"История на Първата световна война" на Лидъл Харт излиза в ограничен тираж

Съдържането е разделено между военните кампании от 1914 и 1918 г.

© Издателство

Съдържането е разделено между военните кампании от 1914 и 1918 г.



История на Първата световна война" на Базил Лидъл Харт отново е в книжарниците, съобщи издателство "Труд". Книгата от години можеше да се намери само в антиквариатите. Сега за пръв път излиза и в лимитиран тираж в луксозната поредица "Златна класика".


"История на Първата световна война" е забележителен труд от над 500 страници. Съдържането е разделено между военните кампании от 1914 и 1918 г. Фокусирано е върху най-важните битки, както и върху нововъведенията - танковете на британската армия, които са нейното най-силно оръжие.


Сър Базил Лидъл Харт е роден през 1895 г. в Париж, а образованието си получава в "Сейнт Полс" и колежа "Корпус Кристи" в Кеймбридж, Великобритания. Лидъл Харт постъпва в Кралската йоркширска лека пехота, където служи през Първата световна война. През 1924 г. е инвалидизиран и три години по-късно се пенсионира с чин капитан.




Той доразвива някои тактически военни принципи - например системата за строева подготовка, и е един от първите поддръжници на идеите за развитието на военната авиация и използването на танковете във военното дело. През 1937 г. става личен съветник на министъра на войната, но заради твърде мудната реорганизация на армията напуска поста само година по-късно, поставяйки на преден план в публичното пространство нуждата от промени.


Лидъл Харт е военен кореспондент на "Дейли телеграф" (1925-1935), а след това на в. "Таймс" (до избухването на Втората световна война). Преподава тактика и стратегия във военни училища в много страни и написва над тридесет книги. Умира през 1970 г.


"Дневник" публикува откъс от книгата, в който се разказва за българската армия.


Из "История на Първата световна война" от Базил Лидъл Харт


ПРЕЛОМЪТ


Колапсът на България.


История на Първата световна война
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете


Преди атаката да се развие, на Балканите се случва събитие, което по думите на Лудендорф "определя съдбата на Четворния съюз". Той все още таи надежди да задържи силните си линии на Западния фронт, отстъпвайки постепенно до нови, ако се окаже необходимо. Лудендорф разчита стратегически важните му флангове в Македония и Италия да бъдат покрити, а германското правителство да проведе преговори за мир с изгодни за Германия условия.


В същото време се получават все повече тревожни известия за психологическия ефект от загубите на Западния фронт върху германския народ, чиято воля за продължаване на военните усилия е допълнително отслабена от липсата на достатъчно храна, а може би и в резултат на пропаганда.


На 15 септември обаче съюзническите армии в Солун атакуват фронта в България, който след няколко дни поддава. Гийома, който е наследил поста на Сарай през декември 1917 г., е подготвил план за офанзива. Когато през юнската криза е призован обратно във Франция като губернатор на Париж (и потенциален наследник на Петен), той успява да си извоюва съгласието на съюзническите правителства този удар да бъде осъществен.


Наследникът му в Солун Франше д'Еспере́ съсредоточава френско-сръбски войски под командването на Мишич в сектора Сокол-Добро поле на запад от Вардар. Там българите разчитат на планинския терен и са твърде малобройни. Мишич атакува на 15 септември и през нощта на 17 септември сърбите вече са проникнали на трийсет километра, докато ширината на пробива е четирийсет километра.


Британската атака на фронта при Дойран на 18 септември е тактически провал, но тя поне успява да привлече резервите на врага. Междувременно целият фронт на врага на запад от Вардар рухва под обединения натиск на сърби и французи, чието настъпление продължава към Скопие. На 21 септември българските сили на изток от Вардар започват отстъпление. Това дава възможност за действие на британските самолети и с бомбардировките на тесния проход Костурино те "имат голям принос за превръщането на българското отстъпление в този район в безредно бягство".


Българската армия е разделена на две части и българите, които вече са крайно уморени от войната, искат примирие. То е сключено на 29 септември. Успехът на Франше д'Еспере́ не само принуждава съюзника на Централните сили да капитулира, но и отваря пътя на Антантата за настъпление в тила на Австро-Унгария.


Първата нота за мир. Капитулацията на България убеждава Лудендорф в необходимостта да предприеме решителна стъпка за постигане на мир. Докато той с последни усилия събира шест осакатени дивизии, с които да сформира нов фронт в Сърбия, и организира среща на политическите лидери, Фош атакува германските позиции на запад на 26-28 септември и създава реална заплаха от пропукване на линията.
Германското върховно командване губи самообладание, макар и само за няколко дни, това се оказва достатъчно, а възстановяването от това състояние идва твърде късно.


След обяд на 29 септември Лудендорф изучава проблема в стаята си в хотел "Британик" в Спа. Изборът на място за главен щаб изглежда твърде злокобен и предвещаващ крах! Колкото повече се занимава с него, толкова по-неразрешим му се струва той. В изблик на страх и силни чувства той изразява тревогите си, най-вече от липсата на танкове, и отправя остри критики към тези, които смята за виновни за проблемите си - мнителните и завистливи щабове, пораженчески настроеният Райхстаг, твърде хуманният кайзер и обладаният от мисълта за подводници военноморски флот. Той работи до пълно изтощение и дори умопомрачение.


Изведнъж получава пристъп и се сгромолясва на пода с пяна на устата. Тази вечер този физически и психически разбит човек взема прибързаното решение да апелира за примирие, казвайки, че рухването на българския фронт е разстроило всичките му планове и разпореждания - "войски, предназначени за Западния фронт, трябва да бъдат преразпределени там". Това "фундаментално променя ситуацията с оглед на атаките, които след това са извършени на Западния фронт", защото "тези, които са удържани, отново трябва да бъдат отблъсвани".


Тази забележка се отнася до общата офанзива на Фош. Американската атака в Мьоз-Аргон започва на 26 септември, но на 28 септември на практика стига до пълен застой. Френско-белгийско-британска атака започва във Фландрия на 28 септември, но тя не носи особена заплаха за врага. На 29 септември Хейг нанася основния удар върху линията "Хинденбург".


Първите новини обаче са твърде обезпокоителни за него.


В тази спешна ситуация принц Макс е призован да заеме поста на канцлер и да преговаря за мир. За тази цел се разчита много на международната му репутация на умерен и честолюбив човек. За да успее да проведе успешни преговори, без да признае поражението на Германия, той се нуждае и апелира за "десет, осем, дори четири дни, преди да се обърне към врага".


Хинденбург обаче не спира да повтаря, че "критичната военна ситуация не позволява каквото и да е забавяне" и че вместо това "трябва веднага да бъде отправено предложение за мир към нашите врагове". Всичко, което прави Лудендорф, е да повтаря: "Искам да спася армията си".


В резултат на всичко това на 3 октомври е отправен апел към президента Уилсън за незабавно примирие. Това е открито признаване на капитулация пред целия свят, а два дни преди това - на 1 октомври - върховното командване подкопава устоите на домашния си фронт, споделяйки вижданията си за безнадеждността на ситуацията и нуждата от примирие на среща с лидерите на всички политически партии.


Хората, които досега са държани в тъмнината на неведението, изведнъж са заслепени от ярка светлина. Обществото е раздирано от разногласия, а привържениците на пацифизма получават силен импулс.
Докато германското правителство обсъжда условията за примирие и се консултира с Лудендорф по възможностите на армията за по-нататъшна съпротива, ако условията за примирие се окажат неприемливи, Фош продължава с военния натиск.


Пречупването на линията "Хинденбург". Планът за общо настъпление включва серия от обединяващи се и на практика едновременни атаки:


1. и 2. Американците между Мьоз и гората Аргон и французите на запад от Аргон, и двете в посока Мезиер; начало - 26 септември.


3. Британците на фронта Сен-Кантен-Камбре в посока Мобьож; начало - 27 септември.


4. Белгийските и съюзническите сили в посока Гент; начало - 28 септември.


Целта на атаките е да бъде упражнен натиск под формата на клещи върху огромния фронтови участък между Ипр и Вердюн. Атаката към Мезиер би привлякла германските армии в този участък към трудния за преминаване терен на Ардените, който е прекалено далеч от естествената им линия за отстъпление през Лотарингия.


Освен това тя е в опасна близост до "ъгъла", образуван от линията Антверпен-Мьоз, която германците подготвят за отбрана. Атаката срещу Мобьож би заплашила и другата основна линия за комуникации и отстъпление през "пролуката" при Лиеж, но целта й е още по-мащабна. В тези атаки американците са изправени пред най-сериозната природна пречка, а британците се сблъскват с най-силните защитни съоръжения и най-големите по численост противникови войски.


Атаката на Пършинг започва добре - тя постига изненада, а американците превъзхождат врага числено в съотношение осем към един. Устремът на атаката обаче твърде скоро е спрян поради трудностите при осигуряването на доставки и придвижването през такъв район. Когато на 14 октомври атаката е отменена, след тежки боеве и огромни загуби, американската армия все още е твърде далеч от жизнено важната железопътна линия.


Тази нова войска страда от "болестите на растежа", които британците изживяват през 1915-1916 г.


Проблемите пред Пършинг се усложняват от факта, че той се отказва от собственото си предложение да се използва успехът при Сен Мишел в посока Мец. Американският генерал прави това под давление на Хейг, който се противопоставя на подобен ход, защото би бил обещаващ от гледна точка на крайната цел, но в този вид би се отклонил от основната посока на другите атаки на Съюзниците.


Първоначалният план на Фош за обща офанзива е променен според новите обстоятелства, вследствие на което Пършинг не само получава по-труден сектор, но и разполага само със седмица, в която да подготви удара. Липсата на време го кара да използва дивизии, които не са изтощени от битки, вместо по-опитните дивизии, воювали при Сен Мишел. В крайна сметка настояването на Хейг се оказва ненужно - британската атака преминава през линията "Хинденбург", преди атаката при Мьоз-Аргон да привлече дори една дивизия от фронта му.


Хейг започва атаката с първоначален натиск с левия фланг, като по този начин улеснява атаката отдясно върху най-силния участък от линията "Хинденбург" - Северния канал. На 5 октомври британците преминават през германската защитна система и пред тях няма никаква друга преграда. На този фронт обаче атакуващата армия разполага с по-малко дивизии от защитниците му, танковете й са извън строя и настъплението не може да продължи достатъчно бързо, за да затрудни германското отстъпление.


След няколко дни върховното командване на Германия е ободрено от случващото се на фронтовата линия и дори започват да се появяват оптимистични нотки. Причината за това е, че преминаването на линията "Хинденбург" не е последвано от пробив на бойния фронт. Окуражаващи са и докладите за намаляващата сила на съюзническите атаки, особено що се отнася до оползотворяване на възможностите.


Лудендорф все още иска примирие, но само за да осигури на войските си почивка, която да е прелюдия към по-нататъшна съпротива. С нея той иска да си осигури възможност за безопасно отстъпление към по-къса защитна линия по границата.


На 17 октомври той дори усеща, че би могъл да извърши тази операция, без да се налага войските му да почиват. Реално погледнато ситуацията почти не се е променила - просто оценката му за нея претърпява развитие и той започва да гледа на реалността с други очи. Положението никога не е било толкова безнадеждно, колкото той го описва на 29 септември.


Неговото първоначално впечатление, което довежда до тежката му депресия, обаче е станало достояние на политическите кръгове и обществото в Германия така, както хвърлено в спокойна вода камъче образува около себе си вълни, достигащи неочаквано далеч.


Германските генерали говорят (твърди корици)
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Обединеният натиск на съюзническите армии и стабилното им настъпление се отразяват негативно на духа както на правителството, така и на хората в Германия. Народът и политиците на Германия осъзнават по-късно от военните факта, че капитулацията е неминуема, което я прави още по-тежка за приемане в момента, в който е осъзната неизбежността й.


Косвеният ефект на военния и икономическия натиск е подсилен от пропагандата за мир. Тя е умело ръководена и много правилно насочвана от Нортклиф. "Домашният" фронт започва да поддава на по-късен етап, но веднъж тръгнал надолу, е превзет по-бързо от фронта на бойното поле.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на zo
    zo
    Рейтинг: 734 Любопитно

    А коя книга е излязла в неограничен („нелимитиран“ на журналястки) тираж?

    ITV: Saudi Arabia Uncovered https://www.youtube.com/watch?v=NLtLeK7YLGY
  2. 2 Профил на Jalis Ironhammer
    Jalis Ironhammer
    Рейтинг: 870 Неутрално

    Сигурно е интересна и може да я пробвам. Но според мен тъмбнайла е подвеждащ. Ако искате конкретно за авиационната част на конфликтите от този период според мен това е по добрия вариант:

    Lords of the Sky: Fighter Pilots and Air Combat, from the Red Baron to the F-16


    Но въпреки това бих дал шанс на книгата
    . ПСВ е забележителен период.

    Underneath this flabby exterior is an enormous lack of character.
  3. 3 Профил на otrqdnik
    otrqdnik
    Рейтинг: 1608 Неутрално

    Авторът е добър, но цената е солена, за 530 стр не давам повече от 30лв. "Граматика на цивилизациите" от над 670стр. ми струваше 30лв. с отстъпките. Ще чакаме да я намалят.
    Иначе "История на ВСВ" на Харт е прекрасно четиво, изядох я на един дъх.

  4. 4 Профил на
    Рейтинг: 191 Неутрално

    45лв? Сериозно? Без значение тиража, регулярната цена в момента е пълна спекула - ще чакам сезонните намаления на сайта.

  5. 5 Профил на CINZANO
    CINZANO
    Рейтинг: 847 Весело

    Това дава възможност за действие на британските самолети и с бомбардировките на тесния проход Костурино те "имат голям принос за превръщането на българското отстъпление в този район в безредно бягство".
    -------------------------------------
    "Безредно бягство" Уау! Кога това, може ли малко достоверни исторически сведения?
    Когато си осакатен, комплексиран малобританец ти остава възможността да пишеш глупости, за да прикриеш комплекса си за малоценност.
    Истината е, че без влизането на Щатите в Европейската война, английските и френските колонии в Африка и Азия щяха да шпрехат дойч. А ако френските дебили (без извинение) не бяха се месили в преговорите след войната - нямаше да има ВСВ.
    Но победителите не ги съдят, не ли?

    Мома, връщай 12 и 12А!
  6. 6 Профил на schwimmwagen
    schwimmwagen
    Рейтинг: 1481 Неутрално

    Близо три години удържаме армиите на 2 съседни държави , 2 световни империи и мастодонта САЩ. Звучи фантасмагорично отвсякъде. Някой ако се чуди , какво лошо ни е причинила болшевишката клика - а ми е това. Че дори и бледа сянка не можем да сме на прадедовците ни.

    "...Thereafter the man-loving God who arranges everything, and who did not abandon man without an intellect, sent unto him Saint Constantine the Philosopher, called Cyril, a righteous and truth-loving man, and he created for them thirty-eight letters..."
  7. 7 Профил на hamiltonf
    hamiltonf
    Рейтинг: 4275 Неутрално

    Какви писаници?! Каква пародия?! Да беие изредил жертвите на страните на един от фронтовете?! И колко години загубиха срещу само една страна?! А това, за паническото бягство е абсолютна глупост, сигурно автора има загинал роднини на този фронт- И ако това се беше случило, сърбите влизаха в София, и тогава въобще не се знаеше какво щеие да бъде бъдещето на България...

    Старши подофицер Сава Геров, Първа пехотна софийска дивизия, герой, за когото се знае твърде малко... Вечна му памет!
  8. 8 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1675 Неутрално

    А коя книга е излязла в неограничен („нелимитиран“ на журналястки) тираж?
    —цитат от коментар 1 на zo


    Банална стратегия да я продадат по-бързо.

  9. 9 Профил на apramov
    apramov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Преводът звучи отчайващо.

  10. 10 Профил на nikolay_mihaylov
    nikolay_mihaylov
    Рейтинг: 452 Неутрално

    Култовко, но старичко. Все пак доста повече неща се знаят днес. Препоръчвам "Августовски оръдия" (Гънс ъв Огъст") на Барбара Тъкман.

  11. 11 Профил на hkr17702506
    hkr17702506
    Рейтинг: 0 Неутрално

    ......"Междувременно целият фронт на врага на запад от Вардар рухва под обединения натиск на сърби и французи, чието настъпление продължава към Скопие. На 21 септември българските сили на изток от Вардар започват отстъпление. Това дава възможност за действие на британските самолети и с бомбардировките на тесния проход Костурино те "имат голям принос за превръщането на българското отстъпление в този район в безредно бягство......"

    И за да се прикрие "безредно(то) бягство" българската историография след 89 та, намира "утеха" в някаква несъществуваща комунистическа връзка 😁😁😁😁😁

    Чел съм книгата му за ВСВ. Много добре неотрално написана.

  12. 12 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2788 Неутрално

    Историята се пише от победителите. И както учи историяте победителите лъжат яко. Ако след лов се лъжа, бедна ви е фантазията как се лъже след война.

  13. 13 Профил на ivan_lawyer
    ivan_lawyer
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Лидъл Базил Харт е абсолютен капацитет, така описва Втората Световна война, че - просто е достоверно, особено с грешката на Гьоринг при лятото на 1940г., когато Лувтвафе пропуска да унищожи Кралските самолети - от исторически план, какво е било, иначе нацизмът е престъпно поведение и не трябва да се връща, макар да има ентусиазъм и понастоящем.

    45 лева - ще я преслушам - нека да чака, нямам къде да ги слагам, то е - заето - интересен автор.

  14. 14 Профил на Петър Николов
    Петър Николов
    Рейтинг: 434 Неутрално

    До коментар [#11] от "hkr17702506":

    от няколко години търся тази за ПСВ защото, четох за ВСВ и искам да си допълня знанията и аз.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK