Илия Троянов: "Двойна следа" е за журналистите, които не се предават

Романът е базиран на реални журналистически разследвaния и се опитва да открие истината сред блатото от лъжи.

© "Сиела"

Романът е базиран на реални журналистически разследвaния и се опитва да открие истината сред блатото от лъжи.



Част от предизвикателството на романа е, че е трудно човек да знае какво е реалност и какво е лъжа. "Двойна следа" е не само заглавието. За един журналист, какъвто е главният герой, е трудно да се е ориентира между свръхинформацията и съмнението, че зад всяка информация лежи една лъжа. Романът описва колко са важни журналисти, автори, които не се предават, когато има нещо, което може да се докаже, че има път за описване на този свят, че с тази индивидуална истина се създава оръжие срещу властта."


Това заяви германският писател Илия Троянов пред БНР по повод публикуването на български на новата му книга "Двойна следа". Романът излезе на немски миналата година - в навечерието на президентските избори в САЩ, и се превърна в литературна сензация.


Той е базиран на реални журналистически разследвaния и се опитва да открие истината сред блатото от лъжи.




"В тази книга ще разпознаете аферата "Епщайн", изказвания на президента Доналд Тръмп и руския държавен глава Владимир Путин. Преплитайки по виртуозен начин фикция и истински документални сведения, Илия Троянов създава напрегнат и вълнуващ разказ, в който бъдещето на света зависи от съпротивата на всеки един от нас срещу безскрупулната власт", се казва в анотацията на книгата.


Илия Троянов (55) е роден в България.. Родителите му емигрират в Германия през 1971 г. и там получават политическо убежище. Автор е на книгите "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Събирачът на светове", "По пътя на Ганг", "Номад на четири континента", "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" - сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход.


Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997), "Адалберт фон Шамисо" (2000), Марбургската литературна награда (1996), наградата за белетристика на Лайпцигският панаир на книгата (2006), Берлинската литературна награда (2007). Книгите му са преведени на двадесет езика.


Из "Двойна следа" от Илия Троянов


ПРОЛОГ


Двойна следа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

ЩЕ ГО НАРЕКА БОРИС. Не е особено находчиво, но тук става въпрос за това да се опази човешки живот, не за оригиналност. Макар че се запознахме едва преди три седмици, прекарваме заедно всяка будна минута.


Денем и половината нощ. В една тапицирана с дунапрен стая, която ни пази от следене. От кого - не знаем. Подозрителни типове - колкото искаш. Това тук е сигурен пристан, за нас - единствен. Всичко, което трябва да се обсъди, обсъждаме между тия четири стени. Отвън поръчваме пица и мием зъби. След това продължаваме да четем.


Документи. Мразя тая дума! По-рано биха казали - "книжа", "поверителни книжа", но това звучи високопарно, а и вече не отговаря на истината - не сме разпечатали нито един документ. Четем от няколко лаптопа.


"Документ" звучи като архаично проклятие, като тракането на мастиленоструйния принтер от едно време - подозрително, заплашително. Трудно е да се каже какви документи четем (претърсваме?). Служебни записи? Да, в тях има писмени знаци и повечето са съставени в някакви служби (по-служебно няма накъде). И въпреки това изглеждат нереални в битието си на сенки, на струпани в редове и колонки данни без очевидна връзка. Общо взето, документите са "удостоверения, служещи за уведомяване, за осветляване по някой въпрос".


Така е - уведомяват ни за нещо, най-често - лошо; и да - лицата ни се озаряват (дори в изкуствената светлина на тази стая). Като изключим това обаче, навсякъде между редовете им се крие опасност от затъмнение. Казват, че документите служат за доказателство. Може и да е така, само че ние още не сме открили какво точно доказват. Без никакви съмнения.


Този, който непрекъснато чете, от един момент нататък започва да пропуска най-важното. Започва да възприема само подсъзнателно (а подсъзнанието е съмнителен свидетел). Затова се налага да маркираме съществените места в текста, да ги хайлайтваме, както казва Борис. Произнася хайлайт като хайлайф, блед е, прекарал е точно толкова време пред компютрите, колкото аз - из прашните улици, затова отношението му към документите е съвсем различно, почти еротично.


Четем на английски, четем на руски, говорим си най-вече на английски, освен ако Борис не изтърве нещо на майчиния си език - тогава му отговарям на руски. Акцентът ми го забавлява. Двамата взаимно се допълваме.


Борис разбира от финанси, по-точно казано - от корупция и незаконно присвояване, от пране на пари и данъчни убежища, специалист е по творческите аспекти на алчността. За разлика от него, аз съм се фокусирал в разрушителното действие на властта. Според мен политиката е структурирано насилие, което трябва да бъде разобличено.


Борис обича да се рови в документи, аз бих предпочел да водя разговори. Затворени в нашата космическа капсула, от седмици кръжим заедно около въпроси, които биха могли да предизвикат световен земетръс: Кой кого контролира? Кой кого манипулира? Кой ще надделее в тази най-често невидима война?


Правим крачка след крачка.


Стигаме донякъде. Но не напредваме.


От всеки изкачен хълм се открива гледка към по-високи върхове - озъбени, стръмни. И няма пътека нагоре.
Когато се заловихме с тая работа (робия?), се разбрахме да наречем американския президент "Кривата кула", а руския - "Михаил Иванович". Псевдонимите ни помагат да запазим дистанция, да не попаднем в капана на прекомерното им медийно присъствие. Както и да са наречени в този разказ, става дума за ония двама мъже, които всеки ден ни гледат от новините, с очи на мъртви риби.


Които на пръв поглед никак не си приличат (колко лъжовно може да е първото впечатление!). Които се готвят да променят света за сметка на човечеството. Това е, което искаме да докажем. Неоспоримо. Все едно колко време ще ни отнеме.
Кривата кула и Михаил Иванович са причината Борис и аз да се срещнем. Преди три седмици. Не нарочно, но не и случайно. Като гръм от ядно небе (няма печатна грешка).


На едно летище...


ХОНКОНГ


НА 12 ОКТОМВРИ 2018 Г., В 20:16 ЧАСА, получих анонимен имейл. Подписът се състоеше от една съгласна и удивителна след нея, подателят се беше скрил зад дълга редица от цифри. Съобщението гласеше следното (на английски):


"Науката по-бързо трупа знания, отколкото обществото - мъдрост. Ако искате да направите нещо срещу това, отговорете, като в графа "Относно" напишете Isa."


Бях на летището във Франкфурт, в един ресторант ("автентично италиански"), мокрите стъкла на прозорците му гледаха към самолетите. Понеже не знаех какво да мисля за този имейл, отново забих поглед във вестника. Прекарал бях деня на Панаира на книгата, в разговори, траещи по цигара време. Всеки искаше да знае какъв е следващият ми проект, каква ще е новата сензация. Отговарях със заобикалки.
Десет минути по-късно пристигна втори имейл:


"Моралът не бива да ви попречи да постъпите правилно. Ако за тази цел искате да получите достоверна информация, отговорете, като в графа "Относно" напишете Asi."


Подателят отново беше дълга редица от цифри, идентичността му се криеше зад една-единствена главна буква, този път гласна, и въпросителна след нея. Текстът беше на руски.


Трудно е да мислиш седнал. Особено докато ядеш. Побързах да платя и между изходите Z15 и Z25 минах през всички възможни обяснения за двата имейла. Шега? Находчива търговска стратегия? Опит за измама? Рафинирана маркетингова акция? Капан? Или действителен опит за контакт от страна на агент информатор? Няма да ми е за пръв път. Но пък два наведнъж? В рамките на няколко минути? Дали и двата имейла са от един и същ информатор? (Начинът на изразяване е почти еднакъв.) Защо тогава тази игра с езиците? Да не би непознатият да ме изпитва по начин, който не мога да разбера? Повикаха пътниците от моя полет. Дори след няколко прочитания не успях да извлека от съобщенията нищо друго освен още въпроси. Когато ни приканиха да включим телефоните си на самолетен режим (или да ги изключим, но кой прави това вече?!), написах в графите "Относно" съответно Isa и Asi и кликнах върху "Изпрати".


Реакция, която с нищо не ме задължава, мислех си, какво лошо би могло да ми се случи?


Оказа се, че съм се лъгал, и то много.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Контрол на съзнанието
    Контрол на съзнанието
    Рейтинг: 215 Любопитно

    Демек за смелите мисирки?🐵👍

    Много съм прост
  2. 2 Профил на blondofil
    blondofil
    Рейтинг: 2367 Неутрално

    Да преговорим, Корупцията и кражбите в България, започват с режима Борисов и нговите прости милиционери.. Като го сменим него всичко ще е наред.

  3. 3 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 1081 Любопитно

    На тоя и на Господинов нищо не съм допрочел до края. Бе някой знае ли място, дето книгите се опитват да ги оценяват, а не да ги продават?

  4. 4 Профил на jmf29537805
    jmf29537805
    Рейтинг: 784 Неутрално

    Предават, или продават?

  5. 5 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 821 Неутрално
  6. 6 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3306 Неутрално

    горещо препоръчвам книгата

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK