"Накъде отива Европа" (откъс)

Издателство "Изток Запад"

Издателство "Изток Запад"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Накъде отива Европа" с автор колектив "Българско дипломатическо дружество", предоставен от издателство "Изток Запад".


Твърди се, че дипломацията е изкуство - на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива - на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието "мир" изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи.


Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в политическите процеси в Европа - това ни предлагат водещи български дипломати и експерти в сборника "Накъде отива Европа", който е естествено продължение на вече публикувания том "Накъде отива светът" и сполучлив опит за попълване на дефицита на критичен анализ и визии за преодоляване на проблемите на една динамична и противоречива трансформация на днешния свят.




За авторите на сборника


Андрей Караславов е кариерен дипломат с дългогодишен стаж, бивш посланик на България в Атина и пълномощен министър в посолствата ни в Бон и Стокхолм, началник на кабинета на президента на Република България, началник на кабинета на министъра на външните работи, председател на УС на Българското дипломатическо дружество.


Любомир Кючуков е дипломат от кариерата. Доктор по политология. Член на Съвета по евроинтеграция в Министерския съвет и на Съвета по европейска и евроатлантическа интеграция при президента на България (2001-2005). От 2005 до 2009 г. е заместник-министър на външните работи, а от 2009 до 2012 г. - посланик на България в Лондон. В момента е директор на Института за икономика и международни отношения. Член на УС на БДД.


Симеон Николов е бивш заместник-министър на отбраната (2005-2008), главен експерт в Администрацията на президента (2003-2005) и държавен експерт в управление "Координация и анализ" на МВнР. Има два мандата в посолството на Република България в Германия. Директор на Център за стратегически изследвания и главен редактор на издание за анализи expert-bdd.com.


Валентин Радомирски е български дипломат и външнополитически експерт. Работи в МВнР от 1976 г. Между 2005 и 2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на премиера Сергей Станишев. От 2009 до 2012 г. е посланик на България в Румъния. След това за период от една година е посланик за специални поръчения, отговарящ за регионалното сътрудничество, а между октомври 2013 и юни 2015 г. е неакредитиран посланик в българското посолство в Република Молдова.


Петър Воденски е дипломат. Бил е генерален консул в Истанбул (1990) и посланик в Анкара (1991-1992), Кишинев (1995-2001) и Никозия (2005-2009). Два пъти е бил началник на Кабинета на министъра на външните работи (при Станислав Даскалов и Соломон Паси). Член на Стратегическия съвет към президента, създаден на 18 март 2019 г.


Димитър Костов е дипломат от кариерата с над 30 години стаж. Бил е заместник-постоянен представител с ранг посланик в постоянното представителство в Ню Йорк, началник управление "ООН и разоръжаване" в МВнР, постоянен представител в Женева и в Ню Йорк, заместник-председател на Икономическия и социален съвет на ООН (ИКОСОС) и председател на Социалния комитет, заместник-председател на Специалния комитет по неупотреба на сила, председател на Комисията на ООН по разоръжаване. Почетен председател на БДД.


Огнян Гърков е дипломат, на работа в МВнР е от 1975 до 2011 г. Бил е директор за страните от бившия Съветски съюз и Вишеградската четворка и наблюдател на ОССЕ в Косово, Сърбия, Молдова и Украйна. Работил е в посолството ни в Берлин и в Чехословакия (1988-1992). Посланик в Чехия (1996-1999) и в Словакия (2006-2010). Доктор по история. Автор на редица коментари и анализи в българските медии. Член на СБЖ.
Димитър Гърдев е завършил УНСС, специалност "Международни икономически отношения". Бил е на дипломатическа работа в Кипър. Експерт по международна сигурност и коментатор на в. "Труд". Член на Асоциация на европейските журналисти - България.


Радослав Деянов е дипломат от кариерата (1975-2012) с дългогодишен опит като представител на България в международни организации от системата на ООН в областта на международната сигурност, неразпространението на оръжия за масово унищожение и контрола над въоръженията (OPCW, 1997-2004, Хага, и CTBTO, 2006-2013, Виена). Доктор на историческите науки с дисертация по тема за сигурността на Балканите.


Владимир Шейтанов има богата дипломатическа кариера на различни длъжности във Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва, Будапеща и Женева. Има специализация в Института по международни отношения (Джорджтаунски университет) във Вашингтон. Продължава дейността си като адвокат с дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.


Любомир Шопов е български дипломат. От 1979 г. в продължение на 5 години ръководи правителствената делегация на България с ранг на посланик на преговорите между Варшавския договор и НАТО за разоръжаването в Централна Европа. Между 1985 и 1988 г. е начело на отдел "Балкански страни" при Министерството на външните работи. Издал е редица книги за работата си в отдел "Балкански страни" (Отдел "Трети") и Възродителния процес ("Турският въпрос и Държавната сигурност").


Петър Пoпчев, доктор на науките, е дипломат с богат опит, с мандати в Лагос, Женева (Конференция по разоръжаване), Брюксел (НАТО), Дъблин и Виена (ОССЕ, ООН) - в последните два като ръководител на мисия. Назначен е като първия български посланик за специални поръчения по енергийна сигурност и изменение на климата. По същество един от най-активните организатори с основен принос за енергийната среща на високо равнище, с участие на повече от 40 държави, под егидата на президента Първанов.


Накъде отива Европа
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от една от статиите в сборника - "ЕС: (не)знайно накъде?"
Любомир Кючуков


Коронавирусът направи още по-належаща дискусията за бъдещето на ЕС. Но същевременно я отложи във времето, катализира процесите, задълбочи вътрешните разделения, постави под въпрос много от досегашните идеи и аргументи за развитието на Съюза. Ако е позволено едно леко намигване към Кант, то проблемът за бъдещето на ЕС има две измерения: ЕС в себе си (т.е. необходимите реформи на Съюза) и ЕС за себе си (т.е. мястото на Съюза в глобалния свят).


ЕС в себе си


Епидемията разтърси Европа. И като всеки сериозен трус, предизвика пукнатини по фасадата, посочи уязвимите места и подчерта нуждата от спешни мерки за укрепване на конструкцията. Европейската сграда проскърца под натиска на коронавируса. Пандемията наля масло в огъня по най-горещата и най-важната, без преувеличение - дори екзистенциална, - тема за бъдещето на Съюза, която в най-прагматичен план може да бъде формулирана като "как заедно и доколко поотделно?".


Иначе казано - вечната дилема пред ЕС: за борбата и балансите между националното и наднационалното. Самото противодействие на кризата течеше паралелно и по двете линии: глобалният характер на заразата изискваше широко международно сътрудничество на всички етапи на битката с нея - от изолирането на вируса до изготвянето на ваксини; същевременно мерките за ограничаване на болестта налагаха затваряне и изолиране на държавите, а и цялостната отговорност за справянето с кризата на практика лежеше върху раменете на националните правителства.


Сблъсъкът на тези две тенденции направи и отговора на ЕС да изглежда недостатъчно последователен, на моменти дори хаотичен. След отсъствието на координиран подход и солидарност на първоначалния етап, когато ветрилото от национални мерки в рамките на ЕС беше разтворено максимално широко (от пълна изолация до стратегия за постигане на "стаден имунитет" чрез преболедуване на значителна част от населението), впоследствие самите трудности наложиха значително по-единен и системен подход в рамките на Съюза (намерил най-видим резултат в постигането, макар и изключително трудно, на общо споразумение за финансиране на възстановяването на икономиките, както и в общия подход за снабдяване с ваксини), за да се стигне до вторичен откат в посока самостоятелни национални действия, предизвикан от неудачите с доставката и разпределението на поръчаните от Европейската комисия ваксини.


В резултат солидарността оставаше на много етапи по-скоро на декларативно ниво и в бъдеще време, - но дори и това е крачка напред в сравнение с предходната криза (мигрантската), при която така и не се стигна до обща координация и реално преразпределение на тежестта между страните членки.


Колебанията при формирането на единен общосъюзен вектор на държавно ниво предизвикаха вторични трусове на ниво общество в практически всички страни, съпроводени с растящо публично недоволство, както от начина на справяне със заразата, така и от строгите ограничителни мерки, довели до социално нап­режение и политически трусове. Като в допълнение доведоха до развитието на значими антиевропейски реакции.


Коронавирусът катализира процеси и направи още по-видими наличните разделения в рамките на ЕС - между Изтока и Запада, между богати и бедни, между елити и граждани. На първо място става дума за все по-очевидното разминаване по оста "стари" страни членки-"Нова Европа". Тридесет години след падането на Берлинската стена и повече от десетилетие и половина след разширяването на ЕС на Изток, ние продължаваме инерционно да мислим един за друг не като част от единно цяло, а като за Изтока и Запада, с наследената терминология от периода на Студената война (тази констатация е валидна дори и в рамките на една държава - обединена Германия).


Все по-очевидно започва да прозира определено взаимно разочарование един от друг, за което и двете страни имат достатъчно аргументи. Западноевропейските страни членки са недоволни, че Източна Европа не спазва правилата на Съюза, разглежда неговите ценности като политическа риторика, а не като идеен фундамент, гледа на ЕС основно като източник на еврофондове, пренебрегва демократични принципи, на първо място върховенството на закона, и същевременно поставя под напрежение социалните и здравните системи на западноевропейските държави чрез наплива на евтина работна ръка.


Обратно, източноевропейците имат усещането, че са третирани като втора категория граждани на ЕС, че решенията по важни въпроси отразяват преди всичко интересите на старите страни членки, че са обект на постоянни поучения и проверки, че еврофондовете не могат да компенсират загубата на сериозен икономически ресурс след промените, че най-квалифицираната и най-мобилна част от местната работна ръка е изсмукана в по-развитите държави.


Второто важно разделение, което се изяви особено силно в резултат на епидемията, е разминаването на интересите по линията богати-бедни страни членки на ЕС. Неговото основно проявление е свързано с отговора на въпроса кой плаща цената на кризата, а вече - на кризите. Най-типичния пример в това отношение бе епопеята по приемането на плана за възстановяване "Следващо поколение ЕС".


Освен традиционните си измерения, свързани с разликата в стандартите на живот между Изтока и Запада, или пък с икономическото развитие и финансовата стабилност между страните от Северна и Централна Европа в сравнение с южноевропейските държави, този път на преден план излезе допълнителното вътрешно разцепление в лагера на богатите.


Става дума за политическото структуриране като достатъчно хомогенна група на т.нар. пестелива четворка или малките богати страни (Нидерландия, Швеция, Дания и Австрия) и тяхното активно противопоставяне на мерките за излизане от кризата, предлагани от двойката големи (и богати) в ЕС - Германия и Франция. Четворката се почувства предадена от Германия, която по традиция заема по-рестриктивни и консервативни позиции при използването на европейски средства, но този път сериозният риск за стабилността на самия ЕС я накара да преразгледа този си подход в полза на една масирана програма за финансово подпомагане на най-силно ударените от кризата страни членки.


Третото важно разделение е на ниво общество - между управлявани и управляващи, между политически елити и граждани, между институции и хора. Това е следствие от задълбочаване на чувството на несигурност сред гражданите от нарастващите неравенства и потъването на средната класа, генериращи остро усещане за социална несправедливост.


В резултат се наблюдава задълбочаване на кризата в два ключови елемента на демократичната политическа система - на представителството и на доверието. Това от своя страна ерозира подкрепата за традиционното партийно представителство (т.нар. мейнстрийм партии), води до преформатиране на политическото пространство и до избуяването на популистки и радикални политически течения, по-голяма част от които - с евроскептична или откровено антиевропейска насоченост.


В практически план всичко това постави въпроса: превръща ли се ЕС в клуб за (двама) избрани? Разширяването преформулира вътрешното съотношение на силите в Европа. Логично, новите пазари и икономическата либерализация дадоха предимст­во на големите икономически субекти. Те изведоха рязко напред Германия както заради нейния икономически потенциал, така и поради редица исторически и политически наслагвания и фактори по отношение на Източна Европа.


След Брекзит и с поемането на властта от Макрон, Франция също подаде сериозна заявка за лидерство, преди всичко идейно, в трансформацията на ЕС, допълнено със стремеж за запълване на освободеното от Обединеното кралство пространство. На този фон подписването на френско-германския договор в Аахен през 2019 г. изглеждаше като логичен опит да се отговори на натрупването на кризи - финансова, икономическа, бежанска и мигрантска, впоследствие и пандемия, - поставили на изпитание самата конструкция на Съюза.


Договорът препотвърди позабравените основни принципи на ЕС и имаше за цел да даде сериозен импулс за развитието на ЕС. Два основни изводa доминират оценките за този подход: първо, без френско-немски консенсус ЕС трудно ще върви напред; второ, вече само френско-немският консенсус не е достатъчен, защото ЕС не може да бъде клуб за двама и идеята, че е достатъчно Франция и Германия да се договорят за нещо и всички останали автоматично ще ги подкрепят, вече не работи.


ЕС за себе си


С други думи: къде е мястото на ЕС в глобалния свят?
Глобализацията оголи редица външни предизвикателства пред ЕС. На функционално ниво бежанската криза и миграцията, както и коронавирусът, очертаха глобалния характер на новите предизвикателства и техния кризогенен потенциал. В междудържавните отношения преходът към многополюсен свят издигна значението на отношенията с основните международни фактори - САЩ, Китай, Русия. В институционален план ерозията на следвоенния международен ред, пренебрежението към международното право и кризата на мултилатерализма поставиха генералния въпрос за подредбата и управлението на глобалния свят.


Пораженията от пандемията доведоха до поне две важни тенденции: преформатиране на международните отношения с промяна на балансите и тежестта на отделните глобални играчи в тях; преосмисляне на икономическите подходи в условията на един глобален свят. В тази конфигурация въпросът, който все по-остро се поставя е: ще седне ли ЕС на масата на глобалните играчи? При това на първия ред, а не просто зад Съединените щати.


Динамиката на международните отношения през последните десетилетия ознаменува дълбока промяна в международната конфигурация. Постепенният преход на САЩ от дългогодишен световен хегемон към просто един от няколкото глобални лидери е достатъчно обективна тенденция в условията на многополярност. И тук Тръмп със своята политика на изолационизъм бе не причина, а следствие и реакция на тази тенденция на свиване на американското влияние в света, катализирайки и екстремизирайки в същото време тези процеси.


В същото време коронакризата способства за нарастване на глобалната роля на Китай. Страната първа и успешно се справи с ограничаване на заразата, което ѝ даде допълнително времево предимство за икономическо възстановяване. Това окончателно дефинира и полето на основното глобално противостояние в средносрочен план - днешната конфронтация САЩ-Китай е със залог утрешната доминация в света. И тя ще бъде не само дългосрочна, но и все по-остра и всеобхватна, покривайки освен икономиката, търговията и инвестициите също така и политиката, сигурността, международните организации.


Проблемът пред ЕС е ще бъде ли Съюзът просто подгласник в това противоборство или ще търси самостоятелна роля - на още един център. При това не просто какъв да е, а стабилизиращ глобален играч. Само на пръв поглед е парадоксално, че тази задача се усложнява при администрацията на Байдън в САЩ. Първо, защото Байдън ясно демонстрира стремеж към укрепване на мултилатерализма, завръщане в организациите от системата на ООН, както и към някои от международните договори - на първо място Парижкото споразумение за климата. Второ, Байдън категорично отхвърли изолационизма на Тръмп и демонстрира решимост да възстанови в пълния му обхват трансатлантическото стратегическо сътрудничество, включително и в рамките на НАТО.


Трето, той върна ценностите като основна разделителна линия в международните отношения, при това директно обосноваващ новото, ясно и дилемно разграничение на света на "добри и лоши" (либерални демокрации срещу авторитаризъм), недопускащо място за нюансиране в позициите на останалите държави. Отблъсквайки се от наследеното от Тръмп напрежение в отношенията по оста Брюксел-Вашингтон, ЕС се опитва да демонстрира максимално разбиране и подкрепа към новата американска стратегия, което пък води до напрежения в отношенията с Китай (резултат от налагането на взаимни санкции с Китай - за пръв път от три десетилетия), както и до ескалация на конфронтацията с Русия.


И в двата случая - отклонявайки се от досегашните значително по-балансирани подходи, оставящи място за диалог. Впрочем именно дискредитацията на диалога като инструмент за решаване на политическите проблеми (след срещата Лавров-Борел) и превръщането му в трибуна за взаимни обвинения е може би най-негативния ефект върху външнополитическия инструментариум на ЕС, профилиращ се като мека сила, разчитаща на дипломацията и договорените решения.


Още при встъпването си в длъжност председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви амбициозната задача новата ЕК да бъде геополитическа. Две са задължителните условия, за да се утвърди ЕС като глобален играч: единство и еманципация. Без вътрешно единство - но не като лозунг, а като общи ценности, съгласувани интереси и взаимно договорени политики - ЕС не би могъл не просто да осъществява по-значимо международно присъствие, но дори и да формулира общи позиции.


Особено силно това касае сферата на сигурността, където източноевропейските страни предпочитат да разчитат основно на САЩ. Същевременно това поставя с още по-голяма острота тежкия въпрос за евентуална реформа в начина на взимане на решения, включително и за необходимите мнозинства в сферата на външната политика (отчитайки, че външната политика е обща, но не общностна, т.е. тя е и ще остане прерогатив на държавите членки).


От своя страна еманципация в практически план означава уплътняване на тезата за стратегическа автономност на ЕС в няколко посоки. Първо, преосмисляне на атлантическото партньорст­во, укрепване на стратегическото сътрудничество със САЩ от позициите на самостоятелен глобален субект - иначе казано, не срещу, но и невинаги със САЩ. Второ, развитие на взаимноизгодно сътрудничество с Китай, при същевременно намаляване на икономическата и търговска зависимост, включително по линия на веригите за доставки, съпроводено с нова индустриална политика на ЕС. Трето, енергийна диверсификация и намаляване ресурсната зависимост от Русия. Тук следва да се направи една задължителна уговорка: еманципация не означава конфронтация по нито един от векторите, а сътрудничество без зависимости.


Дебатът - необходимост или панацея?


През последните години все повече се наслагва убеждението, че Европейският съюз, бидейки един безспорно успешен политически проект, постепенно изпадна в криза на идентичността. На­трупването на поредица от сътресения като че ли разми основната дилема на ЕС, която се проектира във всички останали проблеми, а именно противоречието в съчетанието между националната и наднационалната субектност в рамките на Съюза, което в практически план сблъсква вътрешната логика и обективните изисквания за развитие на интеграционното, наднационалното начало с интересите и отговорностите на националните държави.


За стабилността на Съюза от ключово значение е запазването на балансите между тези две начала във всеки един момент и адаптирането му към променящите се условия и разбирания. С други думи, дилемата пред ЕС, формулирана достатъчно отдавна, е: повече съюз или повече национална държава; напред към една все по-федерирана общност или крачка назад към един хлабав общ пазар?


Характерна особеност на случващото се в интегрирана Европа, е обстоятелството, че процесите в ЕС вече текат не само на ниво държава, т.е. вътре в отделните държави, а на ниво общество и по-точно - във взаимносвързани общества. Това прави и самите процеси достатъчно еднотипни за целия ЕС. От друга страна, нивото на интегрираност на институциите изпреварва равнището на готовност за интеграция на обществата.


За това свидетелства дори и фактът, че именно ЕС-Брюксел, т.е. Европейската комисия (иначе казано европейската бюрокрация) се опитва да задава тон. А липсата на съгласие е на равнище ЕС-столици, т.е. на политическо ниво, в рамките на Съвета на ЕС, където заседават ръководителите на държавите членки. И това съвсем не е случайно - просто експертното начало в ЕК най-ясно осъзнава, че за да защити своя raison d'être, ЕС се нуждае от спешни мерки. Това от своя страна обаче затвърждава засиленото обществено усещане, че евроинтеграцията е доминирана от евробюрокрацията.


Неотложността на тези проблеми предизвика и лансирането от предишния председател на Еврокомисията Юнкер на т.нар. Бяла книга с пет възможни сценария за развитие на ЕС. Резултатите обаче не бяха особено вдъхновяващи: дебатът, който следваше да се инспирира, остана затворен в рамките на политическите елити и институции. Нещо повече, той приключи твърде скоропостижно след като четирите най-влиятелни държави членки негласно и неофициално подкрепиха идеята за Европа на различните скорости като водеща опция за развитие.


Това бе продиктувано от липсата на консенсус и опасенията да не се ескалират допълнително вътрешните противоречия в Съюза, т.е. в името на съхраняване на стабилността и с цел осигуряване на допълнително време за изкристализиране на стратегическия избор. Проблемът е, че количеството на скоростите не дава яснота по посоката, а посоките, както вече стана дума, са само две. И по същество това е опит да се тръгне едновременно и двете посоки - напред и назад, което доведе до логичен резултат: възпроизвеждане на проблемите при всяка последваща кризисна ситуация.


От своя страна тезата за връщане към Европа на нациите като една от алтернативите за реформиране на ЕС е по-скоро път към Европа на национализмите. Тази тенденция е особено характерна за източната част на континента, където се наблюдава достатъчно ясно очертана склонност към директен трансфер на историята в съвременната политика и връщане на Европа към недалечното минало - на разделени общности и конфронтирани нации.


Този своеобразен откат е отговор на кризата на националната държава, като освен всичко друго тенденцията към затваряне и политическа "ре-национализация" е в посока, диаметрално противоположна на обективните процеси на глобализация и интернационализация. На практика това е опит да се решават нови проблеми със стари инструменти и в стара координатна система. А цената, която Европа плаща, е загубата на взаимната толерантност в обществото. С други думи основните губещи от кризата в ЕС са не толкова структурите и държавите, а идеите и хората.


Кризата дава възможност, а и стимулира и изисква визионерската риторика за разширяване на интеграцията, характерна за някои европейски лидери, да се трансформира и да се подплати с практически мерки за укрепването на интеграцията. Но като че ли именно дефицита на визионерство, на стратегически поглед към бъдещето, е основния проблем на ЕС. Дори и идеите на Макрон, който едва ли не единствен и най-амбициозно се опитва да заеме това пространство, са твърде френскоцентрични и ориентирани по-скоро към структурите, а не към съдържанието на проблемите. Цялостната философия на френския президент за реформи в Съюза е построена именно на такова разбиране.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на selqnin
    selqnin
    Рейтинг: 1725 Гневно

    Като се има предвид, че в така нареченото "Български дипломатическо дружество", членуват дс - ченгета никак не е трудно да се предположи каква е "визията" им- всъщност прокарваната чрез тях пропагандна руска теза за това "на къде отива Европа"!!!
    Жалка история....30 години по-късно!!!

  2. 2 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 2994 Неутрално

    интересен материал

    само да имаме едно наум: авторите са изпечени професионални измамници (истинското название на дипломатите) и както могат да кажат нещо съществено, така и да забаламосат и с много думи НИЩО да не съобщят

    ще трябва да се види цялата книга
    и да се прегледат противоречия между авторите, макар че сигурно грижливо са се съгласували

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  3. 3 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3372 Весело

    Този мат'рЯлец е прекрасно доказателство защо дрогарите са станАле дипломати, т.е. са преразказвали и изпълнявали депеши от Началници, а не са станАле учЕни, майстор-грънчари или автомонтьори или поне най-накрая политици, с извинение за думата.
    Особено при тези изисквания да си "политик" в днешно време у китната ни Мамковина!

  4. 4 Профил на Маршалов
    Маршалов
    Рейтинг: 1244 Неутрално

    ЕССР отива към по-богати богаташи и по-бедни бедняци. Всички други мизерии са производни на този процес.

    мурзилка
  5. 5 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1585 Неутрално

    Европа, за съжаление, отива там, където са САЩ, Русия и Китай. Няма ги някогашните политици - визионери, сегашните са просто джуджета, в сравнение с тези преди тях.
    Съществува една демократична и либерална мимикрия, докато под нея в някои държави се прокрадва почти фашизъм.
    Но все още не всичко е разрушено. Остава да защитаваме човешките права, демокрацията и социалната държава, пък каквото стане.

    И да, понякога войни трябва да се водят. Явни или неявни. Защото когато мирът е робство, войната е свобода.

    ХАКНАТИЯТ МОЗЪК: https://unbrain.eu/?bg
  6. 6 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 982 Неутрално

    върви към диктатура на г@йтариата - а си казал, че няма трети пол и ...

    преди научен комунизъм, скоро научен ЛГБТизъм.

    иначе покрай пандемията се видя що за съюз е - вълци с агнета.

  7. 7 Профил на john_3volta
    john_3volta
    Рейтинг: 757 Неутрално

    Европа не отива никъде, и точно защото стои стабилно на мястото си, се напълва с африканци и азиатци. И така както си стои, става все по-малко европейска.

  8. 8 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1505 Неутрално

    Да оставим авторите на мира и да хвърлим едно око на текста.
    Върху който от проблемите разгледани в материала и в другите, останали извън него да се спрем, винаги се опира да едно и също неще - степентта на интеграция на страните членки. Чисто аритметичния сбор дава добри показатели - Европа като цяло е добре развита и има добри потенциали във финансово-икономическата сфера, тя е достатъчно богат пазар, технологично има какво да се желае, но в никой случай не е вън от играта, културно-истрически е фаворит. Така изброените предимства могат да донесат полагащото ни се място в света само ако имаме единен ръководен център.
    какво е реалното положение днес? За съжаление сме свидетели, на разпокъсаност при вземане на решения както по стратегическите въпроси, така и по решаване на злободневните проблеми. Това се случва, дори и поради простия факт, че в една държава изборите чукат на вратата, в друга опозицията или управляващите откровено заиграват с външи за съюза фактори, все едно дали става дума за САЩ. Русия или Китай. И се получава, че системата орел,рак и щука не дърпа каруцата по най-добрия начин - има ли място за удивление.
    Моето мнение е, че трябва да се върви към федерализация, единна валута, единна армия, единно външно политическо ръководство и стабилно федерално законодателство - примера е от другата страна на океана. Нека си зададем въпроса, какво биха били САЩ, ако не бяха едно цяло вместо да са 50-на държави? Краткия отговр е нищо. А защо не са станали отделни държави вместо САЩ? Защото там националностите, които не се отличават драстично спрямо европейските, исторически са били пръснати и смесени и не са могли да "развеят" всеки своето знаме.
    Днес в ЕС, ние плащаме дан на всякакви исторически предрасъдъци ( вижда се и в т.н. спор между нас и макетата) и за да продължаваме това "удоволствие" издържаме на гърба си селска, общинска, окръжна, национална ( в някои държави и федерална) и съюзна администрации, водени от всякакви началници - от слески кмет, през такива като баце, Анджела и прочие та до Урсула. А реалната полза от това за решаване на реалните проблеми пред съюза и хората в него е никаква, решенията се взимат бавно или въобше не се взимат, понеже някой, я Орбан, я друг не е съгласен.
    Очевидно това не може да продължава или ше има неприятни за всички нас последствия.

  9. 9 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3243 Весело

    Аз съм непоправим оптимист по отношение на ЕС - вижте как похарчи трилиони евро без да и мигне окото!
    Не забравяйте две неща
    Европейският съюз е още твърде млад, и второ но не и по значение е факта че всички големи промени в историята на човешката цивилизация са започвали в Европа! Викът “ Варварите идат!” Е много стар, преди сто години един философ предрече смъртта на Запада и възход на Изтока но нищо подобно не се случи

    klimentm
  10. 10 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3379 Неутрално

    От своя страна тезата за връщане към Европа на нациите като една от алтернативите за реформиране на ЕС е по-скоро път към Европа на национализмите.
    ========
    Еврика....!
    Някои май наново са открили закона на ома....
    Темела на националната държава е именно национализма....
    А първопричините на този кусур се крият в недрата на феномена... 1789.
    Който ги търси на друго място, си харчи времето напразно.

    Bukalemun
  11. 11 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 2987 Неутрално

    ....Моето мнение е, че трябва да се върви към федерализация, единна валута, единна армия, единно външно политическо ръководство и стабилно федерално законодателство - примера е от другата страна на океана. ....
    —цитат от коментар 8 на tsvetko_51


    САЩ, ама не съвсем, и във втората част на коментара ти си го написал. като че ли най-добрият вариант ще е Европа на регионите, а не на националните държави, т.е. като модела на Германия - там ги наричат провинции, във Франция региони (само че Франция е още доста централизирана), но в Източна Европа това не се харесва, и най-вече в България. Някой да си спомня за новото административно деление на България на 6 области? Май и то потъна някъде в шредерите?

  12. 12 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 2987 Неутрално

    ...... Викът “ Варварите идат!” Е много стар, преди сто години един философ предрече смъртта на Запада и възход на Изтока но нищо подобно не се случи....
    —цитат от коментар 9 на klimentm


    Аз пък си мисля, че 2 неща сериозно разделят Европа още от Средновековието до ВСВ: Реформацията, и съветският тип комунизъм!

  13. 13 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 2987 Неутрално

    Малко ми е странно все пак, че отново излезе на преден план какво ще е бъдещето на Европа? Защото само допреди 2 седмици цялата истерия бе по ваксинацията. И тотална липса на любопитство аджеба откъде се натресе тази епидемия, които вече ни струва десетки милиарди евро!

  14. 14 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3243 Весело

    До коментар [#10] от "eti mehter":

    Националната държава е реликт от Миналото, не знам защо се стискате за това Минало като за нещо изключително
    Цялата история на човешката цивилизация и постоянен стремеж към Бъдещето , не обратното!

    klimentm
  15. 15 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3243 Неутрално

    До коментар [#12] от "pontius_glarus":

    Много са нещата потресли Европа сериозно, Великите географски открития, Индустриалната революция, Буруазните революции в Европа, днешният свят е по скоро умерен и промените са еволюционни а не толкова драстични.

    klimentm
  16. 16 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3379 Неутрално

    До коментар [#8] от "tsvetko_51":

    САЩ? Защото там националностите, които не се отличават драстично спрямо европейските, исторически са били пръснати и смесени и не са могли да "развеят" всеки своето знаме.
    ========
    Разликата между САЩ и Европа в това отношение е, че янките са се заселили в Америка с ясната поука да не допускат европейския модел на общуване между отделните общества.....
    И поради това условие са прибегнали до две гигантски алтернативи...
    1).... Избили са десетки милиони индианци (местното население)...
    2).... Внесли са голямо количество роби от Африка.
    Този период се характеризира като един вид по висша алтернатива спрямо испанския и португалския видове колониализъм....
    Това е било истинско новаторство за онова време.....
    Пред нова Америка се е отктил почти необятен хоризонт, БЕЗ да бъде ликвидиран дотогавашния принцип... 'човек да експлоатира човека'...
    Това е бил истински Ренесанс за измъкване от безизходицата над която паралелно с времето са умували и европейските угописти.... Русо, Робеспиер и т.н.....
    Затова днес в Европа се веят знамена (мн.ч), а в Америка, само едно знаме.

    Bukalemun
  17. 17 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3379 Неутрално

    До коментар [#16] от "eti mehter":

    угописти
    =====
    Утописти

    Bukalemun
  18. 18 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 2987 Неутрално

    До коментар [#15] от "klimentm":

    Изброените от теб събития направиха Европа велика, докато Реформацията и комунизмът маркираха пропаст в манталитета между западно и източно европейците. И лошото е, че западняците бяха наивници, че тази пропаст ще се запълни бързо, а при нас е въпрос на национална идентичност да я запазим.

  19. 19 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3379 Любопитно

    До коментар [#14] от "klimentm":

    Националната държава е реликт от Миналото
    ======++
    Вие го създаохе, "klimentm"....!
    Като казвам 'вие'....имам предвид западния модел на визия за държавна структура....
    Погледни политическата карта на света ... Тя е най пъстра в Европа....
    Дори комунистическите СССР и Китай не прибегнаха до подобно идеологическо парцелиране.....
    Това е ваш патент.....
    Разбихте Османската империя..... Е, и....какво последва....?
    Появиха се една дузина нови държави с форма на геометрични фигури.
    Какво последва....?
    Нито една от тия държави не просперира....
    Вече от близо век.....по тия територии цати мизерия, войни и несигурност.

    Какво ми говориш за минало/бъдеще....?
    Вие докарахте нещата до това състояние.... 👈...

    Bukalemun
  20. 20 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 2987 Неутрално


    До коментар [#16] от "eti mehter":
    ".... Избили са десетки милиони индианци (местното население)..."

    Логическото мислене не ти се отдава много. Добре ще е да правиш някакви паралели, но в гъсто населената и богата Европа през 16-17 в. са живеели от 40-50 млн!

    Оценката на броя на индианците, живеещи в днешните САЩ преди пристигането на европейските изследователи и заселници, е било обект на много дебати. Въпреки че е трудно да се определи колко точно местни жители са живели в Северна Америка преди Колумб, изчисленията варират от най-ниските 2,1 милиона (Ubelaker 1976 г.) до 7 милиона души (Ръсел Торнтън) до огромната цифра от 18 милиона (Добинс 1983).

    Че е имало много убити индианци, имало е, но повечето от тях са се преселили във Вечните ловни полета от съвсем прозаичните шарки (едра и дребна), и хрема (при някои племена до 90%). Ако за нас хремата е неприятна, за онези хора тя е била убийствена!
    Между другото в нашите читанки се говорят за различни причини за неуспешната ни съпротива срещу османското нашествие от 14 в., но се пропуска страшната чума от него време, която покосила повече от 30% от населението на Балканите (включ. и царица Теодора (Сарра) в Търновград).

  21. 21 Профил на pontius_glarus
    pontius_glarus
    Рейтинг: 2987 Неутрално

    "Разбихте Османската империя..... Е, и....какво последва....? ..."

    Миленчо, още великолепния Сюлейман забелязъл, че великолепието на империята е временно. Още при него венецианците и генуезците контролирали голяма част от търговията със своите кораби. А българските занаятчии в навечерието на Кримската война осигурявали почти 50% от производството в империята, изместени след това от френските и английските индустриални произведения.
    Идеята на османизма като имперска доктрина е била супер, не случайно Османската империя е между най-големите, но от Византийската са възприели само фискалната й система, и нищо повече. Като изключим крепостното строителстов от него време, най-голямата постройка от Средновековието остава византийската Агия София, а в западната част на Европа през 12-13 в. се повява готическата архитектура, а малко по-късно Реформацията и Възраждането, заедно с географските открития и една супер Европа.

  22. 22 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4504 Любопитно

    Накъде отива Европа?

    Надявам се, че отива към по-голяма интеграция (обединение)!

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  23. 23 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3379 Любопитно

    До коментар [#19] от "eti mehter":

    Гледам да говоря конкретно по темата....
    А тя е.... ЕС /САЩ....плюсове и минуси....общо и различия....
    Нищо не е вечно на тоя свят.....дори и империите....
    Щом една епоха е решила да приключи с дадена империя...това се случва.
    Но останките (парчетата) от една империя обаче....са безценни поводи да се направят едни изводи.....
    Например защо е изчезнала Византия....?
    Да не би да е била по слаба от нашествието на едни племенни съюзи....!
    Нищо подобно....
    Просто и е дошло времето да отиде в миналото.....защото по голяма вероятност, последните византийски владетели не са обръщали голямо внимание (пак) на едни изводи.....
    Това имах предвид....
    И за САЩ е валидно същото.....
    Ония паметникци не ги счупиха току така....

    Bukalemun
  24. 24 Профил на eti mehter
    eti mehter
    Рейтинг: 3379 Весело

    До коментар [#21] от "pontius_glarus":

    Като изключим крепостното строителстов от него време, най-голямата постройка от Средновековието остава византийската Агия София,
    ========
    :).... На времето хората са строели колкото им е било нужно, а не колкото ще им бъде нужно.....
    До началото на миналия век, домовете са били един до друг, а не един върху друг....
    Винаги ми е било смешно когато едновременно се възхищаваме на поредния небостъргач....а в същото време се тревожим че отиваме към 8 милиарда.
    Според мен.....именно тоя начин на мислене ще унищожи тая цивилизация в която живеем....

    Bukalemun
  25. 25 Профил на Красимир Андонов
    Красимир Андонов
    Рейтинг: 362 Неутрално

    До коментар [#23] от "eti mehter":

    Моята визия за упадъка на Византия е ,че е гонила, пъдила, отделяла от себеси всички инакомислещи.
    Иконобоството - иконоборците губят и "емигрират" . Погълнати са (кротко) от мюсюлманския свят. Коптите и многобройните всякакви секти, троха по троха. 1000 години свиване от Гибралтар до Златния рог.

    Лудостта е привилегия. Глупостта е бреме.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK