"Истории за Великден"

"Истории за Великден"

© Велко Ангелов



В сборника "Истории за Великден" са събрани разкази, в които се усеща духът на Възкресението. Изданието е от поредицата на "Изток - Запад" "Големите малки книги".


Съставителката Огняна Иванова е подбрала най-подходящите творби, свързани със знаковия християнски празник. Освен емблематични разкази на българските класици Константин Величков, Рачо Стоянов, Иван Вазов, Георги Райчев, Матвей Вълев, в сборника присъства и Лев Толстой с разказа "Двамата старци", а ненадминатият майстор на късия разказ О'Хенри е представен с "Червените рози на Тония", в който с финото си чувство за хумор разказва за силата на влюбения мъж. Силен заряд носят и останалите творби, чиито автори са Александър Куприн и Леонид Андреев.


Предлагаме ви източното сказание за дъщерята на Пилат, която получава изцеление от разпънатия Иисус Христос, преразказано от Иван Вазов.


"Дъщерята на Пилат" - откъс от "Истории за Великден"




В ония дни управителят на Дамаск, Клавдий Рикс, беше много опечален: прекрасната му съпруга Попея, щерка на Понтийски Пилата, който заповядваше от името на цезаря в Йерусалим, беше постигната от зла болест - разслабление. Нейните красиви членове се бяха схванали, чудното ѝ тяло бе изгубило своята гъвкавост и подвижност и само на носилка, увита в багряно кадифе, под атлазен покров, болната можеше да излиза извън града и да гледа разкошните градини, що го заобикаляха като един красен венец.


Две години откак Попея беше я слетяла тая напаст, а надежда за изцеление нямаше. Нахалос мъжът ѝ привикваше от далечни страни най-вещи лекари и чутни чародейци, и учени, да гледат жена му и да ѝ помогнат със силата на изкуството си. Техните знания, усилия и опитност оставаха немощни пред упоритостта на болката, която приковаваше прекрасната млада римлянка на едно място.


Най-после един пътник, пристигнал от Йерусалим, се яви при болната и ѝ обади, че в юдейската земя се е появил някакъв си магесник, именуем Иисус Назарянин. Той вършел чудеса над болните: разслабените дига на крака и им повръща прежното здраве и сила, на слепите - зрението и даже умрелите възкресява.


И възрадва се от тая вест Попея, и извика:


- Ще ида, ще ида при тоя магесник! Ще му заплатя щедро с безценните си камъни, ще му оставя скъпата си огърлица от зелени елмази, която струва пет града юдейски, само нека ме изцери.


Но странникът ѝ каза:


- Прелестна Попейо! Нищо от това няма да ти помогне пред Назарянина: той сам ходи дрипав и бос, живее със сиромасите, мрази всичките световни суети, и ако му занесеш още толкова съкровища, пак няма да спечелиш благоволението му.


- Но какво трябва да сторя, за да получа изцеление от ръката му? - извика безпокойно болната.


- Той иска от ония, които прибягват до неговата помощ, само едно нещо: да вярват в него.


И удиви се Попея от тия думи на пътника, помисли няколко време, като си допря до челото белоснежната ръка, която блещеше от светлика на драгоценни украшения, и пак запита:


- Да вярвам в него? А какво да вярвам?


- Да вярваш, че той е син Божий.


- Син Божий? Ето едно нещо, което не разбирам.


И дълго още разпитва странника.


Истории за Великден
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Много дни и нощи Попея прекара в размишления. И като гледаше своите вцепенени членове, в разцвета на младостта ѝ, тя проливаше сълзи и плачеше като дете. Но в душата ѝ все повече и по-ясно израстваше образът на тайнствения непознат магесник, който се наричаше син Божий и който можеше да извършва чудеса, надминаващи границите на человеческия ум и сила. И заедно с това желанието ѝ да придобие предишното си здраве и млада пъргавина усилваше в сърцето ѝ нетърпението да се срещне с тоя чуден човек, готова дори да повярва в неговата божественост.


"Щом той стои по дух и по сила така далеко от човеците, трябва да е близо до божествата: само боговете са толкова всемогъщи, та с един поглед, с един помисъл да изцеряват безнадеждно болните. Нашите богове не щяха да ми помогнат - да изпитам силата на Бога, на когото тоя Назарянин обявява, че е син."


И вярата растеше в душата ѝ.


Попея реши да иде в Йерусалим, дето ѝ се каза, че най-лесно може да срещне Иисуса. Но като знаеше, че мъж ѝ няма да склони, щото една горда и високородна римлянка да се унижава с молба пред един презрян еврейски магесник, тя обяви на Клавдий, че горещо желае да посети баща си. Тая прищявка, изпълнението на която беше свързано с толкова труд и умора за една жена в положението на Попея, слиса Клавдий.


Но нейните молби и настоявания бяха тъй неотстъпни, щото той най-после не можа да откаже на любимата си страдаща жена, положи я в богата колесница с пухови копринени възглавници и я изпрати с най-верните си слуги към юдейската земя.


И след като пътува три дни по друма, който лъкатуши по източните поли на Ливанските планини с високите кедри, Попея пристигна в юдейската земя и къде обяд на четвъртия ден, като мина на север от Йосафатовата долина, приближи с колесницата си до Йерусалим.


Това се случи току-що преди еврейската пасха.


И когато да се запъти към северната врата на града, видя, че из нея беше излязло множество народ, сред което светеха шлемове на римски конници. И това множество се запътваше по посока на запад, към ближния гол хълм.


Попея гледа шествието, без да знае значението му, и продължи пътя си.


Пред самата порта тя срещна един римски центурион на кон, който беше също тръгнал с няколко войника по дирята на множеството. Заповяда да спрат и попита центуриона къде отива тоя народ.


- Ще бъде разпнат на оня рът осъденият на смърт развратител на народа, Иисус Назарянина! - отговори той, като се поклони на светлата щерка Пилатова.


- Не бива! Не бива! - извика уплашена Попея. - Нека да спрат наказанието! Искам това!


Но офицеринът обяви, че само Пилат може да отмени заповедта си. Но че додето се получи това отменяване, ще мине време, и престъпникът ще е вече разпнат.


И той се чудеше за участието Попеино към един жалък лъжец и смутител, обречен на смърт от самия еврейски народ.


А Попея, смутена и отчаяна, обърна поглед към Голгота, дето се беше спряло вече множеството и дето се готвеше нещо страшно...


- Занесете ме по-скоро там! Той не трябва да умре! - извика тя на хората си.


И намериха набързо носилка, понеже до върха Голгота колесница не можеше да иде, и понесоха прекрасната Попея по каменливия хълм.


Когато се изкачиха на върха, Попея в ужас видя изправени вече там три кръста и на всеки от тия кръстове висеше по един човек. Съдбата се беше изпълнила!


По заповед на Попея разтикаха тълпата, която обикаляше с глъч и груби ръмжения кръстовете, и сложиха носилката близо до тях. Под средния кръст беше паднала прималяла една жена еврейка, а две други, с лица, облени със сълзи, със счепкани от скръб и отчаяние ръце, гледаха мъченика, комуто из раните на ръцете и нозете течаха червени кървави струи.


Попея, безмълвна и неподвижна, впи скръбни погледи към страдалното лице на Христа, по чиито благи черти се четяха ужасните мъки на разпятието.


И с бузи, облени със сълзи, заедно с другите жени, гледаше разпнатия. Бедната Попея се силеше да срещне поне веднаж погледа му, в който, въпреки неописуемите телесни страдания, светеха през мрежата на скръбта зари от благост и кротост. Но очите на Христа, устремени тихо в плачещата му майка, нито веднаж не погледнаха към Попея.


- Спаси ме! - шепнеше тя и не сваляше погледа си от лицето на Христа.


Внезапно тихият поглед на Христа се вдигна от майка му и се спря върху римлянката. Очите на римлянката и на Иисуса се срещнаха. И няколко мига той я гледа с такова добро, скръбно, дълбоко изражение!... И веднага от силата на тоя поглед, който прониза като небесна искра цялото ѝ същество, тя почувствува едно дълбоко и общо сътресение и нещо ново, сладко, бодро изпълни душата ѝ и тялото.


Пилат чакаше върху горното стъпало на мраморните стълби на палата си своята разслабена дъщеря, предизвестен вече за нея, изпълнен с тревога и учудване, защото целта на посещението ѝ му беше непозната.


Когато я видя, че тя се зададе в колесницата си с лице нажалено, той ѝ простря ръце, като очакваше да му я изнесат догоре и да я прегърне нежно.


Но Пилат видя в изумление как Попея слезна сама от колесницата, отстрани с един повелителен знак слугите му, като ѝ подлагаха златообшита носилка, и сама се запокачва чевръсто и леко по мраморните стъпала, с пъргавина на ливанска газела...


И като се метна на врата на смаяния си баща, разплакана, тя извика:


- Татко! Вие убихте днес един бог!


И всичките гледаха това чудо, зяпнали.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sbaleev
    sbaleev
    Рейтинг: 328 Неутрално
  2. 2 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 1154 Неутрално

    “ която получава изцеление от разпънатия Иисус Христос, преразказано от Иван Вазов.”
    ——
    Да ма прощава дядо Вазов, ама га си бозата! Тая прупаганда и ристиен-агитация е сърцераздирателна направо.

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  3. 3 Профил на vankata1
    vankata1
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    Христос Воскресе .
    —цитат от коментар 1 на sbaleev


    Воистина воскресе!

  4. 4 Профил на Ганьо фурийката на Балкана
    Ганьо фурийката на Балкана
    Рейтинг: 112 Весело

    Азе боядисах и няколко сурови в кошницата. Ей тъй, да видя физиономията на жената.

  5. 5 Профил на Тошо Кочев
    Тошо Кочев
    Рейтинг: 1562 Любопитно

    Христос Воскресе .
    —цитат от коментар 1 на sbaleev


    Кога?🥳

    Много съм прост
  6. 6 Профил на hasmokar
    hasmokar
    Рейтинг: 873 Неутрално

    Денят на боядисаните.

  7. 7 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 4000 Неутрално

    До коментар [#1] от "sbaleev":

    Воистину Воскресе! Бъдете здрави!

  8. 8 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1465 Неутрално

    Христос воскресе и подреди нас!

    "Светът няма да бъде разрушен от тези, дето вършат зло, а от тези, дето ги наблюдават без да направят нещо по въпроса" Алберт Айнщайн.
  9. 9 Профил на ykv43523606
    ykv43523606
    Рейтинг: 415 Неутрално

    Великден е най-езическия празник, който християнството асимилира заедно с Коледа. За това ако се чудите защо обичаите и обредите на този празник всъшност нямат нищо общо с Иисус, та за това е.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK