Кой е всъщност Ван Гог?

"Завинаги твой, Винсент" осветлява художника в друга, нова светлина, различна от масовата представа за меланхолик и трагик.

© Издателство "Кръг"

"Завинаги твой, Винсент" осветлява художника в друга, нова светлина, различна от масовата представа за меланхолик и трагик.



Текстът е препубликуван от "Литературен вестник". Заглавието е на "Дневник".


Славата на Винсент ван Гог покорява света лавинообразно малко повече от 10 години след смъртта му. Било е нужно само 71 негови картини да бъдат изложени през 1901 година в Париж, за да пребъде творчеството на енигматичната личност и до днес. Но реалността, в която живеем 130 лета по-късно, дори не е близо до това, което творецът е очаквал от бъдещето.


Името "Ван Гог" днес се е превърнало в нарицателно, прекалено преекспонирано, за "гения на един художник". Най-известните му картини "Звездна нощ", "Кафе тераса през нощта" и "Слънчогледите" са част от масовата култура. Колко модно е сега да си пием чая в чаша на "Звездна нощ", да редим пъзел на "Слънчогледите", да стилизираме татуировки в духа на "Звездна нощ над Рона", да обличаме тениски с лика на Ван Гог, да използваме "Нощно кафене" за тапет и т.н., и т.н.!




На фона на това едва ли мнозина всъщност знаят и въобще се интересуват от това кой е "истинският" (ако въобще може да се твърди подобно нещо) Ван Гог. И съвсем естествено, невъзможно би било да го открием в продуктовата масовизация на картините му. Прекомерната употреба на творчеството му е само и единствено последица от световното му признание, кривнала по грешен път.


Именно в тази преобърната действителност писмата на Ван Гог дават глътка свеж въздух за втори път в нашата култура и литература. Новото издание "Завинаги твой, Винсент" на кореспонденцията между "вечния" творец и брат му Тео, публикувано преди по-малко от месец под знака на издателство "Кръг", повдига отново въпроса "Кой е всъщност Ван Гог?", въвежда трагичното му битие в света на актуалното и отваря възможността дори несведущият в изкуството да се запознае с интимния душевен живот на твореца.


Преводът е на Никола Георгиев, публикуван за пръв път на български език в два тома през 1967 година, но с различен подбор и хронологична последователност. Оформлението веднага поставя книгата на рафта с луксозни библиофилски издания, което в този случай работи в полза на изданието, отколкото в негов ущърб. Но какво от това? - би се запитал някой. Какво значение има изгледът или преводът на дадена книга? Нали най-важното е текстът?


Завинаги твой, Винсент
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

На което веднага бих възразила, че става ли дума за "Завинаги твой, Винсент", всеки детайл е от значение. Всяка бримка е част от цялостното преживяване на четенето и възприемането на даден текст. А това издание е именно такъв спектакъл на душата. Освен очевидните причини писмата на художника да имат стойност, те се открояват с вечна актуалност, социална ангажираност и духовно-философски трактати.


Мнозина изследователи, учени, психолози и лекари са писали за случая "Ван Гог", опитвайки се да обяснят душевното му състояние, да опишат и документират живота му ден след ден, затова последващият текст в никакъв случай не пледира за пълнота и изчерпателност. Немислимо е да се обхване комплексната същност на един твърде противоречив човек в един-единствен текст. Затова не е нужно и да се правят опити. Въпреки това си струва да се отбележат поне някои особености от неговите писма.


Чисто литературно писмата на Винсент ван Гог не се отличават с особено красноречие и текстуално богатство. Стилово са непоследователни, било то заради сътресенията в личния или душевния му живот. Има повторения на мотиви; разбирания, въведени в началото и преобърнати в следващ етап от живота му; противоречащи си твърдения и грешни цитирания на произведения и автори.


Дори и някои от тези недостатъци да могат да се припишат на епистоларния жанр и неговите особености, в никакъв случай не трябва да се възприемат едностранно с негативен знак. Заради тях цялостният текст на живота на Ван Гог успява да забърка и най-умелите читатели на принципа "внимателно четене".


Невъзможността за еднозначно тълкуване на писмата му в тяхната цялост (при все уговорката, че текущото издание събира избрани текстове, а не всички) продължава да намира своите нови измерения и прочити дори в сегашния момент. От една страна, писмата може да се приемат като документи за живота му от първо лице.


На тази основа се правят и опитите за пълно реконструиране на жизнения му път. От друга перспектива обаче епистоларните свидетелства формират една своеобразна автобиография, разкриваща субективно вътрешния свят на един творец - с всички негови терзания, любови и щастия. Именно хронологичната подредба на писмата в това издание може да предположи един такъв тип прочит - на границата между документалното и автобиографичното начало и край. Но каквато и жанрова форма да приемат писмата му е важно да се отбележи не само независимостта им от жанрово определение, но и сякаш вечно пребъдващата тематична актуалност.


Ако писмата на Ван Гог се разглеждат в целокупността си, очевидните символи (повтаряни и преповтаряни), които го вълнуват от момента, в който започва да пише до Тео, до момента, в който приключва жизненият му път, са няколко: огънят, борбата, светлината и цветовете. Около тях кръжат всички останали ключови тематични звена, които постоянно са обговаряни отново и отново.


Изконно вечните теми за любовта, дълга, вярата, изкуството и предопределеността занимават душата на художника непрекъснато, променяйки вижданията му за света около него, но и в същото време - съхранявайки дълбоко закодираното му чувство за аскетизъм. Но точно градиращо появяващите се в писмата му символни гнезда сигнализират за важни послания и събития в духовния му път. Следвайки промяната в контекста и разнообразните багри, които съпътстват определените думи-символи, може частично да се проследи метаморфозата на възгледите на твореца за света. Да вземем например спорадичните появи на огъня в писмата на Ван Гог:


Ах, Тео, да не говорим повече за това. Щом ти или аз обичаме, значи обичаме, и толкова!
И тогава ще запазим бистрия си разсъдък и не ще помрачим мислите си, и няма да подрежем крилата на своите чувства, нито пък ще угасим огъня и светлината, а ще кажем просто: слава на бога, аз любя. (с. 119-120)
Да запазя светлината, но да запазя и жарта, дълбочината на тия наситени багри. (с. 179)
... всичките ми мисли са отправени към работата, горя от желание и смелост, защото ще мога да работя тъй, както иначе не бих могъл. (с. 233)
... в огъня на творчеството (с. 337).


Проследявайки определените изолирани цитати, нееднозначно може да се заключи, че споменаванията на огъня се случват в различни етапи на писане/говорене, символизирайки разнообразни тематични полета. Въпреки че биографичните ситуации се променят, упоменаването на природната сила не секва, независимо от това какви измерения и нюанси приема. Както става ясно, на места огънят и светлината са взаимодопълващи се, стоящи на една символна плоскост.


Но подобен вид изкаран извън "големия" текст анализ може да се направи и със светлината, и с борбата, и с цветовете и с багрите. Колкото повече четящият навлиза в дълбочина в тълкуванията на тези символи, толкова по-главозамайващо и невъзможно би се сторило да се даде обобщаваща дефиниция на символиките. Благодарение на градиращите разнопосоки и търсения на различен подход към живота в писмата на Ван Гог пътят през смисловия лабиринт се заплита все повече и повече.


Ако целта на четящия обаче е да изкара колкото е възможно повече умозаключаващи мисли, които да препише в тефтера си "Мъдри мисли от мъдри хора", то тази задача би била плод на едно повърхностно четене, което би довело до нулево разбиране на основните послания или дори социална позиция.


Разбира се, неминуемо е човек да забележи превърналите се вече в преекспонирани "посредствени еднодневки" цитати. В унисон с кощунственото дело с творчеството му по всякакъв вид масови продукти те биват използвани в едни съвсем неадекватни, лишени от смислова обосновка ситуации на откровения от страна на "масовия човек", който би казал, че това всъщност е "каймакът" на творчеството на Ван Гог.


Съвсем не.


Ако трябва да се определи есенцията от писмената кореспонденция между Винсент и Тео, основаваща се единствено на включените в "Завинаги, твой, Винсент" документи, то бих я съизмерила, чрез негови думи, така: "Надеждата за по-добри времена не трябва да бъде само израз на някакво чувство, а трябва да значи: направи нещо още днес" (с. 214). Дори и да изглежда неочаквано и необяснимо, Ван Гог е социален човек.


Но не в смисъла на общителен индивид, минаващ през социума безпроблемно. Той е всичко друго, но не и това. Той е социално ангажиран, общественик - било то в творчеството си или чрез действията си. И това е един лик на твореца, недостатъчно акцентиран на фона на творчеството му. Повечето знаят, че художникът не се е отличавал със завидна репутация сред обществото, а дори и сред семейния си кръг.


Имал е име на "грубиян", "излишен човек", "натрапник", "разбивач на семейства". Самият той се определя като "мръсен пес", "рунтаво куче", но и с "лапа на художник". Дори и след такива епитети, а може би и заради тях, той преобръща значението им и разкрива основанията на "принципния му компас", които стоят зад постъпките, предизвикали тъмните определения на личността му.


Колкото и Ван Гог да противостои на установените за времето нравствени порядки (някои от тях - напълно непроменени и до днес), толкова той отразява самоотвержено и с постоянство бита на "неоправданите", а именно - социалния клас на работещите хора. Особеностите от живота му, свързани с постоянната липса на парични средства и недостиг на храна, веднага приобщават читателя към трудещата се прослойка.


Само че малката подробност, че неговият труд е изкуството, преобразува завещаното му дело. Личната изповед, душевните му терзания и неумолимата работоспособност често са продукт на непримиримостта му към реалността, от която е част. "Ние сме само брънки от веригата", пише той. Дори и да не зависи нищо от нас обаче Ван Гог е окрилен, впечатлен от "обикновените" хора - тъкачки, копачи, миньори, селяните от торфищата. Вижда жените-курви като "милосърдни сестри".


Противопоставя се на статуквото, твърдейки, че "цари някакъв дух на прищевки иsatiéte. като че ли върхът е вече достигнат и е започнал декадансът" (с. 229). Обществената му афектираност се отразява и на основна част от изобразителното му творчество. Хората от полето, мините, улицата стават централни фигури в някои от най-харесваните нему произведения - "Селяни, ядящи картофи", "Копачите", "Сеяч" и много други.


Самоопределя се като "селски художник". Имплантирайки селския живот в произведенията си, а и в писмата си, световният художник повдига въпроси за социалните права и правда, занимаващи ни и до днес. Дори и този дебат той да повдига косвено, засвидетелстваните му писма са доказателство за неспирните конфликти в душата му на обществено ангажиран човек.


И сякаш именно това ново издание "Завинаги твой, Винсент" в превод на Никола Георгиев се появява в момент на колебание в съвременното ни общество. Бих казала дори преломен момент, който трае вече 30 години и все още точката не е поставена. Чисто предположение би било да окачествим първата поява на писмата на Ван Гог на български език през 1967 година като "брънка" от цялостното дело на литературния критик и преводач да сътвори и обнови езика на литературознанието. Но нека оставим догадките за някой бъдещ текст.


Второто издание на личната изповед от един световен художник към своя брат може да бъде четено като наръчник за всеки бъдещ творец/художник; може да се приеме като историческа справка за импресионисти и постимпресионисти; може да разкрива трактати за любовта, вярата и дълга; може да вървим по следите на творчеството му и да търсим упование за гения му и прочие. Но когато твърдя, че тази книга е преживяване, съвсем не е преувеличено.


