Властта на "Резиденцията"

Новият роман на Георги Тенев уверява в способността на родната ни проза да излъчи още един силен пример на много добра литература.

© "Колибри"

Новият роман на Георги Тенев уверява в способността на родната ни проза да излъчи още един силен пример на много добра литература.



Текстът е препубликуван от "Литературен вестник".


Очевидно точно и потвърдено във времето е решението на литературния историк Младен Влашки да постави в появилата се преди седем години монография "Романология ли?" (2014) писателя Георги Тенев в зоната на експериментиращите автори. През 2014 г. във фокуса на изследователя е романът на Г. Тенев "Партиен дом" (2006), а конкретният критически контекст акцентира върху грешните ходове на експерименталните романови модели в родната белетристика от първото десетилетие на новия век.


В друг тип изследователска перспектива, фокусирана върху една от генералните теми за българската литература - срещата на представите за родина и чужбина - същият роман на Тенев е обект на интригуващо четене по страниците на наскоро появилото се мащабно изследване на българската проза от последните близо три десетилетия "През това време" (2020) на Инна Пелева.




С други думи - от доста време насам Тенев е припознат като едно от важните имена в модерната ни белетристика в сериозни и знакови рекапитулиращи литературноисторически и критически преценки.


Уменията на неговото писане държат нащрек вниманието на изследователите, а прозата му е в емпиричното поле на симптоматични тенденции и същностно важни процеси в родната ни съвременна проза. Че има защо да е така, доказват и последните му два романа, появили се на къса времева дистанция един от друг - "Балкански ритуал" излезе през зимата на 2019, а съвсем в началото на 2020 г. - романът "Резиденцията".


Резиденцията
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Две много различни книги от един и същ автор, което само по себе си, дори и без да имаме предвид предхождащия ги сериозен писателски опит на Тенев, е достатъчно респектиращ факт относно уменията му да бъде друг и различен, съхранявайки писателската си идентичност.


Романът "Резиденцията" без съпротива беше припознат като принадлежен към антиутопичните/дистопичните повествования. Оголеният и съвсем конспективно маркиран тук сюжетен скелет би могъл да се сведе до следното: това е история от края на настоящия XXI век, в която, след три осъществени властови фази, е установен зловещ режим в държава, разделена от т.нар. Мембрана на две територии - в тях функционира различна, но ясна йерархия на отношения между обитателите им, уреден е стриктен регламент по контролиране на ресурсите, а общественият ред и процедурите, гарантиращи сигурност, се осъществяват от институции като Министерство на последствията, Дома на истината, но и Държавен съвет, жандармерия...


Персоналните фигури, в които е съсредоточена (представата за) властта и нейните функции/възможности, както и основанията за генеалогичното й възпроизвеждане са изведени през фигурите на Прокуратора и Възпитателката.


Но в условията на цялата тази мощна и стабилизирана във властовите си процедури държава e опазено духовно съпротивително движение, наречено Рилски урок - породено от отделни форми на несъгласие, то се практикува по различно време и в различни времеви и поколенчески етапи на обществото в продължение на периода, в който постепенно се утвърждава Държавата на реда (ДНР).


Балкански ритуал
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Оцелели след чудовищни гонения и разправи (властта издирва последователите на Рилски урок по всякакви начини, опитва се да предотвратява разпространението на този и подобен вид съпротива, като химикализира мозъците от най-ранно детство, изпраща и изолира в специални лагери или просто ги изтребва като дивеч из планината), привържениците на движението/учението Рилски урок са малцина. Един от тях се оказва в директна, макар и контролирана конфронтация с Прокуратора и властта, която той олицетворява. И за двамата срещата помежду им се оказва с не/подозирано сериозни последствия.


Разбира се, като всяко четиво, създадено изпод ума на можещ и образован автор, "Резиденцията" изгражда повествователния си организъм и посредством отпечатъците на памет за времето, което прототипно унаследява (и фикционално използва) като специфична характерология.


В този смисъл наред с особеното припомняне на детайли от управлението на късната Римска република чрез главен персонаж, институционално назован именно Прокуратор, в сюжетното разгръщане параболично просветват белези от новата историята на България и Източна Европа от епохата на тоталитарното минало, период, към който Георги Тенев има вече регистрирана висока творческа чувствителност - трудовите лагери на оня режим, дейността и последователите на дъновисткото учение, самозапалващите се младежи (дали през 1969 г. в Прага или през 2013 г. у нас), работнически протести, катализирани от синдикални инициативи, превърнали ги във важни политически движения, гражданските протести от последните няколко години у нас, а и в други европейски държави.


Всичко това е влято в плътната амалгама на няколкото сюжетни линии в повествованието, конструиращи генералния тематичен корпус, свързан с конфликта между власт и инакомислие.


Властта в "Резиденцията" е изобретена и представена чрез множество и все безскрупулни, макар и художествено изобретателни и стилизирани версии. Но в крайна сметка изображението е концентрирано в категоричната убеденост на нейното постоянство. През и чрез каквито и форми/тела/състояния/институции да преминава/съществува, тя е все това, което е, и прави това, което единствено може да прави - унищожава несъгласни човеци и съпротивляващи се срещу нея съдби.


В този смисъл и една от критическите преценки по повод на "Резиденцията" (Апостолова, А. Нюансирани размисли по антиутопичния роман "Резиденцията" на Георги Тенев) вероятно е права да твърди, че "Тук идва и неизбежното, в известен смисъл баналното размишление, - доколкото авторът трябва да погледне в самото сърце на тази власт чрез главния си герой (прокуратор, чиято задача е да се справи с унищожаването на сектата) - а именно, че властта не ти дава възможност да я владееш, тя подчинява и тези от нейната страна, диктаторът сам е вид жертва".


През това време
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Но пък, струва ми се, преценката едностранно не отчита нещо, което за мен е от особена важност и което прохожда отвъд припознатото като баналност:


"Резиденцията" предлага особено радикални интуиции, и то именно чрез погледа в сърцето на темата за властта. Тези интуиции се уповават на познатите й в исторически план версии - като алиби, през което се провижда вече добре известното й, зряло лице.


Но заедно и отвъд това повествованието, неслучайно прицелено именно в антиутопична перспектива, подозира непознати до този момент, до днешното ни живеене, възможности на същата тази власт. Власт, която се оказва в състояние да обезпечи с нови способи биването и регенерирането си именно във време на сериозна криза и очевидно - при непренебрежими изпитания за устойчивостта й, въпреки усилията по заличаването им.


И целият (вероятно) съзнателно представен като леко кичозен спектаклов ритуал по пренасянето й от поколение към поколение, всъщност скрито демонстрира особения й потенциал по отношение на инвестирането й във вечността. А това е и в парадоксално съгласие със социалните реакции на онези, които й се съпротивляват. Властта - оказва се - е адекватно настройваща се спрямо променящата се специфичната енергия на съпротивата срещу нея. В този смисъл освен разчетимите прототипни белези, идващи от социално-политическата и културната памет на континента, "Резиденцията" открито комуникира и с реалността на актуални тенденции в социалните практики на най-последните поколения от новия век.


Онова, което рецензенти и читатели разпознават като екологична тема - фокусирана в характера на тайното учение Рилски урок - всъщност може да бъде провидяно не само като унаследено знание за предишни духовни движения. То е, струва ми се, и фикционално постигнат отклик и ефект от реалния днешен опит в крайни и вече настойчиво налични постиндустриални избори за живот сред природата, извън урбанизираните зони, но и извън всички, разпознати като меркантилни изкушения и мощни рискове за духовното опазване на човешката същност (днешните пуристки форми на straight edge движенията от края на миналия век).


Предчувствията за крайните прояви и (все още) неясни възможности на тази опитност, реализирани в романа на Г. Тенев - например през способността на тоталния контрол над собствената смърт (съдбата на Росен Халев) или над машината (Белязаният в планината), биха могли да бъдат провидени като спасителни. Но тяхното пораждане е мислимо и като пряка функция от все по-уверената убеденост на властта в принадлежното й бъдеще.


Партиен дом
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Така пресрещнали се една в друга, двете крайности попадат в зоната на представата за тотално/то изпитание пред човешката цивилизация. Романът "Резиденцията" като че ли привидно отрежда балансирано равенство в това пресрещане. Но можем да настояваме над естественото си желание, не само заради яркия и специфично-лиричен като повествование рисунък именно в тематичната зона на обещаната надежда (финалните страници на романа), да четем с повече изострена склонност - точно така и точно възможността за надежда.


Това едва ли ще накърни стабилното стоене на "Резиденцията" в модела на антиутопичното, защитено тук според жанровите правила, които искат романовият разказ да е в духа на прогностиката, а не на злободневното. Но пък точно злободневното може да ни изкуши с лесни аналогии, провокирани от остро кризисното време, в което повече от година живеем.


Ако това не заблуди достатъчно силно, вероятно ще видим, че в умението да провокира с крайности, да предложи съвсем нелеки, още по-малко - ефимерни послания, "Резиденцията", новият роман на Георги Тенев, уверява в способността на родната ни проза да излъчи още един силен пример на много добра литература. При това в жанров модел, в който тукашните представителни примери са оскъдни на брой.

Ключови думи към статията:

Коментари (18)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3916 Неутрално

    Kakъв е смисъла от"нов жанров" модел? Ако има какво ценно да кажеш може даго кажеш и по старият модел.

    klimentm
  2. 2 Профил на Avalon Blackmore
    Avalon Blackmore
    Рейтинг: 115 Неутрално

    До коментар [#1] от "klimentm":

    анти-утопията винаги е била един изключително ценен жанр, защото се доближава максимално до действителността. а действителността винаги е анти-утопична и за да бъде описана подобаващо се изисква много повече прозорливост, отколкото фантазия.

    олекна ми на душата, возвисих ся!
  3. 3 Профил на Дария Колев
    Дария Колев
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Резиденцията?

    Много злободневна и актуална тема в България!

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3916 Весело

    До коментар [#2] от "Alan Blackmore":

    На мен ми допада повече утопията, нашият вид е ирационален и още много млад.

    klimentm
  5. 5 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3916 Весело

    До коментар [#3] от "Дария Колев":

    Действително!
    Резиденцията в Банкя!

    klimentm
  6. 6 Профил на ( ͡⊙ ͜ʖ ͡⊙)
    ( ͡⊙ ͜ʖ ͡⊙)
    Рейтинг: 2693 Неутрално

    До коментар [#2] от "Alan Blackmore":

    Действителността не е анти-утопичана, утопията противоречи на действителността...

    ☠ ☠ ☠ Think of how stupid the average person is, and realize half of them are stupider than that. ☠ ☠ ☠
  7. 7 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3926 Весело

    До коментар [#4] от "klimentm":

    Да ти кажа ли какво става със селището Утопия в САЩ след смъртта на Роберт Оуен?

  8. 8 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3028 Неутрално

    До коментар [#7] от "daskal1":
    Аз лично не знам, обаче сега погледнах за интересната съдба на Либерия, земята на "свободните черни хора".:
    https://bit.ly/3aZuiym
    Особено ме впечатли, че са ги обвинили в 30-те години за търговия с роби и Англия даже е искала да се намеси. В последните междуособици в края на 80-те пък хванали президента Доу.. Счупили му ръцете,, отрязали му краката и го кастрирали. После го накарали да си изяде ухото и го убили човеколюбиво.

  9. 9 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 3926 Весело

    До коментар [#8] от "тулса":

    Ами след неуспешния опит за комунистическа формация в Англия ("Утопията" на фабриканта Роберт Оуен) се пренасят в САЩ и си основават селище. Впоследствие започват караници за собствеността и колонията се разпада.
    А за Либерия нямам какво да кажа, страна в която доскоро сержанти правеха преврати.

  10. 10 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3916 Весело

    До коментар [#7] от "daskal1":

    Ох провалите в човешката история са май повече от успехите, май пак трябва да кажем че " .... онова което не ме убива ме прави по силен"
    В оправдание на Хомо Сапиенс да кажем ли че той е изпробвал различни форми на общ. устройство следвайки разбиранията си за света в даденият момент?!

    klimentm
  11. 11 Профил на Gretel
    Gretel
    Рейтинг: 991 Неутрално

    “ предотвратява разпространението на този и подобен вид съпротива, като химикализира мозъците от най-ранно детство”
    ——
    Боже-боже …

    Ади, разбирам да нямате свестни специалисти, че за туй трябва да са учи, нали, ама да нямате що-годе свестни писатели е направо отчайващо. Ей тука има един откъс:
    https://www.svobodnaevropa.bg/a/31033136.html

    Всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. (вероятно Б. М. Барух)
  12. 12 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 158 Любопитно

    Убава книга,но предпочитам бестселъра на Раданч Кънев!🥳👍

    Много съм прост
  13. 13 Профил на von_seeckt
    von_seeckt
    Рейтинг: 751 Неутрално

    Доколкото се разбира от рецензията поредният модерен баналитет. Направи ми впечатление само Рилският урок,най вероятно препратка към Учителя.

  14. 14 Профил на Avalon Blackmore
    Avalon Blackmore
    Рейтинг: 115 Неутрално

    До коментар [#4] от "klimentm":

    значи сме отделни видове :)

    олекна ми на душата, возвисих ся!
  15. 15 Профил на Дария Колев
    Дария Колев
    Рейтинг: 426 Весело

    До коментар [#3] от "Дария Колев":Действително! Резиденцията в Банкя!
    —цитат от коментар 5 на klimentm


    А на Дондуков 2?

  16. 16 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3773 Неутрално

    ВИИ Маркс имени В.И.Лелина

    Има страна най-площна по темата.
    Мощна.
    Площта не е й стига ;)

    До коментар [#3] от "Дария Колев":

    Резиденцията?

    Много злободневна и актуална тема...

  17. 17 Профил на fmo211046145
    fmo211046145
    Рейтинг: 40 Неутрално

    Интелигентен е, ама аман от такава интелигентност.
    Аз не познавам нито един сериозен писател с очила.
    Ако има, моля поправете ме.
    И стига с тия утопии и антиутопии (дистопия може да е по-коректно и смислено).
    Не можеш да опишеш нещо, което не си го изживял.
    Стойностната литература се основава на дълбоки лични изживявания.
    А ние като нямаме такива, които да са различни от старите, за какво да пишем?
    За това все се въртим в един кръг и повтаряме същото.

  18. 18 Профил на fmo211046145
    fmo211046145
    Рейтинг: 40 Неутрално

    И като чета тая извънземна критика, направо ми се повръща.
    Кого ще плените с такива слова?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK