"Реквием за никого" – роман, който те кара да си алтернатива на злото

"Златко Енев просто умее да назовава нещата с истинските им имена. Чувствата са дълбоки като белег от нож."

© "Сиела"

"Златко Енев просто умее да назовава нещата с истинските им имена. Чувствата са дълбоки като белег от нож."



Deprofundis. От бездната, от дълбините, от преизподнята...


Има книги, след прочитането на които вече не си същият. Случващото се в тях те пренарежда така, че имаш чувството, че са повлияли и на спиралата на ДНК-то ти. Нищо чудно - защото е установено, че психичното, чувствата могат да влияят на най-дълбоко физиологично ниво.


"Реквием за никого" е трудна книга. Книга, където въздухът е разреден до крайност, където не достига кислородът и е трудно да се диша. Но е необходима. История като за Фелини. Разказана от Златко Енев.




Не знам какви сили и каква психика трябва да имаш, за да превърнеш тази история в роман. Роман, който те разтърсва, не те оставя да спиш и да си намериш, като антидот някакво друго прибежище. Но и по някаква енигма - не можеш да престанеш да четеш този роман, и то на един дъх. Той те опива до паралитичност и ставаш подвластен на нещо по-силно от твоята воля.


Италианският неореализъм бе от 60-те години, но в България той е още актуален и през 80-те. Четох, а и авторът ми каза, че книгата скоро е преведена на полски. Шокирала е полската публика. Иронично и саркастично ми мина през ума, че не всичко в този живот е Шопен. Има и такива драстични истории, като в тази книга.


Признавам, че пиша този текст трудно. То е като да се чувстваш омърсен и да влезеш под душа с желанието да триеш и триеш кожата си до разкървавяване, за да отмахнеш пласт след пласт от наслоилото се омерзение. Но ще опитам да напиша, защото е казано: писахме, за да се знае... Наскоро срещнах и нещо друго - израза "пиши за това, за което не можеш да не напишеш...".


Всъщност прочитам книгата едва сега, десет години след издаването ѝ. Но историята не губи ни най-малко от актуалността си. Защото събитията около "Възродителния процес", принудителното преименуване на българските етнически турци и насилственото им изселване в Турция ще си останат един позорен акт в българската история.


Както вододелни са и падането на Берлинската стена, войната в Косово, промените у нас след 1989 година. В контекста на всички тези събития се развива историята, разказана от Златко Енев.


И друго - българската действителност от онова време, социокултурните процеси, психоаналитичното вникване в човешките отношения и чувства са нещо изконно, дълбоко закодирано, както и несъзнаваното ни, и те не са податливи на темпоралните промени. Това е един много психологически подплатен наратив. Това са все екзистенциални въпроси като живот, любов и секс, насилие, смърт.


Силни, тъмни страсти, изсечени като с нож профили и силуети на герои, необяснимо насилие и една стелеща се над всичко тъга и нега, като лепкавата горещина през лятото в този регион, където първоначално се развиват събитията - провинциалния град Преспан.


Тук драматизмът е като в антична или Шекспирова трагедия и същевременно всичко е толкова натурално родно. И над всичко рецептата за оцеляване на българина: "Аз мълча, следователно съществувам!" - думи, които една от героините - германката Марион, преподавателка в училище, ще трябва да проумее,заедно с всички други различия между двете култури.


Винаги съм смятала, че понякога реалността надминава дори и най-смелото въображение. В книгата на Златко Енев много пъти се срещаме с този феномен. А на много места в книгата ситуациите са на ръба на абсурда и си мислим, това реално или иреално е.


Както и факта, че книгата е пълна с насилие. Но насилието - физическо, психическо, сексуално, е част от ежедневието и живота. Златко Енев просто умее да назовава нещата с истинските им имена. И тук няма място за деликатности и толерантност. Чувствата са дълбоки като белег от нож.


Сещам се за думите на Фройд, които често цитирам: "И в доброто, и в злото човек може повече, отколкото предполага!" В "Реквием за никого" като че ли човекът е видян повече откъм тъмните му страни. Не знаем дали ни свързва нормалността или ненормалността. И къде е тънката граница между тях.


Но както ще видим, за всичко си има причини, каузални връзки, които безспорно и неминуемо започват от детството. Ние изтласкваме травмите и непосилното за психиката ни и ги складираме там някъде в нашето несъзнавано, но идва момент, когато те напомнят за себе си - и то по много драстични начини.


Можем ли да обвиним юношата Никола, който от дете расте в една пълна с грубости и драми семейна среда, че ще се превърне в изверг и патологичен сексуален насилник и маниак. Или Мария, която от жизнерадостно момиче, превръщащо се в жена, ще стане жертва на сексуално насилие във вертепите по света.


Златко Енев умее да изгражда образите така, че с един, два щриха те вече стават разпознаваеми, характерни и визуално запомнящи се. Фабулата е интригуваща, пълна с обрати и изненадващи ходове. Но мисля, че най-голямото достойнство на романа е неговата драматургичност и кинематографично въздействие. Това просто е готов филмов сценарий.


Действието на романа се развива на различни географски ширини - провинциалния български град Преспан, берлинския квартал Кьопеник и различни места из Европа през 80-те и 90-те години на миналия век.
Малко след началото авторът прави едно великолепното описание на градчето Преспан, описание, изразено с нестандартни метафори:


"Малкото градче изгуби цялото си очарование, безгрижното му добродушие внезапно изчезна като избърсаната маска на стар клоун, разкривайки едно лице, което тя никога досега не беше забелязвала - прогнилите клатещи се зъби на паянтовите стари къщи, злите очи на бетонните блокове, напуканата посивяла от прах кожа-земя, завинаги похабена от татуиращите игли на неизброимо количество слънчеви удари."


Една от сюжетните линии - отношението между българското и турско население - е проследена чрез множество аспекти. Ако Севда, майката на главната героиня Мария, ще се обърне към съпруга си - следователя Ангел с думите: "Сменихме им имената, сега какво - главите им ли да сменим", то самият Ангел третира задържаните и разпитвани турци с обидните обръщения "резак, чалма" и с жесток бой. За него турците са "втора ръка" хора.


Съдбите на главните герои Мария и Никола, които по-късно ще се преплетат по неведоми пътища, Златко Енев започва да проследява от около тяхната 13-годишна възраст. И при двамата това съвпада със сексуалното съзряване, когато нагоните напористо предявяват своите претенции. Мария се радва на по-голяма свобода и успява да се отскубва от опеката на майка си.


Но Никола е все под похлупака на семейните драми, една вечно плачеща майка,един сакат вуйчо и баща, който винаги отсъства. Насилието, което отрано се е настанило в това семейство, е ежедневна атмосфера. И не само там - авторът ще вметне: "у съседите също се караха".
Как да не ни действа парализиращо по-долу описаното възпитание в едно българско семейство? Тук цялата патология и издевателство в отношението на майката лъсват неприкрито. Майка, която едновременно е жертва и превръща гнева си в насилие:


"Стефана се обърна към Никола, хвана го за ухото и заговори бавно, без да дърпа, без да повишава тон:


- Слушай сега добре. Днес два часа съм готвила и съм се трудила за всички вас, мързеливци и лентяи. С много любов, с много търпение. Тази супа мирише хубаво, чуваш ли? Супата мирише хубаво, защото е правена с любов. Хайде сега, повтори!


- Супата... мирише...


Момчето заподсмърча и се заизвива. Стефана стегна малко хватката.


- Как мирише супата?


- Хубаво - проплака той.


- И защо мирише хубаво?


- Защото... е правена... с любов...


- Добре. Хайде сега, яж!"


В книгата се проследяват отношенията, които се зараждат между Мария и циганчето Стамко, заради които Стамко е зверски убит от местните възцарители на справедливост и етнически чистки.


На фона на тези груби игри авторът ни въвлича в спарената атмосфера на градчето Преспан, където всичко е още по-животинско, когато всеки четвъртък в местния ЦУМ докарват месо и празното пространство зад магазина се запълва от "нещо, прилично на многоглава човешка хидра, лениво-недоволна, хищна и гладна". И тази метафора е достатъчно красноречива за атмосферата на хиляди градчета и селца през онези години в България. България на застиналото статукво, на повсеместна летаргия.


Друга сюжетна линия в романа е осъществена чрез герои като Денчо Паладински - стар партиен функционер, който се носи на крилете на носталгията и подчинението на верноподаниците си. Няма по-красноречиви думи за тяхното кредо от декларираното: "Ние сме комунисти, Денчо, войници на партията. А това значи - ако ще от небето и камъни да валят, ние пак ще си седим на местата и няма да мърдаме".


На друго място в романа, в друг контекст, Златко Енев ще каже:


"Патетиката е виното на слабите!", и ще създаде правдиво картината на България от онези превратни години: "Никой български писател не е надигнал глас да разкрие позора на нацията, никой български политик не се е опитвал да защити правата им, сякаш ония са някакви говеда, а не хора. Няма видна българска фигура, която да е прогледнала през всичко това, поне не публично. Навсякъде едно и също - или ставайте българи, или."


А тогава се появяват и танковете.


Тук ще се прокара и интелектуалната струя в романа, че "смъртта идва на котешки лапички", ще се направи сравнението с нацизма и образа на меланхоличния румънския поет Паул Целан, който предпочита грешките на Хайдегер пред съвестта на Хайнрих Бьол. Тези причудливи интелектуални акорди по свой странен начин кореспондират с безпощадността на ежедневната действителност.


Тук е мястото да кажа за белетристичното майсторство на Златко Енев да балансира, да спазва мярата между документално-политическото, интелектуално провиждащото и човешко несъзнаваното, като това последното ни сварва винаги неподготвени с хищните си пръсти.


Тази полифония на романа задоволява много читателски вкусове и културологични претенции и очаквания. И още, авторът не се държи снизходително, не дава всичко "сдъвкано" чрез обяснения на читателя - тук читателят е равностоен партньор, готов да открива, да съпреживява, да мисли. И това става по един много фин и интелигентен начин.


Авторът ще проследи и промените в демократична България с оформящите се бизнес среди, прохождащ капитализъм и дефицити на етика и култура в пръкналите се фирми и образувания.


Романът добива и още по-силно космополитично звучене с пренасянето на действието в Сърбия. Мария е в среда на сводници, насилвачи и сексуални маниаци. Тук сцените на насилие от непознатия, който винаги е с маска, надхвърлят по изобретателна перверзност всяко човешко въображение. Тя не знае в кой свят вече живее.


И тук Златко Енев прави още един модерен и силно въздействащ наративен ход. Мария става протагонистът, разказва тегобите си от първо лице и това звучи още по-автентично като его-документ или свободни асоциации от Фройдова кушетка.Тук се сменя и самата лексика на разказването. Тук е царството на насилието, тормоза и смъртта. Войната и разпадането на бивша Югославия са превърнали хората в изверги. Мария ще каже: "Кръволоци са хората."


И знаем от психоанализата, че близката смъртна опасност, по странна логика подсилва и либидото. Секс и смърт. Ерос и Танатос взаимно се потенцират.


Прищина е превърната в сиво пепелище. Мария е изтърпяла мъки за десет живота напред и се е оставила, предала в ръцете на Бог. И като насън, в кошмар тя вижда два ангела - черен и бял. Кой ще победи и накъде ще поведе съдбата ѝ? Но има късмет в нещастието - белият ангел побеждава черния. Мария успява да се добере до нещо като "спасителен пристан" (колко спасителен, впрочем?). И тук неочаквано среща Марион - германката, учителката по немски от Преспан.


Наистина са неведоми пътищата Господни. След тази наративна и психологическа кулминация донякъде имаме чувството, че историята би трябвало да свърши.


Но, давайки ни възможност за глътка въздух, Златко Енев перфектно ни въвежда в меандрите на още по-перфидни ходове на несъзнаваното. Най-неочаквано Мария среща Никола от Преспан. (Малко по-рано в разказната структура вече изглеждаше така, сякаш съдбата му беше приготвила живот и кариера в българските "бизнес-среди".) И един нюанс - Никола винаги носи едно куфарче, чийто ключ виси на врата му. Мария дори се влюбва в него и се надява на нещо светло в живота си, но той упорито отблъсква всички нейни опити за интимност.


Не можем да не признаем таланта на Златко Енев да създава, колкото абсурдни, неочаквани ситуации, толкова и водени от някаква неведома Вселенска справедливост.


И кръгът се затваря - отново в романа се появява една супа, като от детството на Никола, където стомахът ти реагира и се смесва със съдържанието на чинията. Всеки си намира майстора - казано простонародно - в този живот.


Има неща и отношения, които само смъртта може да разреши. Така два живота, чийто притежатели са тласнати от съдбата в жестока, непонятна, неразбираема от здравия човешки разум, агония, ще се стопят в небитието. И тогава се питаш дали злото добрува.


Този роман създава една широка панорама на политическите, социокултурни и дълбоко човешки сбъдвания. Много от събитията и отношенията не могат да бъдат разгледани, окачествени и осъдени еднопланово. Това е сложна амалгама от чудото живот, защото не всичко ни е дадено да си обясним и разберем. Като че ли през цялата време една невидима ръка движи живота. Дали ще я наречем съдба, пророчество или несъзнавано, не е от голямо значение. Неслучайно на човек не му е дадено да знае всичко.


Реквием за никого
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

"Реквием за никого" на Златко Енев до края те държи в напрежение, люшкан си в диапазона от отчаяние до надежда. "Тази история, тъжна и кървава, та чак гнойна" ще каже Мария, обръщайки се отново към автора, ще я доразкаже Златко, защото той поема отговорността. И въпреки, че финалът е трагичен, излизаме от тази история с една поука за доброто и хуманността, които биха движили световния ред.


Една драматична, великолепно разказана история, която по свой начин те кара да искаш да си повече човек, като алтернатива на злото.

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 805 Любопитно

    Рекламка на залежала или непродаваема продукцийка.
    Пишете поне едно "платено съобщение" бе хора.

  2. 2 Профил на avram
    avram
    Рейтинг: 399 Неутрално

    Силен роман, трябва да се прочете.

  3. 3 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 814 Весело

    "Тази книга ще пренареди ДНК-ато ти".
    Е, виж, това вече е нещо ново. Че досега все дъхът ни спираше, кръвта ни се смразяваше, сърцето ни се раздираше и напрежението го режехме с нож.
    Ма нема си я купим, щото сте я разказале.

  4. 4 Профил на Капабланка
    Капабланка
    Рейтинг: 614 Неутрално

    Тази книга е а поне 10 години вече!!!
    Или просто трябва да напишете нещо, че така ви е платено?А има доста по-стойностни творби от тази "силна" книга!

  5. 5 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1668 Неутрално

    Везира от "Беловодски път" ги разбира тези неща....с книгите, писателството, промивката на сивият багаж...

  6. 6 Профил на chedeuvre
    chedeuvre
    Рейтинг: 204 Неутрално

    Госпожо Росица Чернокожева...в БГ няма такъв град Преспан....има градче Преслав, Шуменско....свързан с първото българско царство.....
    Това само за уточнение......

  7. 7 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3093 Неутрално

    Росица Чернокожева трябва да осъзнае, че да напишеш рецензия за литературно произведение така, че да заинтригуваш читателя и той да пожелае да го прочете , е много различно като съдържание от литературния анализ на същото произведение.
    До сега нито едно нейно "предложение" за издаден роман не ме накара да разлистя книгата.
    Разбира се, не изключвам вероятността аз да съм невъзприемчив читател.

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK