Никълъс Спаркс: Бяхме отчайващо бедни

Излезе мемоарната книга "Три седмици с брат ми" от автора на "Тетрадката".

© "Ера"

Излезе мемоарната книга "Три седмици с брат ми" от автора на "Тетрадката".



Мемоарната книга "Три седмици с брат ми" на Никълъс Спаркс - един от най-продаваните съвременни американски писатели, излезе на български. Издател е "Ера".


Книгата, писана в съавторство с брат му Мика Спаркс, е публикувана в САЩ преди 17 години и се превръща в бестселър на "Ню Йорк таймс". През януари 2003 г. братята Спаркс предприемат триседмично пътешествие по света. То е своеобразен крайъгълен камък в живота им - те са единствените оцелели членове в семейството им. Родителите им загиват в катастрофи, а сестра им умира от рак.


Братята посещават екзотични места - изгубения град Мачу Пикчу високо в Андите, мистериозните Великденски острови, Камбоджа, Австралия са само част от магичните дестинации. Но пътешествието има друга цел - равносметка на личния им живот и неговия рестарт.




"Пътешествайки, те обсъждат болката от миналото, откриват истините, на които държат, осъзнават силата на споделените години заедно, които им доказват братската близост. Диалозите между братята са трогателни, забавни и емоционални. Почитателите на романите на Никълъс Спаркс ще се изненадат, когато научат, че животът на автора е познал същите емоционални сътресения, които той описва в романите си", казват от издателство "Ера".


Християнството, любовта и вярата са централните теми в творчеството Никълъс Спаркс (56). По най-известните му романи са направени и успешни филми - "Писмо в бутилка", "Незабравимата", "Тетрадката", "Нощи в Роданте", "С дъх на канела", "Последна песен" и др .


Из "Три седмици с брат ми"


Три седмици с брат ми
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


През 1969-а избягахме от студената зима в Минесота. Преместихме се в Ингълуд, Калифорния. Бяха приели татко в докторска програма в Университета на Южна Калифорния. Заживяхме в социално жилище със символичен наем в централен квартал, пропит с гневни спомени от расовите сблъсъци през 1965-а година. Бяхме от малкото бели семейства в порутения блок. Сред съседите ни имаше проститутки, наркопласьори и гангстери.


Сигурен съм обаче, че за мама тесният апартамент - две спални, дневна и кухня - е бил истински лукс в сравнение с живота ѝ в Минесота. И тук нямаше кой да ѝ помага, но за първи път от две години имаше съседи, с които да поговори, макар и съвсем различни от обкръжението ѝ в Небраска. Освен това можеше да отиде пеша до магазина или просто да се разходи по улица със следи от човешко присъствие.


Децата често благоговеят пред родителите си. Аз не бях изключение. Мама - с тъмнокафявата си коса, тъмни очи и млечнобяла кожа - ми се струваше много красива. През първите трудни години не помня да е пренасяла терзанията си върху нас. Тя е от жените, родени за майки. Обичаше ни безусловно; години наред ние бяхме нейният живот, буквално. Мама се усмихваше повече от всеки друг човек, когото познавам. Не с неискрени и пресилени усмивки, от каквито те полазват тръпки. Нейните бяха истински и ни караха да се втурваме в обятията ѝ, винаги отворени за нас.


Татко, от друга страна, продължаваше да е загадка за мен. Имаше русоляво-червеникава коса, лунички и кожа, склонна да изгаря на слънце. В семейството само той имаше музикален нюх. Свиреше на хармоника и китара. Свирукаше си натрапчиво, когато беше под стрес - а това сякаш беше почти винаги. Не го виня. В Лос Анджелис се гмурна в същия изтощителен режим както в Минесота - денем беше зает с лекции и учене, а нощем работеше като портиер и барман. Едва свързвахме двата края; налагаше се неговите родители и родителите на мама да ни помагат.


Вкъщи баща ми изглеждаше постоянно зает и отнесен. Най-ясният ми спомен за него е как седи до масата, навел глава над книга. Истински интелектуалец, той не беше от бащите, които обичат да играят на гоненица, да карат велосипед и да ходят на излет. Но понеже не бяхме виждали друго, това не ни безпокоеше. Ролята му - спрямо нас, децата - бе да ни изхранва и да въвежда ред. Развихрехме ли се (правехме го със стъписваща честота), мама ни заплашваше, че ще каже на татко. Нямам представа защо самата мисъл за това ни ужасяваше, понеже той не беше нито избухлив, нито нападателен. Причината вероятно е, че не го познавахме.


С дъх на канела
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Годините, прекарани в Минесота, ни бяха сплотили. Мика, Дана и аз нямахме други приятели. Това не се промени в Лос Анджелис. Тримата спяхме в една стая, имахме общи играчки, бяхме почти винаги заедно. В събота сутрин сядахме пред телевизора и гледахме анимационни филми; с часове си играехме с пластмасови фигурки от вече забравения сериал за Джони Уест. Героите бяха каубои, войници, разбойник, индианци. Декорите включваха укрепления, каруци, коне и добитък. През годините събрахме поне по четири комплекта от всичко. Измисляхме си някакво приключение и си играехме с фигурките, докато буквално не се разпаднаха.


Сестра ми - най-малката от трима ни - се задържаше повече вкъщи при мама, а ние с брат ми постепенно започнахме да откриваме външния свят. Родителите ни, изглежда, смятаха - доста наивно, мисля си сега, че заедно сме в безопасност, колкото и опасни да са улиците, и ни позволяваха свободно да проучваме квартала още преди да навърша пет.


Писмо в бутилка
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Единственото изискване беше да се връщаме навреме за вечеря. Нито мама, нито татко поставяха граници на пътешествията ни, стига да изпълняваме условието на сделката. Ние, разбира се, се възползвахме в пълна степен от свободата. Накъдето и да тръгнеше брат ми, аз го следвах по петите с все по-голямо обожание. Той беше моят кумир. Сновяхме из запуснати апартаменти, помайвахме се край съседките ни, които примамваха клиенти по булеварда.


Можехме по цял ден да гледаме как тийнейджърите си ремонтират колите; понякога сядахме на стълбите до момчета от улични банди и ги зяпахме как пият бира и се натискат с гаджетата си. Беше много забавно - винаги имаше нещо интересно за гледане и правене. Дори когато чувахме далечни изстрели, не помня да сме изпитвали страх.


Незнайно как наистина бяхме в безопасност. Може би защото всички, включително гангстерите, разбираха, че не ги застрашаваме и вероятно сме по-бедни и от тях. Бяхме отчайващо бедни. Хранехме се със сухо мляко, картофи и овесена каша. Научих, че млякото се продава като течност чак когато тръгнах на училище. Никога не ходехме на ресторант и кино, не посещавахме музеи.


Колата, с която татко пътуваше до университета и на работа, струваше по-малко от сто долара. Когато тръгнахме на училище, получавахме по чифт обувки и чифт панталони веднъж годишно; мама ги кърпеше и ги гладеше с ютия, докато дънките ни заприличваха на фабрично произведени с подплънки на коленете.


Най-доброто в мен
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Играчките ни - евтини конструктори, дървени комплекти за сглобяване и гореспоменатите фигурки от "Джони Уест" - бяха подаръци или за Коледа, или за рождените ни дни; отдавна се бяхме отказали да искаме каквото и да било, когато сме в магазина с мама.


Едва сега си давам сметка, че сме живели под границата на бедността. Тогава не го знаехме, а и честно казано, не ни правеше впечатление. Пък и мама не би ни позволила да хленчим. Тя имаше силен дух. Мразеше оплакването, унинието, оправданията и решително изтриваше тези черти у децата си. Кажехме ли нещо от рода на "Но аз го искам", отговорът беше винаги един и същ. Мама свиваше рамене и отвръщаше с равен тон:


- Прибери нокти, тигре. Какво искаш и какво получаваш, са две съвсем различни неща.


Възгледите ѝ за "сила на духа" вероятно ще разтреперят повечето днешни родители. Когато Мика тръгна на училище, пътуването с автобус се поощряваше в името на интеграцията. В резултат не приеха Мика в училището на нашата улица; налагаше се да върви почти два километра до автобусната спирка - по оживени улици, през гангстерски квартали и с отбивка през сметище за по-напряко. На първия учебен ден мама го придружи до спирката; още на следващия ден Мика отиде сам. След седмица брат ми каза на мама, че някакви по-големи момичета - седмокласнички вероятно, но грамадански в очите на първолак - го причакали на сметището и му взели джобните за мляко. После го заплашили, че ще си изпати, ако всеки ден не им носи по пет цента.


- Казаха, че ще ме пребият - разплака се Мика.


Има много начини един родител да се справи с подобна ситуация. Мама би могла да започне да го изпраща до училището или да отиде с него, да се разправи с момичетата и да ги заплаши, че при следваща простъпка ще се обади в полицията. Или да разбере кои са родителите им; или да се уговори с друг родител да се редуват да карат децата с кола до училище. Може би дори да разговаря с учител.


Не и моята майка. Тя изслуша Мика, стана от масата и за няколко минути излезе от стаята. Върна се с ръждива и нащърбена кутия за сандвичи - била на малкия ѝ брат.


- Утре ще ти сложа обяда в това, не в плик. Ако ти поискат пари, ще ги удариш с кутията. Ето така.


Тя отметна ръка като дресьор на лъвове и развъртя кутията с широк замах. Мика наблюдаваше демонстрацията.


На следващия ден шестгодишният ми брат се запъти към училище с поразяващата кутия. Момичетата го причакали и го обкръжили, когато отказал да им даде петаче. Първата го нападнала и Мика последвал с точност съвета на мама.


Най-дългото пътуване
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В спалнята ни същата нощ брат ми разказа какво се случило.


- Замахнах с все сила.


- Не се ли уплаши?


Той сви устни и кимна.


- Но продължих да ги налагам, докато не се разбягаха.


Момичетата повече не го обезпокоиха.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 3418 Неутрално
  2. 2 Профил на groznik90
    groznik90
    Рейтинг: 631 Неутрално

    Звучи много интригуващо, ще се чете.

  3. 3 Профил на chepokalipsis
    chepokalipsis
    Рейтинг: 873 Неутрално

    Не е моя жанр, никога не съм разбирал такива книги и филми, ако искам драма или да ме удари меланхолията, просто ще изляза навън. Иначе гледам повечето му неща имат добър рейтинг в гоодреадс, явно има доста читатели.

  4. 4 Профил на abc
    abc
    Рейтинг: 1150 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK