"Ach, Wolge, Wolge!..." - излиза романът "Деца мои" на Гузел Яхина

На фокус е съдбата на руските немци от Поволжието през 20-те години на ХХ век.

© "Колибри"

На фокус е съдбата на руските немци от Поволжието през 20-те години на ХХ век.



Деца мои" - вторият роман на руската писателка Гузел Яхина, излиза на български в превод на Ася Григорова, съобщи издателство "Колибри".


Яхина изгря на литературния небосклон с дебютния си роман "Зулейха отваря очи", публикуван на руски през 2015 г. Историята за разкулачването през 30-те години на ХХ век предизвика бурни дебати в Русия и книгата беше отличена с националните награди "Большая книга", "Ясная поляна" и "Книга года".


"Зулейха отваря очи" се превърна в сензация и в Европа - публикувана е на английски, френски, испански, финландски и други езици. Романът беше сред финалистите за френската награда "Медиси", спечели и наградата "Сирано" На български излезе през 2017 г., но тиражът й не се поддържа.




Заради големия успех и читателските очаквания Яхина работи две години над "Деца мои". Преработва го няколко пъти. Публикуван е през 2018 г., като преди това писателката подписва договор за пълнометражен филм по мотиви от него.


Действието в романа се развива през 20-те години на миналия век. На фокус е съдбата на руските немци от Поволжието, в частност животът на скромния селски учител Якоб Бах. Загубил гласа си от мъка след смъртта на любимата си жена, той се грижи със затрогваща всеотдайност за своята дъщеря и бездомния Васка, опитвайки се да ги защити от ужасите на външния свят. Бах наблюдава отдалеч разтърсващите страната събития: революция, война, колективизация, глад, репресии, заличаване на немската автономия в СССР.


"Деца мои" е изпълнен с многобройни препратки към класическите немски приказки. Критиката в Русия отбелязва, че романът кореспондира с фентъзи литературата и в частност с творчеството на Джон Р. Р. Толкин. Самата Яхина казва, че за нея това е история за "митологичната същност на съзнанието".


Това дава основание "Деца мои" да се приема по-скоро като фентъзи роман за разлика от "Зулейха отваря очи", който е позициониран като исторически.


Гузел Яхина е родена в Казан, Татарстан, през 1977 г. Завършва Факултета по чужди езици към Казанския държавен педагогически институт и Факултета за сценаристи към Московското училище за кино. От 1999 г. живее в Москва, където работи в областта на маркетинга и рекламата.


Из "Деца мои" от Гузел Яхина


ВОЛГА РАЗДЕЛЯШЕ СВЕТА НА ДВЕ.


Деца мои
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Левият бряг беше нисък и жълт, плосък и прелял в степта, над която слънцето се издигаше всяка сутрин. Тук земята беше горчива на вкус и изровена от лалугери, тревата беше гъста и висока, а дърветата - нискорасли и редки. Полята и бостаните се губеха отвъд хоризонта, пъстри като башкирско одеяло. Селата бяха като залепени за водата. От степта лъхаше на нещо горещо и остро - на туркменската пустиня и на соленото Каспийско море.


Никой не знаеше каква беше земята на другия бряг. Дясната страна се извисяваше над реката с могъщите си планини и падаше във водата отвесно като срязана с нож. По среза, между камъните, струеше пясък, но планините не се слягаха, а от година на година ставаха все по-стръмни и силни: през лятото - синкавозелени от покрилите ги гори, а през зимата - бели.


Зад тези планини потъваше слънцето. Някъде там, отвъд, имаше още гори, прохладни широколистни и непроходими иглолистни, и големи руски градове с белокаменните си кремъли, и блата, и прозрачно лазурни езера с ледена вода. От десния бряг вечно повяваше хлад - зад планините дишаше далечното Северно море. По стара традиция някои го наричаха Великото немско.


Шулмайстерът Якоб Иванович Бах усещаше тази невидима граница точно по средата на гладката повърхност на Волга, там, където вълната придобиваше оттенък на стомана и черно сребро. Само че малцината, с които споделяше странните си мисли, изпадаха в недоумение, защото бяха склонни да виждат родния си Гнадентал повече като център на своята малка, обкръжена от волжките степи вселена, отколкото като граничен пункт. Бах предпочиташе да не спори: всеки израз на несъгласие му причиняваше душевна болка.


Той страдаше дори когато в час смъмряше някой небрежен ученик. Може би затова го смятаха за посредствен учител: гласът му беше тих, телосложението - хилаво, а външността му - толкова невзрачна, че за нея просто нямаше какво да се каже. Както впрочем и за живота му като цяло.


Всяка сутрин, още на звездна светлина, Бах се събуждаше и слушаше света, легнал под завивката от гъши пух. Тихите нестройни звуци на чуждия живот, който течеше някъде около него и над него, го успокояваха. По покривите сновяха ветрове - зиме тежки, плътно омесени със сняг и ледени зърна, напролет жилави, натежали от влага и небесно електричество, лете вяли, сухи, примесени с прах и леки семена от треви.


Кучетата лаеха, поздравяваха стопаните си, излезли пред къщите. Басово мучеше добитъкът, поведен на водопой (никой съвестен преселник не би дал на своя вол или камила вчерашна вода от кофа или стопен сняг, а задължително го водеше да се напие от Волга, и то преди всичко друго, преди да седне да закусва или да подхване някоя работа). Жените се разпяваха и извиваха протяжни песни из дворовете - дали за да разкрасят студеното утро, или просто за да не заспят. Светът дишаше, цвърчеше, свиреше, мучеше, тропаше с копита, звънеше и пееше на различни гласове.


Звуците на собствения му живот бяха толкова оскъдни и незначителни, че Бах беше загубил способността си да ги чува. Единственият прозорец в стаята хлопаше под поривите на вятъра (трябваше още миналата година да притисне стъклото по-добре към черчевето и да запълни пролуката с камилска вълна). Отдавна нечистеният комин току попукваше. От време на време зад печката изпискваше сива мишка (макар че може би просто над пода ставаше течение, а мишката отдавна беше предала богу дух и беше нахранила червеите).


И като че ли това беше всичко. Много по-интересно беше да слуша големия живот. Понякога, като се заслушаше, Бах дори забравяше, че и самият той е част от този свят; че и той би могъл да излезе пред дома си и да се присъедини към това многогласие: високо, от сърце да изпее нещо, примерно преселническата "Ach, Wolge, Wolge!...", или шумно да затръшне външната врата, или пък в краен случай просто да кихне. Но Бах предпочиташе да слуша.


Всяка заран в шест, облечен и сресан, той вече стоеше до училищната камбана с джобен часовник в ръка. Дочакваше двете стрелки да се слеят в една линия - тази за часовете на шест, а минутната на дванайсет, и с всичка сила дръпваше връвта: енергично биеше бронзовата камбана. През всичките тези години Бах беше постигнал такова майсторство в това упражнение, че нейният звън се разнасяше точно в момента, когато стрелката за минутите докоснеше върха на циферблата. Само миг по-късно - Бах го знаеше - всеки жител на колонията се обръщаше към звука, сваляше си каскета или шапката и шепнеше кратка молитва. В Гнадентал настъпваше новият ден.


В задълженията на шулмайстера влизаше трикратното биене на камбаната: в шест, по пладне и в девет вечерта. Бах смяташе, че нейният звън е единственият му достоен принос в звучащата околовръст симфония на живота.


Изчакал и последната фина вибрация да се изцеди от обърнатата чаша на камбаната, Бах тичаше обратно в шулхауса. Училищната сграда беше изградена от солидни северни греди (преселниците получаваха дървения материал по вода, той се спускаше по Волга от Жигульовските планини или чак от Казанска губерния). Основата ѝ беше каменна, за по-голяма здравина измазана с глина и слама, а покривът - ламаринен, по новата мода - неотдавна бе заменил разсъхналите се дъски. Всяка пролет Бах боядисваше черчеветата на прозорците и вратата в яркосин цвят.


Сградата беше дълга, с по шест големи прозореца от всяка страна. Почти цялото вътрешно пространство беше заето от класната стая, а в самия ѝ край бяха преградени кухничка и спалня за учителя. От същата страна се намираше и голямата печка. Топлината ѝ не стигаше за просторното помещение и по стените бяха зазидани още три железни печици, поради което в класната стая вечно миришеше на желязо: през зимата - на нажежено, а през лятото - на мокро.


В противоположния край се издигаше катедрата на шулмайстера, а пред нея бяха наредени пейките на учениците. На първия ред - "магарешкия" - седяха най-малките и онези, чието поведение или недостатъчно усърдие създаваха грижи на учителя; по-назад се настаняваха по-големите ученици. Освен това в класната стая имаше хубава черна дъска, шкаф, препълнен с хартия за писане и географски карти, няколко тежки линии (обикновено употребявани не според предназначението им, а с възпитателна цел) и портрет на руския император, появил се по нареждане на учебния инспекторат.


Трябва да отбележим, че този портрет причиняваше само неудобства: заради него селският старейшина Петер Дитрих беше принуден да се абонира за вестник, да не би - пази, боже! - да пропусне съобщението за смяната на императора в далечния Петербург и да изпадне в конфузно положение пред поредната комисия. Преди това новините от руската Русия пристигаха с такова закъснение в колонията, сякаш тя не се намираше в сърцето на Поволжието, а в най-затънтения край на империята, тъй че конфузът беше напълно възможен.


Навремето Бах си мечтаеше да разкраси стената с портрета на великия Гьоте, но тази идея пропадна. Мелничарят Юлиус Вагнер, който често ходеше в Саратов по работа, обеща да се погрижи да "открие съчинителя, ако му попадне някъде из тамошните дюкяни". Но тъй като нямаше грам влечение към поезията, а и съвсем смътно си представяше външността на гениалния си съотечественик, той беше вероломно измамен: вместо Гьоте един мошеник вехтошар му бе пробутал бездарен портрет на анемичен аристократ с нелепа дантелена яка, с пищни мустаци и остра брада, който в краен случай би могъл да мине за Сервантес, и то при съвсем слабо осветление.


Гнаденталският художник Антон Фром, който се славеше с рисунките си по сандъци и полици за съдове, предложи да замаже мустаците и брадата, а отдолу на портрета, точно под дантелената яка, да изпише с едри бели букви "Goethe", но Бах не се съгласи с тази фалшификация. Така че школото си остана без Гьоте, а след настойчивата молба на художника злополучният портрет отиде при него, "за подбуждане на вдъхновението".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    Татарка пише за немските колонисти по Волга, интересно. След 1991 повечето се изселиха към Германия.
    Иначе наистина, контрастът между високият руски бряг с хълмовете на Уралските предпланини - краят на Европа по границата и по Волга в Централна Русия и ниската азиатска част е доста интересен.

  2. 2 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    Интересно е, че след глада и тифуса в Русия през 1920-те много от жителите на германските селища около Саратов (немската автономна република) се възползват от възможността дадена от американските баптисти и менонити и емигрират в САЩ.
    Ето една снимка на такава двойка: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/1a/Bundesarchiv_Bild_137-037542,_Westpreußen,_Russlanddeutsche_Flüchtlinge.jpg

  3. 3 Профил на pinoccio
    pinoccio
    Рейтинг: 1122 Разстроено

    Дано не е скрита пропаганда кто предния и!

  4. 4 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1023 Неутрално

    За пръв път чувам името Яхина. Но намерих "Зулейха...". Вече два часа не мога да се откъсна. Много, много добре.

  5. 5 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3684 Неутрално

    До коментар [#1] от "daskal1":

    Гузел, Зулейха....

    Руснаците не обичат "Ю" то.....
    Въпреки че изговарят най звучното "Ю"....предпочитат да го изместват с "У"....

    Bukalemun
  6. 6 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    До коментар [#5] от "eti mehter":

    Ами, руснаците. Те нали имат Юрий като историческо име от Юрий Долгоруки насам, или за прихически болен човек "юродивь1й".
    Много е възможно това с "у" да е идеята на Казан и татарските администрации. Лично аз харесвам Казан, много модерен и приятен град.

  7. 7 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3080 Неутрално

    До коментар [#2] от "daskal1": Гладът в Поволжието и особено участта на по-заможните и трудолюбиви немци, които напразно са се радвали на дадената им национална автономия:
    https://ds05.infourok.ru/uploads/ex/0389/00114198-6b8163c3/img7.jpg

  8. 8 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3080 Неутрално

    До коментар [#6] от "daskal1":Лично аз харесвам Казан, много модерен и приятен град.
    >>> Понеже харесваш и С. Петербург..Днес, през 1703 година той бил основан:
    Founded this day in 1703 by Peter the Great, St. Petersburg has played a vital role in Russian history
    https://www.britannica.com/on-this-day/May-27

  9. 9 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    До коментар [#7] от "тулса":

    Аз ти пратих на лични съобщения линк за един интересен текст на тази тема. Оказва се, че немските колонисти са имали сериозни противоречия с "продоволствените отряди" по въпроса за частната собственост, даже са организирали доста ефективна съпротива срещу малки отряди.

  10. 10 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    До коментар [#8] от "тулса":

    Благодаря. "Питер" както го наричахме, е оставил интересни спомени у мен, а и сега с удоволствие го посещавам за кратко време.

  11. 11 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3080 Неутрално

    До коментар [#9] от "daskal1": Макар и дългичко, снощи го прочетох с интерес. И в същата година (1921) ,когато в Тулса избивали местните преуспели черни, моите хора громели кулаците немци: Действия тульского отряда по выкачиванию хлеба сопровождались многочисленными фактами издевательства и мародерства. Так, например, расследовавшая эти действия комиссия ВЦИК доказала случаи порки крестьян, избиения беременных женщин и т. п....... Сам Попов признал факт,
    когда в целях запугивания 90 арестованных крестьян были подвергнуты
    фиктивному расстрелу(им завязывали глаза, ставили их к стенке и стреляли
    поверх головы). «Мера принесла известный результат.
    Попов допускал, что «некоторые члены тульской группы» могли творить безобразия

  12. 12 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4338 Неутрално

    До коментар [#11] от "тулса":

    Че е дългичко е факт, явно реферат на докторската на този професор, който доста вероятно е от останалите в Русия потомци на немските заселници. Но наистина е доста оригинално четиво за реалностите на един тежък период на "трансформация" в условията на "да вземем от богатите" - т.е. тези които с труд и ред са създали нещо което ти нямаш. За съжаление в първите години на 1990-те се убедих че не сме се променили толкова много...

  13. 13 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1063 Неутрално

    До коментар [#4] от "Араламбене му е майката":

    и кво му е дубрето? смеиш ли да кажиш?

  14. 14 Профил на bruno__dante
    bruno__dante
    Рейтинг: 1201 Весело

    гюзел яхния

    ай фърли ся и ени яйца с масло





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK