Защо е важно днес да четем Дмитрий Фурман

Дмитрий Фурман

© "Изток - Запад"

Дмитрий Фурман



"Дневник" публикува предговора на Иван Кръстев към сборника "Една изключителна личност". В него са събрани есета от Дмитрий Фурман (1943-2011) - руски историк, политолог и социален философ, и Пери Андерсън (83) - британски историк, социолог и политолог, един от водещите марксистки интелектуалци на съвременността, бивш главен редактор на списание New LeftReview. Книгата е издадена от "Изток - Запад".


Минимализмът в изкуството се свързва с желанието на художника да изобрази същността на обекта, да го изчисти от всичко ненужно или случайно, да ни помогне да го видим такъв, какъвто е. Както казва минималистът Франк Стела: "Виждаш това, което виждаш." В политологията няма "минималистична школа", но ако имаше Дмитрий Фурман щеше да бъде един от най-ярките ѝ представители.


Една изключителна личност
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Той дори външно напомняше портрет, нарисуван от минималист. Всеки, който го е виждал дори веднъж, оставаше поразен от приликата му с гимназиалната ни представа за Дон Кихот. Висок, слаб, съсредоточен, отстранен и в същото време разпален, при срещите ни Фурман ме поразяваше с патологичната си неспособност да говори тривиалности. Във време, в което всички искахме да сме оригинални, той просто не знаеше как да не е оригинален. За него да мислиш - значеше да сравняваш. Защото за разлика от Дон Кихот, прекарал младостта си в четене на рицарски романи, младостта на Фурман преминава в учене на древни езици и писане на книги по сравнително религиознание.




Когато Стоян Гяуров сподели, че е решил да преведе, а Любен Козарев е поел риска да издаде на български някои от най-важните статии на Фурман, заедно с двете изключителни есета за него на Пери Андерсън, осъзнах колко е хубаво, че тази книга не се появи преди пет или десет години (Фурман почина през 2011 г.); ако статиите на Фурман се бяха появили в България тогава, когато ги е написал, ние нямаше да сме готови да ги прочетем.


И причината е проста. Фурман не се вписва в основните категории, чрез които политологическата ни общност, в цялото ѝ идео­логическо разнообразие, се опитваше да разбере случващото се в Русия и посткомунистическия свят като цяло. Той е западник, който вярва в спецификата на руското цивилизационно развитие, демократ, който презира Елцин и обкръжението му, и мисли, че победата на демократите през 1991 г. е краят на демокрацията в Русия; той е песимист за всичко, което се случва в Русия, и в същото време е уверен в демократичното бъдеще на Русия.


Както посочва Пери Андерсън, Фурман "разглежда демокрацията като задължителен атрибут за определени етапи от развитието на човечеството, също както грамотността, огнестрелните оръжия и железниците са били атрибути на други етапи". Фурман смята, че "не можем да отгатнем как ще се обличат и хранят в бъдеще руснаците, как ще живеят и работят, от какво ще се страхуват, но с известна увереност можем да предвидим, че ще избират управляващите чрез свободни избори, ще вземат решения с мнозинство и ще гарантират правата на малцинствата".


Днес, когато книга на Фурман излиза на български, ми се вижда важно да обърна внимание на три негови тези, които ни позволяват да видим по различен начин последните 30 години не само в постсъветското пространство, но и в Източна Европа като цяло.


Фурман, противно на общоприетото мнение, е убеден, че разпадането на СССР е направило демократизацията на постсъветското пространство по-трудно, а не по-лесно. Тази теза навярно изглежда скандална в очите на мнозина, защото ние винаги мислим постсъветското пространство от гледната точка на Източна Европа, бившата външна империя. Фурман теоретизира не просто гледайки отвътре, а от другата, не-европейска периферия на империята, и вижда две неща.


Първо, за страни като Узбекистан или Таджикистан краят на СССР е краят на надеждата за демократично развитие, защото разпадането на империята води не до отваряне на обществата, а до традиционализъм и авторитаризъм. Второ, запазването на бившата империя в някаква форма, както и на федералната структура, която тя предполага, би направило невъзможна авторитарната консолидация, която наблюдаваме в Путинова Русия. Можем да спорим прав ли е Фурман, но анализът му ни позволява да видим политическото развитие на постсъветското пространство по много различен начин.


Заниманията със сравнително изследване на религиите позволяват на Фурман да направи две неща, които никой друг не прави. Той сменя сравнителната рамка, през която се опитваме да осмислим политическия преход на Русия. Докато всички сравняват политическото развитие на Русия с това, което се случва в Източна Европа (защото Полша и Унгария са модела, който Русия трябва да следва), Фурман предпочита да сравнява Русия с политическото развитие на другите постсъветски републики. Така може да разбере как строителството на нови национални държави определя политическите избори на местните елити.


Имитация и демокрация
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

При работата ми върху книгата ни със Стивън Холмс "Имитация и демокрация" неведнъж са връщах към концепцията на Фурман за "имитационна демокрация". Фурман не е единственият, който се занимава с тази тема. Но докато повечето западни теоретици я виждат като отровен двойник на демокрацията, той я схваща като задължителен етап от развитието на повечето постсъветски общества. Дмитрий Фурман е убеден, че дори копието ще изгради демократични навици, независимо от волята на управляващите елити.


Според него обществата се впускат в политика на имитация, когато не могат да приложат на практика нормите, които поддържат на теория. Подобна дефиниция предполага, че имитирането на демокрация ще възниква в страни, където липсват социални и културни условия за демокрация, но където няма идеологическа алтернатива. Тази междинна спирка не е задължителен етап от всеки процес на демократизация, а е по-скоро специфичен режим, който се нарежда в историята редом с царизма и комунизма, макар със сигурност да е по-малко устойчив от тях. В режим на имитационна демокрация политиката е постоянна борба между демократичната форма и недемократичната същност.


Фурман вярва, че психологическите очаквания, подхранвани от демократичната фасада, ще насърчат появата и стабилизирането на отговорно пред избирателите си правителство. Разгледани в тази перспектива поредицата от "цветни революции" (особено революцията на розите в Грузия и Оранжевата революция в Украйна), разтърсили постсъветското пространство в началото на ХХІ в., са логична последица от имитацията на демокрация.


Може да отнеме десетилетия, но накрая хората ще излязат на улицата, за да протестират срещу онези режими, които нагло нарушават нормите, за чиито защитници се обявяват. В мисленето на Фурман демократичните форми (избори, конституции), колкото и да изглеждат лишени от демократично съдържание, действат като пушката в пиеса на Чехов. Ако я има в първо действие, до края трябва да гръмне.


Мисленето в категориите на прехода ни предлага две перспективи, от които да анализираме настоящето. Можем да обясняваме случващото се като неизживяно минало или като още непостигнато бъдеще, но постепенно тези две перспективи започват да ни пречат да разбираме случващото се около нас. Фурман много рано си дава сметка, че мисленето в категориите на прехода предполага, че хората си представят "преди" и "сега" като два несъвместими свята, но идва момент, когато за мнозинствата "преди" и "сега" спират да бъдат толкова различни. В този момент преходът е свършил. Хората са престанали да се интересуват от формата и са открили, че съдържанието е останало същото.


Още в своето ранно детство Фурман научава от баба си най-важния социологически урок. "Баба ме водеше на училище и тъкмо пресичахме улицата с много оживено движение, когато аз я дръпнах за ръката и попитах: "Бабо Лида, Сталин цар ли е?" Тя ми отговори сериозно, като на възрастен, същевременно ясно съзнавайки, че за това не е редно да се говори: "Да". В този момент изведнъж разбрах, че формите може да са различни, но съдържанието е еднакво. Не споменах нищо пред приятелите си, но много мислих за това."
Ние също има за какво да помислим.


И трябва да сме благодарни на Стоян Гяуров и Любен Козарев, че ни позволяват да го направим, мислейки заедно с Дмитрий Фурман.


Иван Кръстев
февруари 2021 г.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1701 Неутрално

    Звучи интересно!
    Със сигурност ще си купя и прочета тази книга!

  2. 2 Профил на AzDebil
    AzDebil
    Рейтинг: 1588 Неутрално

    Марксисти!!!
    Руски марксист и английски марксист, представени от ... изненада ли, ами не, български марксист.
    Кръстев се връща към корените си.
    Логичен край на неолиберализма. Или това е началото?
    :)
    !

  3. 3 Профил на Georgi Petrov
    Georgi Petrov
    Рейтинг: 99 Неутрално

    Фундаментална грешка както на вътрешните, така и външните проучватели на т.н. Русия е че не разглеждат остатъка от разпадането на СССР наречен с горното име като един междинен имперски отломък чието рушене закономерно ще продължи до намирането на равновесна точка на цялата система.
    Двете последни колониални империи - Руската и Китайската имаха шанса да оцелеят поради простия факт, че граничат по суша със своите колонии.
    Естествено, бъдещето на гореописаната територия е в постигането на независимост на народите от Кавказ, Поволжието, Урал и Сибир, чието национално самосъзнание е било винаги на много високо ниво, а техните култура, история, език нямат и никога не са имали нищо общо с т.н. Московия. Да, и народите от угро-фински произход чиито землища са около Москва (Мокша), също имат национално самосъзнание и стремежи за свобода - коми, удмурти, чуваши, мари-ел и др.

  4. 4 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 1893 Неутрално

    Звучи интересно!Със сигурност ще си купя и прочета тази книга!
    —цитат от коментар 1 на selqnin


    selqnin ако Кръстев ти каже да си вземеш безплатна брошура за "градинска лейка 10 литра" (примерно) интереса и ентусиазма ще са ти същите!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  5. 5 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 1893 Неутрално

    Фундаментална грешка както на вътрешните, така и външните проучватели на т.н. Русия е че не разглеждат остатъка от разпадането на СССР наречен с горното име като един междинен имперски отломък чието рушене закономерно ще продължи до намирането на равновесна точка на цялата система.Двете последни колониални империи - Руската и Китайската имаха шанса да оцелеят поради простия факт, че граничат по суша със своите колонии.Естествено, бъдещето на гореописаната територия е в постигането на независимост на народите от Кавказ, Поволжието, Урал и Сибир, чието национално самосъзнание е било винаги на много високо ниво, а техните култура, история, език нямат и никога не са имали нищо общо с т.н. Московия. Да, и народите от угро-фински произход чиито землища са около Москва (Мокша), също имат национално самосъзнание и стремежи за свобода - коми, удмурти, чуваши, мари-ел и др.
    —цитат от коментар 3 на Georgi Petrov


    Божееее какви тъпотии!
    Класически пример за неолберална много бедна колония е Украйна, докато беше сателит към РФ и СССР там са вложени колосални капитали за сграден фонд, инфраструктури, тежка индустрия и т.н. в момента по всички показатели с комедианта главен хохльо са най-бедни в Европа. САЩ освен неголямо финансиране на ниско бюджетни НПО ентусиасти за либертоносни реформи в техните култура, история, език нямат друго инвестиционни намерения за там!

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  6. 6 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2384 Неутрално

    До коментар [#5] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    Украйна постигна успехи със собствените си сили. Въпреки избитите от Сталин милиони украинци...

  7. 7 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3451 Неутрално

    Спомням си как в края на 1970-те четох книгата на Лебедев и Фурман "Християнството и конфуцианството - опит за сравнително-исторически анализ" /на руски/ в СГБ, книга, пълна с множество достатъчно ясни аналогии мужду конфуцианството и марксизма и с ясно обяснение защо те забавят развитието на обществата, в които доминират.
    А през 1980-те и "Религията в обществено-политическия живот на САЩ" със също толкова ясно изброяване признаците на профетическите религии, че ставаше ясно, че и марксизмът не е нищо друго освен религия.
    Да се напишат и публикуват такива книги по онова застойно време в СССР бе подвиг.

  8. 8 Профил на pavur
    pavur
    Рейтинг: 2225 Неутрално

    До коментар [#3] от "Georgi Petrov":

    гого, сега изповядваме ойро-атлантизъм , а не национализъм .
    тия патрЕотарски глупости си ги споделяй в клуба на МВРО под портрета на Орбан , като в междучасията мое да набиеш некой циг..пардон-ром или пед...гей .

  9. 9 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1701 Весело

    До коментар [#4] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    Иван Кръстев ми беше преподавател по "Политическа философия" през 90-те на 20-ти век!
    Иначе нямате съвършено никаква представа и идея за какво "говорите" и за какво всъщност става дума!!!
    Хубав, усмихнат, слънчев и успешен ден Ви желая!

  10. 10 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2766 Неутрално

    Фурман е прав за средноазиатските републики: когато са станали част от Руската империя там е било типичен феодализъм и по време на СССР малко или много са мръднали от него. След промените се върнаха в естественото си състояние в нравите и обичаите и тоталитарни наследствени вождове.
    Прибалтийските републики, от друга страна предприеха и извършиха демократични реформи и се справят доста добре.
    Въобще много западни автори, пишещи за постсъветското общество си нямат дори и бегла идея за процесите, протичащи в Русия.
    А западен марксистики интелектуалец може да бъде само човек, който никога не е живял при комунизма. Досущ като френските "интелектуалци"-маоисти от 60-те години, запленеи от идеите на Мао или последователите на терориста Че Гевара.
    Освен това изразът марксистки интелектуалец е оксиморон...

  11. 11 Профил на Сгугню
    Сгугню
    Рейтинг: 170 Неутрално

    До коментар [#5] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":

    Глупости на търкалета!
    Украйна има силно развита индустрия още от царско време. По съветско време, до ВСВ, е основния промишлен райно на СССР.
    Поинтересувайте се кога е открит и разработен Донбас, кога - Кривойрожката желязна руда и кога - Никополския манган.

    Требе да се чете.
    Да се чете требе.

  12. 12 Профил на Gunners
    Gunners
    Рейтинг: 1814 Неутрално

    А много от младите в сьвременна Бьлгария вьобще не четат книги.

  13. 13 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3451 Разстроено

    До коментар [#12] от "Gunners":

    Е, то и при преброяването от 1985, единственото, при което бе зададен такъв въпрос, се оказа, че в 50% от домакинствата в България няма нито една книга освен учебниците...

    Както се казва: "Най мразим да мислим!"

  14. 14 Профил на lynyrds
    lynyrds
    Рейтинг: 415 Неутрално

    Хубав човек , обаче не е видял много от путинизма . Книгата не е актуална , а за руснаците и демокрацията трябва да се мисли като за узбекистанците и демокрацията .Сравнения с Полша и Унгария не вървят

  15. 15 Профил на Patsis
    Patsis
    Рейтинг: 3451 Неутрално

    До коментар [#14] от "lynyrds":

    Сравнение с Полша и Унгария не става защото и Полша и Унгария са части от западноевропейската цивилизация, формирана под влияние на католицизма и протестантството, при която обвързването на религията със социалния и обществен строй не е толкова силно, колкото при православието /Цитирам тези книги на Фурман, които съм чел преди 40 години/.

  16. 16 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 1893 Неутрално

    До коментар [#5] от "comandante vs либерални ентусиасти&корпократи":Украйна постигна успехи със собствените си сили. Въпреки избитите от Сталин милиони украинци...
    —цитат от коментар 6 на deaf


    Вероятно говориш за онова време когато Украинските националисти които сформират Украинска въстаническа армия, която воюва едновременно със съветските и германските сили. До ден днешен има такива тъпанари-фашисти заради които страдат всички украинци! Мизантропа - Мизо нали е техен мултиакаутен трол тук?


    Libertarianism is just anarchy for rich people




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK