Поради разломите и (по)сред болката

"Болка" на Цруя Шалев е повече роман за родителството, отколкото за любовта-зависимост.

© ''Жанет 45''

"Болка" на Цруя Шалев е повече роман за родителството, отколкото за любовта-зависимост.



Текстът е препубликуван от "Литературен вестник".


"Болка" на Цруя Шалев е роман за болката по несподелимата - но не непременно несподелена - любов, за болното обвързване с конструкти, които ни привързват към недостижимото, за доживотния емоционален глад на сирачето. Но и роман за родителството, за особената осмоза от надежди и рани, които обменяме с децата си. Роман, писан без удобни обяснения и без пощада.


Болката, разбира се, е симптом, психосоматичен еквивалент на бездните, които всеки от героите носи в себе си. Но също и защитен механизъм, праг, отвъд който спират да работят големите съвременни митологеми за волята, рациото и контрола.




Цруя Шалев наративно ползва "гласа" на главната героиня - 45-годишната Ирис - жена, случайна жертва на атентат, след който разкъсаното ѝ тяло дълго се е възстановявало. Жена, чиято болка внезапно се събужда - години след това, когато тя вече е овладяла социалните си роли и е достигнала своеобразен кариерен пик. И тогава идва времето, в което Ирис започва да прозира наличието на скрити разломи както в семейството си, така и в собствената си личност.


Достигането до личните травматични точки, вербализирането или кръженето около сърцевината на травмата е житейски незаобиколим факт. В последните две десетилетия на български бяха издадени немалко добри романи, обговарящи вътрешния свят на еманципираната жена, разпната между неизповедимите си болки и фалшивата утеха, която предлага социалното битуване: Сири Хуствет (с "Какво обичах"), Тайе Селаси, Анне Рагде, Зейди Смит, Олга Токарчук, Людмила Улицка, Кларис Лиспектор, Йоанна Батор, Елфриде Йелинек. И още, и още.


Неслучайно читателят "чува" името на главната героиня в "Болка" едва няколко пъти, обикновено когато към нея се обръщат с обич: "Ирису". Читателят всъщност е поканен да живее в главата ѝ, да наблюдава света през нейната гледна точка, за кратко да е жертва на нейните илюзии и фиксации. Да инвентаризира собствените си психологически зависимости през волевото усилие да прозре света около Ирис - въпреки казаното от нея.


Ритъмът на романа е увличащо, неизтощимо стакато, галопиращ и плътен вътрешен монолог. Брауново движение между основните хора и времена в живота ѝ (Ейтан и Мики, Алма и Омер, минало и настояще, Йерусалим и Тел Авив, саморазрушителна любов и спасителна болка). Не остават неназовани и обществено-политическите особености на съвременен Израел.


Болка
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

В началото на книгата си Цруя Шалев е сметнала за необходимо да напомни, че историята е "плод на авторското въображение". Вероятно поради биографичния факт, че тя самата е сред оцелелите след самоубийствен уличен атентат. Толкова за пресечните точки между фикционално и действително. В интервюта пък Шалев многократно споделя интереса си към библейските науки и психологията, към историите за самоунищожението и порастването. И всичко това е видимият ключ към новия ѝ роман.


Друг един възможен код обаче е през свръхизвестната фраза на Ницше Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб. В контекста на съвременността това често са липсите, празнотите, лакуните. И така Ирис е взряна в бездната, която е отворила в нея първата любов ("най-красивия ден в нейния живот, нито много студен, нито топъл"), в бездната на живеенето в глухо очакване на нещо, което заместваш с кариера. Позната история, нали? Една стара - като света - история.


Мотивът за любовта като зависимост, като изтощителна битка със себе си, от която никой не излиза победител, като болест и трансцендентираща болка мигрира от предишния издаден на български роман на Цруя Шалев ("Любовен живот"). Но в "Болка" се случва зрялото, цялостно обглеждане на съвременната жена и социално обусловените ѝ роли.


Съпруга (в един мълчалив, сравнително безрадостен брак), майка на пораснали вече деца (пряко отговорна за част от личните им бездни), любовница (функция на фрустрация и зависимост от първото отхвърляне), приятелка (не особено коректна), директор на училище. Романът играе с времената - в меандри от повторения, с деликатни реминисценции върху религиозната митология, в мрежа от нелогични ходове, направени в опит да бъде нахранен неутолимият емоционален глад на детето, неполучило обич.


Всеки от героите в тази книга носи такъв глад и го преработва по различен начин. Дори с обичайното мятане на думи-оръжия, под чиито осколки всъщност е принудено да оцелява съвременното семейство.


В този смисъл "Болка" е повече роман за родителството, отколкото за любовта-зависимост. За разломените взаимоотношения въпреки всички добри намерения. За опитите да спасим порасналото си дете, ако то е тръгнало след своята зависимост, подгонено от собствената си гладна душа. За цената, която плащаме за свободата си и за смелостта, което сме забравили - да позволим да се погрижат за нас.


За разлика от всички действащи (а понякога удобно бездействащи) лица в романа Ирис ще достигне своя катарзис - меко, двусмислено и както се оцелява в ежедневното живеене. Затова и отвореният финал може да бъде "четен" като покана читателят да си спомни, че винаги всичко предстои.


И последно - "болка" е името, с което записва в телефона си Ирис един мъж - лекар в клиника по болколечение (да! иронично, нали?) и нейна любов-рана. Онази, която "понякога трябва да бъде откъсната от живота, като хвърчило без връв, знаеш, че лети над теб, но не се опитваш да я хванеш...".

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1855 Неутрално

    Изглежда книгата е интересна, ама рецензията е много зле написана на места. Не ми е ясно защо всеки втори се напъва да пише академично, ако няма нужните знания.

  2. 2 Профил на phq51812739
    phq51812739
    Рейтинг: 41 Неутрално

    Изглежда книгата е интересна, ама рецензията е много зле написана на места. Не ми е ясно защо всеки втори се напъва да пише академично, ако няма нужните знания.
    —цитат от коментар 1 на ТумбаЛумба


    гуй за ДАНС на Барисич

    you should never forget the 5 P's
    https://www.youtube.com/watch?v=WmVrNFw1tIw

  3. 3 Профил на phq51812739
    phq51812739
    Рейтинг: 41 Неутрално

    Изглежда книгата е интересна, ама рецензията е много зле написана на места. Не ми е ясно защо всеки втори се напъва да пише академично, ако няма нужните знания.
    —цитат от коментар 1 на ТумбаЛумба


    а, забрайх, един норвежец ми викаше гуй не идело от котак

    Scorpions Bass Solo Paweł Mąciwoda Manaus, Brazil 2007
    https://www.youtube.com/watch?v=aXqCb094tXU

  4. 4 Профил на scott
    scott
    Рейтинг: 710 Неутрално

    До коментар [#1] от "ТумбаЛумба":

    ного е просто. Покава към кой кръгъ иска да я причислът. Академичното писане вони. Вместо съдържоание ти предлага свръхегото и нарцисизъмът на пишещия. Това се толерира, издава, награждава, одобрява? Земи тоз патрон. Аз искам да читем СЪДЪРЖАНИЕ дет мен ме кефи, не писаници абстракцион за главоболизъм.

  5. 5 Профил на opl03649627
    opl03649627
    Рейтинг: 188 Любопитно

    "Ритъмът на романа е увличащо, неизтощимо стакато, галопиращ и плътен вътрешен монолог. Брауново движение между основните хора и времена в живота ѝ"

    Това ако не го е писал Ристето Бойкикев, па те на!

  6. 6 Профил на opl03649627
    opl03649627
    Рейтинг: 188 Любопитно

    Ето нещо и от другаря Бойкикев:

    "Невероятно тежка, от плътен, лъскав метал, със смътни малахитови отражения в лешниковите дълбини на някакво стичащо се по повърхността й масло, заробваща с гравитацията си, в мащаб, който те запраща обратно в полиморфната перверзия: клечаща, разкрачена, гола жена."

  7. 7 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 754 Весело

    Изглежда книгата е интересна, ама рецензията е много зле написана на места. Не ми е ясно защо всеки втори се напъва да пише академично, ако няма нужните знания.
    —цитат от коментар 1 на ТумбаЛумба


    Да бе, на крива книга, рецензията и е виновна.
    Всеки почна да графоманства напоследък.
    Тази книга въпросният Цруя да си я сложи на ...., лавицата.

  8. 8 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 1855 Весело

    До коментар [#1] от "ТумбаЛумба":ного е просто. Покава към кой кръгъ иска да я причислът. Академичното писане вони. Вместо съдържоание ти предлага свръхегото и нарцисизъмът на пишещия. Това се толерира, издава, награждава, одобрява? Земи тоз патрон. Аз искам да читем СЪДЪРЖАНИЕ дет мен ме кефи, не писаници абстракцион за главоболизъм.
    —цитат от коментар 4 на scott


    Ма то не е академично, това искам да кажа, само напъни. Ако не си много млад сноб, трябва да си пълен дилетант да струпаш толкоз претенциозни, излишни и лошо употребени или съчетани думи на едно място, които нищо не ти казват по същество. Личи си, че авторът не разбира за какво говори, просто иска да звучи умно.

  9. 9 Профил на itwasalladream
    itwasalladream
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Изглежда книгата е интересна, ама рецензията е много зле написана на места. Не ми е ясно защо всеки втори се напъва да пише академично, ако няма нужните знания.
    —цитат от коментар 1 на ТумбаЛумба


    Прекалено много внедряват чуждици или механично преведени английски изрази. Нищо академично не виждам, само фалш, който превръща литературното блогърство в изключително досаден тренд.

  10. 10 Профил на Араламбене му е майката
    Араламбене му е майката
    Рейтинг: 861 Неутрално

    Таз грозна дума "обговарям", дето три пъти са я щръкнали тука, нарушава академичния баланс... Като я чуя, за оная оцъклена нещастница Сачева се сещам, че я курдисаха министерка що умеела да обговаря проблемите, а не като предишния - на кривото да вика криво. Някои думи са тъй - своя биография си имат.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK