"Заедно на слънчевия остров" на София Каспари (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Заедно на слънчевия остров" с автор София Каспари, предоставен от издателство "Ера".


Неочаквано Сандра получава покана от най-добрата си приятелка от училище с предложение да съберат старата банда - и то не къде да е, а в луксозна вила на слънчевия хърватски остров Лошин, изпъстрен с благоуханни цветя. Има и още един повод за вълнение - там тя ще види за пръв път от години голямата си ученическа любов.
Никой от приятелите не води успешния живот, който си е представял.


Всеки крие тайни, от които се срамува. Но благодарение на времето им заедно, прекарано в изследване на едно изумително райско кътче, много тайни ще излязат наяве. А спиращата дъха красота на острова, дългите излети в гората и живописните разходки с лодка сякаш могат да разпалят огъня между Сандра и Нилс отново.




"Заедно на слънчевия остров" е очарователна история, наситена с приключения, изненади, морски бриз и слънчеви лъчи.


София Каспари обича да пътува и е живяла в Аржентина, Ирландия и Франция. В момента живее на село със съпруга си и двамата си малки синове.


Заедно на слънчевия остров
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Заедно на слънчевия остров" на София Каспар


Веднага щом колата спря пред къщата, Даниела се появи на стълбището. Изглеждаше превъзбудена.
- Много се забавихте!
Зад нея излязоха Грегор и Майке, всеки с по един ритащ близнак на ръце.
- Видяхте ли го някъде по пътя?
Сандра и Нилс си размениха несигурен поглед. Тийнейджърите се запътиха към къщата.


- Кого да сме видели? - попита Нилс. Гласът му я развълнува както първия път, когато ѝ бе казал, че я харесва. Отначало пазеха връзката си в тайна, защото и двамата си мислеха, че не си подхождат.
- Николай, кого другиго! - отвърна Даниела. - Не знаем къде е. Ох, извинете, вие не знаете нищо, нали се прибирате едва сега. Той реши да се разходи малко. Най-много половин час, така каза. Излезе и не се върна. Това беше преди повече от два часа.


- Толкова дълго? - заекна Сандра. Толкова се уплаши, че коленете ѝ поддадоха.
- Много съжалявам. Чакахме децата и се разходихме из Мали Лошин. Времето върви толкова бързо - промърмори Нилс.
- Значи не сте го видели? Тръгна в тази посока, но пътеките са много и не знам къде да го търсим най-напред!
Дани се огледа търсещо. За миг Сандра си помисли, че приятелката ѝ ще я попита какво са правили с Нилс, и сърцето ѝ заби силно.


- Наистина съжалявам...
- Няма защо. Откъде да знаете какво се случва тук? И ние забелязахме твърде късно, че не се е върнал.
- Той е възрастен мъж, нормално е да не усетим отсъствието му веднага. Сигурно седи някъде и гледа морето - обади се Майке.
- Според мен се е случило нещо лошо - възрази Даниела.


- Сигурно сте забелязали колко е затворен. Не ни каза почти нищо за себе си. Много се е променил. Не знам какво му е, но... Ние сме виновни. Трябваше да говорим повече с него.
Сандра се обърна към приятелката си. За какво намекваше Дани?
- Може просто да е объркал пътя - рече тихо.


- Да, вероятно - въздъхна Даниела. Макар че лицето ѝ бе загоряло от слънцето, изглеждаше ужасно бледа. Раменете ѝ увиснаха, сякаш силите я бяха напуснали.
Ами ако са пропуснали нещо? Защо не го разпитаха за живота му? Възможно ли беше Даниела да се тревожи основателно?


- Страх ме е, не разбирате ли? - избухна Даниела. - Може да е объркал пътя и да е паднал! Може да му е станало лошо! Не си е взел телефона и честно казано... Преди няколко дни го видях облегнат на едно дърво. Реших, че се е замислел, но позата му беше... на болен човек.
- Какво значи облегнат на едно дърво? - настоя да чуе Сандра.
Даниела се облегна на касата на вратата и притисна лице о дъската.


- Ето така. Остана дълго в тази поза, много по-дълго, отколкото е нормално. Тогава ми хрумна, че не е в състояние да продължи. Изглеждаше... нещастен. Помните ли Николай някога да е прегръщал дървета? Не, нали? След малко пак погледнах навън, но вече го нямаше. - Даниела изпъна гръб и се обърна към приятелите си: - Наистина ли не сте забелязали колко е променен? На моменти изглежда напълно отнесен...
Сандра размишляваше трескаво.


- Дани е права. И аз го намирам странен. Всички сме се променили, но той... сякаш не е на себе си.
- Точно така - подкрепи я Даниела. - Хубаво е, че не само аз съм го забелязала. Какво ще правим сега?
- Отиваме да го търсим - отсече Сандра и сърцето ѝ се сгърчи болезнено. Ами ако наистина е станало нещо лошо?


Разпределиха се по пътеките. Всеки знаеше какво да прави, сякаш се бяха разделили едва вчера и се разбираха без думи. Майке остана във вилата, в случай че Николай се върне, но и за да поддържа връзка между търсещите. Грегор се оттегли с децата. Даниела, която бе говорила с Николай за маршрута, им описа по коя пътека е най-вероятно да е минал и къде е възможно да се е отклонил.


- Пътеката не е много дълга, но е живописна - заключи Даниела. - На едно място минава съвсем близо до кея.
Нашия кей.Нилс и Сандра се спогледаха и излязоха. Навън все още беше топло, но бързо притъмняваше. Минаха покрай дървото, където Даниела бе видяла Николай за последен път, и отидоха до къщичката на Милан. Даниела почука и попита за Николай, но старият градинар не бе видял никого. Скоро след това се разделиха.


Нилс тръгна сам, двете жени останаха заедно. Вървяха мълчаливи, докато излязоха на малка поляна. Спряха и се ослушаха, но наоколо беше тихо. Сандра освети следващата част от пътя с фенерчето си и понечи да продължи.
- Сега се разбирате добре, нали? - попита неочаквано Даниела. - Ти и Нилс?


Сандра замръзна насред движението. Какво да отговори? Наведе фенерчето и се загледа в мрачната гора.
- Да, всичко е наред - отговори тихо и се обърна към приятелката си. - Моля те обаче да пазиш мълчание.
- Разбира се - усмихна се Даниела. - Макар че според мен всички са наясно какво става.
Сандра не искаше да говори по темата.


- Да вървим.
- Разбира се, но съм любопитна.
Сандра освети отново пътеката, за да не се спъне, но и за да избегне изпитателния поглед на Дани, и продължи напред.


- В началото беше прекалено... шумен. - Думите започнаха да излизат от устата ѝ въпреки волята ѝ. Чувството ѝ подсказваше, че ако говори за отношенията им, връзката им ще стане... действителна. - А после се появиха децата му. Фели не може да ме понася, нали знаеш? Дойде и Алекс... Не знам как ще се справим с предишните ни семейства. Единствен Йона ми показа, че гледа спокойно на случващото се.
- А оттук нататък какво?


Сандра не знаеше. Струваше ѝ се малко... блудкаво да се събере отново с бившия си приятел, освен това беше твърде стара за подобни истории. Нямаше представа дали е готова да се обвърже с друг мъж. Да се съобразява с неговите желания. Освети дърветата вляво и вдясно от пътеката. Според Даниела тук някъде се намираше бронзовата статуя на професор Амброз Харачич*, който предложил да засадят пинии в залива Чикат. Дано не се изпречи на пътя им и да ги стресне.


- Не искам да мисля за бъдещето.
- Според мен сте страхотна двойка - отбеляза тихо Даниела.
Сандра се изчерви. Защо все още се чувстваше несигурна? Защото беше твърде стара, защото и двамата имаха деца, защото Фели се държеше враждебно? Не, по-скоро защото самата тя не знаеше иска ли всички тези промени в живота си...


Сандра спря рязко и освети едно място, където надземни корени образуваха истински капани.
- Внимавай!
- Внимавам.
- И спри най-сетне да мислиш толкова много.
Телефонът на Сандра иззвъня.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 998 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK