Бачо Киро: Правдата си да диря излязох, въжето си на врата сам метнах

Бачо Киро: Правдата си да диря излязох, въжето си на врата сам метнах


"Дневник" публикува откъс от историческото разследване "Невидимата искра на Възраждането" по повод 186 години от рождението на учителя, книжовника и революционера Бачо Киро. Той е роден на 7 юли (по стар стил) 1835 г. в Бяла черква, Търновско. Обесен е в Търново на 28 май 1876 г. заради участието си в Априлското въстание.


Бачо Киро е създателят на първото селско читалище по българските земи, наречено "Селска любов", автор е на три книги: "Описание на село Горни Турчета" (1870), пътеписите "Пътуванието на Бача Кира" (1873), "Второто пътувание на Бача Кира" (1874). В ръкопис оставя много стихотворения (сред тях и поемата "Пруско-френската война"), историографски и фолклористични изследвания - летописни бележки за въстанието на дядо Никола, Хаджи Ставревата буна, четата на Филип Тотю, четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа , "Софийското приключение", сраженията на четата в Дряновския манастир. Събирал е множество фолклорни материали, част от които изпращал на Петко Славейков в Цариград. Останали са 34 ръкописни сборника на Бачо Киро и учениците му с общ обем 4470 страници.


Из "Невидимата искра на Възраждането"


В името на светлината




В малкото селце Горни турчета (днешна Бяла Черква) учителят Киро Занев, наричан в Търновско Бачо Киро, основал читалище. Нарекъл го "Любов". Годината била 1866. Тогава бил на 31 години и известен в търновските села даскал. Останал сирак 7-годишен - баща му бил говедар, но обичал да странства - така и умрял далеч от семейството си. И Киро пасял говедата, докато учил. Искал обаче да даскалува, не искал да живее с кравите. Затова започнал да се самообразова и успял. През 1857 г. със съселяни стигнал до Атон, манастирите в Света гора го вълнували много. Това било единственото му пътуване извън родния му край до създаването на читалището.


"Ний всички селяни в село Горни турчета с братско съгласие и от любов към учението отворихме си читалище "Селска любов", на което първата цел е да събуди що годе учението между младите Втората цел е да разпръсква що годе учението и по околните наши братя", оставил записки Бачо Киро Петров. Първият читалищен печат бил с надпис "Любов". През 1868 г. печатът бил променен, както и името - добавено било изображение на две стиснати ръце и надпис "Селски труд".


(...)


Днес в центъра на малкото градче Бяла черква се издига внушителна статуя на Бачо Киро Петров. Читалищната сграда е на няколко метра от монумента. На входа й е поставена табела с надпис "Селска любов" (1869-1872), "Селски труд" (1872-1882), "Труд" (1882-1953).


В различни издания, посветени на читалищата, упорито се твърди, че белочерковското е създадено през 1871 г. като реплика на търновското. Явно още от създаването си селското читалище на Бачо Киро е било подценявано и никой не обърнал внимание на думите на народния просветител. В брой 69 от 27 юни 1870 г. в излизащия в Цариград вестник "Македония" било публикувано едно уточнение, писано лично от Бачо Киро:


"Нашето читалище е по-старо от много други читалища, защото ся отвори тогава, когато вие господин редакторе бяхте "Гайдар". Нашите селяни, притичваха всеки празник да слушат сладките ви свирни и като оставаха задоволени, даваха и голяма парса за свирнята, от тогази и досега все тъй правят". През 1870 г. редактор на "Македония" е Петко Р. Славейков, а той е списвал от 1863 до 1867 г. сатиричния вестник "Гайда", печатан в Цариград. Затова белочерковският учител нарича Славейков гайдар и е очевидно, че твърди, че читалището му е отворено преди 1867 г.


Знае се, че още през 1866 г. Бачо Киро и свещеникът книжар и впоследствие революционер Матей Преображенски - Миткалото отишли до Русе и оттам донесли екземпляри на Рибния буквар на Петър Берон и "Горски пътник" на Раковски. Тази визита недвусмислено доказва, че там са имали среща с Драган Цанков, с когото явно са говорили доста сериозно за необходимостта от създаване на читалища. Иначе не може да се обясни съвпадението - и русенското "Зора", и Цариградското, и белочерковското читалище са създадени в една и съща година и имат еднакви изображения на печатите си - братски стиснати ръце.


Съдбата на Бачо Киро е добре известна - през 1872/73 г. пеша отива в Букурещ и Цариград. През февруари 1872 г. Ангел Кънчев, ученик на Драган Цанков, член на читалище "Зора" в Русе, основал в Горни турчета революционен комитет - тогава той бил дясната ръка на Апостола. "Сред по-малко известните факти от живота на революционера А. К. може да се отбележи, че е член на масонската ложа в Русе", пише в биографичната справка за него в енциклопедията "Кой кой е сред българите ХV - ХІХ век" под редакцията на проф. Илия Тодев. Ангел Кънчев е роден през 1850 г. и се самоубива, за да не бъде заловен, на 5 март 1872 г. Бачо Киро е обесен заради участието си в Априлското въстание през 1876 г.


Невидимата искра на Възраждането
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Колкото до търновското читалище, то било отворено на 8 юли 1869 г. и било ръководено от Димитър х. Павли Иванов, активен участник в работата на Цариградското читалище и негов касиер от 1866 г. В речта си при откриването той акцентирал върху необходимостта от съгласие и братска любов. За съжаление, няма следа от читалищния печат, но се е запазил споменът, че учителят и директор на търновското училище споделил пред властите мнението се, че това е чисто републиканско учреждение.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK