Първият роман на Йордан Радичков с ново издание

"Всички и никой" е единственото произведение с криминална тематика на писателя.

© "Нике"

"Всички и никой" е единственото произведение с криминална тематика на писателя.



Всички и никой" - първият роман на Йордан Радичков от 1975 година и единствен текст на писателя с криминална тематика, излезе в ново издание, съобщи издателство "Нике" .


Книгата, вдъхновена от истински събития, разказва за тихото село Разбойна, в което един ден е открит трупът на местен жител.


Назначеният да разкрие убийството Иван Мравов започва своето разследване в същия ден, в който в селото пристигат неконтролируем табор с конекрадци, съмнителни иманяри, една мечка, два диви вола и самият дявол, който се материализира с умряла сврака в ръцете си.




"Всички и никой" вдъхновява театралния режисьор Крикор Азарян за единствения му опит в киното и през 1978 година се появява едноименният филм с участието на Велко Кънев, Григор Вачков, Константин Коцев, Катя Паскалева, Тодор Колев и други.


Заедно с това първият роман на Йордан Радичков ражда и една история, която започва да обикаля из страната и придобива свой собствен живот като хора из цяла България свидетелстват за реалността на споменатата по-долу бележка.


Книгата започва с писмо от разбойниците от село Косталево, които споделят, че все по-често във вилните зони, собствениците на къщи оставят бележка до разбойниците: "Молим да не разбивате вратите и заключалките, във вилата няма покъщина!".


Отговорът на разбойниците, четлив и грамотен, винаги следва: "Има-няма покъщина, ние сме длъжни да провериме!".


Из "Всички и никой" от Йордан Радичков


Писмо на Амин Филипов, изпратено по човек до автора във връзка с ръкописа "Всички и никой"


Всички и никой
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Човек не може да върви гол, той има срамни части! - пишеше ми Амин Филипов по едного от своите хора. - Само истината може да върви гола, но колцина човеци са имали куража да я погледнат? Според мене адовете на човека са повече от райовете му, тайните повече от явните, изгарят го те постоянно и денонощно, затова ги той постоянно и денонощно крие от нас, както заграбено злато се крие в земята, без да се постави отгоре му ни какъв знак.


Злодейците не поставят знакове върху тайните си съкровища, а когато умират, искат живите да поставят каменни знакове върху гробовете им. Ние обаче ще издириме и съкровищните места, и адовете, защото нищо не може да остане скрито за копачките на иманярите и защото водиме отподире си припадничави добитъци, и според предсказанието на припадничавия добитък се насочваме къде и как да копаеме.


Тъй ние открихме и оня тайно заровен човек, макар никой да не беше оставил знак отгоре му, а напротив - всички знаци бяха заличени. Лицето на тоя тайно заровен човек беше изгорено, убийците плиснали газ в лицето му и го подпалили.


И когато следователите попитаха убийците - мъж и жена - защо са плиснали газ в лицето и защо са го подпалили, ония признаха, че били чули, чели или видели по телевизията, че когато човек умира, той запечатва в очите си образите на хората около себе си и всичко видяно в последния миг на живота; или с други думи, той го фотографирва това, за да го отнесе със себе си за вечни времена. И ония, като се изплашили, че един ден властите могат да намерят убития и че в очите му ще видят кои са убийците, плисват газ върху очите му и го подпалват.


И като изгарят по тоя начин образите си, те го скриват в земята, а земята, преоравана от нас през целия ни живот, ни го върна обратно, за да бъде тоя човек погребан и да се тури каменен знак върху могилата му.


Жената, като видя всичко туй, обезумя, а ние с припадничавия добитък се взехме покрай водните воденици на село Разбойна, навлязохме в Кобилино бранище и навътре в гората открихме пещера и в пещерата намерихме скрити от някого кожени свитъци.


И нали нямаше никакъв белег оставен, а напротив, всичко беше затулено, не знаехме ние, че това са жития и страдания от времето на старите български царства, записани от калугери върху свитъците, скрити в пещерата по причина на чужди нашествия, и като не знаехме колко са те исторически поради нашето невежество, сметнахме, че нечист човек е укрил кожите, развихме ги, нарязахме ги още вътре в пещерата и направихме цървули от тях. И като се обухме в историческите цървули, щото всички до един бяхме обосяли от скитане, тръгнахме отново да търсим съкровищни места, без да знаем, че със съкровища сме обули нозете си и че по тоя начин сме станали още по­боси. Амин!


Писмо на разбойниците от село Косталево, Врачански окръг, изпратено по пощата до автора във връзка с ръкописа "Всички и никой"


Че сме ние разбойници, както анонимно ни води милицията в своите строго поверителни списъци и е разпратила секретни инструкции във всичките си милиционерски участъци, по това две мнения няма, но нашето разбойничество е за поминък, а на гражданите вилите им не са за поминък, щото като ги ние питаме "За поминък ли го строите това?", те не знаят какво е поминък, защото на свой ред ни попитват: "Как така за поминък?" А че то не е за поминък, си личи не само като го гледаш от селото, ами чак от Дунава да го гледаш си личи, че тая крайградска зона, наречена вилна, няма нищо общо с поминъка, а с всичко друго тя има общо.


Истина е, че ние не пребъркваме всичките вили - те са на брой осем хиляди - плъпнали по Веслеца, по Станка и по Дъбника, а пребъркваме само онуй, което се набива в очите ни, което стърчи високо в лозето като гювендия и още от далеч ти вика: "Мене, чичко!" Е, как тогава да се не отбиеш от пътя си, как да не пребараш, значи, такваз вила и прочие, щом тя те мами и т.н.!


Истина е, че мнозина, щом оберат лозята си, за едно с гроздето вдигат и много покъщнина от своите вили, заедно с килимите и с полилеите (разбирай полюлеите - б.а.), заключват с девет катинара вратите и ей такива големи табели окачват на вратите, като най­-грамотно написват на тях и най-­четливо с ей такива букви: "Молим да се не разбиват вратите и заключалките, във вилата няма покъщнина!"


Ние прочитаме и подписваме също така четливо и най-­грамотно: "Има-­няма покъщнина, ние сме длъжни да провериме!", и проверяваме, значи, и се оказва при проверката, че собствениците не пишат истината, ами обратното, тия надписи ги те турят за маскировка, да приспят нашата бдителност, да им повярваме и да отминеме, а някои предупреждават, че в двора има и куче. Ние обаче не вярваме на никакви предупредителни или грамотни надписи и независимо от това, дали има или няма покъщнина или куче, смятаме го за свой дълг да проверяваме, защото на нас това ни е поминъкът и щото сме убедени, че ако има задгробен живот, ние всичките ще бъдеме там - ония от крайградската вилна зона ще вървят преди нас и с ей такива големи букви ще пишат по вратите, че няма задгробен живот и има зло куче, а ние ще вървиме подир тях, значи, и ще дописваме: "Има-няма, ние сме длъжни да провериме!"


Ето по тоя начин ние и в задгробния живот ще си изкарваме поминъка!


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK