обиталищата й. С годините книгите ни дават не само поглед назад, но и увереност и посока, нямат само характер на паметници с историческо значение. Паметта на времето винаги трябва да бъде реконструирана.

Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4083 Весело

    Aз като гледам последните трийсе години дълбоко се съмнявам вече в "умотворенията " на нашего брата!

    klimentm
  2. 2 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1801 Неутрално

    Тази книга наистина е събитие!
    Поклон пред Борис Христов!
    Купувам и чета!

  3. 3 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3387 Неутрално

    Двутомникът е издаден от НБУ - формат А 4, с твърди корици и подходяща за изданието хартия, качествената полиграфическа изработка е релевантна на съдържанието.
    А аз се надявам да бъде издадена в скоро време и книга с нови произведения на Борис Христов.

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK