Романът "Убийство с дъх на смокини" ще бъде представен в София

Труп в морето, журналист в отпуск, млад следовател и опитен полицай са част от героите в книгата на Олга Раева.

© "Авлига"

Труп в морето, журналист в отпуск, млад следовател и опитен полицай са част от героите в книгата на Олга Раева.



Дебютният роман на Олга Раева "Убийство с дъх на смокини" ще има премиера на 27 май, четвъртък, от 18,30 ч. в столичния Клуб на журналиста (ул. Граф Игнатиев №4). Книгата е публикувана от издателство "Авлига" и е в удобния джобен формат.


"Убийство с дъх на смокини" е увлекателна история за криминално престъпление на българското Черноморие и показва типове поведенчески модели на участниците в сюжета. Труп в морето, журналист в отпуск, млад следовател и опитен полицай в пенсия са част от героите на повествованието, което разкрива за широката публика вратите на "кухнята" на българските медии и леко намигва към разследването на престъпления у нас.


"Талантливо написана съвременна криминална история. С нея авторката ни напомня колко често не виждаме очевидното... Неочакван край, достоен за увлекателното повествование." Това е оценката на известната криминална журналистка и писателка Анна Заркова, която ще представи романа "Убийство с дъх на смокини" .




Олга Раева е била финансов репортер във вестниците "24 часа" и "Капитал". Основател е на първия пресцентър на Министерство на финансите. Работила е като говорител по международни проекти в държави от бивша Югославия. Хобито й е да разгадава мистерии и да предвижда ходове, което е развила още в детските и юношеските си години като активен състезател по шахмат.


Из "Убийство с дъх на смокини" от Олга Раева


Глава 1.
ЗА КЪСМЕТА НА ЖУРНАЛИСТ В ОТПУСК


Сутринта на следващия ден Катя седеше в любимата си сладкарница на брега на морето. Тя обожаваше това място и винаги идваше тук за кафе и закуска. Беше си купила колкото вестници можа да намери и смяташе да прекара поне час с лице към "голямото синьо".


Такава гледка не можеше да се види в София. Катя бавно отпиваше от кафето си и хвърляше някой и друг поглед към пресата. За журналист четенето на вестници си беше задължение, част от професията. Но когато си в отпуск, то е удоволствие - четеш другите, мислено коментираш грешките им и в същото време си доволен, че сега не си там и не е трябвало ти да се потиш и да пишеш по въпроса.


Шефовете трудно пускаха Катя в отпуск - учудващо за жена в края на трийсетте, нисичка и пухкава, тя успяваше да се добере до невероятни информации във и без това трудния криминален ресор. Затова и когато станеше нещо, хората търсеха вестник "Зора", където тя работеше. Канеха я и по телевизионни студия в очакване да им каже нещо повече, отколкото е написала или щеше да напише. И понеже за престъпленията нямаше ваканция, според шефовете ѝ Катя трябваше да работи през цялата година и да бъде на разположение 24/7. Но нямаше как и обикновено ѝ даваха "кратка" седмица в края на август - началото на септември с уговорката, ако нещо се случи, да се връща по най-бързия начин. Преди ерата на мобилните телефони можеше да изчезне от радара и да не могат да я приберат, но сега нямаше начин.


В първия ден от отпуската на Катя не ѝ и хрумна да отиде на плаж. По стара традиция трябваше да се порадва на свободата си. На терасата в любимото ѝ заведение на брега на морето нямаше много хора - една-две маси с добре облечени пенсионери, чужденци вероятно. Свиреше тиха музика. Сервитьорите безшумно обслужваха клиентите, барманът леко потракваше с чашите. Всичко си беше на мястото, както го бе оставила преди една година. И морето си беше там, синьо и докъдето поглед стига.


Във вестниците нямаше нищо особено, а гледката беше невероятно поглъщаща. То в София къде ли можеш да седнеш и само да гледаш пейзажа, помисли си Катя. А тук - идилия. Слънцето огряваше гладкото синьо море, чайки и гларуси прелитаха в опит да намерят нещо за ядене, в далечината - огромен танкер. По-наблизо сърфист опъваше платно и следваше вятъра. Пълно безвремие...


Катя имаше чувството, че може да седи така и да гледа цял ден. А, ето и един дънер, който, откъснал се от незнайно къде, се носеше към брега. Дънер? Сигурно някъде подкопан от морето и понесъл се по водата. Ама какво дърво на морския бряг - то само скали и пясък!? Откъде пък ще се появи това дърво? Катя се понадигна, за да го огледа по-добре. Да не би пък бракониери да са секли някъде? И някакъв с джет точно сега намери да мине и да вдигне толкова шум. Малко след като шумът затихна, се появи вълната, образувана от джета. Тя достигна дънера, вдигна го и го обърна. Той се завъртя и във въздуха се развя ръка. За кратко се видя и лице, което отново се захлупи надолу във водата.


- Боже, труп! Отиде ми отпуската! - почти проплака Катя.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK