"Смъртоносна академия" на Ноами Новик (откъс)

Издателство "Сиела"

Издателство "Сиела"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Смъртоносна академия", с автор Ноами Новик, предоставен от Издателство "Сиела"


"Смъртоносна академия" от Наоми Новик - училището няма да те убие, но ще се опита


Излезе "Смъртоносна академия" от Ноами Новик - нов роман от бестселъровата авторка на "Изтръгнати от корен", който ни показва училището, както никога не сме си го представяли досега...




Магьосническата академия може да е страшно и опасно място, пълно до последното тъмно ъгълче с ужасни създания, които искат да те обезкостят. Но истината е, че младите вещици и магьосници имат много по-голям шанс да оцелеят вътре, отколкото навън - навън под откритото небе, където имат само помощта на родителите си, за да се опазят от всички създания на мрака.


Е, ако оживеят достатъчно дълго, за да завършат, разбира се. Около половината от всеки випуск пада в жертва всяка година, но това е цената, която трябва да се плати за баланса.


Просто трябва да гледаш да не си един от тези слабаци. Правилата за оцеляване са няколко: не ходи никъде сам - винаги е полезно някой да ти гледа гърба. Проверявай периметъра на всяка стая, преди да влезеш. Бъди винаги нащрек - дори стаята ти в общежитието не е безопасна. И в никакъв, ама никакъв случай не си въобразявай, че някой ще дотърчи на помощ, ако загазиш сериозно.


Ел - или Галадриел, както майка ѝ неблагоразумно я е кръстила - знае добре правилата. Като част от непопулярните деца в училище тя може да разчита единствено на себе си. Услуги получава само в замяна на нещо друго, компания по коридорите само от необходимост. До момента, в който злощастен случай не я сблъсква със звездата на училището.


Орион Лейк е истински герой като тези, за които сте чували в приказките. Той прекарва всяка втора секунда в това да притичва на помощ на слабите и онеправданите, а през останалото време се чуди как да бъде още по-полезен. На човек направо да му се доповръща.


И на всичкото отгоре сега ходи като залепен след Ел навсякъде и има наглостта да ѝ спаси живота цели четири пъти. Така цялата Академия ще си помисли, че тя е безполезна дама в беда. Орион Лейк трябва да умре. Ако преди това училището не убие и двама им, разбира се.


"Смъртоносна академия" е първа част от трилогия, в която едно момиче трябва да се пребори за оцеляването си в свят на опасности и тревоги, докато се опитва да обуздае мистериозната и могъща сила, която дреме в кръвта ѝ. Бестселъровата авторка Наоми Новик, която получи наградите "Хюго", "Небула" и "Локус" за най-добър роман, отново повежда читателите към нов неустоим и опасен фентъзи свят.


Смъртоносна академия
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Из "Смъртоносна академия" на Наоми Новик


ДУШЕЯДЕЦЪТ


Реших, че Орион трябва да умре, след като за втори път спаси живота ми. И преди не го бях харесвала особено, но всичко си има своите граници. Нямаше да е проблем, ако бе спасил живота ми рекорден брой пъти - като, да речем, десет или тринайсет - тринайсет е запомнящо се число.


Орион Лейк, личният ми бодигард; това бих могла да приема. Само че бяхме вече три години в Магьосническата академия и той не бе дал ни най-малък знак да ме е набелязал за специално отношение.


Ще кажете, че е много егоистично от моя страна да кроя убийствени планове относно героя, чиято бе заслугата за оцеляването на една четвърт от класа ни. Е, много жалко за загубеняците, дето не можеха да се справят без негова помощ. И без това не е предвидено всички да останем живи. Училището все някак трябва да се храни.
Ами какво да кажем за мен самата, ще попитате, след като също съм имала нужда да ме спаси? Че и два пъти дори. Е, точно по тази причина трябваше да си иде.


Той устрои експлозията в кабинета по алхимия миналата година в схватка с онази химера. Наложи ми се да изпълзя изпод руините, докато той тичаше в кръгове и млатеше огнедишащата ѝ опашка. А пък душеядецът не бе прекарал и пет секунди в стаята ми, преди той да се втурне вътре, явно го бе гонил по коридора. И онова чудо се бе намъкнало само в опит да се отърве.


Но кой ти дава възможност да обясниш? Химерата можеше да не се метне върху мен, в лабораторията този ден имаше повече от трийсет хлапета, но виж, драматично спасяване в спалнята ми е подвиг на съвсем друго ниво. В очите на цялото училище аз вече принадлежах към общата маса сакати нещастници, спасени от Орион Лейк по славния му път напред, а това бе нетърпимо.


Стаите ни не са много големи. Той бе само на няколко крачки от стола пред бюрото, все още приведен и задъхан над бълбукащите мехурчета на моравото петно от душеядеца, което постепенно се просмукваше в цепнатините между плочките на пода, та хубавичко да се разпростре из цялата ми стая.


Избледняващият блясък по ръцете му осветяваше лицето му, не, да речеш, някакво супервпечатляващо лице: имаше голям клюнест нос, който някой ден може би би му придавал драматизъм, когато останалите му черти го догонеха, засега бе просто прекалено голям, по изпотеното му чело бе полепнала сребристосива коса, която трябваше да е подстригана поне преди три седмици. Повечето си време прекарваше зад непроницаема бариера от предани почитатели, така че за пръв път се оказвах в такава близост до него. Изправи се и обърса с ръка потта си.


- Добре ли си? Гал беше, нали? - попита ме, с което само добави сол в раната. От три години бяхме в една група в лабораторията.


- Не благодарение на теб и безграничната ти мания относно всички тъмни създания, пълзящи наоколо - отвърнах с леден тон. - И не съм Гал, никога не съм се казвала Гал, а Галадриел. - Не ме гледайте, името не е било моя идея. - А ако сричките ти идват твърде много и се справяш само с една, Ел върши работа.
Той поклати глава и замига насреща ми.


- О! Ъъъ... прощавай? - изрече с възходяща интонация, сякаш не му беше ясно какво става.
- Не, не - възразих. - Ти прощавай. Очевидно не изпълнявам ролята си според стандартите. - Мелодраматично притиснах длан до челото си. - Орион, толкова бях ужасена - промълвих и се хвърлих на врата му. Той залитна леко: бяхме еднакви на ръст. - Благодаря на небесата, че беше тук да ме спасиш, никога не бих се справила сама с душеядец. - След което захълцах в престорен плач, облегната на гърдите му.


Ще повярвате ли, той взе, че ме обгърна с ръка и ме потупа по рамото, ето доколко бе автоматизирал реакцията си. Забих лакът в корема му, за да го отблъсна от себе си. Той изквича като ритнато куче, отстъпи назад и ме зяпна стъписан.
- Не ми е притрябвала помощта ти, непоносим натрапник такъв - процедих. - Стой далеч от мен или ще съжаляваш.


Изблъсках го още назад и затръшнах вратата помежду ни, клюнестият му нос за малко не го отнесе.
Изпитах краткото удовлетворение да зърна пълното объркване по лицето му, преди то да се скрие, след което останах изправена пред голата метална врата с голямата разтопена дупка на мястото на бравата. Благодаря, герой. Хвърлих гневен поглед на поражението, после се върнах при бюрото си, а през това време останките от душеядеца се доразпаднаха със съскане като пара, излизаща от тръба, и изпълниха стаята с остра воня.


Толкова бях ядосана, че ми отне шест опита да спретна заклинание за почистване. След четвъртия се изправих, запратих ронещ се древен свитък към непроницаемия мрак отвъд бюрото и нададох яростен крясък:
- Не ща да призовавам армия от скувара! Не съм си наумила да вдигам стени от смъртоносен пламък! Искам само да почистя проклетата стая!


В отговор от черната пустота долетя страховит том, подвързан в напукана бледа кожа с остри ръбове, които ме одраха неприятно при плъзгането му по металната повърхност на бюрото. Кожата вероятно беше свинска, но някой явно бе желал да създаде впечатлението, че е смъкната от човек, което си беше почти толкова лошо. Книгата се отвори на страница с инструкции как да се пороби цяло множество хора, тъй че да ти играят по свирката. Е, сигурно щяха да ми почистят стаята, ако им поръчах.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на bludniq_sin
    bludniq_sin
    Рейтинг: 1488 Неутрално

    Така като гледам феминистка боза с елементи на фантастика и борба срещу патриархалния мизогинизъм ..

    Лесно е - http://gramatika-bg.com/pravopis/koga-pishem-pi6em-i-i-koga-j.html
  2. 2 Профил на Суджук Герберите
    Суджук Герберите
    Рейтинг: 782 Неутрално

    Copy of the copy of the copy...

    ... с двеста...
  3. 3 Профил на SS
    SS
    Рейтинг: 3336 Весело

    Серията и за фентъзи алтернативна история - Наполеонови войни + дракони по става за четене ...

  4. 4 Профил на Костадин Иванов
    Костадин Иванов
    Рейтинг: 3330 Весело

    За тази книга "Сиела" от мен пари няма да видят.

    Еретик




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK