Литературните награди напоследък се дават като гласовете на Евровизия

Рада Ганкова

© Личен архив

Рада Ганкова



В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Рада Ганкова. Тя живее в Брюксел, работи като устен преводач и преводач на художествена литература. Преподава български език на преводачи, които превеждат от нашия език на другите европейски езици. Когато една брюкселска библиотека решава да отвори българска секция, Рада помага при създаването и поддържането на колекцията от български заглавия. През 2019 година е посланик на книгата в литературния проект на Брюксел "Един град, 19 книги".


Защо четете?


Към езерото
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


- Мисля, че защото от дете имам навик да чета, да съпреживявам съдбата на литературните герои и да пътувам чрез литературата до разни, далечни места. Освен това чрез четенето придобиваме критично мислене и въображение. Ако притежаваме нещо материално, то винаги може да ни бъде отнето, но никой не може да ни вземе наученото от книгите, нито пък въображението.




Според мен четенето оформя отношението ни към света и живота и ни насочва към по-интелигентни решения. Да не говорим, че четенето е модерно и все повече хора четат и споделят в социалните медии впечатленията си от книги, което пък допринася за създаването на общност от книжни плъхове.


Какво четете?


- Предимно добре разказани истории. Романи, както класически, така и съвременни. Важно е да има история в книгата, а не упражнения по стил. Най-много харесвам разказваческите традиции на Латинска Америка, способността на тези писатели да придават лекота на битието, да въобразяват и описват магията в живота, да създават филгуд истории. Храсвам както представителите на така наречения "латиноамерикански бум", така и съвременните им автори.


Кишот
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Как избирате четива?


- Информирам се какво се издава, какво се рецензира или коментира в медиите, а и какво се споделя в социалните мрежи. Имам и някои приятели, с които обсъждаме основно литература и си споделяме какво четем.


Белият тигър
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Гледам какво се награждава, но нямам вяра в литературните награди. Мисля, че в последните години наградите се раздават като гласовете на Евровизия - важно е дали една творба отговаря на определени социални и политически критерии, а не каква е нейната художествена стойност.


Една и съща нощ
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Понякога просто се разхождам из книжарницата и си набелязвам заглавия или ходя на литературни изложения и панаири. Но избягвам да чета и купувам най-продаваното в момента, защото за мен това е знак за бестселърщина и потребителщина. Много често най-продаваните книги са тези, зад които има маркетингова кампания и се вдига медиен шум, а не тези, които са качествена литература.


Балкански ритуал
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Следя художествената литература на няколко езика, както и определени писатели. Харесвам писатели космополити, които са отникъде и отвсякъде и които е трудно да вкараш в национални, езикови и обществени рамки. Хамелеони, които виреят навсякъде, черпят вдъхновение от различни култури и могат да бъдат разбрани от всички. Затова чета например Капка Касабова, писателите от индийски произход Салман Рушди и Аравинд Адига, Кадер Абдола, който пише на холандски по ирански теми, нигерийската писателка Чимаманда Нгози Адичи...


Американа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Освен това преглеждам какво излиза от български автори, тъй като водя читателски клуб, където четем съвременни български романи. В литературната ни група участват предимно хора, които знаят български, но не са живели в България и не познават нашата реалност. Затова избирам творби, които да им помогнат да научат повече за България. Последно четохме "Една и съща нощ" на Христо Карастоянов, Георги Тенев с неговия "Балкански ритуал" и романа на Боряна Дукова "Извън редовете. Романът на Яна Язова".


Какво за четене има върху нощното ви шкафче?


Невидимият живот на Еуридисе Гузмао
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


- На този въпрос трябва да отговоря какво чета в момента или с коя книга не се разделям никога? В момента чета дебютния роман на Итамар Виейра Жуниор, чиято тема са пагубните последствия от робството в Бразилия. За мен този писател възражда интереса към земята на Жоржи Амаду - Баия, и нейните хора. "Да кажеш почти същото" на Умберто Еко, книга за превода, но написана по общодостъпен начин. Няколко бозаджийски книги, разбирайте чиклити. А ако трябва да кажа коя е моята библия, то това е "Сто години самота" на Габриел Гарсия Маркес.


Сто години самота (Ново пълно издание, меки корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Коя е последната книга, която ви впечатли?


- Като студентка много харесвах Исабел Алиенде. После тя се отдалечи от магическия реализъм и започна да публикува комерсиални, приключенски и младежки романи. Спрях да я чета. Неотдавна излезе "Цвят продълговат в морето" и ме привлече с темата за Испанската гражданска война.


Цвят продълговат в морето
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Много ми хареса. Говорейки за магически реализъм преди около седмица бе публикуван романът "Прошка" на Димитър Шумналиев, който силно ме впечатли. Смятам, че Златидол, топосът в този роман, е българското Макондо. Авторът има много богат език, използва и архаични думи, които чинно си записах в читателския дневник.


Прошка
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Затрогваща и много красиво написана за мен е автобиографията на Мишел Обама, един добре структуриран разказ, преплитащ лична изповед с обществени събития, емоционално разголване и болезнена откровеност. Най-впечатляваща е първата част, историята за рода ѝ и детството, на скромното работническо семейство афроамериканци от Чикаго.


Сестри Палавееви в бурята на историята
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?


- Живея в Белгия, тук се пътува често с влак и метро. Винаги имам книга в чантата си за из път. Понякога в някое заведение или просто на дивана, вкъщи. Ако може с чаша зелен чай. Няма кой знае какъв ритуал, но се старая винаги да имам книга под ръка.


Електронна книга, аудио или на хартия?


- А! Какви електронни книги! Аз съм от старата школа. Чета си само книги на хартия.


Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате - оригинала или превода?


- Да, чета на всички езици, които знам добре или не толкова добре. Смятам, че четенето на книги, заедно с гледането на телевизия, са най-добрите начини за поддържане на владеенето на чужди езици. Опитвам се да редувам - на английски следя актуалните автори, какво се филмира в момента и какво се рецензира в англоезичната преса.


Последно на английски четох книгите на Джулия Куин, по които е заснет сериалът на "Нетфликс" "Бриджъртън" и "Пачинко" на корейско-американската писателка Мин Джин Ли. На френски четох есеистичната книга на френско-мароканската писателка Лейла Слимани, която в Брюксел бе разпродадена за един уикенд. А на португалски език прочетох втория роман на Марта Баталя "Замък в Ипамена", (португалското издание е "UmcasteloemIpamena", а Баталя е позната на българските читатели с "Невидимият живот на Еуридисе Гузмао").


В момента чета на испански последната книга на Мария Дуеняс, която бе представена на Международния ден на книгата, 23 април, в Барселона. Мария Дуеняс е авторката на "Нишките на съдбата", известен и от сериала със същото име, а новият ѝ роман се казва "Сира".


Мога да чета и оригинала, и превода, без значение, а понякога и двете едновременно, за да уча преводачески тънкости.


Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?


- Знания, разбиране на другия, езикови предизвикателства.


Предпочитаният от вас жанр?


- Чета почти изключително романи. Много рядко разкази. Последната книга с разкази, която прочетох, е наскоро излязлата "Край никой път" на Мия Коту и реших да си я купя, защото да излезе мозамбикски писател на български е събитие.


Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?


- "Пророкът" на Халил Джубран, книга, написана през 20-те години на миналия век и послужила като основа на философия за благосъстоянието. А точно преди началото на затварянето през март 2020 година един приятел ми подари "Обломов" на Иван Гончаров и сметнах този жест за пророчески, защото това е историята на един помешчик, който прекарва живота си в безделие на дивана.


Любимият ви литературен герой?


- А, това периодично се променя. През годините са били Нарцис от "Нарцис и Голдмунд", Катрин Ърншоу от "Брулени хълмове", Смърфиета от комиксите за Смърфовете, Скарлет О'Хара от "Отнесени от вихъра", Тиета от Агрести от едноименния роман на Жоржи Амаду, Ребека Блумууд от поредицата на Софи Кинсела, Бриджит Джоунс и още много.


На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?


- Възхищавам се на българските преводачи, работили в епохата преди интернет и неограничения достъп до информация. Дори не мога да си представя как са търсили реалии, наименования на екзотични растения, например, но пък вярвам, че това им е дало възможност да наложат употребата на дадени думи и изрази на български език.


Как съхранявате книгите си?


- Имам етажерки от горе до долу и от единия до другия край в две стаи плюс една етажерчица за текущи четива в тоалетното помещение, където също си държа "Поручик Бенц" на Димитър Димов, няколко енциклопедии и няколко пътеводителя.


Коя е последната книга, която ви разсмя?


- "Сестри Палавееви" на Алек Попов. Смях се много на двете сестри кифли, които стават партизанки и се оказват по-смели и оправни от мъжете партизани.


Коя ви разплака?


Архив на изгубените деца
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


- Да ме разплаче чак не, но определено има истории, които ме натъжават. В книгата "Архив на изгубените деца" на Валерия Луисели има един епизод, където две момиченца трябва да преминат сами границата между Мексико и САЩ. Преди да тръгнат, баба им ги кара да научат наизуст американския номер на майка си. Те обаче не успяват. Бабата бродира на якичките им номера и ги кара само да запомнят, че трябва да покажат якичките си на първия срещнат на американска земя възрастен.


Последната книга, която ви разочарова?


- Разочарова ме "Кратка история на човечеството" на Ювал Харари със своята псевдонаучност.


Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?


- Ами аз самата мисля да си я напиша. В краен случай може и Александър Дюма.


Как ще се казва вашата автобиография?


- Моята автобиография вече е написана от Софи Кинсела и се казва "Изповедта на една шопинг маниачка".


Една книга, която не успяхте да дочетете до края?


- Ох, една да беше. Много книги не съм успяла да прочета докрай. Най-често това са книги, препоръчани от хора с различен вкус или които съм започнала просто, защото са станали популярни, например зад тях е имало активна рекламна кампания или се е създала някаква полемика.


Токая Гранде
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Напоследък на българския книжен пазар има много книги, които аз наричам "Паулу Коелю и Хорхе Букай на българския дух и българщината", които се опитват да внушат колко българите са уникални или колко са древни нашите фолклор и култура. Почти нито една от тези книги не можах да прочета.


Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?


- Една книга за концентрационния лагер "Аушвиц" "Нима това е човек" на Примо Леви. И също не казвайте на никого, но не съм чела никога нищо от Стивън Кинг.


Коя книга няма да спрете да препрочитате?


- "Сто години самота" е книгата, към която посягам през няколко години, както и романите на Жоржи Амаду "Габриела, карамфил и канела" и "Токая Гранде".


Как се променя вкусът ви във времето?


Край никой път
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

- Като тийнейджърка можех да чета бавни и мрачни книги. В момента не мога да чета например "Вълшебната планина" на Томас Ман, нито пък руските класици. Освен това преди имах самодисциплина, дори и да не ми харесва някоя книга, я прочитах докрай от уважение към автора. Вече не го правя. Ако нещо не ми хареса, го оставям.


Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?


- Че в Екваториална Гвинея до преди 10 години не е имало книжарници.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK