Йеспер Юл: По-добре автентичен, отколкото теоретичен родител

"Това съм аз! А ти кой си?" не се стреми да отговори на въпроса какви да бъдат границите, които да поставяме на децата си, а как да го правим умно.

© ''Жанет 45''

"Това съм аз! А ти кой си?" не се стреми да отговори на въпроса какви да бъдат границите, които да поставяме на децата си, а как да го правим умно.



Текстът е препубликуван от рубриката на "Тоест" - "На второ четене". Тя е за книги, публикувани преди поне година, които редакцията желае да препоръча. Заглавието е на "Дневник".


"Това съм аз! А ти кой си?" от Йеспер Юл


Превод от датски Росица Младенова, изд. "Жанет 45", 2012




"Любов без близост е като да ти донесат менюто, вместо да ти сервират храната: човек огладнява двойно повече", пише Йеспер Юл. Но парадоксът е в това, че истинската близост идва не с някаква безусловност, а тогава, когато се заявим и очертаем границите си. Да ги покажем означава да научим другия на своите нужди и желания и така той усеща, че сме там, че ни опознава. Колко добре обаче успяваме да поставим границите си на една от най-предизвикателните арени - в собственото си семейство и с децата?


Книгата на писателя и семеен терапевт Йеспер Юл не е точно инструктаж по темата. Датският автор по-скоро посява семена, които може би ще разцъфтят в размишления и промяна за всеки по неговия начин. Подобно е действието на най-популярната му книга "Твоето компетентно дете", която е за отношенията на възрастните с децата от самото им раждане.


Това съм аз. А ти кой си?
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Няма нужда да сте я чели, преди да пристъпите към "Това съм аз! А ти кой си?", понеже и тук са маркирани някои от основните принципи на автора, който дава контекст на мисълта и заключенията си. Например това как смятаме, че ако отношенията с детето са добри, това се дължи на нашите умения като родители, а ако не са добри, значи нещо с детето не е наред, инатливо е. Не, твърди Юл, отношенията с детето винаги са изцяло отговорност на възрастния.


Голяма част от проблемите започват, когато в семейството поставяме по-голямо ударение върху идеята, че е важно да казваме "да" на близките си - и ни е "толкова трудно да кажем "не", че когато в крайна сметка го кажем, то или звучи агресивно, или пък се налага да се обясняваме с часове. Трудно е с чиста съвест да кажеш "не" на хората, които обичаш".


Сигурно затова е добре, че "Това съм аз! А ти кой си?" е тънка книга. Темата е достатъчно заплашителна, че може дори да я избегнеш, ако има и внушителен обем... Но изглежда, че към въпроса за това как да поставяме граници на детето си, Юл почти в самото начало прибавя още един свой принцип: важното е не какво искаме, казваме или заявяваме, а как го правим:


"Важно е, разбира се, какво решават родителите, но от основно значение за здравето и благополучието на децата е как се взема това решение - под формата на диктатура или демокрация, консервативно или гъвкаво, според моментното настроение или обмислено и последователно. Това е основа за последователното изграждане на ценности."


Твоето компетентно дете
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Книгата всъщност не се стреми да отговори на въпроса какви да бъдат границите, които да поставяме на децата си (единственото нещо, което се приема за даденост, е, че няма да използваме физическо насилие над децата), а как да го правим обмислено и последователно. Именно върху това са построени различните глави; в тях има и няколко конкретни примера, които връщат реалността в теорията.


Самият автор признава, че нещата изглеждат много прости, когато са сложени в книга, но в действителността винаги са по-нюансирани. А щом се добави и фактът, че трябва да се научим да се противопоставяме на заучените от години прийоми, и то в емоционална ситуация, нещата започват да изглеждат почти невъзможни... Затова е и спасително, че преди да ни изобличава, авторът първо ни съчувства - той разбира защо реагираме по начините, по които реагираме.


Наясно е, че действаме заради собственото си възпитание и - дори да звучи абсурдно - донякъде и заради по-широкия свят, в който живеем, например заради консуматорското убеждение, че желанието е основен житейски принцип. Писателят е наясно, че когато бъркаме, не е защото сме лоши, а по-скоро защото не сме достатъчно осъзнати.


Тук идва и отговорът на въпроса защо да четем подобни книги, след като в нашия личен свят нещата неизменно ще изглеждат много по-сложни: защото Юл успява да освети с ярка светлина много прашасали ъгли на съзнанието ни и да ни покаже какво се е завъдило там. Дори само срещата лице в лице със себе си може да е достатъчно шокираща, за да задейства промяна. Като например неговото обяснение за посланието, което оставяме, когато наказваме децата - с това ние всъщност казваме:


Да бъдеш мъж и баща
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


"Предавам се, не мога да те накарам да приемеш моята личност на сериозно, затова ще я заменя с едно последствие, с надеждата, че ще го приемеш по-сериозно и ще го уважаваш повече, отколкото уважаваш мен."


Но наистина ли бихме искали децата да уважават повече заплахата да останат без таблет или десерт, отколкото собствената ни личност? Юл никога не се опитва да ни превърне в по-добри педагози - той иска единствено да ни помогне да бъдем по-добри личности.


В нашите глави има забележителна каша от представи: сантименталните идеи на Романтизма, че душите ни са способни да комуникират отвъд думите, са някак смесени с патриархалните схващания, че уважението означава страхопочитание, а някъде в себе си сме приели съвременните демократични представи, че детето знае какво иска и може да го изрази, затова трябва да получава всичко пожелано.


Едновременно с това съществува и една митична представа, че по някакъв начин хлапето ще завземе властта, ако му даваме твърде много - ще ни върти на малкия си пръст. А е достатъчно да прекараме пет минути с някое дете, за да видим, че последното, което то иска, е да има власт над възрастните... Предвид как са се навързали всички тези противоречащи си идеи, нима е чудно, че имаме нужда от малко помощ в разплитането им - и в откриването на това какво всъщност е важно за нас?


Агресията
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Книги като тази успяват да поразчистят малко предварителните ни идеи и да ни дадат конкретни съвети за сложни ситуации - как да се държим с детето от предишна връзка на партньора ни; как да реагираме, ако голямата сестричка редовно щипе малката. И ни помагат да използваме авторитета си на възрастни съзнателно и съзидателно - вместо да властваме със страх и в хаос, в който децата трудно се ориентират.


Също като семейния терапевт Доналд Уиникът, според когото е нужно да бъдем "достатъчно добри родители" - не през цялото време да сме съвършени, а достатъчно често да успяваме да бъдем до детето си, - така и Юл казва:


"Не е добре, когато родителите се вслушват повече в теориите, отколкото в самите себе си... По-добре автентичен, отколкото теоретичен родител."


Изчистването на остарелите вярвания от главите ни и вслушването в собствения ни глас е именно това, за което книгата убедително ни помага.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 864 Неутрално

    Светът се управлява от един милион злодеи, десет милиона глупаци и сто милиона страхливци

  2. 2 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 864 Неутрално

    Светът се управлява от един милион злодеи, десет милиона глупаци и сто милиона страхливци. ....... Злодеите са властта: богаташите, политиците и религиозните фанатици. Техните решения управляват света и определят курса му към алчност и разруха. ..........
    — Само един милион са истинските злодеи в целия свят. Много богатите и много влиятелните, чиито решения действително имат тежест, наброяват само милион. Глупаците, които са десет милиона, са войници и полицаи, налагащи властта на злодеите. Те са неизменните армии на дванайсетте важни държави, техните полицейски сили. И само десет милиона са тези, които имат истинска власт. Те често са храбри, уверен съм, но и не по-малко глупави,
    защото отдават живота си за каузи и правителства, които използват тяхната плът и кръв просто като шахматни фигури. В крайна сметка правителствата винаги ги предават, разочароват или изоставят. Държавите не пренебрегват никого толкова срамно, както своите военни герои.
    ............
    — А стоте милиона страхливци — ........— са бюрократите, канцеларските плъхове, които позволяват на злодеите да управляват и се правят, че не виждат какво става. Те са началникът на еди-кой си отдел, секретарят на еди-кой си комитет и президентът на еди-коя си асоциация. Те са управители, чиновници, кметове и служители в съда. И винаги се оправдават с думите, че само изпълнявали заповеди, само си вършели работата, нищо лично, и ако те не го правели, ще го прави някой друг вместо тях. Те са стоте милиона страхливци, които знаят какво става, ала не казват нищо, докато подписват документа, изпращат човек на разстрел или обричат един милион души на по-бавната гладна смърт.
    ....,.........
    — Светът се управлява от един милион злодеи, десет милиона глупаци и сто милиона страхливци. Ние, останалите, всичките шест милиарда, (б.р. седем) правим онова, което ни кажат!
    ......,..
    — Тази формула — един милион, десет милиона, сто милиона — е истината за цялата политика. Маркс греши. Тя не е въпрос на класи, разбираш ли, защото всички класи са в ръцете на споменатото малцинство. Тази поредица от числа е причината за империите и бунтовете. Това е формулата, породила нашите цивилизации през последните десет хиляди години. Тя е построила пирамидите. Тя е повела вашите кръстоносни походи. Тя е подтикнала света към война и тази формула притежава властта да наложи мир.


    Грегъри Дейвид Робъртс
    'Шантарам"

  3. 3 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1950 Неутрално

    — Така е — съгласи се госпожица Сюзън. — Откровено казано, понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да владеят практическите умения.

    Тери Пратчет

  4. 4 Профил на fes18649563
    fes18649563
    Рейтинг: 711 Неутрално

    Това са глупости. Само Макаренко.

  5. 5 Профил на disorg
    disorg
    Рейтинг: 449 Весело

    До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ.
    Бащата хвърляше от час на час добродушни погледи на тия запъхтели работници с остри зъби и несъкрушими воденици, усмихваше се и казваше весело:
    - Яжте, татовата, да порастете! Пено, налей паницата пак!
    Слугинята отиваше при чучурчето, дето изстиваше руйното вино, наливаше и донасяше дълбока фарфорова паница. Бай Марко я поднасяше на децата, като казваше благоразположено:
    - Пийте бре, маскари!
    И паницата изреждаше всичкия народ. Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. Тогава Марко се обърна към жена си, която се понавъси неодобрително, и каза строго:
    - Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.
    Марко имаше свой практически възглед за възпитанието. Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по силно се желае. По тая причина, за да ги заварди от наклонност към кражба, той поверяваше на децата си ключа от ковчега с парите.
    - Гочо, иди отвори севлевия сандък и ми донеси кесията с минцовете!
    Друг път поръчаше на другиго:
    - На, татовата, иди ми отчети от панерчето с жълтиците двайсет рубета, та да ми ги дадеш, като се върна. - И излизаше.
    Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Също и кога имаше гости, той викаше синовете си да присъствуват.
    - Нека да добият господарски нрави - обясняваше той, - а не да се дивят и гушат пред хората като Анко Разпопчето.
    .................................

  6. 6 Профил на Мусаши
    Мусаши
    Рейтинг: 1658 Неутрално

    — Така е — съгласи се госпожица Сюзън. — Откровено казано, понякога си мисля, че хората трябва да бъдат подлагани на строг изпит, за да им се разреши да станат родители. А не само да владеят практическите умения.Тери Пратчет
    —цитат от коментар 3 на atmanpg


    И Троцки е имал подобни идеи Както и Хитлер. Вие искате да да забраните на хората да имат деца.Хора ли сте изобщо?

  7. 7 Профил на atmanpg
    atmanpg
    Рейтинг: 1950 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мусаши":

    Децата са отговорност.
    Отговорността, да възпиташ член на обществото, притежаващ необходимият комплект от морални качестава.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK