"Жажда" на Амели Нотомб – реалност, по-близка до музиката

"Въображението дава всички повествователни права; включително правото да си поканен на сватбата в Кана Галилейска" – рецензия на Николай Петков

© "Колибри"

"Въображението дава всички повествователни права; включително правото да си поканен на сватбата в Кана Галилейска" – рецензия на Николай Петков



Според едно от преданията последните думи на Исус на кръста са били "Жаден съм". Тях избира Амели Нотомб, за да ни разкаже какво е чувствал Спасителят няколко часа преди и след разпъването му на кръста в един кратък, но съдържателен философски роман - дързък, ироничен, богоборчески и състрадателен, оспорван и възхваляван от критика и читатели. "Жажда" не е историческо произведение, не е романизирана биография, според ценителите на Амели Нотомб това е роман възхвала на одухотворената плът - и литературен шедьовър, най-доброто, което ексцентричната белгийка е сътворила след "Изумление и трепет".


Рецензията на книгата е препубликувана от "Портал Култура". Николай Петков е завършил българска филология, философия и богословие. Свещеник е в храма "Св. пророк Илия" в Шумен.


Бих искал да започна по детски, непосредствено. Книгата ми харесва. Въпреки че би трябвало да е точно обратното. Би трябвало като православен свещеник да се възмутя от богохулството. Защото (дори и да умираш от жажда) Бог не е усещането за вода. Още повече, че да пишеш за чувствата на Сина Божий, и то преди да се въплъти, е някак прекалено претенциозно; да не кажа: опасно. Ако и тезите ти да звучат правдоподобно, заедно с това ще са безкрайно съмнителни, защото Иисус Христос не би могъл да каже, че тежи 55 килограма; най-малкото защото подобна мярка за тежест ще се появи доста по-късно.




Но Амели Нотомб чудесно знае, че ако мери формите, обемите и телата с несъвременни мерки, ще изгуби немалко читатели. Пък и не пише богословско-културологичен доклад. Французойката прави литература, а това не би могло да се случи, ако ѝ се отнеме правото да си измисля. Защо тогава да не говори от името на Иисус Христос и да не разкаже за последното денонощие от живота Му. Въображението дава всички повествователни права; включително правото да си поканен на сватбата в Кана Галилейска, за да видиш кривотията на старите сватове; позволява да си представиш една Майка, изискваща от сина си чудеса, но и същевременно притесняваща се от това, че Той е не като другите младежи.


При все че не бива да се злоупотребява с правата, които ни дава въображението. Защото ако искаме да гледаме на повестта "Жажда" като на евангелие, трябва да знаем, че не може. Забранява го традицията на Стендал, Флобер и Мопасан, защото литературата става истинска/класическа, когато в нея има разказ за поне една невъзможна любов. Ето защо не бива да ни дразнят разговорите, които водят Христос и Мария Магдалина.


Те са красиви не според законите на каноничното право, а според принципите на един друг тип реализъм - художествения. Затова и "ябълковите дървета са щастливи да носят плодовете си, макар никой да не ги яде". Спасителят казва това на св. Йоан Богослов, когато апостолът на любовта - ял до насита ябълки - решава, че "е тъжно да има толкова ябълки по клоните и да няма кой да ги изяде". Именно заради този естетски реализъм харесвам книгата. Давам си сметка, че бих заменил думата "естетски" с "женски" или с "френски".


А защо не и с "чувствен". Като последното прилагателно (в този контекст) не е синоним на "лош", "плътски" или "греховен". То е опит да се говори за тайната на Възкресението през сетивата не на жените-мироносци, а на онези жени, които бихме искали да сънуваме всяка нощ. Затова и Амели Нотомб разказва на един ефирен (но и сочен) език; езикът на Папий Ераполски и на Марсел Пруст. Точно така... вече в гроба Христос "признава", че "когато настъпи смъртта, любовното чувство изчезва и се превръща във всемирна любов".


Затова отива при Магдалина... за да провери колко прав може да е Марсел Пруст. Така че дори и в някоя сливенско-карнобатска църква да се раздере храмовата завеса, трудно ще е да се отрече, че в повестта на французойката говори (непроходима като Алпите) тривековна литературна традиция. В нея автентичността на библейските събития придобива друго измерение. И по тази причина е нормално предателят Юда да е стъпил с единия крак в книгите на Жан-Пол Сартр. От това той не става по-малко истински.


Затова не е неправдоподобно Юда да се дразни от Христовите думи: "приятен е този пролетен ветрец", като отвърне: "всеки може да го каже", а Яков да допълни, че "от това ти става още по-леко". Защо (пита ни повестта) да не си представим Юда или перфидния образ на злото като уморен от красотата човек, който заявява: "боли ме гърбът" с вид на човек, измислил математическа теорема". Без да е гениално, по женски простодушно, обобщението, че "злото е проблем най-вече за самото себе си" трогва със своята свенлива категоричност. В нея можем (ако поискаме) да уловим гласовете на Августин и на Боеций, но не това е важното.


Жажда
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

По-важно е това словесно килимче, което удивлява не със собствените си шарки, а с това, че по него - макар и отдавна - са стъпвали и Спасителят, и Богородица, и Мария Магдалина, и св. Йоан Богослов, и Юда Искариотски. Естествено стъпките отдавна са отзвучали. Ние не можем нито да ги видим, нито да ги чуем. Но можем да ги измисляме и преизмисляме. Можем дори да стъпваме в тях. Понеже не друг, а някой от поетите бе казал: "Стъпвай в моите стъпки. Като няма какво, стъпките нека са общи" и "ще бъде пътеката малка лъжа, че един, а не двама вървели са". От което би трябвало да следва изводът, че "Жажда" на Амели Нотомб е реалност, по-близка до музиката, отколкото до догматическото богословие. Което - в края на краищата - не е толкова страшно.

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ТумбаЛумба
    ТумбаЛумба
    Рейтинг: 540 Неутрално

    Много красив текст, и твърде великодушен за тази графоманка. Не бих си купил книгата. Библията не е да се доизмисля, а да се разбере. Не че аз съм голям християнин, но не виждам от такова претенциозно упражнение, което паразитира върху вече написан текст.

  2. 2 Профил на nhh18551388
    nhh18551388
    Рейтинг: 889 Неутрално

    Пак рекламка на залежала продукцийка на издателството на дъртия комунист Анджел Вагинащайн и неговите чавета.
    Пишете поне едно "Платено съобщение"

  3. 3 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3277 Любопитно

    Харесах смисления текст на отец Николай.
    Ясно е, че той е интелигентна личност. Дали не би могло да четем понякога негови размисли за Църквата, християнството, доброто и злото, човеколюбието, за 7-те смъртни гряха... за всичко, което свещеникът смята за нужно да разсъждава и споделя с нас в сайта на "Дневник".

    "Най-големият враг на познанието не е невежеството, а илюзията за познание." Стивън Хокинг




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK