© Дейвид Хънкинс
Петър Чухов
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува писателят музикант Петър Чухов. Той е автор на 11 стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител е на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония, "Славейкова награда", "Иван Николов" за най-добра стихосбирка, специална награда "Развитие" за нов български роман, Голямата награда за SMS поезия, "Златен ланец", "Магията любов", Националната награда за лирика "Иван Пейчев", номинация за международната литературна награда "Балканика".
Участвал е на фестивали и четения в Словакия, Северна Македония, Япония, Хърватия, Словения, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия, Швеция, Турция, Албания и Русия. Пише музика и текстове, свирил и свири в различни рок групи, а с групата за поезия и алтернативен рок "ЛаТекст" представя стихотворенията си.
Член е на управителния съвет на Българския ПЕН център, Сдружението на българските писатели, Хайку клуб "София", World Haiku Association и Musicautor.
Защо четете?
- Четенето (както и писането) ни доближава до божественото. Можем да бъдем не само тук и сега, но и на много други места и в други времена. Самите ние да бъдем други. Докато за писателя често се твърди, че има божествен статут по отношение на героите си (макар доста автори да се оплакват от непокорството им и от необходимостта да се съобразяват понякога с тяхната воля и собствена логика на развитие), според мен читателят също може да претендира за божественост.
Той може да преминава през различни светове, да остава там колкото поиска, да излиза от тях, да се връща, да умира, да възкръсва отново като същия или друг герой в същата или друга книга, а в собствената си фантазия да дописва, пренаписва, пресъздава всичко написано, до което се докосне.
Четенето е могъща сила, понякога наистина се чудя дали Бог не е читател, който избира един или друг текст, в който се намираме само като възможност за съществуване, за да ни извади от небитието, като го прочете.
Какво четете?
- Започвам с поезията - чета я ежедневно не само като читател, но и както един поет чете друг поет, също и като редактор, тъй като водя курсове по писане на поезия в Творческа академия "Заешка дупка", а и често редактирам поетически книги. Чета всеки ден на английски, не много, понякога само няколко страници, обикновено проза, предимно романи, от електронната ми книга.
Опитвам се да следя, доколкото мога, и новата българска проза, а не само поезия, макар че това е по-трудна задача. Разбира се, чета и преводни прозаични творби, обикновено от езици, различни от английски.
Обичам да чета също пиеси, есета и биографии, но те не са част от всекидневното ми меню. Следя и литературните издания, но не така детайлно, както бих искал.
Как избирате четива?
- Споменах вече литературните издания, в които човек най-лесно може да прочете нещо, което да го накара да поиска повече от един писател (или пък обратното). Също, тъй като се движа сред хора, които непрекъснато четат, разговорите най-често се въртят около книгите, така че различни автори и заглавия постоянно витаят във въздуха.
Освен това много от приятелите и познатите ми пишат, подаряват ми или си купувам новите им книги, понякога даже и ги прочитам. А да не говорим, че работя като библиотекар в Столичната библиотека, където, освен че съм сред книгите и читателите, организирам събития в литературния клуб, свързани с представяния на книги и автори.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Нямам нощно шкафче, а имам камари от книги до леглото, които периодично разчиствам, тъй като се е случвало да се срутят през нощта и да ме стреснат. Веднъж даже написах стихотворение по този повод:
Някъде
около три след полунощ -
ужа̀сен трясък
срутиха се
кулите близнаци
от книги
до леглото ми
помислих -
идва краят на света
но беше само краят
на съня
запалих лампата
започнах да градя отново
вавилонския си блян
с надеждата че Бог
ще ми остави време да достигна
ако не до него
то поне
до себе си
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Две книги на Пелевин, които са един вид дилогия - "Еmpire V" и "Батман Аполо". Опитвам се да прочета всичко, преведено от него, тъй като трудно чета на руски. Но ще ми отнеме време.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Не бих казал, че имам ритуал. Чета навсякъде, щом е възможно. А и, както споменах, често го правя и като част от работата ми. Вероятно все пак може да се нарече ритуал това, че вечер, в леглото, преди да заспя, обичам да прочета няколко стихотворения от автор, когото много харесвам, понякога дори само едно.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Електронната книга е запазена за книги на английски, почти нямам друго на нея. До аудиокнигите не съм стигнал, ако имам време и условия за слушане, то слушам музика, все пак това е другото от основните ми занимания, а и слушането на музика се съчетава по-лесно с някаква работа.
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Чета само на английски освен на български, но пък, както споменах, го правя всеки ден. В момента съм на Of Human Bondage (издадена на български като "Души в окови") на Съмърсет Моъм. Разлика има, разбира се, за мен това е все едно съм на задгранично пътуване. Все пак езикът е носител на културата и оригиналът я излъчва много по-силно. Затова го предпочитам.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Всичко това, а и още неща. Като пишещ чрез четенето придобивам писателски опит, разбира се, но и ако се върнем към отговора на първия ми въпрос, четенето ми създава усещане за безграничност. Което е един вид чувство на божественост (макар че вероятно не знам какво чувства Бог, но така си го представям).
Предпочитаният от вас жанр?
- Обичам да чета (почти) всичко. Вече споменах поезията, есеистиката, драматургията, както и определени (сериозни?) посоки в белетристиката. Харесвам обаче (и чета) произведения в някои от направленията на т.нар. "жанрова литература" - криминално четиво, фантастика, фентъзи. Преди година-две например си свалих на английски на "Киндъла" целия опус на Конан Дойл за Шерлок Холмс, макар че доста от нещата бях чел през годините на български, и го изчетох с огромно удоволствие.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Някоя от първите две стихосбирки на Николай Кънчев, може би "Колкото синапеното зърно". Беше ми препоръчана от баща ми, след като като ученик прочетох цикъл негови стихове в сп. "Пламък" и много се впечатлих. Карах го да ми ги тълкува, понеже усещах красотата им, но не успявах да схвана смисъла така, както бях свикнал с поезията, която бях чел дотогава. Николай Кънчев стана един от любимите ми поети и го припознавам като основния си учител по поезия.
Любимият ви литературен герой?
- Котаракът Бегемот от "Майстора и Маргарита" на Булгаков.
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- Шекспир, който (или които) и да е той.
Как съхранявате книгите си?
- Уви, предимно на купчини, по кашони, в гардероби - все на неподходящи места. Ако ми трябва определена книга, си я взимам от библиотеката, дори и да я имам, защото е почти невероятно, а и страшно трудно и времеемко да я открия.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Някой от тези "дамски романи", които много се търсят в библиотеката, няма да споменавам автори и заглавия - надникнах в нея, прочетох няколко реда и...
Коя ви разплака?
- Обикновено ми се плаче, като чета нещо от собствените си книги на литературни четения. Не, не защото се отчайвам от това колко са скромни в сравнение със световните шедьоври, а защото преживявам отново травматизмите, които в повечето случаи са ме накарали да пиша.
Последната книга, която ви разочарова?
- Рядко се разочаровам от книги - дори и да ми се струват несъстоятелни като художествено постижение, винаги ме карат да се замисля за самия автор, за това какво го е подтикнало да пише. Е, да, понякога наистина става дума за пари. Друг път - за много пари.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Уди Алън, но като по-млад.
Как ще се казва вашата автобиография?
- "Не знаех, че съм правил толкова глупости".
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Много са, но почти всички стоят и чакат - с книгоразделителите в тях - като души в чистилището, които се надяват, че един ден ще ги допуснат в Рая.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- "Одисея". Познавам сюжета, чел съм фрагменти, както и много творби, позоваващи се на или по някакъв начин парафразиращи това произведение, но никога не съм го чел изцяло, за което много съжалявам. Все пак може би ще успея един ден да го направя.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- "Майстора и Маргарита".
Как се променя вкусът ви във времето?
- Като че ли става по-умерен - не се възторгвам толкова от експериментите, склонен съм да виждам в тях по-често претенциозността, позата и самоцелността, отколкото чистия порив. Също - отегчава ме многословността и натруфеността, предпочитам по-ясните и избистрени линии. Дали не е от възрастта?
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- Да не я слагам на върха на купчината, когато тя се клати.