Несъмнено писмата са главният герой в този спектакъл. Но наред с тях, под оформлението на Весела Карапетрова, самото книжно тяло проговаря с всяка "елементарна частица". И както тя сподели в личен разговор - нищо не е случайно - от обложката и форзаца, през печатната хартия и цвета лен за корицата, та чак до прецизната подредба на графиките към писмата и фрагментите от ръкописи към уводните текстове за съответните раздели.


Дори да казва, че винаги има какво да се доизпипва, трудно бихме повярвали, виждайки резултата. Но със сигурност има какво още да се открои чрез детайлите, като например промяната в ръкописните фрагменти, казва Весела с намигване. Всяка следваща страница превръща четенето в празник на духа благодарение именно на вниманието към детайла, коректната редакция и подбор на текстовете от Елица Иванова и неостаряващия превод на Никола Георгиев.


"Завинаги твой, Винсент" изобличава множеството лица на Ван Гог и осветлява художника в друга, нова светлина, различна от масовата представа за меланхолик и трагик. Последващи опити да се разнищи докрай възелът на личността му неизбежно ще допълват и доизясняват преобразяващия се Винсент ван Гог. Но чрез кой му образ.

Ключови думи към статията:

Коментари (40)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Петър Самсонов
    Петър Самсонов
    Рейтинг: 4799 Неутрално

    Ван Гог е бил зъболекар. Дори е работил в един кабинет с колегата си Гоген.
    Който не вярва, да прочете Уди Алън...

    "Ако импресионистите бяха зъболекари"

    Нали, драги Тео? Помощ!!!

    “Комунизмът е философия на провала, вяра в невежеството, евангелие на завистта.” сър Уинстън Чърчил
  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3864 Весело

    До коментар [#1] от "Петър Самсонов":

    Значи ти е известен онзи случай в Тексас когато фермер се самозапалил докато яростно си миел зъбите?!

    klimentm
  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3864 Весело

    Мда наследниците на Ван Гог превърнаха творчеството му в колосален бизнес.
    Писмата му са истински шедьовър на епистоларната литература.

    klimentm
  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3864 Весело

    В момента в Ню Йорк има страхотна виртуална изложба на художника

    https://www.vangoghnyc.com/

    klimentm
  7. 7
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  8. 8
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  16. 16 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3523 Неутрално
  17. 17 Профил на Darkman
    Darkman
    Рейтинг: 1565 Неутрално

    Дневник, по-интересно според мен е кой е Шекспир. Досега и никой не знае със сигурност.

    Фобиите и филиите са признак на ниско самочувствие и слугинаж
  18. 18 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 2597 Неутрално

    Дневник, по-интересно според мен е кой е Шекспир. Досега и никой не знае със сигурност.
    —цитат от коментар 17 на Darkman



    До коментар [#17] от "Darkman":

    Според Ницше под името Шекспир се крие английски благородник. Бейкън май се казваше. И се крие за да не си навлече с пиесите си гнева на британския монарх и аристокрацията...
    Ницше изключва Шекспир да произхожда от простолюдието...

  19. 19 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3523 Неутрално

    До коментар [#18] от "deaf":

    Преди време зададох същия въпрос, но бях остро критикуван от доста интелигентни съфорумници.....

    Bukalemun
  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  21. 21 Профил на gripen
    gripen
    Рейтинг: 965 Неутрално

    Нещастен психично болен човек с мания да рисува и някакъв талант в тази насока покрай който хитри търговци и колекционери след смърта му правят добри пари.

    За Европа: бяла, християнска и силна!
  22. 22 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Много добър текст!
    Уважение за авторката!

  23. 23 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 4461 Неутрално

    До коментар [#21] от "gripen":

    Аз видях оригинални негови картини в музея "Орсе", Париж - слънчеви картини, като че ли от самата природа, непипнати с четка, в съседната зала бяха на Гоген, на когото той се е възхищавал - мрачни цветове, потискащо червено. А писмата му показват изтънчена душа, висок интелект и писателска дарба. И братска обич, която не се среща толкова често.

  24. 24 Профил на Един вампир броди из Европа
    Един вампир броди из Европа
    Рейтинг: 2336 Неутрално

    Нещастен психично болен човек с мания да рисува и някакъв талант в тази насока покрай който хитри търговци и колекционери след смърта му правят добри пари.
    —цитат от коментар 21 на gripen


    До коментар [#21] от "gripen":Аз видях оригинални негови картини в музея "Орсе", Париж - слънчеви картини, като че ли от самата природа, непипнати с четка, в съседната зала бяха на Гоген, на когото той се е възхищавал - мрачни цветове, потискащо червено. А писмата му показват изтънчена душа, висок интелект и писателска дарба. И братска обич, която не се среща толкова често.
    —цитат от коментар 23 на Тsonkooo


    Преди короната вечерях недалеч от болницата в Арл, където е живял, и бяха големи простаци. Предполагам, че са били същите и по негово време. Лекарят му, същи грипен, си запушил една дупка на кокошарника с портрета, който му нарисувал.

    Изложбата в Орсе и аз съм я гледал. По едно време мина един русский грипен, като на висок глас нареждаше същите простотии като горецитираните. Малко след това -- един опърпан човечец, на вид латиноамериканец, с малко момченце. Спря се пред картината, изобразяваща селяни, почиващи в палещото слънце срещу купа сено. Може би сам го беше преживял, но се чу само едно "хлъц!".

    Поуката: не е необходимо да си бил в контакт с културата. Или имаш душа, или си грипен. Някой ден ще ви разкажа за веселата вдовица от Авиньон, разпродала на безценица една от най-ценните колекции във Франция.

    Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)
  25. 25 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4553 Любопитно

    "Кой е всъщност Ван Гог?"

    Велик художник, но също така и чудак човек.

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  26. 26 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 4461 Неутрално

    До коментар [#25] от "Иво":

    А какъв да е, самотен с враждебно отношение от околната посредственост, дори според разследването не се е самоубил, а са го убили. Безнадеждно бъдеще, подкрепата на брат му го е крепяла и картините, в тях е изливал душата си.

  27. 27 Профил на enter_k
    enter_k
    Рейтинг: 1428 Неутрално

    До коментар [#17] от "Darkman":

    На ме пък ми е най-безинтересно кой е Банкси:)
    Тайно си мечтая за парченце тухла от някоя от стените му или лентичка изпаднала от шредера.

  28. 28 Профил на enter_k
    enter_k
    Рейтинг: 1428 Неутрално

    До коментар [#25] от "Иво":

    Борещ се със самия себе си гений.
    ..с четка в ръка.

  29. 29 Профил на Toshko Afrikanski
    Toshko Afrikanski
    Рейтинг: 2077 Неутрално

    До коментар [#17] от "Darkman":На ме пък ми е най-безинтересно кой е Банкси:)Тайно си мечтая за парченце тухла от някоя от стените му или лентичка изпаднала от шредера.
    —цитат от коментар 27 на enter_k

    "Банкси" са няколко човека,
    Рисувателят вероятно е един, но за реализиране на много от проектите му е нужен екип.

  30. 30 Профил на uq
    uq
    Рейтинг: 2609 Весело

    Ван Гог е псевдоним на Ван Хален и е първи братовчед на Ван Бастен, който пък е приятел на Ван Ката от съседната къща

  31. 31 Профил на Боян Баянов
    Боян Баянов
    Рейтинг: 1830 Неутрално

    А кой е Пикасо?

    „Вежди Рашидов:
    Борисов е като Пикасо,
    рисува скици по време на заседания на МС.
    Силвестър Сталоун рисува, прави изложби и продава една картина за 50 000 евро, защо премиерът да не рисува, ако му се рисува", 10.10.2011 г.
    mediapool.bg/rashidov-borisov-e-kato-pikaso-risuva-skitsi-po-vreme-na-zasedaniyata-na-ms-news184911.html

  32. 32 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1932 Неутрално

    Ван Гог е бил зъболекар. Дори е работил в един кабинет с колегата си Гоген.Който не вярва, да прочете Уди Алън..."Ако импресионистите бяха зъболекари"Нали, драги Тео? Помощ!!!
    —цитат от коментар 1 на Петър Самсонов


    И на мен първото което и хрумна, беше Уди Алън.
    Но извън сполучливата закачка на Уди, като се замислим, защо и за какво трябва да се ровим в съкровените неща около Ван Гог и който и да е друг голям и оставил следа човек на изкуството. Извън чисто клюкарското любоитство, другото може да мине като занимание на хора, т.е. професия с която те си вадят хляба и задоволяват с работата си любопитстството на масата.
    Може, и вероятно където му е мястото се изучават техниките и сюжетите на картините му, но че е бил беден и едва ли не пролетариат или е имал някакви странности, дори и някакъв вид психически отклонения няма абсолютно никакво значение. Луди хора много, добри, да не кажа велики ( че не съм от тези дето раздават титлите) художници и въобще артисти малко. Че е преспал с жената на някой си или с дъщерята на друг е нещо, което милиони хора по света правят и от това нищо, освен някой друг битов скандал не се случва. Подобни жълти факти ( че на всичко отгоре и не съвсем доказани) от живота на художника няма да ни отворят очите за неговите картини.

  33. 33 Профил на evpetra
    evpetra
    Рейтинг: 1023 Неутрално

    Много добър текст!Уважение за авторката!
    —цитат от коментар 22 на selqnin


    ...Ако оставим настрана неправилната употреба на някои думи: "неоправдани" вместо "онеправдани" за "работещите хора", или "...изобличава множеството лица на Ван Гог..."

  34. 34 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1152 Неутрално

    слаб 2 с 222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222 МИНОСА на ниа араламбенето.

  35. 35 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3412 Неутрално

    Книгата е качествена полиграфическа изработка, прекрасен подарък за различни случаи! Корицата е стилна и красива, а форзацът е оцветен като фона на автопортрета на Ван Гог. Мисля, че за 35 лв корична цена, 216 л. обем и 9% ДДС издателите можеха да вмъкнат поне едно малко приложение с цветни илюстрации.
    Изследователите на творчеството на Ван Гог приписват прекомерната употреба на жълто в картините на биполярното разстройство на художника. Не ме вълнуват предаваните пикантни подребности от живота му, нито психичните му заболявания /някои от същите изследователи смятат, че хиперграфията (болезнено чувство за ранимост, което кара страдащия да изпитва огромно желание да пише, а в случая с Ван Гог - и да рисува) е причина и за голямото епистоларно наследство на твореца.
    Вълнуващи са неговите картини.

    „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“ Баронеса Маргарет Тачър
  36. 36 Профил на usp05649649
    usp05649649
    Рейтинг: Неутрално
  37. 37 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2041 Неутрално

    [quote#18:"deaf"][/quote]

    Историците отдавна са установили кой е Шекспир. Актьор, може би парвеню, именно от простолюдието. Всичките му пиеси са или ласкателни към кралския двор или неутрални. Ницше просто не е могъл да приеме, че и сред простолюдието може да се роди гений.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  38. 38 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1152 Неутрално

    До коментар [#37] от "7777":

    2 с 22222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222222 МИНОСА!!

  39. 39 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 2041 Весело

    До коментар [#38] от "betona":

    Трябва да ги сложиш и на Шурбанов.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  40. 40 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 1152 Неутрално

    До коментар [#39] от "7777":

    ами не, хич не требва. заради само едно исречение са.
    от четри раслични водки вече сме на виски балантайнче. и чехска бира за гарнитура на сичко.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK